May 8, 2008

Journey Through Pressure

Pushing the will
Being alive
Well I have been
I came far

Идеологията на свободния избор е силно преескпонирана. Колкото повече ти повтарят, че имаш огромен избор, толкова по-голям е шансът да повярваш, че това е вярно. Повтарянето формира мисленето със страшна сила - няма значение доколко го приемаме като факт. Наскоро четох интервю с рекламен спец, който спомена, че 98% от хората твърдят, че не се влияят от реклами, но, продължи той, "ние знаем, че не е така". Знаели са го и Оруел и Хъксли.

Мисля напоследък за свободата да изберем партньор - за една нощ, за половин година, за много години - и реших, че уредените бракове, доминирали културата хилядолетия наред, са много, много добра идея. За съжаление е трудна за прокарване, но нищо не пречи да я кажа, пък някой може и да я повтори!

My father saw my mother once before they got married. He loves to shock Americans by recounting how he lost sight of her at a bazaar the day after their wedding and lamented to himself that he would never find her again, as he’d forgotten what she looked like.


Класиката в жанра са индийците, които до ден днешен си уреждат браковете. В тази изключително готина статия, завършила Харвард индийка разказва как на фона на злополучните й "срещи" (dating направо е национален спорт в САЩ), идеята да се среща с мъже, одобрени от баща й, изглежда съвсем приемлива. Така и така ходиш на blind dates от сайтове за запознанства, защо и родителите да не кажат тежкото си мнение? И те са хора, и те допускат изключения.

My father excludes “non-veg” suitors. There is, however, a loophole for meat-eaters who earn over $200,000.
Тънките нюанси на брака по любов и по сметка присъстват и в наши дни. Танцът на изискванията и компромисите е сложен и често води до настъпване на партньора по мазола. (Вчера се смях с глас на "Като сме казали бял кон, искаме бял кон, каква е тази зелена тротинетка, моля!" Анджък.) Изборът води до приемане на друг избор, пътеката на живота ни криволичи, понякога 15 години след възрастта на женитба на бабите и дядовците ни, още сме сами и "търсим". А колко по-просто щеше да бъде, ако родителите ни бяха насочили дискретно към детето на някое приятелско семейство. Естествено, без насилие и Монтеки и Капулети, това е тоооолкова в стил 15 век;)

Като казах детето, в предучилищна Рада си хареса едно момченце, то нея - също. После ходиха на лагер, поживяха заедно, видя се, че не става работата и всеки по пътя си. Останаха приятели, де;) Но мисълта ми е, че майката и бащата на това момченце бяха най-симпатичните майка и баща, с които се запознах! С майката станахме приятелки и се виждаме и без децата. Ако живеехме в една примитивна общност и трябваше да избирам партньор на дъщеря си, аз щях да избера точно този, който тя си хареса. Аналогичен случай в детската градина на сина. Неговата стриктна моногамия вече трета година подред леко ме плаши, но това е друга тема. С майката на Мина ми е най-приятно да си говоря в група от 30+ деца. А на рождения ден на Миш се запознах с бащата, и ах, той е одрал кожата на Каарле от Viikate, млъкни сърце:D

Майтапа настрана, уредените бракове имат три презумпции:

1. Всяка жаба да си знае гьола.
2. Младото си е младо.
3. Всичко е до време.

1. Успешните бракове доказано са между хора от една среда, а в едно патриархално общество средата на децата повтаря тази на родителите. Както казваше един приятел first choose a lifestyle, then a partner. Абсолютно е прав и това се отнася както до музикалните вкусове, така и в отношението към собствеността и прекарването на почивките. А приблизително равното имуществено ниво е плюс, както би казал всеки с повече от шест месеца партньорски стаж.

2. Обикновено сключени на млада възраст, уредените бракове се консумират благодарение не на количеството изрецитирани сонети и хайкута, а на нивото на хормони в кръвта на младоженците. Нужно ли е да доразвивам мисълта си? Колкото е по-успешен в сексуално отношение съюзът, толкова повече са шансовете да е успешен и в други отношения. И не откривам топлата вода с твърдението, че дългосрочно задоволяваната сексуално жена може да се "влюби" в съответния мъж. Дори той да й е законен съпруг:)

3. Уреденият брак заварва емоциите на бъдещите съпрузи на еквивалента на, приблизително, четвъртата година от една нормална западна любовна връзка. Стихиите са стихнали, така да се каже. Но ако се замислим, бракът по любов често заварва бъдещите съпрузи на абсолютно същия етап от развитието на отношенията им. QED.


