May 1, 2008

Labour Day

Честит първи май!

Както правилно си спомняме от този пост, на днешния ден празнуваме въвеждането на осемчасовия работен ден, след дълги години 12-часов и после 10-часов. Не искам да пропусна случая да призова към лобиране за шестчасов работен ден. :)

Не искам също така да пропусна случая да отразя новина от днешната преса, която просто ме застреля:

Община Първомай ще отбележи 1-ви май с откриването на две изцяло ремонтирани улици, съобщиха от пресцентъра на Министерство на транспорта.

Очаква се министърът на транспорта Петър Мутафчиев да присъства на откриването на двете улици - ул. „Васил Левски" и ул. "Иван Шишман".

Церемонията ще започне в 10:30 часа.

Очаква се да присъстват и заместник-министърът на околната среда и водите Чавдар Георгиев, както и други много заместник-министри, шест депутати, кметовете.

Видяно тук.

Не, наистина, това има ли нужда от коментар? И нямам предвид "други много", а самия факт, че министри и депутати отиват да празнуват ремонтирана улица. С церемония!

О, tempora, o mores!

7 comments:

lyd said...

Аз пък съм против фиксирания брой часове на ден по принцип, както и кодексите на труда. Предпочитам гъвкавост и индивидуално договаряне.
Относно 6 часовия работен ден ... зависи. Не е задължително да се скапеш и при 12 часов - зависи какво правиш и колко ти харесва и пр. Можеш да се сдухаш и за 1 час...

hazel said...

@ lyd
Вярно е, че по-добре да ти харесва работата, но това е по-скоро лукс. Аз като самонает не съм много в позиция да говоря за "тежката съдба на пролетариата";), но примерно в магазина, който работи от осем сутринта до осем вечерта, продавачките са на фиксирано работно време. Каква ти тук гъвкавост? И да дам пример с по-квалифициран труд, бабичките в поликлиниката искат да знаят, че от 1 до 7 вечерта джипито им ще е на линия.

И така. Шестчасов работен ден за всички, на които им се налага да имат работно време!:)

lyd said...

Хаз, не можеш да знаеш със сигурност как се чувстват другите хора. Аз бих предпочела да лежа вкъщи и да чета книга, но имам познати, които биха полудяли от това и с удоволствие сервират часове наред :)

hazel said...

@ lyd
Не мога да знам как се чувстват другите хора наистина - аз познавам джипи, което лекува бабички (включително лекуваше и моята, преди да почине),но след десетата година удоволствието от това леко намалява;) И се намесва дългът и фиксираното работно време.

Не знам как се чувстват другите хора като цяло, но съм чувала, че повечето майки предпочитат да вземат болнични, когато детето им е болно, а ако няма КТ, малцинство са тези работодатели, дето ще го направят от добра воля.

gimli said...

По повод това със сервирането се сещам, че има хора, на които животът им е толкова празен от смисъл, че се притесняват да останат насаме със себе си и се хващат за "ходенето на работа" като единствено потенциален източник на смисъл в ежедневието, понеже се състои от циклично повтарящи се елементи.

hazel said...

@ gimli

По-склонна съм да се съглася с теб, без да изпадаме в дефиниции за "смисъл", отколкото да приема, че на хората им "харесва" да вършат мръсна и еднообразна работа.

Някои неща просто трябва да се свършат и толкоз. Удовлетворението идва с резултата, а не с процеса. Резултатът най-често е финансов, но може и да не е.

Иначе циклично повтарящите се елементи не е задължително да са свързани с труд. Веднага се сещам за "всяка сутрин ставам с първи петли, някъде към десет, десет и нещо";)

gimli said...

Otnosno ciklichnostta, estestveno, che trudat ne e zadaljitelen.
Naprimer horata glavno zatova gledat seriali, poneje gi davat v edni i syshti chasove. Ima moment na ochakvane na nqkakva poznata chas ot ejednevieto. Poznatite slujebni zadaljeniq, koito zapylvat vremeto sa na syshtiq princip. I pomagat chovek da se pochuvstva znachhim, koeto ne e malko, osven finansovia bonus.

A otnosno otkrivaneto na ulicata, naistina e potresavashto, che tova e predstaveno kato sybitie ot podobna velichina, no az sym bila v Parvomaj i naistina remont na ulica si e neshto znachimo za mestniq jivot :)