May 14, 2008

Miss Impossible

Where's my mother's open arms
Where's my father lionheart

Пак вали, което вероятно саботира течащия в момента ремонт на покрива... и течащия покрив.

Вчера и онзи ден на слънчицето ритахме топка в училищния двор, Рада кара колело, но хитът на сезона е баскетболът. С една омекнала детска топка с нарисуван самолет, с Рада се състезавахме до 21 точки и тя вкара първия си кош. Помля се от кеф просто, нищо, че я бия всеки път.

А Михаил като видя, че вкарвам топката в коша, ме изгледа с такова удивление, страхопочитание и гордост, че направо усетих как пораснах с две педи в очите му. Пожелавам на всеки да бъде гледан така, неописуемо е:)

Въпреки неподходящия си ръст, в гимназията играех баскетбол абсолютно всеки час по физическо, а понякога оставах и след часовете. Голяма мания беше, за всичките ми съученици-дългучи и съученички-миньончета.

Най-красивият отборен спорт за мен.

In other news:
- Рада отива на Мальовица в петък с класа;
- взех страшно много работа до края на месеца;
- крайно време е да си купя билет за Индиана Джоунс.




2 comments:

Стоян Христов said...

"Най-красивият отборен спорт за мен."

Красив, смислен, интелигентен и изискващ максимум сръчност и въображение. Според мен. Но аз съм пристрАстЕн.:)
Апропо, при мен в училище беше същото, даже последната година се записах на зип по физическо, та имах всеки ден.:)

hazel said...

@ цонко
Хех, верно си пристрАстЕн:)
Спортът за мъжете е по-необходим и без това:)