Търговският баланс или търговското салдо е ключов макроикономически термин, който напоследък често се споменава в новините. Най-общо, търговското салдо на дадена страна изразява съотношението между вноса и износа - ако е положително (излишък), значи износът надвишава вноса, ако е отрицателно (дефицит) - вносът надвишава износа. По последни данни за януари-февруари 2008 г. България има търговски дефицит 2.4 млрд. евро, а общо за миналата 2007 година 7.3 млрд евро. Данните могат да се изтеглят от сайта на БНБ.
Ето тук се обяснява съвсем просто върху какво влияе търговският дефицит - до увеличаване на външния дълг, забавяне на растежа и възможна криза на валутата. Той е и важна част от салдото по текущата сметка (макроикономическо понятие, което описва икономическото състояние на страните, редом с инфлацията). В тази статия, предназначена за чужденци в България, се споменава, че кредитният рейтинг на страната е намален заради дефицита по текущата сметка. Още оттам:
Amid all calm domestic arguments, foreign analysts said that the countries with poorer macroeconomic fundamentals were likely to be the first to feel the impact of more cautious lending and investment internationally. Tightened liquidity on international markets was a trend that had already emerged in the aftermath of the global sub-prime mortgage crisis. Many foreign analysts believe 2008 will help estimate the scale of liquidity contraction for the medium term but they are certain that the worst hit would be countries with imbalances.
Bulgaria is present on several blacklists, for its current account deficit, inflation, credit exposure and disparity between demand from solvent buyers and production.
Доскоро преките чуждестранни инвестиции покриваха изцяло този дефицит, но днешната новина е, че те бележат спад в номинално изражение и в процент от БВП.
Последно, новината, че Словакия, поканена да се присъедини към еврозоната от 2009 година, обмисля налагане на наказателна мярка за спекуланти, които използват въвеждането на новата валута за вдигане на цените. :) Изключително интересен край на статията.
Обмисля се дали въвеждането на евро в дадена страна да не бъде съобразено с вътрешния характер на нововъзникващите икономики - или да бъдат добавени нови критерии като например минимум БВП на човек от населението или цени близки до тези в Еврозоната.
4 comments:
О, Хаз, и без да чета тази статия за мен беше видно, че е така. Та толкова малко хора в БГ участват в реални (а не бутафорни) пазарни отношения. Голяма част от хората тук не знаят откъде идват парите, а и не си задават този въпрос. Непрекъснато обяснявам на хората, че тази държава върви на сгромолясване, но те ми казват, че ЕС няма да остави това да се случи, че всъщност всичко е наред и светът няма да се промени драстично - т.е. както са оцелявали досега, така и ще е възможно да си продължат. Така че аз бълнувам за глобализация и общество на знанието, а те си купуват огромни телевизори на изплащане и си сменят дограмата или ме съветват да тегля кредит и да си купя жилище.
@ lyd
Хех, аз пък разправям, че светът като цяло върви към сгромолясване... ако не се променим драстично. Но колкото повече сме, толкова е по-трудно да се променяме, защото сме все по-големи индивидуалисти и всеки сам на себе си е авторитет и гуру. Но от друга страна сме склонни да повярваме на всяка пиар кампания, която почва с "ти сам си си авторитет и гуру, ти решаваш, важният си ти и пр." Не можеш да се сърдиш на хората, че искат да живеят по-добре, можеш да им показваш различни дефиниции за "добре" - ти го и правиш. Недей да теглиш кредит:)
Иначе съм фен на глобализацията и обществото на знанието, с едно на ум:)
Към Lyd - всъщност колкото повече кредити изтеглиш, толкова по-заинтересован си от "сгромолясване". Мисля, че няма нужда да ти напомням 1995-1996 г., че и 1997 г.
А смяната на дограмата е много разумно нещо, особено с оглед на предстоящото поредно повишаване на цените на енергията в различните й форми.
Хей-зъл, ама ти си много зъл :) Как точно светът като цяло върви към сгромолясване? И въобще какво значи за теб това? Особено като имаме предвид, че не може да се говори за човечеството като цяло, защото хората са доста различни (като групи, не като индивиди). Проблемите не са един или два, и все сериозни, но съвсем не нерешими. На всичкото отгоре има голяма вероятност решението да дойде естествено - макар и на висока цена. Веднага давам пример. Ако допуснем, че затоплянето продължи и наистина нивото на океаните се повиши с метър-два. Това ще доведе до сериозни обществени катаклизми, особено в бедните държави, но и богатите няма да останат незасегнати. Като резултат обаче изхвърлянето на въглероден двуокис ще намалее. Освен това другият важен източник на парникови газове, тундрата, която започва да се разтапя и да ги отделя в атмосферата, ще се озове под вода (по-точно немалка част от нея), което вероятно ще забави процеса. Разбира се, парниковите газове остават в атмосферата много дълго време, тъй че няма гаранция, че процесът ще стигне равновесно положение при що-годе комфортна средна температура.
Но истината е, че никой не знае какво ще стане. Затова аз предпочитам подхода better safe than sorry. Обаче мен никой не ме пита :)
Боян
@ Боян
Че това е икономически, а не екологичен пост:) Говоря за финансово-икономически крах - за неразумно усвояване на ресурси, безсмислено харчене за измислени неща, за разделение на гладни и преситени. Елементарно, Уотсън, не може да продължава така завинаги:)
Зъл съм я, за 5 години съм сменила едва половината от дограмите у нас:P
Post a Comment