Feb 5, 2008

River of Time

show them the way to reverse their decline
guide them back on a river of time

Страхувам се, че ще забравя. Страхувам се, че никога повече няма да видя родния си дом.

Къщата на баба ми и дядо ми в Бургас беше едноетажна с три стаи и пълен с цветя двор, който на петгодишно дете изглеждаше много голям. В него растяха смокинови дървета - едното до оградата и клоните му се провесваха над тротоара, през пролетта цъфтяха кокичета, зюмбюли и нарциси, лалета, рози и кученца - растения, чийто цвят е с форма на кучешка главица и като го стиснеш отстрани, тя се отваря. Под единия прозорец имаше маточина и никога няма да забравя как вдъхнах любимия си аромат за пръв път. По задната стена пълзеше трендафил, от който баба правеше сироп от рози. Обичах да се крия в бараката отзад при тоалетната, забравила съм какво държаха в нея - компоти ще да са били, не компютри като в моя килер, - но помня огромната джанка, разпростряла клони над покрива й. Отстрани имаше гараж, където не ме пускаха да влизам, за да не падна в канала. По едно време имаше и кучешка колибка, където живееше ловното куче на баща ми, всъщност две поредни кучета, които се казваха Дик.

Помня игрите под навеса на къщата, когато валеше дъжд. Помня, че имахме аквариум преди да имаме телевизор. Помня как, вече голяма, идвах при баба и четях бележките на вратата, на които пишеше къде е - до магазина, до поликлиниката, до баба Марийка. Имаше си набор от десетина места за ходене и слагаше готова бележка в зависимост от случая... Понякога седеше на пейка на улицата с другите баби и плетеше на една кука. След като почина, къщата вече беше отчуждена и се знаеше, че ще има блок на нейно място; тогава я разбиха и откраднаха двата чувала с "чеиза" от плетени неща на една кука. Баба ми си беше талант и много страдаше, че няма на кого да остави занаята си. Умееше да плете и брюкселски дантели, които са особена техника за плетене на специално устройство, подобно на буренце, но в моите спомени тя вече се оплакваше, че недовижда и може да плете само обикновени дантели. Помня, че в неделя и празник не работеше... като тя казваше "рАботя".

В този пост
не споменавам, че баба ми е първият човек, който ми е говорил за Бога. Не ми е чела от Библията, нямам спомени да ме е водила редовно на църква, не помня да е имало икони у дома - все пак баща ми беше атеист и комунист - но помня разказите й за Христос, които се сливаха с безбройните други приказки, които тя ми четеше и разказваше. В началото бе Словото, което си беше... слово. А мен ме е кръстила тайно на 2 години, с цената на голям скандал впоследствие. Майка ми, която никак не обичала свекърва си, след години ми каза, че кръщенето ми станало, докато тя била в болница за спешна операция и много се обидила. Още помня как баба ми си казваше "Отче наш" всяка вечер преди лягане. Помня как цедеше кисело мляко на кранчето на мивката в кухнята (на която тя казваше салон) - кранчето беше жълто, месингово и... едно. Прекарала съм си детството в къща без топла вода. Мисля, че преди интернет това е най-голямата и важна промяна към добро, открита от човечеството:) И да ме прощават хората с бойлер, ама сте едно стъпало под цивилизационния праг.

Какво се случи после с къщата, ще разберете при следващата ни среща.

1 comment:

Chochko said...

hehe

i v nashta kushta taka cedqha kiseloto mlqko i posle se dobavqshe nasturgani qbulki....

ne sum hapval takova neshto ot 15-20 godini, :)