Apr 11, 2008

Operation Mindcrime

Напоследък не чета много и почти цялото ми четене за развлечение е онлайн. Този пост е в отговор на предизвикателство от Размисли да напиша за...

трите последни прочетени книги,
трите последни закупени книги
и три книги, които бих препрочела...

Трудна работа. Особено с купуването - предпочитам да си купувам музика, която слушам многократно, отколкото книги, които чета по веднъж. А и библиотеката се пука по шевовете, затова гледам да разменям книги с приятели, за да имаме стимул после да ги обсъждаме. Книгите, които чета в момента, ги има и в профила ми в Good Reads. Не че съм особен фен на социалните мрежи, даже никак, но тази дава идеи за книги, ако случайно му се чете на човек;)

Последно прочетени:

Frederica Mathewes-Green - "Gender: Men, Women, Sex and Feminism" - сборник със статии и есета, които нахално ще нарека "пост-феминистки". Авторката споделя своя опит на активистка на движението през 70-те години и обяснява защо феминизмът вече не е идеология, която я задоволява. На пръв поглед изглежда, че отговорът е "защото е била феминистка в колежа, а после като се оженила и родила три деца, й е дошъл акълът в главата", но не е съвсем така:) Като излезе на български, ще ви уведомя специално. Чудесно чувство за хумор, впрочем.

Туве Янсон - "Корабът на вселените". Татко Мумин разказва мемоарите си - препоръчвам както на феновете на мумините, така и за първо запознаване с поредицата. Изключително забавна и мъдра, в любимия ми сериозно-несериозен стил, в който хем се хилиш като идиот, хем ти прииждат прозрения на талази - за промяната на миналото, когато го преразкажеш, за избирателното възприемане на текста от читателя (всеки от слушателите на татко Мумин иска да чуе повече за своя баща) и за правилното съотношение "пътуване-уседналост", което го има и в тази книга от същата авторка. Но "Корабът на вселените" ме кефи в пъти повече и дори сe изкушавам да го нарека "по-добрият Мечо Пух". Лично мнение.

Neil Gaiman - Death: The High Cost of Living. Това е комикс (или комиск, както им вика Рада), който прочетох в хартиен вид. В него героинята от "Sandman" Смърт става... смъртна жена. За един ден. Не е чак толкова непредсказуемо, но не е зле. "Три пъти септември и веднъж януари" в превод на Мордред е по-добро. Но аз предпочитам Сън пред Смърт и съм пристрастна:)

Последно закупени. Тия са най-трудните... ох.

Нийл Геймън - "Чупливи неща". Сборник разкази и други неща, включително поезия, което ме изненада. Има фантастично добри попадения и не толкова. Най-добрият разказ - A Study in Emerald - може да се свали безплатно на аудиофайл тук. Не е лесно да боравиш с крехки и чупливи неща, например новелата с героя от "Американски богове" не ми хареса. Не съм превеждала в българския блог на Нийл от доста време, но другата седмица ще се помъча да наваксам.

Кенет Кларк - "Когато гледаме картини". Мъничка книжка, в която велик изкуствовед ти говори за велики картини и ти вместо да се потресеш от толкова снобария на едно място, откриваш, че всъщност е увлекателно и интересно. Излиза през 1960 г. и предполагам вече този дискурс;) не е модерен. Купих я за децата, но и аз я попрехвърлих.

Полет Буржоа - "Франклин иска да командва в игрите"... Купувам почти само детски книги, но и тях намалявам вече, защото вместо да купя "Двойната Лотхен" и "Приключенията на Лукчо", казах на Рада да си ги вземе от библиотеката. Тя взе втората и толкова я хареса, че ме изнуди и аз да я препрочета. Не е истина колко класова борба има в нея, но това не и й пречи да е яка. Иначе Франклин е за Мишо и е част от стратегията "как да възпитаме поредния geek, който чете книги за удоволствие и съучениците му го смятат за смахнат". При Рада се получи от само себе си, за него ще трябват усилия, но то за всичко е така със синовете:P

Препрочитани и не съвсем.

Клифърд Саймък - "Градът". Четох я на английски, на файл. Това ми беше най-любимата книга като бях в седми клас, дори съчинение помня, че писах за нея и отнесох суперлативи. Дълги години се страхувах да я препрочета, за да не се развали магията - е, не се развали. Още е хубава и пак настръхнах, докато я четях.

