Десетчасовият работен ден е рожба на социализма. Онзи, утопичния от 19 век, да не си помислите нещо.
Преди 1810 година и Робърт Оуън, работният ден продължавал от зори до мрак, между 12 и 16 часа. Десетчасовият работен ден, въведен от атеиста-социалист, вероятно е донесъл известна загуба за капитала. Осемчасовият работен ден е постигнат след много стачки и преговори и всъщност е победа за работниците, която се празнува на Деня на труда - някъде през май. В САЩ осемте часа се регламентират законово едва през 1936 г., след дълга борба в различните щати и браншове. Евентуално автоматизацията компенсира намаляването на продължителността на работния ден, все пак имаме индустриална революция.
Информационната революция последва индустриалната, а работният ден още е осем часа. В индустриалния сектор работата е много по-автоматизирана дори и от 20 век. Наскоро гледах конвейери в автомобилен завод, където работният процес е изчислен до секунда и всяко забавяне води до хиляди долари загуба. Предполагам, революционното ми предложение за намаляване на работния ден на шест часа би довело до още повече загуби.
Работила съм за пръв път осем часа на конвейер в хлебозавод, едно лято в Ботевград. На бригадите дотогава работехме по шест часа и разликата ми се видя драстична. И ето признанието - аз не мога да работя осем часа на ден полутворчески умствен труд. Не че не съм работила и по 12, но това е убийствено и не може да продължи ефективно и здравословно дълго време. Не вярвам чак пък аз да съм най-мързеливата... Малко хора биха работили на бюро в офис пълни осем часа - ние се мотаем, пием кафе, пушим (които пушат), клюкарстваме с колегите, вземаме по-дълга обедна почивка, отколкото трябва - изобщо, уплътняваме си работното време. Изключение правят хората, на които аз съчувствам най-много - работещите на гише, но там има регламентирани почивки, а през това време опашката расте ли, расте... Отплеснах се.
Далеч съм от мисълта, че организирането на работния ден е нещо просто и елементарно - ако беше, нямаше да има специалност "човешки ресурси", time-sheets и мениджъри, чиято работа е да следят служителите да не се скатават. Четох една статия за денонощната работа преди приключване на проект, която обясняваше, че след осмия час кривата на ефективността на работника пада рязко. Е, според мен кривата на ефективността пада много преди осмия час. Динамиката на работата на повечето ми познати е такава, че никой не си тръгва точно в 6 - масово се остава след работа, работи се събота и неделя, а отпуските си стоят същите като при социализма, даже по-кратки. Не споря, че качеството на почивката е по-важно от количеството - и аз предпочитам три дни на хубаво място пред три седмици на гадно - но въпреки това, колкото повече, толкова повече. Като последното се използва повече за работата, отколкото за почивката. Голяма грешка!
Осемчасовият работен ден, дори стриктно спазван, в София означава минимум 11 часа отсъствие от дома. Ако се намали на шест часа, отсъствието ще намалее на 8, защото тогава няма да е нужна едночасова обедна почивка. Тя и сега не е нужна - на много места обедната почивка е половин час, аз съм работила от 8:30 до 17. Което ме навежда на мисълта, че това е работното време на повечето институции, включително банки, но хората някакси успяват да ги посещават. Как ли го правят? Кога точно живее инвестиционният банкер, работещ по 16 часа на ден? Добре, хубаво, ще печели по един милион годишно. После ще дойде 2007 година;)
Работното време не е свещена крава. Печалбата и растежът не са свещени крави. Ако изобщо има нещо "свещено", то е човекът и неговият кратичък живот. Няколко отговорни професии, за които се сещам - лекар, пилот на самолет и контрольор на въздушния трафик, учител - работят на смени от шест часа. Прекалено много хора на също така отговорни, макар и не толкова престижни или добре платени професии, работят на три смени по осем часа. Но това много лесно може да се поправи като почнат да работят на четири смени по шест часа. Като знаят, че имат по-малко часове, хората ще се мотаят по-малко и ще са по-ефективни. Ще имат повече време за семейството си, за хобита и за пазаруване;) Ще обичат работата си повече и ще се усмихват повече на клиентите си, ако имат такива. Виж, повишаване на растежа и печалбата не гарантирам, че ще има, но подобрено качество на живот - със сигурност.
А за творческите професии работното време е... пълна загуба на време.
