Feb 5, 2008

The Luxury of A Grave


Къде остава миналото, когато багерът го срине и на негово място изникне многоетажно настояще?

Събориха къщата през 1985 г. и построиха на нейно място панелен блок. В него получихме само един апартамент, от който братът на баща ми се отказал пред нотариус. Не знам подробности, възможно е просто да е нямал пари или да не е искал да се включи. Къщата беше оценена общо на 5000 лв тогавашни пари, а един розов храст струвал 5 лв. Помня, че баба се тюхкаше, как ако сме я били измазали, щяла да струва повече.

Двустайният апартамент струвал 13 000 лв, за остатъка баща ми теглил кредит. Като бях абитуриентка, направих купон в празния апартамент - защо съм имала ключ, идея си нямам. Седяхме на пода и си подавахме бутилка ракия - ех, младини:) Помня също така знаменателната реплика на един съученик, който ме посъветва да не споменавам, че имам апартамент, защото имало хора, които биха се оженили за мен само заради това. Тогава просто паднах от изумление, сега само се усмихвам криво.

Всъщност онзи апартамент не беше "мой", водеше се на името на баща ми. В него доста години живя чичо ми, отделен от жена си - преди да се разболее от рак и да се върне при нея... тя го гледа една година, но той почина, въпреки операциите и леченията. Тогава казах на нашите, че искам да продадем апартамента и да си купя жилище в София. Бях бременна с второто си дете и бях живяла под наем 11 години. За тези 11 години, от които само две в Студентски град, се вдъхнових да разкажа от този пост на astilar, но май няма да е сега:)

Намерих апартамента, в който живеем сега, след две ходения на оглед и общо пет "огледани" апартамента. Тогава ходех на работа от 9 до 5, та беше вечерта. Никога няма да мога да се отблагодаря на Ffox за подкрепата и компанията в онзи момент. Сънувах апаратамента, основно килера:) в нощта след огледа и на другия ден се обадих на брокерката за втори оглед. С автобус ми се видя много далече, но цената беше неустоима просто - последен етаж, гаден вход, кофти съседи - и аз казах "купувам". Когато си бременна в шестия месец и бъдещето, настоящето и миналото ти тежат, нямаш голям избор. Капарирах и се обадих на нашите да спрат да връщат купувачи и да продадат апартамента в Бургас веднага.

Когато ножът опря до кокала, те се разбързаха и продадоха апартамента за цена, с около 25-30% по-ниска от цената на софийския, за който вече бях подписала предварителен договор, но все пак продавах двустаен, а купувах тристаен. Тогава ситуацията с кредитите не беше като сега, а и като си на свободна практика дори потребителски кредит се отпускаше трудно, затова взех пари назаем от приятели. Единия го бях помолила да ми е поръчител, а той каза - абе защо не ти стана направо кредитор? И на тях никога няма да мога да се отблагодаря за подкрепата в онзи труден момент. В деня на изповядване на сделката пред нотариус се оказа, че има счетоводно недоразумение и банковият превод не е осчетоводен, та висях един час с двете брокерки в банката, докато шефката на клона наистина се стараеше да ми помогне. Да си бременна в седмия месец и да си купуваш сама жилище трогва хорските сърца, да знаете!

Предишният собственик много ми допадна - оказа се, че сме учили в едно училище до седми клас и като цяло бяха много симпатично семейство. И апартаментът им имаше... дух. Имаше хубаво усещане. Та, той ме беше попитал дали искам да купя някакви мебели - аз казах, че искам пианото. Жена му обаче се заинати и каза не, затова се отказах от мебелите им. Хубаво, ама той взе, че изнесе всички мебели, включително шкафовете в кухнята и се наложи скоропостижно да си купя и кухня. Взех си най-нискобюджетната кухня на света, но въпреки това ми харесва.

За какво стигнаха парите - за апартамента, за нотариалната такса и за комисионата на брокера, а също и за ремонт - шпакловане и боядисване, плюс пренареждане, циклене и лакиране на паркета в хола. В детската стая сложих балатум. И парите свършиха:) Един теч наложи непланиран ремонт на банята, който се финансира изцяло от екс-а - не е като да няма съвсем принос, а освен това той купи и постави всякакви дреболии от типа на контакти, ключове, первази и прочие мъжки чудеса. Обзавеждането се донесе от апартамента в Бургас, което пък финансира майка ми. В стария апартамент ние имахме само една стая, другата беше на чичо ми, но някак мебелите от тази стая стигнаха за обзавеждане на тристаен апартамент - да, има известна прилика с петте хляба и двете риби.

