Day Five: Voices

try to remember
what have you been through

Беше тежка седмица, която започна с претъпкана маршрутка в задръстване на Цариградско в 8 сутринта в понеделник. Само при мисълта колко хора са така всеки ден, ми се иска петролът да спре да се ползва за горива и да почне да се използва само за правене на дограма, копчета и компютърни части. Примерно.

Пак се подкарах със сако, риза и панталон с ръб, знаете как е. Усмивки, ръкостискания, нови лица и имена, разходки до Бизнес парка и обратно, Рада вече ходи сама на пиано, три пъти тази седмица, че в неделя е годишният концерт в читалището. Преуморих се, защото работех и след работа и стигнах до фазата, при която всяко хоризонтиране води до моментално заспиване. На всичко отгоре захранването ми най-после издаде багажа, но този въпрос се реши почти свръхестествено с едно телефонно обаждане. Много голямо благодаря!

Теоретично трябва да се очертава един работен уикенд, с полуневъзможен норматив за изпълнение. Аз обаче имам твърдото намерение да отпразнувам петъка, гледайки Инди 3 с чипс и бира, а утре да отпразнувам съботата като гледам четворката. Тази четворка не е като онази четворка, чувам:)

След работа навън, децата вечер са по-досадни от обичайното. Or maybe it's just me.