Day Six: Childhood

Не коментирам в чудесния феминистки блог на Петя, но това не значи, че не го чета. (За протокола, аз съм против феминизма под формата на космати крака, прехвърляне на грижата за децата на "обществото" и определено съм против присъствието на бащата на раждането. Имам опит и с трите, така че знам какво говоря. А, и нямам нищо против сутиените, нося такъв от 12-годишна.)

Феминизмът еволюира много от радикализма на 60-те, мъжете също. Покрай една статия на бивша феминистка, която ще постна друг път, попаднах на статията "Момчето-мъж". Тя проследява ролята на мъжа "преди" и "сега" и заключава, че мъжете са незрели, защото могат да си го позволят - защото заемат скъпоценна потребителска ниша, идентифицирана от мъжките списания, продаващи луксозни играчки за мъже и (включително?) жени по луксозно бельо.

Повечето от вас много ги мързи да прочетат цялата статия - child men не обичат много да четат - затова ще извадя няколко тенденциозни цитата:

Not so long ago, the average mid-twentysomething had achieved most of adulthood's milestones – high school degree, financial independence, marriage and children. These days, he lingers – happily – in a new hybrid state of semi-hormonal adolescence and responsible self-reliance. Decades in unfolding, this limbo may not seem like news to many, but in fact it is to the early 21st century what adolescence was to the early 20th: a momentous sociological development of profound economic and cultural import.

Моето виждане винаги е било, че не годините правят човека зрял, а "важните събития" - milestones.

Maxim asked the SYМ (single young man) what he wanted and learned that he didn't want to grow up. And now the Maxim child-man voice has gone mainstream. You're that 26-year-old who wants sophomoric fun and macho action? Now the culture has a groaning table of entertainment with your name on it.
That sound you hear is women not laughing.

Биологичният часовник на мъжете тракал по-бавно. Еми да, ама махмурлукът ти на 30 не е като този на 18. Качеството на другите видове забавление няма да коментирам.

We can argue endlessly about whether "masculinity" is natural or constructed – whether men are innately promiscuous, restless and slobby or socialized to be that way – but there's no denying the lesson of today's media marketplace: Give young men a choice between serious drama on the one hand, and Victoria's Secret models, battling cyborgs, exploding toilets and the NFL on the other, and it's the models, cyborgs, toilets and football by a mile.

Да, мъжете-момчета може да имат сравнително постоянни жени в живота си, вместо да бройкат нонстоп, но...

For the problem with child-men is that they're not very promising husbands and fathers. They suffer from a proverbial "fear of commitment," another way of saying that they can't stand to think of themselves as permanently attached to one woman. Sure, they have girlfriends; many are even willing to move in with them. But cohabiting can be just another Peter Pan delaying tactic. Women tend to see cohabiting as a potential path to marriage; men view it as another place to hang out or, as Barbara Dafoe Whitehead observes in Why There Are No Good Men Left, a way to "get the benefits of a wife without shouldering the reciprocal obligations of a husband."

Нямам личен опит по темата, само съм чувала:)

Now, you could argue that the motley crew of Maxim, Comedy Central and Halo 3 aren't much to worry about, that extended adolescence is what the word implies: a temporary stage. Most guys have lots of other things going on and will eventually settle down. Men know the difference between entertainment and real life. At any rate, like gravity, growing up happens; nature has rules.

Правилата, както знаем, се променят, понякога рязко. Ето какво прочетох като коментар на статията, забравих къде:

I think, I HOPE, that soon we will see a generation of women who also don't want marriage and children, and they can get along just fine with these men.

Може би вече се появи това поколение, а някои ги наричат феминистки. И тук не става дума "никога да не искат семейство", защото мъжете от статията също просто отлагат този момент за неопределеното бъдеще "като пораснат". Става дума жените да се чувстват завършени, пълноценни човешки същества, без да влизат в стереотипа "боса и бременна до печката".

Според мен обществото и хората - мъже и жени - трябва да се помъчат да живеят и мислят така, че дори "боса и бременна до печката" жената пак да се чувства човек. Пораснал човек.