Mar 10, 2008

За аборта и Политбюро

Вчера попаднах на този откъс от "Задочните репортажи" на противоречивия Георги Марков. Абортът в България се легализира под условия през 1956 г., а от началото на 70-те режимът става по-либерален.

Не ме разбирай погрешно… искам да имам дете… и Тинка иска, но нямаме възможност…!

— Как да нямате възможност! — възразявам. — Двамата печелите, тя ще ползува всички права по майчинство…

— А после? — пресича ме той. — Нали някой трябва да го гледа това дете! Ние нямаме старци у дома! Нямаме никого! А Тинка не може да остави работата, защото с една заплата закъде сме?… Или роди го, пък го хвърли в детския дом!…

— Ами всички правят така — лекомислено забелязвам аз.

— Аз не искам да правя като всички! — малко ядосано казва Драго. — Първо на първо, никак не е лесно да намериш място в детски дом. Питал ли си, интересувал ли си се, за да видиш как се намира място в детски дом? Знаеш ли какво казват хората — по-лесно е да станеш софийски жител, отколкото да намериш място в детски дом!

Едва сега си спомням, че една моя близка, дъщеря на виден човек, трябваше да иска съдействие чак от член на Политбюро, за да настани дъщеря си в някакъв детски дом.


Под "детски дом" се има предвид "детска градина".

Това, дето го живееме, живот ли е? Погледни нас, погледни себе си, погледни мене! Ти щастлив ли си? Аз щастлив ли съм? Кажи ми, кой в тази фабрика е щастлив? Погледни младите! Погледни децата! Като си помисля, че ги чака нашето тегло, косата ми настръхва! Аз не искам моето дете да премине през моята мизерия!… И се питам: имам ли право да създавам още един нещастник на този свят?… Ако се роди гений или разбойник, можеш да си спокоен, ще си пробие път. Ами ако не е? Ами ако е просто една обикновена човешка душица, малко по-чувствителна от другите, тогава? Борбата за детския дом е най-малкото. Знаеш ли пред какво е изправено едно обикновено дете на обикновени хора?… Пред Китайската стена! Борба да му намериш свястно училище, борба да надвиеш привилегированите, особено когато нямаш никакви връзки, борба да влезе в университета, защото извън него го чака лопатата, борба да намери работа, защото без нея ще пукне от глад… Ами ако е момиче и не успее да влезе в университета, или пък е грозничко, та не може да се пробута по втория начин, тогава закъде е?… Недей да смяташ, че не сме мислили! За всичко сме мислили! За всичко!

Твърде идеологизирано за моя вкус, но един древен мъдрец беше казал, че колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите.

6 comments:

gimli said...

Тази статия на мен ми показа, че българите от край време са си шампиони по търсене на виновника за нещата, които не ни харесват.
Има много верни наблюдения за тенденциите и много погрешни изводи за причините.
Особено завършекът - вари го, печи го, комунистите са виновни за всичко!
Правилно е забелязал, че и в другите "социалистически" страни я има същата тенденция, но е пропуснал да забележи, че я има и в "капиталистическите".
А това за нелоялната конкуренция на високопоставените люде и техните наследници направо ме разсмя.
Аз лично не смятам намаляващият прираст на населението за негативно явление или въобще за продукт на някакъв песимизъм. По-скоро e чувство за отговорност. Понеже когато имаш право на избор, носиш и по-голяма отговорност.

hazel said...

@ gimli
И какво като носиш по-голяма отговорност? Аз лично не виждам особено голямо предимство на по-голямата отговорност като такава.
Това offtopic.
Иначе разликата никак не е капитализъм/социализъм, по-скоро е село-град или "разширено"/"нуклеарно" семейство - там дето на село стринката щяла да го пригледва, ако майката била заета.

Но изборът между дете и кола много ме впечатли, защото една моя приятелка преди няколко години ме убеждаваше, че тя по колата си има повече разходи, отколкото аз по детето си. Тогава още имах само едно:)

razmisli said...

Интересно да прочета. Макар че за аборт като опит не става много дума. Не знам дали е било трудно или опасно да се направи нелегален аборт.
Между другото, аз не познавам периода когато абортът не е бил разрешен, но помня, когато той беше забранен за женените жени. Тогава бях свидетел как една женена съседка се опитваше да направи аборт по свои причини. Беше драма.

hazel said...

@razmisli
Описаната ситуация от Марков според мен е при законен аборт по желание. Явно до началото на седемдесетте е бил законен само за неомъжени.

Постът е не толкова за аборта като такъв (за него съм писала другаде, добавих линк), а за отношението към родителството. Видя ми се страховито.
Човешката ситуация е такава, не е от строя...

gimli said...

