Mar 21, 2008

Illusion and Dream

It doesn't solve a thing to dress it,
in a pretty gown


Радио рок за масите, каза финландчето, отвратително име на банда - Poets of the Fall, казах аз, но не мога да не споделя тази версия на най-любимата ми песен от албума Signs of Lifе. Албумът ми се стори много блудкав на първо слушане, но постепенно ми влезе под кожата. Да, поп-рок. Какво от това? Я да преслушам и новия албум...



Първоначално ги харесах с Carnival of Rust, a са станали известни с Late Goodbye от играта Max Payne II.

Edit - вече два пъти ми изчезва добрата акустична версия, слагам друга концертна, на която се чува как казва нещо на фински. Но акустичната ме кефеше повече:)

И докато говоря за илюзии, обмислям дали да се боядисам пак на червени кичури. Сега, историята е следната - години наред фризьорът ми отказваше да ме боядиса, защото съм била имала много хубав цвят на косата. Накрая се стигна дотам, че се заинатих и се боядисах сама (с френдка, де) в дълго мечтаното тъмнокестеняво. Най-после миналата година стана очевидно, че косата ми побелява стремглаво и фризьорът ме боядиса на руси и червени кичури. Коса на кичури се поддържа много по-лесно от боядисана коса, но процедурата отнема повече време и е по-скъпа. Ще си загубя времето в четене на модни списания в салона и ще изръся пари за два оригинални албума. И най-вече, какво нередно има в белите ми коси? Склонността към побеляване е генетично обусловена, но често косите побеляват при силен стрес. Нямам драми, свързани с белите косми, стряскам се само, когато някой друг ми го каже. Аз _харесвам_ прошарени коси. Косата ми е здрава и добре изглеждаща като цяло, но понеже не е социално приемливо в 21 век да ходиш с прошарени коси, вероятно все пак ще падна жертва на стереотипите и ще се боядисам. Няма да плашим венецианците и веронците, я:)

2 comments:

Hellen said...

Най-любимата ми учителка - класна и учителка по испански в Испанската, г-жа Аспарухова, изобщо не се боядисваше, а си ходеше с прошарена коса. Косата и беше къса, а оригиналният цвят - почти черен. Комбинацията - сол и пипер се казваше мисля, макар че не съм сигурна на кой език. Страшно много й отиваше.

Докато пишех това, пуснах едно търсене на изображения на името й. Открих, че е станала заместник директор, и че вече се боядисва. Нямаше да я позная на снимката, ако не пишеше, че е тя. Минали са повече от десет години, откакто я видях за последно.

hazel said...

@ frostie
Salt'n'pepper на английски. Получава се само при много тъмна коса и е много красиво наистина.
При мен е просто... шарено, защото естественият ми цвят е тъмнорус. Много хора твърдят, че на светлата коса побеляването личи по-малко, но не е баш съвсем така.

Всъщност, мен ме интересува глобалното отричане на остаряването. Ще постна може би отделно за това.