Информационната революция последва индустриалната, а работният ден още е осем часа. В индустриалния сектор работата е много по-автоматизирана дори и от 20 век. Наскоро гледах конвейери в автомобилен завод, където работният процес е изчислен до секунда и всяко забавяне води до хиляди долари загуба. Предполагам, революционното ми предложение за намаляване на работния ден на шест часа би довело до още повече загуби.
Работила съм за пръв път осем часа на конвейер в хлебозавод, едно лято в Ботевград. На бригадите дотогава работехме по шест часа и разликата ми се видя драстична. И ето признанието - аз не мога да работя осем часа на ден полутворчески умствен труд. Не че не съм работила и по 12, но това е убийствено и не може да продължи ефективно и здравословно дълго време. Не вярвам чак пък аз да съм най-мързеливата... Малко хора биха работили на бюро в офис пълни осем часа - ние се мотаем, пием кафе, пушим (които пушат), клюкарстваме с колегите, вземаме по-дълга обедна почивка, отколкото трябва - изобщо, уплътняваме си работното време. Изключение правят хората, на които аз съчувствам най-много - работещите на гише, но там има регламентирани почивки, а през това време опашката расте ли, расте... Отплеснах се.
Далеч съм от мисълта, че организирането на работния ден е нещо просто и елементарно - ако беше, нямаше да има специалност "човешки ресурси", time-sheets и мениджъри, чиято работа е да следят служителите да не се скатават. Четох една статия за денонощната работа преди приключване на проект, която обясняваше, че след осмия час кривата на ефективността на работника пада рязко. Е, според мен кривата на ефективността пада много преди осмия час. Динамиката на работата на повечето ми познати е такава, че никой не си тръгва точно в 6 - масово се остава след работа, работи се събота и неделя, а отпуските си стоят същите като при социализма, даже по-кратки. Не споря, че качеството на почивката е по-важно от количеството - и аз предпочитам три дни на хубаво място пред три седмици на гадно - но въпреки това, колкото повече, толкова повече. Като последното се използва повече за работата, отколкото за почивката. Голяма грешка!
Осемчасовият работен ден, дори стриктно спазван, в София означава минимум 11 часа отсъствие от дома. Ако се намали на шест часа, отсъствието ще намалее на 8, защото тогава няма да е нужна едночасова обедна почивка. Тя и сега не е нужна - на много места обедната почивка е половин час, аз съм работила от 8:30 до 17. Което ме навежда на мисълта, че това е работното време на повечето институции, включително банки, но хората някакси успяват да ги посещават. Как ли го правят? Кога точно живее инвестиционният банкер, работещ по 16 часа на ден? Добре, хубаво, ще печели по един милион годишно. После ще дойде 2007 година;)
Работното време не е свещена крава. Печалбата и растежът не са свещени крави. Ако изобщо има нещо "свещено", то е човекът и неговият кратичък живот. Няколко отговорни професии, за които се сещам - лекар, пилот на самолет и контрольор на въздушния трафик, учител - работят на смени от шест часа. Прекалено много хора на също така отговорни, макар и не толкова престижни или добре платени професии, работят на три смени по осем часа. Но това много лесно може да се поправи като почнат да работят на четири смени по шест часа. Като знаят, че имат по-малко часове, хората ще се мотаят по-малко и ще са по-ефективни. Ще имат повече време за семейството си, за хобита и за пазаруване;) Ще обичат работата си повече и ще се усмихват повече на клиентите си, ако имат такива. Виж, повишаване на растежа и печалбата не гарантирам, че ще има, но подобрено качество на живот - със сигурност.
А за творческите професии работното време е... пълна загуба на време.
33 comments:
Само да допълня, че обедната почивка не е част от 8-часовия работен ден. Ако има такава, денят става 9-часов (считано от влизането в офиса сутринта до напускането му вечерта).
Знам, затова отсъствието от дома е 11 часа, а не 10 (8 плюс два часа за път).
Това по повод на среднощните ни снощи отчети за напредването в превода ли или просто съвпадение :)
Не, това е стара моя хипотеза, която съм обсъждала неведнъж с хора. Но днес сутринта си говорих с френд, който скучаеше на работа и това преля чашата:D
nousha, freelancing e друга бира, някой друг път за нея:)
Аз, ако честно, и четири часа на ден не мога да работя. Много ми е трудно да стоя съсредоточена дълго време, без да прегрея. Може би причината е, че работя на компютър и се уморявам; може и да съм природен мързел...