Чак сега имам малко време да си допиша по темата.
Да, разликата е основно село - град. Но има и други фактори, които събрани заедно, дават този резултат.
Първо, хората напускат селата и отиват в градовете. Там са сами, без подкрепата на купища роднини, на които винаги да могат да разчитат.
Второ, жените започват да ходят на работа както и мъжете. Получава се така, че децата просто няма кой да ги гледа.
Третият основен момент е, че тук се поставя началото на "семейното планиране" - хората започват да имат ИЗБОР дали да имат деца или не и кога - нещо, което преди определено са нямали.
Има още един много съществен момент - самото отглеждане на детето се превръща в процес, какъвто до сега то не е било. Преди хората са живели в големи семейства, с много братовчеди, лели, стринки и всякакви от сорта, които са покривали почти всякакви възрасти. На практика всяко едно дете, когато се появи в семейството, не успява да се почувства единствено. В продължение на живота си, то вижда как неговите сестри, снахи и братовчедки отглеждат децата си, дори активно помага в този процес от ранното си детство и когато дойде неговия ред да гледа деца, то знае какво да прави. Не само това, то може да разчита на помощта на всички останали по редицата. Нещо повече - самият процес по отглеждане на поредното дете напълно повтаря грижите за предните деца и така поколения наред. Родителите са се сблъсквали с едни и същи проблеми, чиито решения са били отдавна известни и предоставени наготово.
Изведнъж, без никакъв адаптационен период, родителите се оказват сами с децата си, без възможност да получат кой знае каква помощ (не за гледането, а под формата на решения за проблемите, които ще срещнат при възпитанието). Нещо повече - проблемите, които срещат, са тотално различни от тези, за които са били подготвени техните родители поколения наред.
Появява се понятие като ревност от страна на по-голямото дете към по-малкото. Нещо немислимо в условията на разширеното семейство.
Появява се проблем със социализацията на 2-годишното дете, когато то е откъснато от семейната среда и е поставено в чужда среда (детската градина). Нещо още по-немислимо за модела на разширеното семейство, където децата остават в семейната среда на практика цял живот.
С възрастта се появяват още повече, на практика непознати и абсолютно неотработени проблеми, за които никой не може да даде готово решение, както е било до този момент. Родителите са поставени пред изпитанието да предпазят детето от лоши компании, секти, наркотици, безраборен секс, сбивания, шофиране в нетрезво състояние и още хиляди неща, засягащи физическата и психическа сигурност и в същото време трябва да се справят с това, без да прекрачват тънката линия на хиперпротекцията, която може да предпази децата от някои от изброените проблеми, но им навлича други.
Изведнъж да си родител става много трудно. Искат се знания и умения на почти професионално ниво. Иска се време, с което съвременните родители не разполагат. Иска се посвещаване, на което съвременните млади хора не са готови.
Намаляването на раждаемостта и отлагането на децата във времето е най-нормалното нещо, което може да се получи като следствие от тези процеси.
И е нормално да се избере кола пред детето, независимо от разходите, защото тя няма да те буди с рев посред нощ (и т.н. да не изреждам, че нямам време). Колата допринася за твоя комфорт, а не ти го отнема.
Хората започват да си задават въпроса какво им дава детето. Преди не са си го задавали. Първо, защото не е имало достатъчно надеждна контрацепция и второ, защото общественият натиск е бил прекалено силен. Животът е бил до много голяма степен предопредлен. Не само е било немислимо да не се задомиш и да имаш деца, а хората са били убедени, че точно това искат.
Сега животът предлага много повече и разнообразни удоволствия, които са донякъде несъвместими с отглеждането на деца.
Индивидуализацията на днешното общество води и до много други глобални промени в начина на мислене. Просто всички тези неща са навързани. В днешно време тенденцията е да не мислиш за общото благо, а за себе си лично.

Друг много често спряган момент е защо съвременните родители се оплакват от липса на държавна политика по отношение на раждаемостта, а в същото време най-бедните слоеве на населението раждат най-много деца. Тук има парадокс само привидно. На всеки е ясно, че когато един човек решава да има дете, той иска то да бъде отглеждано при същия стандарт на живот, какъвто има самия той. Не е достатъчно да намериш с какво да го храниш, за да оживее.

В тази тенденция няма нищо песимистично, напротив. Винаги са ми били много интересни процесите за саморегулация при хората. Даже бих казала, че това е най-интересната страна на антропологията.
(тук направих едно дълго лирично отклонение, но по-добре без него, че тази тема ми е слабост и много лесно се отплесвам :))
Мисълта ми е, че от намаляване на разждаемостта има огромна нужда.
Но по-голяма нужда има от нещо друго - от осъзнато родителство. Да раждаш деца само ако ги искаш. Без обществен натиск, старомомински комплекси и биологични часовници. С възможност за избор.
В нашето поколение няма да го видим, но може би в поколението на нашите деца...

И още много има по темата, но ми изтече времето :)

hazel said...

@gimli
Wow
Мисля, че настъпи повратният момент да си направиш блог. Айде, отивай и копирай този коментар, а аз ще дойда да коментирам:)
Иначе съм много съгласна с описанието на тенденцията, с изключение на "осъзнатото родителство" и "избора да имаш дете, когато си _готов_". Еми няма такъв момент. Няма момент, в който си "съзнателно готов". Дори да предположим, че житейската ситуация на родителите е подходяща за деца - жилище, завършено образование и финансова самостоятелност, а защо не и пенсионирана баба - това не говори нищо за психическата "подготвеност", която се изисква. В крайна сметка, няма нищо лошо във вслушването в биологическия часовник. Той поне не се изменя с темпото на урбанизиране. Както казах и другаде - човек има деца, когато дойде и това е ОК. Попитай някоя майка във форум за проблемно забременяване дали осъзнато иска деца. Пак казвам, тази възможност за избор е "партийната линия" на нашето време, където култът към личността е налице във вариант "аз съм личност" и където времето си е "мое" и аз ще реша за какво ще го отделя.

Не че аз не съм човек на същото време, но понякога се старая да се чувствам част от едно по-голямо цяло, което предвид индивидуалистичната ми нагласа не е много лесно.