Разбира се, нещата могат да не потръгнат и в уредения брак. Но е много по-удобно да има някой друг крив за това:)



25 comments:

nousha said...

За да не разводнявам много коментарите при мен, не отвърнах, но всъщност аз не търся точно принц на бял кон, конят може и да е черен :) Уредените бракове до частта, в която те запознават с евенатуален подходящ кандидат са ОК, частта, в която те КАРАТ да се омъжиш за него нещо не ми харесва.

hazel said...

Да, свободата на избора;)

gimli said...

Винаги съм казвала, че причината за разводите в последно време е единствено възможността те да бъдат осъществени.
И жените от уредените бракове също толкова често биха искали да можеха да се разведат, колкото и днешните жени, но понеже не могат или не са можели, статистиката изглежда по друг начин.
Така мисля.
Относно изборът на партньор от родителя, може би това до голяма степен не е толкова лоша идея, но при мен например не би се получило. Моите родители изобщо не ме познават, идея си нямат какво в едно партньорство бих оценила. Те не само, че не ме познават, а и до ден днешен бъркат това,което съм с това, което те биха искали да бъда. Също и това, което харесвам, с това, което те биха искали да харесвам. Ако изборът на партньор за мен се беше паднал на тях, това щеше да бъде един катастрофално погрешен избор. Разбира се не от най-трагично погрешните, защото условията за социален кръг, образование и други али-бали щеше да ги има, но всички тези неща не засягат онези кривини в душите на двамата, които трябва да се наместят като ин и ян :)
Толкова сложна задача може да бъде успешно осъществена единствено от първо лице.

firefox said...

аз пък ще изненадам всички и себе си и този път ще се съглася с теб, хаз (каквато и там теза да намекваш) :)

само че, с уговорката на нуша, дето се свежда до завеждането на коня до водата, без да го караш насила да пие (цвета на добичето е по избор :) - днес съм ларш!)

за да работи системата ми се вижда важно да е забранен брака до определена възраст - примерно 21г. или по преценка на признат авторитет (неедноличен) - за да се прескочи периода на хормоналните бури, доколкото е възможно

всъщност, по повод хормоните, може би трябва да се забрани и на бременните да вземат решение за брак :D представяш ли си колко забавно ще е това!?

hazel said...

@ gimli
Съгласна съм с причината - но възможността да се разведеш е свързана със свободата да се ожениш, нали.
Всъщност в Древен Рим (да, знам, Иванчо и краставицата) браковете са хем уредени, хем по желание, същото важи и за развода. Примерно Август е принудил Тиберий да се разведе с първата си жена и да се ожени за дъщеря му Юлия. А Тиберий страдал, понеже Випсания обичал, а Юлия - не.

Сега, когато нас не ни занимават наследствено-родови проблеми, се намесват неща от типа на "да си подхождаме по характер" и "да слушаме подобна музика". Едно време мъжете и жените са живеели в тотално различни светове и са се засичали само на масата и в леглото.

@ ffox

Ами то... бракът Е забранен до пълнолетие, ако не се лъжа, разрешава се само със съгласие на родителите. А иначе хормоналната буря е плюс при уговорените бракове, защото като тийнейджър толкова ти се е*e, че която и да каже баща ти, я вземаш:)

Бременните нямат право на никакви решения. Та те са жени!:Р

razmisli said...

Е, има разлика между уредените срещи и уредените бракове. Нямам нищо против първите. Вторите имат успех там, където съществуват, защото на практика цялото семейство на избраника е зад него като гаранция и ти се жениш за семейството. Семейството му гарантира добро отношение към тебе и го натиска да действа по определените правила. (Проблемите настъпват, когато тези правила не са това, което ти пасва на теб.) Съответно и ти имаш отговорност да се държиш добре и според правилата с избраника, отговорност пред семейството му и пред твоето. Но любов, както я разбираме ние, няма нищо общо тук. (Под ние нямам предвид 20 век, а всичко от трубадурите насам.)