Всеки случай, уважавам българският кодекс на труда, който най-малкото се грижи за майките - според него (ако се спазваше) майка, която кърми дете под 8 месеца, има право на 2 часа намалено работно време; с дете над тази възраст, което още се кърми, намален работен ден с 1 час. За близнаци - двойно време. Може би трябва да родя тризнаци и да ползвам тройна такава почивка. Тогава ще работя само два часа на ден...
@ Бу
Не знаех, че българският кодекс на труда се грижи така за кърмачките! Сигурна съм, че и повечето хора не го знаят, особено работодателите.
Все пак бих предпочела, докато кърмя, да не се налага изобщо да ходя на работа:) Кърменето си е много изморително, не че точно на теб трябва да го казвам:)
А... как точно доказваш на работодателя, че си кърмиш бебето всъщност?
@ Хейзъл:
Грижи се, грижи се :D
Но наистина много малко хора знаят за тази екстра. Доказано от опит е, че държавните структури, както и мастити компании уважават КТ специално за този член (166).
Разбира се, в идеалният вариант човек ще си гледа детето до три години и ще си клати краката по парковете, вместо на супер-ергономичният-офис-стол, но реално не всеки може да си го позволи. Много майки избират да кърмят по-дълго време, а им се налага да се върнат по-скоро на работа и за тях тези права могат да са истински ценни.
Винаги можеш да напръскаш работодателя си с прясно мляко собствено производство за доказателство :D Но обичайно се иска бележка от личния лекар на детето, че да, то се кърми и да, има нужда да го прави. Красотата на този член от КТ е, че не е посочена горна граница за тази отпуска за кърмене (което е справедливо, защото децата са различни и докато едно на годинка ще плющи тройка кебапчета с гарнитура, друго ще зобва две оризчета и ще кара основно на майчино мляко.
Тук е цялото: http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=199636.0
Wow, Miss By!!!!
:D
(интернетът ми се струва все по-микроскопичен)
Чудно ми е кой работодател би предпочел служителка, която кърми детето си в работно време пред такава, която не го прави. Това е продължение на темата кой би наел служителка с деца пред такава без, което пък произхожда от една друга тема - защо някой ще наема жена вместо мъж :)
Иначе по темата, моят шеф искаше да работя по 40 часа на седмица и понеже съм си вкъщи, не го интересуваше как си ги разпределям. Не успях да му обясня, че програмирането не е като завиване на гайки и броят часове, прекарани в работене, няма голямо отношение към производителността. Понякога е по-добре два часа да спиш и два да работиш, вместо 4 часа да се езувиш. Друг път ако имаш само един час на разположение е по-добре да го използваш за нещо друго, защото докато достигнеш необходимата концентрация и времето свършва.
А за времето прекарано в бутане из софийските навалици нямам думи. Ценя си живота много високо, за да го прахосвам по този начин :D
Eh Hazel, :)
az puk znam dosta muje ot provinciqta (25-35 g.), koyto rabotqt nad 8 chasa...za da uspeqt.
Daje tezi deto ne sme ot provinciqta, pak rabotim nad 8 chasa i prez weekendite ponqkoga...due to econimic reasons!
Ina4e po firmite i instituciite v BG mnogo se simulira rabota... golemi krushka4i, ama rano ili kusno gi razbirat!
Samo v Yaponia imat kult kum 4oveka i slujitelq i se raboti malko, :))
@ anon
Малко като часове не е равно на малко като количество и качество работа, нали за това си говорим? Където присъствието е важно (работа на гише, магазин, лекарски кабинет, класна стая, банка...), проблемът се решава с работа на смени. От шест часа!:)
Естествено, трудно е да се сложат под общ знаменател работничката, която прави вафли в сладкарски цех и маркетинговия директор на завода, който по цял ден преговаря с некадърни, мързеливи и алчни рекламисти;) Но осемте часа са много в един свят, където по светофарите прекарваш повече в време, отколкото с детето си.
Не знаех, че в Япония се работи малко?
Неуспешния експеримент със 7-часовия работен ден във Франция как още никой не го е цитирал?:)
@ gimli, Бу
Миналата седмица на второ интервю за работа ме питаха има ли кой да ми помага с децата. Това може да се изтълкува по два начина. Или компанията е загрижена за холистичния начин на живот на служителите си (но пък нищо не споменаха за детска градина на работното място, което е идеалният вариант, но колко фирми го предлагат? СО МАТ навремето впрочем са имали градина на територията на комбината), или просто са ме дискриминирали.:)
Знам, че съм привилегирована, че имам избор да работя от къщи и съм много благодарна за това. Аргументът "няма да работя за Х, защото искам да водя дъщеря си на плуване" може да звучи извратено на повечето хора, но това е положението. Днес сутринта Миш се оплака, че го боли корема и си остана вкъщи, гледаме се, аз работя. Напълно бих разбрала работодател, който не иска да наеме жена с малки деца.^^ Ако не дойде революция, ще си кютаме така до 22 век:Р
По повод революцията и копелетата дето ще бъдат изправени до стената като дойде, моя кум оня ден каза: "Защо според теб китайците са построили такава голяма стена" :)
М.
