Apr 15, 2008

Catwoman



Вече близо 4 месеца имаме котка. Тя е страхотна бяла персийка и се казва Миша, което хем улеснява крещенето подир нея, хем го усложнява. Децата много искаха домашен любимец и понякога, за съжаление, мечтите се сбъдват.

Първите й стопани я бяха дали за временно отглеждане извън дома, защото имат бебе. Предполагам, че са си представяли да си я приберат, когато бебето порасне достатъчно, за да стане то заплаха за котката, вместо тя за него. Ние я взехме уж за малко, докато основните й гледачи не бяха в София, но ми стана жал пак да я разнасяме и предложих да станем ние основни временни гледачи (да, знам). На децата беше съобщено, че гледаме Миша, докато бебето порасне. Те примряха от радост, надпреварват се кой да я храни, но грижата за другия край на храносмилателната система, кой знае защо, оставят на мен. Плачат, когато ги одере или ухапе, но после й прощават. Завиждат ми зверски, че тя се гушва в мен, а не в тях, карат ми се, че я гоня от бюрото си - любимото й място е между клавиатурата и монитора и един по-добър фотограф би направил чудни композиции - и като цяло я възприеха като член на семейството. Точно там е проблемът обаче. Тя не е член на семейството, а гост.



Когато се оказа, че котката няма как да се върне при първоначалните стопани, защото бебето е алергично и докторът е забранил, аз изтръпнах. Моята стара алергия към котки също беше започнала да се обажда - нищо сериозно, само сърбеж в носа и понякога в гърлото, напоследък и очите. Някога това не ми пречеше, защото умирах за котки. Бях определено cat person, гледала съм няколко котки, а една от тях обичах толкова, че плаках, когато избяга и се зарекох, че котки повече няма да имам. После гледах една котка на Боби, Штрапчо, но и тогава беше само временно. След това се промених и вече не обичам котки. Нямам нищо против тях, приятни са ми, но не изпитвам нищо особено и не се насилвам. В лошите си моменти казвам, че съм станала по-лош човек, щом един вид обич е изчезнал от живота ми, но в добрите си моменти си припомням, че все пак имам деца и нишата "грижа се за низше същество" вече е запълнена;)

В момента я гледам и си мисля, че ето на, не съм искала котка, но имам. Питах разни хора дали я искат, те не я искаха. Отговорността за нея сега е моя - чистене на косми, хранене, тоалетна, внимание, ветеринар, но доста народ ме попита, съвсем резонно: "Ти друга работа нямаш ли си?". Имам си. Имам поне два проекта седмично и така трябва, защото и freelancer-ът трябва да яде. Не познавам друга жена да гледа сама две деца и да ги издържа, с минимална помощ от бащата и баби и дядовци в друг град. Не познавам друга самотна майка на две деца, имала време и енергия да ходи на катерене, да играе компютърни игри и да учи фински език. Не познавам някой, чийто дом е сравнително чист и подреден, а в кухнята има сготвена манджа, който да слуша музика и да чете книги колкото мен. Не познавам друга жена, която сама си е купила кола и я поддържа, освен да я кара. Та аз дори пътувам повече от средния заседнал пред компютъра човек. Какво е една котка за моята фирма?!


Пак я гледам и си мисля, че аз съм тази котка. Породиста, синеока и красива, но вече застаряваща (Миша е поне на шест години), с особен характер и страх от непознати, независима и горда като всички котки, но и с жажда за внимание (докато пиша, тя седи в скута ми и помърква). И най-вече, втора употреба. Хората не искат котки втора употреба - ако ще вземат домашен любимец, искат да го изберат и вземат от мъничко коте и да си го отгледат. Искат да вземат малка топчица, побираща се в шепи, която да се търкаля щастливо из дома. Искат своя котка, не чужда котка, израснала и възпитана при други хора. Колкото и да е чудесна Миша, малко хора биха я обикнали. Който я вземе, ще е пропуснал най-хубавите й години. Тя тепърва ще се разболява и ще създава проблеми. Ще хапе. Ще драска мебелите. Ще иска разходи. Накрая ще умре.

Затова ще взема Миша, въпреки всички неудобства. Защото аз съм тази котка.


17 comments:

Anonymous said...