Какво значи успешен брак всъщност? Такъв, какъвто трае за цял живот? Какво пречи любовта тук? Мисля, че любовта помага, като смекчава сърцето и ти помага да видиш партньора в желанията му/й, да го приемеш какъвто е или да правиш компромиси с очакванията. Уреденият брак много по-често следва правилата на обществото. Може след няколко години бракът по любов да стигне същото положение като уреденият брак, но първият е бил споен от (спомена) за любовта, а вторият - от конвенцията. И уредените бракове може да са също така трагични (помня филма Огън http://www.imdb.com/title/tt0116308/ и Вода http://www.imdb.com/title/tt0240200/)

razmisli said...

Gimli, ами те уредените бракове по принцип не са на базата на сходни характери. (Не говоря за еврейските matchmakers - те не правят бракове, само запознават.)

Hazel, не мислиш ли, че любовта играе голяма роля за добрия секс? Не е само хормоните и като така, сексът на бурна млада хормонална глава не е непременно така добър, че да заздрави една връзка. Бих казала дори обратното ;)

Anonymous said...

Има една хубава книга, преведена на български с ужасното заглавие "Изкуството да бъдеш бог". На английски се нарича The Road Less Traveled. И там пише следното:
"От всички погрешни представи за любовта най-широко разпространено е убеждението, че влюбването е любов или поне признак на любов."
И после авторът продължава с обясненията, които няма да преписвам сега.
Човекът е разбрал проблема за различните значения, които се влагат в думата "любов", затова въвежда понятието "влюбване".

А написах всичко това, понеже виждам, че и тук се забелязва известно объркване в значенията на думата.

Боян

hazel said...

@ razmisli

Уредените срещи са с цел брак:) Индийката много хубаво разправя за разликите между разговорите на "среща" с американци и индийци. Улавяла се, че на първа среща казва "искам със съпруга да си делим домакинската работа". (Друг е въпросът, че този въпрос НАИСТИНА трябва да се обсъди още на първата среща според мен и ако отговорът е "не", втора да няма;) Принуда в истинския смисъл родителите според мен са оказвали в малцинство от случаите - все пак, както си говорим и в твоята тема, родителите принципно искат доброто на децата си. В повечето бракове между млади партньори е имало приемане на родителската воля. (То и сега има бракове, в които единия иска, другия "приема" на принципа "от мен да мине", по-добре с кой да е, отколкото сам и т.н.) Когато мъжът обаче е бил по-възрастен, както знаем от приказките и легендите, възниква проблем, често под формата на героичен младеж. Но проблемът е бил, че той е възрастен, а не че имат различни политически убеждения и различни виждания за живота, примерно.

Всъщност, както е било очевидно за мнозина автори, "любовта" (чела съм тази книга, Бояне) всъщност не е била необходима за добрия брак. Била е необходима химия и съгласие по отношение на половите роли.

Иначе аз съм писала дори за калпавия секс между тийнейджъри:) Нооо... в брачни условия той ще се усъвършенства много по-бързо, отколкото в небрачни:)

razmisli said...

Ох, Боян, любовта никой не знае какво е (въпреки че на 14 аз бях убедена, че знам), и разбира се че има писани за нея хиляди книги (всяка от които също не може да каже със сигурност). Никак не се наемам да я определям и да, любовта значи и не изключва и химия. Но нямах предвид влюбване, когато говорих за необходимостта от "нещо повече" в брака. Имам предвид, че когато се омъжваш/оженваш за някой, защото е преценен като "подходящ" от родителите става дума за друг вид сделка, с други условия и гаранции. Познавам хора, които са се омъжили/оженили за "подходящи" и без бракът им да е уреден от някого, просто са намерили партньора си сами, но принципът е същия като уреждането. Просто в уреждането гаранцията е семейна и отговорността ти е към твоите и неговите родители и extended families.

В случая с просветените индийски виждания от висшата класа - уредена е срещата, но бракът не е наложен, макар и предложен. Не съм чела статията, но съвсем различно е когато се запознаваш със съпруга на сватбата. За мен не са никак равнозначни.

Не съм сигурна, че брачният секс е по-усъвършенсвуваем. Може да се отиде в другата посока - вече сме женени, няма смисъл да те впечатлявам, сексът е семейното ти задължение. (Нали е доказано, че биологически жената изпитва удоволствие от него на по-голяма възраст от мъжа, значи е и въпрос на възраст, не само брак.) И изобщо, когато в Европа браковете са били преди всичко уговорени, извънбрачният секс (и любов, да) е бил много по-често срещан. Имало е и повече проститутки. Въобще философията на брака е била различна и затова е бил уговарян. Не се е основавал на лично удовлетворение и откриване. Да, съпрузите са се виждали на масата и в леглото (а често и за кратко в последното). За такава философия уговореният брак може да има успех, защото си е създаден за него... :)

Мисля, че младият герой от приказките е метафора за човек, в който се влюбваш, за разлика от "подходящия". Но и да беше само разликата във възрастта проблем, това също е доказателство, че одобрението на родителите не е гаранция за успешен брак, дори тогава.