@ M.
А-а, не. Не тази революция.
Тази ще е... нежна. Славна:) Безкръвна. С 6-часов работен ден, власт на народа и ...ъ-ъ дажби ориз;)
ок...това абсолютно off-topic...hazel, ти случайно да си hazel, която едно време влизаше в #mordor в irc? аз тогава бях BabyBird. вече не съм малко птиче, а голяма бяла птица. ;)
ако не си...този коментар ще ти се стори супер странен, за което предварително се извинявам. :)))
@ openly feminist
Както се каза и в по-горен коментар, интернет е микроскопичен!;)
Баш ми е драго да те видя, не съм се сетила, че bighead е Babybird, а те чета спорадично от доста време:)
ама наистина!
с радост ще чета...
Не знам за неуспешен експеримент във Франция, не съм се интересувала, но със сигурност знам, че там работната седмица не е 40 часа. Я кажи за експеримента, да прочета?
А, вие се намерихте :)
Ура - Мордорска сбирка! ;)
@hazel
При нас от известно време работим на 36-часова седмица - жест от работодателя. На практика приспадаме тия 4 часа не от кафетата, клюките, мотаенето и четенето на форуми, а само и единствено от работа.
А относно КТ, който така хубаво пази правата на жените. Хубаво ги пази той, но по-добре е жените да не ги claim-ват тия права. В противен случай ще си навлечем по-голяма дискриминация и от това, дето има в момента (а то си има). Наистина, работодателят иска да плати Х пари и да получи У работа. Не иска да си затормозява живота с това, че на някой му се разболяло детето, и изобщо с всякакви подробности из личния живот на служителите. Правата, които имаме по КТ, ни правят неизгодни работници. Така просто ще спрат да ни наемат.
Същото се отнася до правата, които всеки един работник по принцип има според КТ и често не си изисква, а предпочита да си затрае.
В момента работодатели от сферата на частния бизнес, които могат да си позволят (!) да спазват КТ буквално, са някакви изключения, ако изобщо съществуват. Всеки има да се бори в конкурентен пазар и да оцелява... не може да си позволи много глезотии.
След време ще улегнат нещата, ще се урегулират, във всички области ще започнат да се спазват законите повече и тогава може и КТ да започне да се спазва :)
(Заб. Положението е доста различно за сфери, където човешкият ресурс е дефицитен...)
@ Хейзъл
Да, съгласна съм, че така стои въпросът с работодателите и работничките с деца. Аз съм привилегирована по два параграфа:
- професията ми позволява общо взето да работя от вкъщи, въпреки очевидното изискване за концентрация и лавиране (които на мен не ми достигат по принцип)
- и по-важното, шеф е майка ми (фирмата е семейна) и болнични за гледане на дете винаги получавам.
Днес си оставаме с Мая у дома - тя се опитва да кашля магарешки. В новото жилище контролът от работодателя ще ми е значително завишен, поради щото живея два етажа под офиса, но пък ако няма много клиенти, мога да подаря детето на баба му и да свърша нещо полезно (или пък не).
@ W. heh, verno mordorska sbirka;)
Това, че разбирам работодателя, не значи, че одобрявам тази парадигма - на печалбата преди всичко, на растежа и на бачкането до дупка. Аз не съм човек, който иска да се скатава, разбираш ли. Но и не искам да се превръщам в жалка (заменяема, както каза и М.) единица в нечие ОПР.
Ти говориш за това, че правата по КТ са неизгодни за работодателя - като един истински марксист противопоставяш труда на капитала;) Моята теза е, че преумореният работник е некачествен работник и че работодателят има интерес да се грижи за т.нар. глезотии. Самият факт, че наричаш грижата за болното дете "глезотия", показва, че гледаме от различни ъгли на проблема. И никак не е въпросът дали ще се "спазва" КТ, а какво ще е залегнало в него, което зависи точно от mindset-a, че няма нищо по-важно от парите, че жените трябва да имат равни права и задължения и съответно какви са тези соц глупости с намалено работно време за кърмене?! Нали разбираш, че ти ако беше един законодател, изобщо нямаше да включиш този текст в КТ. То ако питаш повечето работодатели, КТ изобщо нямаше да ИМА, че по-лесно. Ако някой нещо не го устройва - вратата е отворена;)
Къде отиде капитализмът с човешко лице?:D
Моето мнение е, че за болно дете родителите трябва да се редуват да вземат болнични. Нали имаме равни права? В този смисъл, мъж с деца и жена с децата би трябвало да са еднакво employable.