"Защото аз съм тази котка." - искаш да кажеш, че драскаш хората и лягаш по бюрата им, между монитора и клавиатурата? ;)
Май веднъж казах защо преди няколко месеца отношението ми към котките се промени от що-годе неутрално към отрицателно. Когато разбрах, че котките се търкат о хората, за да ги маркират с миризмата си - имат съответните жлези на врата, освен по останалите по-обичайни места. Което обяснява и защо котката се свива в теб, а не в децата. Разбира кой е главният в семейството и решава да заяви собствеността си над него.
Нямам нищо против да не съм главният, даже има много ситуации, в които предпочитам да не съм. Но това е ставало някак "по взаимно съгласие". Нямам намерение да позволявам на една котка да се налага. Колкото и да е естествено такова поведение и поради това да не може да се сърдя на животното, не значи, че съм длъжен да го приема.
А като съвсем несвързана забележка - имам подозрение, че ако изключиш функцията на фотоапарата против "червени очи", котката няма да си затваря очите.

Боян

nousha said...

Много хубав пост. И Рея, първата, и Аза & Весна, от която остана бялата Весна, ще я видиш, като приключа с ремонта, са "чужди котки". Взех ги като големи, особено двете - Аза е майката на Весна, на всичкото отгоре с гастрит, това по повод грижите и разходите. Старият стопанин не беше го открил, а искаше да ги дава на село, че да не му драскат новите мебели. Така че разбирам.
Страхотен пост.

hazel said...

@ Боян
Съвсем очевидно искам да кажа, че съм котка, която, въпреки че е страхотна, не е котенце. А също и хапя.

Апаратът ми просто има светкавица, няма функция против червени очи:)


@ nousha
Мерси. Те хората кучета изхвърлят, дето толкова повече се привързват, та котки ли няма...

Anonymous said...

Изхвърли котка - направи светът по-добър! :D

А

hazel said...

@ Amber

Еех, а пък на мен ми казаха, че не съм за изхвърляне още:)

Anonymous said...

Понеже си имам друга работа, току-що видях, че апаратът ти има функция на светкавицата против "червени очи" :) Стр. 24-25 от ръководството на английски, което намерих в Интернет - в българското сигурно е другаде. Друг е въпросът, че текстът ме обърква и не мога да разбера дали този режим може да се изключи. Май все пак по подразбиране не е включен.

Боян

Amaroo said...

много ми хареса този ти пост :)ти наистина си уникална, кака!

Amaroo said...

а да - забравих да ти кажа нещо, което е характерно за котките - в стая пълна с обичащи котките хора, котката винаги отива при този, който е безразличен към нея... защото така е сигурна, че никой няма да я тормози. А, и тествай номера с пръскалото с вода при нужда, ама без да те види де.

hazel said...

@ amaroo
Мерси, Крафче. Просто Миша е много вдъхновяваща... колкото и да ми е тъжно да съм вдъхновена точно по този начин.


Иначе пет пари не давам каква й е мотивацията и какви са power struggles на котките, да ти кажа. Искам да не ми сяда върху картите докато играем на война и като я избутам, да ми пуска кръв. Оттам нататък съм ларж:)
Off - Михаил наистина умря от кеф на картите с изгледи от Венеция, даже спа с тях няколко дни.

Anonymous said...

Amaroo, харесвам картинката на Юсуф Ислам в аватара ти.

A

Mariana said...

http://www.catfriendsbg.hit.bg/

Това го намерих преди време случайно и си го отбелязах, ако много ти дойде нанагорно котката или ти се засили алергията, имай го предвид.

И използвам случая да отбележа, че както много обичам котки, така много ти се кефя на всичкото нещо, дето го живееш и го правиш и как се справяш нямам идея, но определено ти се кефя :-)
Направо си моят идол, таквоата...

hazel said...

@ mariana
Благодаря за линка:) Знам, че може да се намери такова място, но просто ми е жал... Толкова ще се сдухам, ако я дам на такова място, че това ще компенсира спокойствието, което бих получила.

Тва е малко като с антидепресантите - не бих пила, защото мисълта, че съм на антидепресанти, би ме сдухала зверски;) Така че няма за какво да ми се възхищаваш, аз съм просто инфантилна жена на средна възраст без грам амбиция:) Това много помага за тонуса.

razmisli said...

Ако някой настоява да има котенце, а не котка, е за да го притежава по свой начин. А не заради самото него.

И аз не познавам друга такава жена :)

Цонко said...

Хареса ми, силна си.

hazel said...

@ цонко

Мерси, сигурно имаше предвид "породиста":)

Astilar said...

Към котките нямам отношение и се надявам това положение да се запази... е, добре де, поне още няколко години.
Прекрасен пост! Поздрави!

Цонко said...

@haz
Това също, но в не-котешкия смисъл.;)