Ние сме хиляди. Хиляди късметлии, чиито деца ходят на детска градина и не ни се наложи да минем през кошмарната подигравка със записване по интернет.
Ние сме хиляди. Всяка сутрин в 8 часа си оставяме децата и отиваме на работа. В началото децата плачат, когато се разделяме, а нощем сънят им е неспокоен, но после свикват - малките могат да свикнат с всичко, дори с насилието и липсата на внимание. Сутрин поръчват "да ме вземеш пръв" и, гушнали плюшена играчка с мирис на "вкъщи", поемат към институционалната грижа. Вечер - ние си знаем в колко часа - просияват, когато ни видят, гушкат ни и заедно тръгваме към броените часове преди заспиване, в които сме пълноправни родители на деца в предучилищна възраст. Разказват, колкото могат с бедния си речник, какво се е случило през деня. Моят син невинаги помни дори какво са яли на обед - та то беше толкова отдавна! Още преди да спим! Аз знам какво са яли де, нали има изнесено меню, но обичам да си говоря с него на връщане от градината. Това е моето време с него, половин час само за нас двамата, в случаите, когато каката не идва с нас, защото тогава той си общува повече с нея. И почти всеки път, докато отивам да го взема, се вълнувам като пред среща. Отивам на среща с детето си! Напоследък обаче у нас процъфтява бизнесът с жени, които ти вземат детето от градина и го гледат, докато се прибереш от работа. И децата просияват и гушкат тях, а не родителите си. Предполагам.
Работното време на градината е от 7 до 19, макар че когато съм ходила след 6:30, съм го намирала последен и облечен. И да, наясно съм, че количеството на гледането е по-важно от качеството за средния работещ родител. Не ме разбирайте неправилно, аз съм много доволна от детската градина на децата, синът е при същите учителки като дъщерята навремето и двамата имат една и съща любима учителка. Това е една жена пред пенсия, която е завършила предучилищна педагогика, когато това не е била мръсна дума в дискутирането на висшето образование. Научила е децата ми на безброй песнички, стихчета, направили са заедно десетки рисунки, апликации и пластелинови човечета. Тя "гледа" детето ми - гледа го как се храни, спи, как се бие с другите деца и как сваля любимата Мина. Доскоро дори му бършеше задника след тоалетната. Това е страшно важен човек в живота на сина ми, както и на останалите 32 деца от ІІ група. Все пак двете учителки прекарват по 6 часа в групата, което е повече, отколкото родителите прекарват с децата си на ден.
Родители, отглеждащи децата си в чужбина, само въздъхват завистливо като спомена работното време на нашите градини. Повечето детски градини там са на половин ден и не предлагат спане. Най-вече си говоря с една приятелка, която е в Кьолн и която беше студентка, докато детето й ходеше по някакви забавачници 3-4 часа на ден. А като и споменах за ниските цени и за петте вида извънкласни занимания, предлагани на място в градината (латинотанци, футбол, английски, приложни изкуства, ала-бала), тя просто ме помоли да млъкна. Докато нейният син тръгна на училище на 6, тя отговаряше за неговото художествено, музикално и литературно предучилищно обучение. С друга приятелка, която живее в Лондон, сме говорили за липсата на яслена грижа за деца на възраст 1-3 години - тази, която я има, е безумно скъпа и е по няколко часа на ден, определено не 12. Тя впрочем викаше баба и дядо от България да й гледат детенцето, защото кариерата на научен работник няма да те чака да апликираш и да пееш песнички, така де. Човек, дори жена, трябва да има приоритети.
Няма идеален вариант, не и в 21 век, има различни степени на приемливост на вариантите. Като човек, отгледан от баба, разглеждам детската градина само като място, където аз водя и вземам - има и плюсове, и минуси. И ето историйката, за която горното е само лирическо отклонение:
Отивам вчера да вземам Миш и го чакам долу в преддверието. За деца от 2 група нагоре не пускат родители вътре, предполага се те да се облекат и обуят сами. Слиза той по стълбичките незакопчан и го гледам - носи едно розово плюшено куче, очевидно не наше.
- Какво е това куче, Михаиле?
- Ами нося ти го да му зашиеш панделката. То е на Мина.
- Какво?!
- Казах на Мина, че ще зашиеш скъсаната панделка от ухото на кучето.
-Ох...
(Споменавала съм за двете си леви ръце неведнъж, нали? Един път Рада дори предложи да пратим на баба колет с нещо за зашиване, не помня какво, за да го зашие тя и да ни го върне пак с колет. Не го направихме, де, но МОЖЕШЕ. Вярно, че на всяко идване на гости баба намира по нещо за зашиване...)
Прибираме се и Рада:
- Какво е това куче?
Аз:
- Ама няма да се смееш.
Тя:
- Няма.
Аз обяснявам казуса.
Рада: ХАХАХА:)
И така, беше въпрос на пиар, репутация, чест, ако искате. Синът ми използваше МЕН, за да впечатлява чуждите жени. Само при мисълта за шиене ми става зле, но нямаше начин. Вечерта седнах, вързах панделката и я заших за ухото на кучето. Не ми беше лесно. Мразя да шия! Но днес занесохме кучето в градината, а майката на Мина каза, че дъщеря й разказала, че дала кучето на Мишо като награда за нещо. Ето затова отношенията между жените и мъжете няма никога да мога да ги разбера!:)
Edit: За още малко контекст - два стари поста за детската градина - тук и тук. В единия е и този линк, където заместник-кметицата по образованието, наскоро подала оставка, обяснява за детските градини. Преди две години. Вижте и коментарите.
