Feb 21, 2008

Get Them Up Against The Wall 2

Разровиш ли го - ще мирише
и ще горчи като отрова.

Никола Вапцаров е осъден на смърт на 23 юли 1942 г. и присъдата е изпълнена същата вечер, без възможност за обжалване. Бързичко правораздаване, особено на фона на 21 век.

Поетът е арестуван е през март същата година и е бил изтезаван, защото споделя пред жена си:
"Там бях загубил представа за времето. Ту ме измъчваха, ту ме оставяха да се съвзема, за да започнат отново. Тежкия бой и стягането с електрически обръч можех да понасям, но най-ужасното изтезание беше бесенето с главата надолу. Три пъти бях подлаган на такова мъчение и чувствах, че вече нямам сили да издържа... И в тоя миг ключът на вратата щракна и вътре нахлуха полицаи. След малко дойде и лекарят, който спря кръвта и превърза раната. И отново започна пукане на костите, скубане на косата, миризма на горено месо…"
Из най-подробната биография, която успях да изровя в нета. Хоръристко е, знам.

Обвинението е за подривни действия и за членство в забранената тогава комунистическа партия, съгласно Закона за защита на държавата от 1924 г. За този закон намерих само това в Уикипедия. Със закона се отнемат и мандатите на депутати-комунисти през 1925 г., а след въвличането на България във войната смъртни присъди се издават за минимални провинения. При забраната на партията и синдикатите, имотите им биват конфискувани. Да живее демокрацията!

Предишното арестуване на Вапцаров е през 1940 г. за участието му в т.нар. Соболева акция. Не си спомнях да съм чувала за нея и ми звучеше доста терористично, но после разбрах, че била пропагандна акция - раздаване на листовки, събиране на подписи в подкрепа на предложението на съветския комисар Соболев за пакт за приятелство със СССР. Пиар акция, с други думи. Първата му стихосбирка "Моторни песни" е издадена същата година със собствено финансиране, съпругата на поета изтеглила кредит от банката, където работила. Споменава се и за цензура, но дали е така - кой ще ни каже?

Като малка обичах да препрочитам книгата "Бакьо", разказ за детските години на поета от сестра му. Имаше страхотна атмосфера - още помня момента, когато тръгнал на училище, където имало задължителна молитва преди часовете и учениците се кръстели. Вапцаров обаче не се кръстил - обяснил, че са от протестантско семейство и всичко било наред. (Първо, не ми беше ясно как може да има молитва в училище, второ, нищо не знаех за разликата между православни и протестанти.) Помня, че там прочетох за пръв път историята на Давид и Голиат и бях страшно впечатлена.

Баща му Йонко бил комита и революционер, приятел на Яворов и Яне Сандански и борец за освобождението на Пиринска Македония, а баба му - първата жена-член на ВМРО. Впоследствие е приятел на Фердинанд, който дори идва на гости в дома на Вапцарови. Никола, вместо да учи литература, се покорява на баща си и отива в Морското училище във Варна, което после му дава бонуса да обикаля моретата известно време и да види свят.

"Ти помниш ли морето и машините
и трюмовете, пълни с лепкав мрак,
и онзи див копнеж по Филипините,
по едрите звезди над Фамагуста."

Брей, още помня наизуст сума стихове от кандидатстудентския ми конспект. Вапцаров ми е средно любим поет, но мисля, че е бил страхотно интересна личност, идеалист-борец и литератор, подобно на Ботев и Яворов вплел живота и творчеството си по особено запомнящ се начин. Ето още едно цяло стихотворение - Не бойте се, деца. Много е пропагандно, да. Особено за хора, които никога не са били гладни - като авторката и читателите на този текст.

Изучаваната сега история на България отпреди 9 септември 1944 г. сигурно е по-различна от тази, която аз съм учила (и изпозабравила). Помня обаче, че симпатизирах на широките социалисти, а не на тесните (впоследствие комунисти) и абсолютно не разбирах взривяването на това и онова като начин да се бориш със злото. И още не го разбирам. Но също така не разбирам и пълната забрава на изтезанията по време на разпит и скоростното съдебно производство, например. Вероятно такива неща е имало и по време на "народния съд" през 40-те години, но това не омаловажава злините, извършени от монархофашисткия режим. Според някои дори фашизъм е нямало в България тогава, простете. И изтезанията в полицията са комунистическа пропаганда. А историята, по тази логика, е един напълно излишен предмет.

Лид разсъждава по темата за фашизма тук. А първата част от серията ми за смъртни наказания е пак за българска историческа личност - проф. Богдан Филов.

6 comments:

nousha said...

По повод заключителните ти думи ще си позволя пак да цитирам един депутат, който ме хвръли в оркестъра с изказването "историческата истина е една, а политиката и съвремието - съвършено други", както писах миналия месец в блога си.
Иначе за Вапцаров - с ръка на сърце и осъзнавайки пълната тежест на значението на глагола, казвам: обожавам го този поет.

foo said...

Вапцаров - любим.
Иначе - хвърли един поглед на томовете на Николай Генчев "Спомени". Особенно на петия.

lydblog said...

Добавям книгите "Сватбата на Антон", за която вече споменах в блога, а също и "Мама", пак от сестра му. Фен съм му откак се научих да чета - на 3.5 години :) И стиховете му толкова лесно ми влизат и остават в главата, за разлика от всичко, което някога съм се опитвала съзнателно да науча наизуст :)

hazel said...

@ nousha
да, четох ти онзи пост, но освен wtf, нямам какво да кажа...

@ foo
Благодаря, макар че не живеем точно във време, когато човек отива в Народна библиотека, поисква пети том и чете цял ден, а понякога излиза в градинката пред Народната да пуши:)Още повече, тласкан от любознателност, а не от изисквания за курсова работа (защо ли двете са различно).
Аз живях малко в онова време, съмнявам се, че съвременните студенти са така.

@lyd
Пропуснала съм да прочета за Сватбата на Антон - това е предсмъртната венчавка, нали?
А за поезия - предпочитам Смирненски:)

razmisli said...

Мда. Не съм срещала припомняне за този период напоследък. А и едно време не сме го знаели наистина. Знаели сме едно-две клишета без истинско разбиране и сме се съпротивлявали да научим точно заради клишетата. Благодаря за припомнянето. Вапцаров харесвах повече от Смирненски, напомняше ми за латиноамериканските поети.

И ти ли си обитавала Народната от зори до мрак? Аз пък имах период, свободна от ежедневни задължения (когато си пишех дипломната работа и нямахме лекции) когато идвах с отварянето, на обед отивах в кафето, където винаги срещах някой познат и обядвах обикновени бисквити, после пак обратно зад речниците в четвърта читалня до 22.00. Имах и период когато бях в пета и рано следобед героически се борех с лъчите на слънцето да не заспя :) Но не можех да си позволя да се отлъча, защото там затваряха в 5.

hazel said...

@ razmisli
Рядко ми се е случвало да чета в Народната, всъщност, затова спомените ми са ярки. По-често ходех в библиотеката на ФКНФ в двора на ректората, а най-вече седях в библиотеката на British Council - пак в гълъбарника. Откриха я в първи курс и просто нямаше начин:)

За времето преди 1944 година - човек помни избирателно, народ също. Написах този пост в отговор на призива на Лид да не забравяме за 45-те години, дето стигаха:)

За Вапцаров - той е най-превежданият български поет, в своята универсалност, очевидно. Аз предпочитам Смирненски, заради контраста между "пролетарската" му поезия и хумористичната, която като количество е много повече.