@ Бу
Да е жива и здрава майка ти и фирмата й ти пожелавам и дано се оправи бързо малката.
@hazel:
Точно така - за мъж с деца и жена с деца всички права би трябвало да са еднакви, с изключение разбира се на това за кърменето, where applicable (в нашия случай например не е). Отпуска по бащинство, болничен за гледане на дете и прочие - няма никаква причина да се приема за даденост, че грижата за детето се поема изцяло или основно от майката.
Обаче по темата за труда и капитала... Това твоето е по-скоро wishful thinking. Изключи за малко скрупулите си и ми повярвай, че дори преуморен и изхабен, работникът, който бачка трета поредна седмица включително уикендите и стои в офиса по 10-11 часа вместо по 8, наистина свършва много повече работа от онзи, който си почива по всички правила на КТ. Като се изтощи съвсем, ще получи някаква отпуска, за да се възстанови, и после пак. Резултатът е, че фирмата реализира повече проекти (чисто като бройка погледнато), и повишава качеството на услугата, която предлага на клиентите си, защото реагира по-бързо на исканията им, което всъщност й е основно конкурентно предимство.
Алтернативният сценарий: работникът спазва всички почивки, които му се полагат по КТ -> дейността във фирмата става мудна -> клиентите отиват при к онкуренцията -> на работника не може да се гарантира редовна и/или достатъчно висока заплата.
Отвлякохме се от темата, но капиталистите много са се оплаквали и при въвеждане на десетчасовия работен ден.
Текст от 1835 г. - обвинявани са, че ако им въведат 10-часов ден, работниците ще се отдадат на пиянство и разврат. Един вид, благородна дейност е да бъдат държани на работа по толкова часове.
механици
С голямо прискърбие искам да съобщя, че в 21 век сме много далеч от шестчасовия работен ден - не че не ми е ясно де, tongue-in-cheek, anyone? - строителните работници могат да откарат и по 16 часа на ден - строителни работници.
@ W
Ти би ли искала да живееш в дом, построен по този работен модел? Защото аз не.
Да си продължа мисълта от горния коментар: (прекъсвам щото докато пиша това, съм в офиса и все пак посвършвам някаква работа помежду блогването) аз не изправям труда срещу капитала, напротив, работникът и работодателят му трябва да бъдат един отбор и да имат обща цел: предприятието да е стабилно и печелившо, да се развива добре, което би било добро както за собственика ("капитала"), така и за служителя. В името на тази обща цел са оправдани и някои саможертви. Разбира се, това означава също и че шефът трябва да покаже, че оценява саможертвите.
Аз не обичам буквалното позоваване на КТ, защото смятам, че в отношенията с работодателя трябва да има преди всичко човещина и разбиране. Ако работник и работодател тръгнат да си комуникират през КТ, цялата идея за екипност се изпортва. А докато ние си водим битки вътрешнофирмено, кой ще води войната с конкуренцията?
Прочетох линка за строителните работници. Имали са авария и е трябвало да я остранят и да оправят щетите, затова се е наложило да си скъсат задниците. Случват се такива неща; трябва да се реагира бързо, няма време за наемане на нов персонал специално за тоя 2-3-4-8-все-тая-седмичен период докато свърши крънча... Да, разбира се, че искам да живея в дом, където строителят се е погрижил да отстрани аварията, вместо да смете под килима каквото се е прецакало, да позамаже нещата и да ми продаде жилище с някакъв недоразрешен строителен проблем... само и само за да може работниците му да си ползват почивните дни в тоя период.
Абе хубаво е да се работи. Не е лошо. И крънчове за кратки периоди от време са ОК, и преумора е ОК...
Пък и ние в Европа нищо не знаем, навсякъде другаде се работи повече. Мири се чудеше преди години какво толкова си правим с времето, като работим само по 8 часа.