Anonymous said...

Hazel said: А иначе хормоналната буря е плюс при уговорените бракове, защото като тийнейджър толкова ти се е*e, че която и да каже баща ти, я вземаш:)

Аха, ето това е наистина според мен женската гледна точка.

Белчо е избран да бъде поне на равнището на Сивушка, ще мъкне без да гъкне цял живот ралото, ще отгледа и телетата. А ако не може да ебе... е, че сe научи.

Аз така и не мога да разбера защо горния цитат е даден от мъжкa гледна точка, като е бая далеч от тама.

Освен това, отстрани изглежда, като че всичките сте на едно мнение, само доуточнявате детайлите от мързел. Това нещо идва с годинките и спада на хормоналните бури, да?

А

hazel said...

@ Amber

У-у, къв си зъл:) Това е упражнение в стил "what if" - опитвам се да видя положителните черти на практика, продължила хилядолетия.
Да, имало е минуси и за мъжете, и
за жените, но тук говорим за плюсовете.

Прабабите на моите деца СА били омъжвани от техните родители без да ги питат дали с точно този младеж се заглеждат на хорото. (Едната ми баба е пристанала, тоест оженила се е по любов, прескачайки авторитета на родителите си.) Прав си за гледната точка, но е факт, че прадядовците на децата ми са взели бабите и са им направили деца.

Anonymous said...

Виж, Хаз, ти си майка, просто е супер безпредметно да се спори с теб по тоzi въпрос. За постановката "има деца", просто надцаква всичко останало.

Може, но не мисля.


А

ПП. Знам какво е "пристанала", макар все така да не отговарям на средното равнище на този блог :D

hazel said...

Амбър, не си ги мерим... средните равнища сега.
Просто винаги съм се ужасявала от уредените бракове. От безбройните семейства, народили си безброй деца без любов. От мисълта за жените, дадени на първия, който ги поиска, защото дъщерята е пасив. От десетките години "понасяне" и "търпене" и "стискане на зъби", защото така се прави.

Сега се опитах да погледна нещата от друга гледна точка:) Това че съм майка няма нищо общо.

Anonymous said...

Току-що се сетих за този виц покрай темата. Няма нищо общо с последните коментари, да предупредя.

Grandpa and Grandma were sitting at the table. Grandma gets up suddenly, rolls up her newspaper and proceeds to slap Grandpa upside the head. He says, "What was that for?"

Grandma says, "That's for 40 years of bad sex."

Grandpa sits there muttering, rolls up his newspaper, and goes over and slaps Grandma upside the head.

She says, "Now what's that for?"

He says, "That's for knowing the difference."

Мисълта ми е, че човек не недоволства от неща, които са в реда на нещата (извинявам се за повторението).

Боян

Anonymous said...

@Хаз, зная, че не си ги мерим. Просто изповядвам американския начин на стрелба :)

@Боян, това беше добро :)

А

hazel said...

@ razmisli

"Въобще философията на брака е била различна и затова е бил уговарян."

Точно така е, както го описваш. Но бракът всъщност Е събиране на двама души в леглото и на масата, а иначе всеки си е действал в сферата на половата си роля. Бракът не е лично удовлетворение и откриване, това е любовта:) Която, според съвременните теоретици, трае три години, а един успешен брак го докарва докъм 30.

В коментарите към поста на Нуша все пак се казва, че мъжът иска първо да спи с жена си, а после да си говори с нея. И правилно - навремето, ако мъжът е искал да си "говори" с някого, е имало други мъже. Това дето жената трябва да е "приятел" освен готвачка, чистачка и детегледачка е явление на няма и един век.

Както казва и самата Нуша, проблемът е във високите очаквания. Тук вече не съм tongue-in-cheek:)

firefox said...

блогър не е удобен за дискусии :) отделно, че няма много място за такава в случая

@Боян - верно дебилен превод на заглавието. а тва наблюдение е от онези дето човек се чуди повече верни ли са, или повече тривиални.
и все пак влюбване и любов са различни неща - факт! - хубаво е, че го спомена.