Виктор Юго - "Клетниците". Баща ми ми я подари за Коледа. Изданието е от 1897 г., страхотен шрифт, печатът не е мръднал - дали е от мастилото или от жълтеникавата качествена хартия, не знам. Преводът от френски е на Х. Генадиев, второ българско издание, общо 1344 страници:) Още не съм стигнала до края, а и прескачам по-пространните истории за революционери и реакционери, макар че тръгнах да я чета точно заради тях. Бележките под линия ме карат да се просна в страхопочитание пред преводача - почти всяко споменато име фигурира там с обяснение кой е този човек и за какво се е борил, а преводът е направен доста преди Google. Иначе книгата е много добра, но има безкрайни описания на душевни борби на героите и подробни разкази за политическите борби на французите в първата половина на 19 век. И разказът как Фантина си продаде косата и предните зъби, а после стана проститутка пак ме впечатли.

Петроний - "Сатирикон". Петроний ми беше любим герой от Quo Vadis, a книгата му се споменава там. В известен смисъл Нероновият Рим е по-близо до нас от Наполеонова Франция - не само защото Петроний е по-четивен от Юго. Упадъчна империя, потънала в изобилие и разхищение, където мъдростта и добродетелта са презряни, а тщеславието и алчността са богове. Познато. Иначе като литература е по-трудно да се оцени, понеже (твърди в предговора известният български класицист Богдан Богданов), текстът пародира популярни за времето текстове и начин на живот, които не са достигнали до нас и са неразбираеми. Въпреки това, на мен ми е забавно. Ето примерен цитат:

След страница и половина рецитиране на поезия в храма, Евмолп е изгонен с камъни. Нашият разказвач, Петроний, се уплашва да не го вземат и него за поет и избягва с него, а после почва да го хока:

"- Слушай, я ми кажи какво искаш с тая твоя лудост? Няма и два часа, откакто сме заедно, а повече ми говориш като поет, отколкото като човек! Затова не се чудя никак, че хората те гонят с камъни. Аз също ще си напълня пазвата и да знаеш, че ако пак те прихване, ще ти пусна кръв от главата!
- Младежо - отговори той, като клатеше глава. - днес не ми е за първи път. Напротив, колкото пъти съм влязъл в театъра, за да издекламирам нещо, тълпата винаги ме посреща така. Обаче не искам да се карам с тебе и затова ти обещавам, че днес цял ден ще се въздържам от стихове.
- Добре - казах аз, - щом за този ден си си изплюл жлъчката, може да вечеряме заедно..."


:)

За да остана в правилата на "играта", трябва и аз да предизвикам някого. Алвин е очевидният избор. Също Frost и Jen. Няма нужда да пишете чак толкова дълго като мен.

5 comments:

Jen said...

Добре си му е дискурсът на Кенет Кларк.:) Каквото ми е попадало, винаги ми е било много интересно. Все се каня да си купя онова, хубавото издание на Цивилизацията ...

Иначе, мен довечера ме очакват поредните за този месец летища и самолети, но като се върна - обещавам.

hazel said...

@ Jen

И аз някъде съм чела, че първото издание на "Цивилизацията" на български било поорязано по идеологически причини. Въпреки това може би ще си купя него.

Ех, летища, ех, самолети! :)

За протокола, днес не издържах и си взех "Клавдий" за 5 (пет) лева. Беше без хартиената обложка, но пък вече си е мое.

razmisli said...

О, радвам се, че много алтруистично си отделила време да изредиш книгите (аз лично си събрах идеи за нови книги така ;)
И аз като почнах да препрочитам детска литература се натъкнах на някой доста големи изненади; Джани Родари беше между тях. Наведе ме на мисълта колко е важна, подмолна и индоктринираща детската литература и как не влиза в канона, а трябва. Въпреки марксизма обаче го захаресвах още повече след препрочита.
Между другото, ако мога да сложа моя карта на твоята, харесва ми тази книга Манифеста: http://www.manifesta.net/ (Но тя е за сегашните момичета..., не женените с три деца)

hazel said...

@ razmisli

Да, нали точно това е идеята на играта - да си препоръчваме книги, не да си вдигаме трафика:)
Аз днес се бях запътила да вземам "Платон и птицечовката", но след като взех Клавдий, вече ми тежеше. Освен това бях купила хляб, ябълков пай и ягодови кексчета и се носех с все хляб и зрелища в градския транспорт:)
Но ще си я купя непременно следващия път!

Не знам дали знаеш "Светът на Софи - Роман за историята на философията" - и нея бих препрочела, ако не бях раздала два екземпляра на хора, които не ми я върнаха. http://en.wikipedia.org/wiki/Sophie's_World

razmisli said...

Чувала съм за нея, но не съм я чела... ще я потърся.