Диалог с един бъдещ противник на вещите:

Майка ми: "Искаш ли старите столове на баба ти?"
Аз: "Да".
"Искаш ли старата ни кухненска маса?"
"Да".
"Искаш ли старото легло на чичо ти?"
"Да".
"Искаш ли поставката му за телевизор?"
"Да."


С общи усилия успяхме да сглобим мебелите, имаше и разни от квартирите - матрак, бюро, стол, етажерки за книги... ами това е.

Тръгнах да раждам от последната квартира и след непредвиденото ми дълго седене в болница, си дойдох в първото собствено жилище. Мебелите са почти на същото дередже като тогава, децата надраскаха стените, плочките в коридора тракат, има хиляди кусури, но аз обичам да съм у дома. Имам изглед към Витоша, което беше основното ми изискване - все пак Витоша е най-хубавото нещо в София. Точно когато го купувах, нашите бяха изключително зле финансово - майка ми поплака, докато приспособявахме една врата за закачалка в коридора, а аз я утешавах, че ценя оригиналността. Което си е вярно...

Успях да върна заемите до първия рожден ден на Миш, а всички знаем какво стана оттогава с цените. Този апартамент е в известен смисъл подарък от любимата ми баба, но и аз работих здраво за него и, разбира се, имах много "късмет". Не лъжех, че нямам нищо против да живея под наем - никога не съм имала особено желание да "притежавам" неща (спокойно, тази добродетел се компенсира с много други пороци). Майка ми ме пита веднъж дали не ми мъчно, че сме продали апартамента и аз казах, че не - на мен ми е мъчно за къщата. Понякога вървях по "Гладстон" по здрач (баба ми ми винаги наричаше така улицата, макар че на табелката пишеше "Ернст Телман"), гледах дърветата и паважа и си мислех, че ей-сега ще видя сивите "тараби" на оградата, но, разбира се, ги нямаше. Мечтата ми някой ден да живея в друга къща с градина умря, когато се нанесох тук, но пък кварталът е доста зелен и пред входа вчера видях кокичета.

А децата ми си имат дом.

9 comments:

Anonymous said...

хепи хипи весела нация :)

А

hazel said...

@ A
Хич никак не ми беше весело в онзи момент, да подчертая:Р

Anonymous said...

Боли те за онзи момент, а и всеки друг. Гледа се настоящето, а тук и сега е "хепи хипи" :)

А

nousha said...

А! И аз съм родена на Гладстон. Ернст Телман тогава, боже, как не можех да произнеса това име. То не е къща, а таван от ниска сграда, точно срещу Стария Елен (който вече го няма). Обожавам си квартала, но... го съсипаха. В коя част на Гладстон е била къщата ви?

hazel said...

@ Amber
Хепи екстремен метъл;)

@nousha
Чак в горния край, отвъд "Сан Стефано" - до музикалното училище:)

Chocho said...

super e, 4e si si kupila dom, Hazel

Kushtata (apartamenta) na moqta baba sushto beshe mnogo hubav, no ot MVR ne pozvoliha da go kupim sled 23 g. polzvane, nqmali sme pravo....kato neslujiteli / bivshi slujiteli ...

Sega se prodavat kude li ne....taka 4e s pove4e trud moje da se kupi ....i dulug kredit, :))

take care!

hazel said...

@ chocho

Купих си апартамент, домът е... друга бира:)

Anonymous said...

Ся, последно, щото не разбрах. Децата ти си имат дом, а ти си имаш апартамент?

А

hazel said...

@ A

Това е тема за дълъг пост, а аз такива не мога да пиша.:) Колко се привързваме към места? Идентифицираме ли се с обстановката? Доколко "мястото, където се будя сутрин" има значение? Как си избираме мебелите, които ще ни докосват? Чист и подреден ли е домът, отразява ли това вътрешния ни мир:Р И прибира ли ни се вечер "вкъщи"?

При децата е просто "у дома", особено първите седем години.