"Чух веднъж как две прислужнички на майка ми обсъждаха съвременния брак от гледна точка на жената от знатен род. Какво печели тя от брака? - питаха се те.
Моралът вече е толкова разпасан, че никой не гледа на брака сериозно. Наистина неколцина старомодни мъже все още държат на него дотолкова, че да не приемат децата от приятелите или от домашните слуги за свои, а и някои старомодни жени уважават чувствата на съпрузите си дотолкова, че внимават да не забременеят от другиго, освен от тях. Но по правило всяка по-хубавка жена би могла да си легне с всеки мъж, когото си хареса.
А когато се омъжи и съпругът й омръзне, както става обикновено, и пожелае друг някой, с когото да се забавлява, тогава пък ще трябва да се съобразява с гордостта и ревността на собствения си съпруг. ОСвен това и материално не е по-добре след женитбата си. Зестрата й преминава в ръцете на съпруга или на свекъра като глава на семейството, ако случайно е още жив; а всеки знае, че съпругът или свекърът са хора, с които много по-трудно се оправяш, отколкото с един баща или пък голям брат, чиито слабости отдавна си изучила. Да си омъжена не значи нищо друго, освен вбесяващи домакински отговорности.
А колкото до децата, тях кой ги иска? Те объркват и здравето, и забавленията на жената за цели месеци, преди да се родят, и макар че още щом ги роди, ги дава на дойка, трябва й време да се съвземе от ужасните мъки по раждането, а на всичкото отгоре най-често след второто дете от фигурата й не остава нищо. (...) И още: може ли да опазиш съпруга на жената, ако тя го обича, от чуждите жени по време на бременността й? Да не говорим за това, че той не обръща почти никакво внимание на детето си, когато се роди. И най-накрая, сякаш всичко туй не стига, днешните дойки са толкова небрежни, че децата често умират. Слава на боговете, тези гръцки лекари поне са достатъчно сръчни, та ако нещата не са чак толкова напреднали, освобождават жената от нежеланото дете за два-три дни и всичко се урежда както трябва. Е, разбира се, някои жени, дори много модерни жени, изпитват старомодния копнеж за деца, но те винаги могат да купят дете за осиновяване в семейството на съпруга си от някой човек с приличен произход, притиснат от своите кредитори."
Три факта за контекст:
- минималната разрешена възраст за брак на жените в Рим е 12 години;
- бракът е моногамен и развод се получава лесно;
- новородени бебета на "опозорена" майка се изхвърлят "на хълма".
Точно съм стигнала до смъртта на Тиберий.
Моралът вече е толкова разпасан, че никой не гледа на брака сериозно. Наистина неколцина старомодни мъже все още държат на него дотолкова, че да не приемат децата от приятелите или от домашните слуги за свои, а и някои старомодни жени уважават чувствата на съпрузите си дотолкова, че внимават да не забременеят от другиго, освен от тях. Но по правило всяка по-хубавка жена би могла да си легне с всеки мъж, когото си хареса.
А когато се омъжи и съпругът й омръзне, както става обикновено, и пожелае друг някой, с когото да се забавлява, тогава пък ще трябва да се съобразява с гордостта и ревността на собствения си съпруг. ОСвен това и материално не е по-добре след женитбата си. Зестрата й преминава в ръцете на съпруга или на свекъра като глава на семейството, ако случайно е още жив; а всеки знае, че съпругът или свекърът са хора, с които много по-трудно се оправяш, отколкото с един баща или пък голям брат, чиито слабости отдавна си изучила. Да си омъжена не значи нищо друго, освен вбесяващи домакински отговорности.
А колкото до децата, тях кой ги иска? Те объркват и здравето, и забавленията на жената за цели месеци, преди да се родят, и макар че още щом ги роди, ги дава на дойка, трябва й време да се съвземе от ужасните мъки по раждането, а на всичкото отгоре най-често след второто дете от фигурата й не остава нищо. (...) И още: може ли да опазиш съпруга на жената, ако тя го обича, от чуждите жени по време на бременността й? Да не говорим за това, че той не обръща почти никакво внимание на детето си, когато се роди. И най-накрая, сякаш всичко туй не стига, днешните дойки са толкова небрежни, че децата често умират. Слава на боговете, тези гръцки лекари поне са достатъчно сръчни, та ако нещата не са чак толкова напреднали, освобождават жената от нежеланото дете за два-три дни и всичко се урежда както трябва. Е, разбира се, някои жени, дори много модерни жени, изпитват старомодния копнеж за деца, но те винаги могат да купят дете за осиновяване в семейството на съпруга си от някой човек с приличен произход, притиснат от своите кредитори."
Три факта за контекст:
- минималната разрешена възраст за брак на жените в Рим е 12 години;
- бракът е моногамен и развод се получава лесно;
- новородени бебета на "опозорена" майка се изхвърлят "на хълма".
Точно съм стигнала до смъртта на Тиберий.
6 comments:
Трябваше лекичко да го редактираш, примерно да махнеш "гръцки" за лекарите, и да поставиш загадка "за кое време е писано това" :)
Боян
нищо ново под слънцето :)
@ Боян
Прав си! И да добавя един цитат за "доносниците" и всичко щеше да е точно:)
@ lyd
Да, разните общества наблягат на различни неща, но Рим е особено близък по фокус до нас. Пък ако щеш и с "демокрацията", изродила се в тоталитарна власт.
Вече съм на Калигула;)
Е, почакай втората книга: "Божествения Клавдий и неговата съпруга Месалина". Там наистина става дума за тоталитарна власт.
@ Kopo
E, аз съм я чела:)
Моите извинения, позволих си да предположа обратното. ;-)
Post a Comment