Ние сме хиляди. Всяка сутрин в 8 часа си оставяме децата и отиваме на работа. В началото децата плачат, когато се разделяме, а нощем сънят им е неспокоен, но после свикват - малките могат да свикнат с всичко, дори с насилието и липсата на внимание. Сутрин поръчват "да ме вземеш пръв" и, гушнали плюшена играчка с мирис на "вкъщи", поемат към институционалната грижа. Вечер - ние си знаем в колко часа - просияват, когато ни видят, гушкат ни и заедно тръгваме към броените часове преди заспиване, в които сме пълноправни родители на деца в предучилищна възраст. Разказват, колкото могат с бедния си речник, какво се е случило през деня. Моят син невинаги помни дори какво са яли на обед - та то беше толкова отдавна! Още преди да спим! Аз знам какво са яли де, нали има изнесено меню, но обичам да си говоря с него на връщане от градината. Това е моето време с него, половин час само за нас двамата, в случаите, когато каката не идва с нас, защото тогава той си общува повече с нея. И почти всеки път, докато отивам да го взема, се вълнувам като пред среща. Отивам на среща с детето си! Напоследък обаче у нас процъфтява бизнесът с жени, които ти вземат детето от градина и го гледат, докато се прибереш от работа. И децата просияват и гушкат тях, а не родителите си. Предполагам.
Работното време на градината е от 7 до 19, макар че когато съм ходила след 6:30, съм го намирала последен и облечен. И да, наясно съм, че количеството на гледането е по-важно от качеството за средния работещ родител. Не ме разбирайте неправилно, аз съм много доволна от детската градина на децата, синът е при същите учителки като дъщерята навремето и двамата имат една и съща любима учителка. Това е една жена пред пенсия, която е завършила предучилищна педагогика, когато това не е била мръсна дума в дискутирането на висшето образование. Научила е децата ми на безброй песнички, стихчета, направили са заедно десетки рисунки, апликации и пластелинови човечета. Тя "гледа" детето ми - гледа го как се храни, спи, как се бие с другите деца и как сваля любимата Мина. Доскоро дори му бършеше задника след тоалетната. Това е страшно важен човек в живота на сина ми, както и на останалите 32 деца от ІІ група. Все пак двете учителки прекарват по 6 часа в групата, което е повече, отколкото родителите прекарват с децата си на ден.
Родители, отглеждащи децата си в чужбина, само въздъхват завистливо като спомена работното време на нашите градини. Повечето детски градини там са на половин ден и не предлагат спане. Най-вече си говоря с една приятелка, която е в Кьолн и която беше студентка, докато детето й ходеше по някакви забавачници 3-4 часа на ден. А като и споменах за ниските цени и за петте вида извънкласни занимания, предлагани на място в градината (латинотанци, футбол, английски, приложни изкуства, ала-бала), тя просто ме помоли да млъкна. Докато нейният син тръгна на училище на 6, тя отговаряше за неговото художествено, музикално и литературно предучилищно обучение. С друга приятелка, която живее в Лондон, сме говорили за липсата на яслена грижа за деца на възраст 1-3 години - тази, която я има, е безумно скъпа и е по няколко часа на ден, определено не 12. Тя впрочем викаше баба и дядо от България да й гледат детенцето, защото кариерата на научен работник няма да те чака да апликираш и да пееш песнички, така де. Човек, дори жена, трябва да има приоритети.
Няма идеален вариант, не и в 21 век, има различни степени на приемливост на вариантите. Като човек, отгледан от баба, разглеждам детската градина само като място, където аз водя и вземам - има и плюсове, и минуси. И ето историйката, за която горното е само лирическо отклонение:
Отивам вчера да вземам Миш и го чакам долу в преддверието. За деца от 2 група нагоре не пускат родители вътре, предполага се те да се облекат и обуят сами. Слиза той по стълбичките незакопчан и го гледам - носи едно розово плюшено куче, очевидно не наше.
- Какво е това куче, Михаиле?
- Ами нося ти го да му зашиеш панделката. То е на Мина.
- Какво?!
- Казах на Мина, че ще зашиеш скъсаната панделка от ухото на кучето.
-Ох...
(Споменавала съм за двете си леви ръце неведнъж, нали? Един път Рада дори предложи да пратим на баба колет с нещо за зашиване, не помня какво, за да го зашие тя и да ни го върне пак с колет. Не го направихме, де, но МОЖЕШЕ. Вярно, че на всяко идване на гости баба намира по нещо за зашиване...)
Прибираме се и Рада:
- Какво е това куче?
Аз:
- Ама няма да се смееш.
Тя:
- Няма.
Аз обяснявам казуса.
Рада: ХАХАХА:)
И така, беше въпрос на пиар, репутация, чест, ако искате. Синът ми използваше МЕН, за да впечатлява чуждите жени. Само при мисълта за шиене ми става зле, но нямаше начин. Вечерта седнах, вързах панделката и я заших за ухото на кучето. Не ми беше лесно. Мразя да шия! Но днес занесохме кучето в градината, а майката на Мина каза, че дъщеря й разказала, че дала кучето на Мишо като награда за нещо. Ето затова отношенията между жените и мъжете няма никога да мога да ги разбера!:)
Edit: За още малко контекст - два стари поста за детската градина - тук и тук. В единия е и този линк, където заместник-кметицата по образованието, наскоро подала оставка, обяснява за детските градини. Преди две години. Вижте и коментарите.
No comments:
Post a Comment