Сред забележителните книги за месец август е и Дневника на Богдан Филов, който обаче не се вмества в обещаните три поста и се налага да го опиша отделно. Не изчетох подробно самия дневник, за разлика от 200-страничната студия-предговор и интересните бележки отзад, където се обяснява например, че разните антиправителствени елементи, споменати от проф. Филов, всъщност са борци за свобода от партизанското движение и комунистическата партия. Дневникът е издаден преди 1989 година, иззет е от печат, после е пуснат отново. Да живее свободата на словото;)
Богдан Филов е бил изключителeн учен. Получил образование по класическа филология, история и археология в Германия, той е професор по археология в СУ, директор на Народния музей (по-късно Национален исторически музей), автор на монографии и статии, донесли му заслужена известност в цяла Европа, основоположник на тракологията в България. Сред произведенията му са „Миниатюрите на Манасиевата хроника във Ватиканската библиотека“, „Старобългарска църковна архитектура“, „Римското владичество в България“, „Новооткритата тракийска гробница при Дуванлий“, „Куполната гробница при Мезек“, „Кръглата преславска църква и нейните предшественици".
През 1938 г. става министър на просветата, а през 1940 г. - министър-председател. След смъртта на цар Борис, той е един от тримата регенти на малолетния Симеон. Дневникът му е воден през този период като последния запис е от началото на септември 1944 г. През 1945 е осъден на смърт чрез разстрел за участие в про-фашистката политика на България по време на войната. Човекът не крие убежденията си в дневника, застава зад фашистката идеология с плам, достоен за комунист, заклет поддръжник е на Хитлер и неговият подпис стои под споразумението за присъединяване на България към Тристранния пакт. По еврейския въпрос е също с твърди убеждения. Изобщо, типичен представител на зодия Овен:D През 1996 година присъдата му била отменена, прочетох в Уикипедия. Историята е наистина странна наука, както се казва и в тази хубава статия от мой френд в last.fm.
Както може би личи от заглавието, мисля да напиша няколко поста за разни хора, осъдени на смърт и евентуално да си избистря мнението по въпроса за смъртното наказание.
Богдан Филов е бил изключителeн учен. Получил образование по класическа филология, история и археология в Германия, той е професор по археология в СУ, директор на Народния музей (по-късно Национален исторически музей), автор на монографии и статии, донесли му заслужена известност в цяла Европа, основоположник на тракологията в България. Сред произведенията му са „Миниатюрите на Манасиевата хроника във Ватиканската библиотека“, „Старобългарска църковна архитектура“, „Римското владичество в България“, „Новооткритата тракийска гробница при Дуванлий“, „Куполната гробница при Мезек“, „Кръглата преславска църква и нейните предшественици".
През 1938 г. става министър на просветата, а през 1940 г. - министър-председател. След смъртта на цар Борис, той е един от тримата регенти на малолетния Симеон. Дневникът му е воден през този период като последния запис е от началото на септември 1944 г. През 1945 е осъден на смърт чрез разстрел за участие в про-фашистката политика на България по време на войната. Човекът не крие убежденията си в дневника, застава зад фашистката идеология с плам, достоен за комунист, заклет поддръжник е на Хитлер и неговият подпис стои под споразумението за присъединяване на България към Тристранния пакт. По еврейския въпрос е също с твърди убеждения. Изобщо, типичен представител на зодия Овен:D През 1996 година присъдата му била отменена, прочетох в Уикипедия. Историята е наистина странна наука, както се казва и в тази хубава статия от мой френд в last.fm.
Както може би личи от заглавието, мисля да напиша няколко поста за разни хора, осъдени на смърт и евентуално да си избистря мнението по въпроса за смъртното наказание.
No comments:
Post a Comment