words are flowing out like endless rain into a paper cup
they slither while they pass, they slip across the universe
they slither while they pass, they slip across the universe
От Бийтълс-фенове за Бийтълс-фенове, които като мен могат да възпроизведат горния цитат без да се замислят.
Не слушам Бийтълс много отдавна, но този филм-мюзикъл ме трогна и ме умили. Вярно, аз си обичам мюзикъли, но този не е нито "Фантомът на операта", нито "Исус Христос Суперзвезда", които мога да гледам/слушам безброй пъти. Обаче в него има нещо много камерно и мило, въпреки че на места е замислен да бъде мащабно-антивоенен. Реверансът към "Коса" е отчетлив, което за мен е плюс, защото аз и "Коса" харесвам, но - моля, внимание - не колкото този филм. Не заради кинематографичните достойнства, а заради музиката, която все пак е най-важното в един мюзикъл.
Почти всички чудни изпълнения са аматьорски, с изключение на професионалното cameo appearance на Боно в ролята на д-р Робърт, който изпя "Аз съм моржът" така, че му простих, и много, ама много добрата певица Дейна Фюкс. Без да съм особен фен на психеделиката, вълшебните "пътувания" и "оммм", мястото, където ги заведе шареният автобус, неприлично много приличаше на Смолянските езера, така че нямам възражения:) В този филм видях невероятните клипове на Strawberry Fields Forever (с ягодите-бомби) и Happiness is a Warm Gun (с повече от една Салма Хайек), чудесния госпъл-вариант на Let It Be на фона на кървавото потушаване на демонстрация и черешката на тортата - I Want You (She's So Heavy), с кадри, достойни за "The Wall". Последното, казано от мен, е голям комплимент, защото "The Wall" ми е един от трите най-любими филма на всички времена.
Забавлявах се неистово с имена на герои като Джуд, Луси, Прудънс, Сейди и Джо-Джо; лафове и алюзии, които ще разпознае само die-hard fan (She came in through the bathroom window, When I'm 64, Don't let me down, изпята на покрив), но дори и без тях, достатъчно е поне малко да си падате по 60-те, за да ви хареса и на вас този филм. Накрая ще кажа, че актьорът в главната роля приличаше на Пол Макартни и това далеч не беше единственото му достойнство.
Трейлър 1.
Трейлър 2.
Не слушам Бийтълс много отдавна, но този филм-мюзикъл ме трогна и ме умили. Вярно, аз си обичам мюзикъли, но този не е нито "Фантомът на операта", нито "Исус Христос Суперзвезда", които мога да гледам/слушам безброй пъти. Обаче в него има нещо много камерно и мило, въпреки че на места е замислен да бъде мащабно-антивоенен. Реверансът към "Коса" е отчетлив, което за мен е плюс, защото аз и "Коса" харесвам, но - моля, внимание - не колкото този филм. Не заради кинематографичните достойнства, а заради музиката, която все пак е най-важното в един мюзикъл.
Почти всички чудни изпълнения са аматьорски, с изключение на професионалното cameo appearance на Боно в ролята на д-р Робърт, който изпя "Аз съм моржът" така, че му простих, и много, ама много добрата певица Дейна Фюкс. Без да съм особен фен на психеделиката, вълшебните "пътувания" и "оммм", мястото, където ги заведе шареният автобус, неприлично много приличаше на Смолянските езера, така че нямам възражения:) В този филм видях невероятните клипове на Strawberry Fields Forever (с ягодите-бомби) и Happiness is a Warm Gun (с повече от една Салма Хайек), чудесния госпъл-вариант на Let It Be на фона на кървавото потушаване на демонстрация и черешката на тортата - I Want You (She's So Heavy), с кадри, достойни за "The Wall". Последното, казано от мен, е голям комплимент, защото "The Wall" ми е един от трите най-любими филма на всички времена.
Забавлявах се неистово с имена на герои като Джуд, Луси, Прудънс, Сейди и Джо-Джо; лафове и алюзии, които ще разпознае само die-hard fan (She came in through the bathroom window, When I'm 64, Don't let me down, изпята на покрив), но дори и без тях, достатъчно е поне малко да си падате по 60-те, за да ви хареса и на вас този филм. Накрая ще кажа, че актьорът в главната роля приличаше на Пол Макартни и това далеч не беше единственото му достойнство.
Трейлър 1.
Трейлър 2.
2 comments:
И Джо Кокър като скитника в метрото ;)
Абе не приличаше баш на Пол, мен ако питаш, но беше толкова ливърпулски, че ми напълни душата.
@nousha
Вярно, аз не го познах:)
Мен ме впечатли картината на работническия Ливърпул. Беше тъжно-сива и депресарска, вероятно реалистична.
Post a Comment