Winds of change,
bring songs upon my memory.
bring songs upon my memory.
Днес леко помръднах с ръка и разлях почти цяла чаша с кафе в ъгъла на кухненските шкафове, под шкафовете, под печката, из цялата кухня. Една секунда невнимание, уж малка грешка, а ми струва половин час чистене и бърсане - махнах защитните прегради под шкафовете и избърсах докъдето стигнах. Порязах се на парченце стъкло, изцапах се с паяжини и се размислих. Толкова пъти ми се е случвало да го духам страшно дълго време след привидно минимален пропуск. Sometimes the punishment doesn't seem to fit the crime. Но пък кой съм аз, че да съдя...
Гротескното в ситуацията беше, че току-що се бях върнала от маникюр и имах чудесен лак:D Освен това се чувствах поглезена и много женствена. (Не съм забравила за поста "Колко струва да имаш добре поддържана красива жена". Само да се съберат още 1-2 deadlines и почвам!:) А сега палецът ми кърви и нямам сили да сложа пак преградата. Timing is my middle name;)
Напоследък се чувствам като в машина на времето, защото чета едни неща, писани преди години от разни хора и си мисля, че ако тогава бях познавала тези хора, щях съм много щастлива. После си спомням, че сега ги познавам, но възниква въпросът това същите хора ли са, или техни по-късни версии. Все едно да играеш само GW: Nightfall, без да си играл Prophecies; да слушаш новите Symphony X и да се запалиш, без да си слушал The Divine Wings of Tragedy. Или пък да се запознаем сега, а преди да четеш блога да не си чувал за мен.
Добрата новина е, че ако се взра внимателно, намирам общи неща между сега и тогава. Не съм слушала Symphony X от 5 години (дълга история), но след като с Ангра бях ок, реших, че може би е време да опитам пак. Чух Of Sins and Shadows и разбрах, че не е било още време, но пък няма да спра да ги слушам я:) Даже новия албум ще слушам. Лично за мен няма нищо лошо в "още от същото", когато същото е хубаво. Ще синтезирам, доколкото мога, миналото и настоящето и няма да се питам дали същото е повече от различното. Ако искам различно, има и други групи. Например Redemption:}
Гротескното в ситуацията беше, че току-що се бях върнала от маникюр и имах чудесен лак:D Освен това се чувствах поглезена и много женствена. (Не съм забравила за поста "Колко струва да имаш добре поддържана красива жена". Само да се съберат още 1-2 deadlines и почвам!:) А сега палецът ми кърви и нямам сили да сложа пак преградата. Timing is my middle name;)
Напоследък се чувствам като в машина на времето, защото чета едни неща, писани преди години от разни хора и си мисля, че ако тогава бях познавала тези хора, щях съм много щастлива. После си спомням, че сега ги познавам, но възниква въпросът това същите хора ли са, или техни по-късни версии. Все едно да играеш само GW: Nightfall, без да си играл Prophecies; да слушаш новите Symphony X и да се запалиш, без да си слушал The Divine Wings of Tragedy. Или пък да се запознаем сега, а преди да четеш блога да не си чувал за мен.
Добрата новина е, че ако се взра внимателно, намирам общи неща между сега и тогава. Не съм слушала Symphony X от 5 години (дълга история), но след като с Ангра бях ок, реших, че може би е време да опитам пак. Чух Of Sins and Shadows и разбрах, че не е било още време, но пък няма да спра да ги слушам я:) Даже новия албум ще слушам. Лично за мен няма нищо лошо в "още от същото", когато същото е хубаво. Ще синтезирам, доколкото мога, миналото и настоящето и няма да се питам дали същото е повече от различното. Ако искам различно, има и други групи. Например Redemption:}
9 comments:
Сега ми кажи, че си се подсетила за Redemption благодарение на съобщението ми в last.fm и ще съм много горда от себе си :D
@ Да. Даже мислех да ти благодаря публично. Благодаря ти публично;)
Все пак предпочитам Symphony X:Р
:) Моля, моля:) Аз пък, да си призная, не съм пускала Symphony X от една камара време (то си личи и в профила). В един момент ми бяха дошли твърде... overwhelming. Сигурно трябва да им дам отново шанс скоро.
А какво да се прави, като имам мноого soft spot за Ray Alder. Емпирично доказано е, че гласът му може да ми подейства като афродизиак... Ох, отплеснах се :D
Та, Redemption ми идват супер добре, докато чакам някой ден да се появи нов Fates Warning. Може би затова повече ме влечат The Origins of Ruin и The Fullness of Time, отколкото едноименният им. Но и трите са доволно силни албуми.
@ lina
Аз пък имам soft spot само за Джаред Лито;) Кратък преглед на подсъзнанието ми показа, че му се кефя толкова, само защото милиони други жени му се кефят и така се чувствам нормална:D
Същото важи и за Адам Левин, когото направо гледам с mute.
http://youtube.com/watch?v=uOtv1pYpW20
Ееех, в Джаред бях дълбоко влюбена, още когато даваха "Тъй наречения мой живот" в зората на Нова телевизия :D. Носех си негова снимка в бележника и диво завиждах на Клеър Дейнс.... *blush*
За мой срам, доста наскоро направих откритието, че е станал музикант. Хванах по MTV-то From Yesterday и се опулих от учудване. Е, сега вече можеш да ме биеш за непросветеност. ;)
хаха и алекс същото каза, за същия филм. вие да не сте роднини?:)
аз май го открих от last.fm
направо ме е яд, че е толкова комерс и ми вдига mainstream коефициента:)
Не, не сме роднини, само съвпадък във фамилиите. Но пък като се съберем на едно място с нея, става магия някаква, която често се изразява в това, че трудно ни затварят устите :]
И да не ти пука за коефициента - да не сме елитисти някакви? ;)
Хех, оня линк към видеото дето го беше пуснала преди няколко поста ме заинтригува дотолкова, че да изгледам и двете версии и след това да отида да гугълна за снимки на Джарет.
Резултатът беше разочароващ. Само с грим трябва да ходи момчето.
Като актьор не съм го гледала де.
- W.
W, не знам дали това въобще ще го прочетеш, а ако го прочетеш и дори отговориш дали аз ще прочета отговора, но все пак ще го напиша този пост. Първо, за да няма недоразумения ще уточня, че съм male и не съм гей :-) та преди по снимката да мислиш, че има нужда от грим момчето, трябва верно да загледаш 2-3 серии на въпросният сериал, който ще вметна, че и аз гледах :-) не заради него обаче :-) а просто защото се индентифицирах с героите и проблемите им. Предполагам, че влажният му поглед и безразличният му говор, облегнат на ученическото му шкафче или на някой парапет имат нещо общо с чувствата изразени по-горе :-) От друга страна може пък годините, когато би си падала по подобен тип да са отминали, кой знае
Post a Comment