What if the light
Shines in darkness my friend
Shines in darkness my friend
Разказвала ли съм, че бях галено мамино детенце, досущ като в онази приказка, което в деня на сватбата си можеше единствено да пържи яйца? И това нямаше да мога, ако в шести клас една съученичка не ми беше дошла на гости и се беше възмутила, че не мога и яйца да пържа! Е, правех кексове и торти, ама това е по друга линия - просто толкова много обичам сладки неща, че изчетох разни рецепти и се научих още в гимназията.
Сега вече мога да готвя всичко. Не че го правя!:) Обаче оставена пред пълен хладилник, съм в състояние да измисля и сътворя поне две манджи. Друг е въпросът, че винаги държа хладилника си полупразен, защото не обичам да пазарувам, а и предпочитам пресни продукти. Какъв е смисълът да напълниш камерата със замразено месо? Ок, може би има смисъл, ако си купил половин прасе от някой чичо на село, но аз нямам село и купувам месо от месарницата, готвя го, после на следващата седмица купувам пак, и така.
Напоследък излиза, че готвенето се превръща в екзотично занимание за хора с много свободно време. Храната е в заведение, или на един клик разстояние, а когато е в къщи, пак е готова и полуготова. Недейте така, момичета и момчета! Докарвате си лошо храносмилане и здравни проблеми. Затова, в пристъп на тъй редкия при мен алтруизъм, почвам серия от постове с лесни рецепти за хора, чиято идея за приятно прекарване не е двучасово седене прав до печката, с леки прибежки към мивката.
В хладилника ми има винаги:
- прясно и кисело мляко
- яйца
- масло
- лук
- доматено производно
- бяло сирене (преди и кашкавал, ама сега трудно си намирам хубав)
В шкафа ми има винаги:
- брашно
- захар - на пясък и пудра
- някакви макарони
- ориз
- няколко подправки, без да залитам в крайности. мисля да си купя мелачка за черен пипер, много години нямах, понеже за деца се готви без черен пипер.
И тъй, сезонът на тиквичките. Децата не обичат, затова си направих сама. (Това като "секс с любим човек", но малко по-различно.) Четири тиквички би трябвало да стигнат за двама, защото аз ядох два пъти.
Нарязват се на кръгчета и се посоляват, после се оставят известно време в купа. Преди ги нареждах на хартия да се отцедят, ама айде сега. После им се сипва брашно и се разклаща купата, за да полепне брашното по всички. Междувременно фурната се нагрява на 250 градуса или там нейде (аз съм с един древен Раховец 02 Б, който все някой ден ще го сменя, но засега си кулинарствам на него и излиза вкусно). Тавата се намазва с обилно с олио, изсипват се набрашнените тиквички, отгоре се слага още олио и се пекат в нагорещената фурна... около 20 минути май. Знам ли, зависи как тече времето в точката от пространството, в което се намирате. Трябва да се разбъркат поне веднъж, за предпочитане два пъти.
На вкус са неразличими от пържени, консумирайте както ги обичате. Лично аз - плюс кисело мляко, минус чесън.
Човек трябва да може да си приготвя храна сам, за да е самостоятелен и зрял. Възнамерявам до завършване на средно образование и двете ми деца да умеят да готвят всичко, което аз мога. За готвенето все пак е валидно същото като за шофирането:
Щом аз готвя, значи наистина всеки може.:)
15 comments:
Последното изричение най-много ми хареса, защото отскоро и аз все това повтарям :) Иначе в 10 клас съм правила пържени яйца по рецепта от "Малкия готвач"...*това го вметвам само, за да знаеш, че има и по-тежки случаи :) *
Ох, как си пролича от кой край съм с това изрИчение :) ужас, ужас...
@ мария
Има го моментът с "неволята учи".
Обаче все пак идеята не е мъченичестваме всеки ден пред керамичния плот, нали?;) Аз съм за минимум усилия, максимален резултат.
Ъ-ъ... от морския край?:)
Впрочем, виждам, че и ти днес си постнала рецепта, има нещо в етера.
От морския край , да :) *Бургас*
А че "неволята учи" е повече от вярно :) Иначе и аз като теб не съм за нон стоп стоенето пред печката. Харесва ми от време на време да правя разни нещица, но засега е по-скоро part time :D
Рецептата за бисквитена торта ме спасяваше дълго време, като трябваше да отговарям на въпроса какво мога да готвя :) Не, че за нея се искат много умения, но да има нещо за протокола :)
@ maria
От 94 година насам готвя - ае да не е всеки ден, ама през ден. Това ме прави не part-time, ми направо еxecutive director:D
Иначе навремето като ме питаха какво мога да готвя, казвах "кекс":)
Ах, дано не излезе, че сме извадили плетките, обаче не мога да не напиша една бърза рецепта с тиквички;)
Нарича се алмудроти и е еврейска.
Тиквичките се настъргват и се оставят да се поизтекат ( или се изцеждат на ръка). Добавят се едно-две яйца, после се настъргва сирене и се пече. ( не е нужно да е върху камък в пустинята ;))
Изглежда като палачинка и е много леко и вкусно;)
Gevura
@ Gevura
Аа, супер, това са първобитни кюфтета от тиквички, мерси!
По въпроса с плетките - не си права:)
Жена, която обича да готви >>> от жена, която обича да прави орален секс, съгласно една анкета, която бях
публикувала:)
Моля-моля, резултатите бяха равни!
Боян
@ Боян
Знам поне за един, дето гласува и за двете неща, колкото да се направи на мъж:))
Добре, хаз, аз нали ти казах да подържиш тиквичките в подсолена вода за половин час преди да ги готвиш, а? :)
@ alvin
Каза. И мислех да го направя, ама ме домързя:)
Ако ми беше обяснил научно защо трябва, сигурно щях;)
Нещо свързано с природата на тиквичките, натрия и хлора ще е. Няма друг вариант :)
Детето е в 8 клас и умира да готви пиле с ориз - винаги когато свари. Ето какво получих от частната му учителка по немски:
Lide,
ne moga da se strapja i da ne pohvalja Stojan za v4eranoto staranie.Ima6e za dom.rabota da predstavi edno jastie s vsi4kite produkti i na4in na prigotvjane(Na4inat na prigotvjane trjabva6e da e v stradatelen zalog).Be6e izbral kakto sigurno se dose6ta6 pile s oriz.Dobre se spravi.Taka stradatelnijat zalog ne izglegda 4ak tolkova truden.Za dr. pat 6te pravi primerno menju za restorant.Kogato ne6to go interesuva, stava dosta produktiven. Idei ne lipsvat.na kogo li se e metnal?
Pozdravi!Lek i sporen den !6te ti se obadja sledobjad!
Браво на Стоян!:) И на майка му;)
Сега да премине малко на пиле с пресни картофи, че им е сезон.
Леко подобрение (въпрос на гледна точка) на рецептата,както я ядох преди години в една гостоприемна кухня. Тогаз ми се видя вълшебно вкусна и забранено мазна.
Всеки слой посолени и набрашнени тикви се поръсва със счукани орехи, наситнен копър и чесън. Получава се нещо еднакво приятно за гледане и ядене :)
Post a Comment