а! и една забележка към Хаз - тва, как Август се разпоредил с браковете на Тиберий НЕ Е пример за обичаите на древните римляни, а за упражняването на власт и ситуациите, които възникват при стремеж към същата :)

hazel said...

@ ffox
Абсолютно няма място за дискусия. Ма и аз съм ларж:Р
Примерът за Тиберий беше в отговор на гимли, че разводът не е задължително да е израз на свобода, както ми се струва, че твърди тя. По това си прилича с брака:) Иначе развод там е можело да се получи и по желание.

И оффтопик - "упражняването на власт и ситуациите, които възникват при стремеж към същата" си е баш алтернативна дефиниция за брак! Ахаха.

Спирам да се гавря:)

Anonymous said...

И правилно - навремето, ако мъжът е искал да си "говори" с някого, е имало други мъже. Това дето жената трябва да е "приятел" освен готвачка, чистачка и детегледачка е явление на няма и един век.

Ахааа, мъжът, бидейки до съвсем скоро едно тъпо животно, още не е стигнал до еволюционното стъпало, на което ще се научи отдма да цени чистия интелект на жената и нейното недооценено приятелство, пред прозаичността на половия акт. Така де - селска работа, само се пОтиш.

Хаз, когато този "светъл (оставям кавичките отворени, като толеранс и равнопоставеност на мненията ни) ден настъпи, така ще грейнат крушките и в твоята спалня, че дори ти ще си изгубила позицията, която защитаваш в момента.

И освен това ми дължиш адската бира, че тук изтрих нещо, от което гаранция щяхме да се чувстваме глупаво, сконфузено и да съжаляваме. (Това сега признак ли е на моето приближане към "светлия ден, или просто остарявам?)

А

hazel said...

@ Amber
Езикът е извор на недоразумения:)
Предлагам да изпием тази бира другата седмица, докато алвинаторът е тук:)

Anonymous said...

Едвам ме нави ;)

А

frostie said...

Отекла е работата докато се наканя да коментирам, но все пак да кажа, че виждам два проблема:

1) Според мен има объркване между свобода на избора и свобода от влияния върху него.

2) Защо се приема като презумпция, че бракът по любов, който олицетворява свободния избор, непременно би се случил с някой друг патньор, различен от потенциално избрания от родителите в уредения брак? Хората обичайно се влюбват в социално себеподобни и това беше някъде изследвано и показано, ако се сетя къде, цена няма да имам. Другите случаи са по-скоро изключения, затова се правят драми от тях.

razmisli said...

Разбира се, че двамата съпрузи от уговорения брак може и да се влюбят/обичат :) А може и да не. Любовта не е въпрос на еднакво социално положение само. Ако това не стане, както често се е случвало едно време, тогава трябва да си поемеш и последствията :) да не роптаеш, когато Той се среща с други жени заради любов и подобни. И не става дума, че ако няма ефимерното духовно съпричастие в брака ще има достатъчните секс и домашно разбирателство и топла храна. Може да има и борба за надмощие, скрити номера, липса на доверие, че другият има твоите интереси на сърце когато ти зависиш по някакъв начин от него. (Нали сме чели литературната класика ;)) Въобще женения човек е много уязвим от различни места и дори уговореният брак не го пази. Аз съм наблюдавала постоянното напрежение у мъже, които подозират, че жените искат да се оженят за тях само заради парите им или изобщо да се възползват от тях. Това са случаи точно на "бракове за подходящ човек" - не непременно уредени от родителите, но на същия принцип (както писах по-горе). Затова съм съгласна с А. Не бих искала да съм мъж в подобно положение. Нито жена - да, сегашното разбиране за брака е ново, но вече необратимо... не можеш да натъпчеш обратно духа от бутилката. След три години любовта може вече да я няма, но доверието и съпричастието е достатъчен остатъчен ефект. Ако ли не, и разводът е опция, а в уредените бракове това би била недостатъчна причина за развод.

Anonymous said...

Hazel,

podhavanala si lubimata mi tema, ;))

Pri nasjite usloviq e trudno da stane "ureden" brak, no brak po smetka.....po moje da stane.
Na gotovo e nay-sladko.

Edna priqtelka predi vreme se ojeni za angli4anin, ot Chatlenham, ama dosta po-star....sega e kum 50 g. Englishman, a tq e na 30, ...pitam se kakvo li e da jiveesh sus star muj.....kato mejesh da imash mlad i svej???....:))

Chochko