Сравни с работния ден на 3-4 поколения преди нас, по селата... Нивата, къщата, дворът, животните, домочадието - от изгрев до заник слънце вечно си зает с нещо. Защо се оплакваме днес? Всичко се е подобрило, животът ни е толкова по-лесен...
Хех, ако имаше толкова човещина и разбиране в света, колкото Водолеите вярваха, че има, не само от КТ, ами и от други закони нямаше да има нужда:Р
Да, когато има да се приключи проект, е ясно, че ще има извънредна работа. Която, естествено, ще се плаща извънредно. Няма проблем с това.
Проблем има, когато работиш през седмица в събота и това ти е залегнало в трудовия договор. Ти ставаш непълноценен човек, защото нямаш време да си почиваш.
Да, едно време са работили от сутрин до залез, нали и аз с това почвам. Сега нещата са по-добре. Защо да не станат още по-добре?:)
За реториката на екипността - всъщност и аз вярвам в нея и смятам, че има трети път.
Wynche, не мога да се стърпя.
Чети:
Why Crunch Mode Doesn't Work: 6 Lessons
А това за продължителното работене, компенсиращата отпуска за презареждане и като цяло по-голямото количество проекти - ето това е wishful thinking. Или просто се оправдавате пред себе си за това, че работите дълго време.
Навсякъде другаде по Европа не се работи повече, а се работи по-производително. Има огромна разлика.
Боян
@Боян: Благодаря за линка :)
Като game dev spouse myself, съм доста запозната с крънча в тяхната кошмарно неуредена индустрия. Но примерите от ЕА са твърде крайни, за да са аргумент срещу моята позиция. Там се говори за истински exhaustion, при това long term, докато аз просто защитавам 8-часовия работен ден с occasional overtime срещу предложението за 6-часов и стриктно спазване на КТ до степен на сакрализиране на времето за почивка.
С извинение за двойния пост, ама исках да коментирам и следното:
"Навсякъде другаде по Европа не се работи повече, а се работи по-производително."
Анджък! А в Европа е по-производително, защото:
1) бизнесът е по-улегнал;
2) фирмите са по-добре управлявани и работата е по-добре организирана;
3) работниците са по-добре квалифицирани.
В България откриваме топлата вода в мениджмънта, а персоналът се състои от хора, които, дори и да са завършили ужким правилната специалност, имат нужда от дълъг период на обучение, преди евентуално да започнат да вършат някаква работа. Много от нашите фирми функционират напук на всички пазарни правила и в една различна обстановка биха сдали багажа много бързо, но тук все още е мътна вода и се държат.
С времето ще се пресеят.
Еби му майката! Нямало по-онеправдани от жените, не!
хахаха
А
Някъде от средата на коментарите започнах да си мисля какво ще кажа по темата в отговор на някои повдигнати въпроси, но като стигнах до края видях, че вече съм изпреварена.
Wynche го е казала в последния си коментар и то едно към едно.
Всяко изречение си го бях помислила дума по дума, заклевам се! И за по-голямата производителност в Европа, и за wannabe мениджмънтa и за неадекватното образование. Само щях да добавя и специфичният балкански принцип при подбор на персонала. А определено щях да спомена и как е истинска загадка съществуването на някои фирми против всички пазарни правила накуп!
То не е чак толкова голяма загадка, понеже на крайния потребител често му липсва възможността за избор поради липсата на адекватна конкуренция и като така не може да си даде вота на недоверие към некачествената услуга. Но това май е малко по-друга тема вече (?).
Мисля, че примерите с многочасовия работен ден в ЕА, инвестицонните банки и калпавите строителни фирми, където се налага дълъг работен ден, са все от Западна Европа и САЩ. Което означава кофти планиране, лоша организация и нереалистични срокове.
Естествено, ясно ми е, че тук е по-зле в много отношения, но специално лафа "какво правите с толкова свободно време" американците да си го заврат отзад:)
В по-горните коментари се споменават все примери колко се работело на запад. Само ще добавя информацията, че французите след един мандат на 35 часа седмично се връщат на ненормирано работно време. А повсеместно продължават да съществуват оазиси под името на институти, където никой за нищо не бърза, но пък харчи колкото си иска. Последните впечатления са съвсем актуални от т. нар. научно-изследователски институт за борба с рака...
@ lindyhopper
Основно визираме американците, чиято трудова етика е обект на износ, също като кока-кола.
Иначе аз също не одобрявам скатаването и симулирането на труд.
Да не говорим, че като си самонает, получаваш ТОЧНО толкова, колкото си изработил и никой не ти плаща за седене...
Post a Comment