Обичам дракони и пагоди, пък! Нищо, че с този лаг не може да се играе и не си взех прасе:)След двудневно превеждане на термини от строителството, багери, самосвали, бетон помпи и други радости за душата, човек като едното нищо прослушва даркуейв - Sopor Aeternus & The Ensemble of Shadows. Мислех, че по-откачен германец/германка от пича от Lacrimosa нема, па то имало. Ана Варни пеел/а за смъртта, самотата и смяната на пола и бил/а много депресиращ/а. Според мен е ок за слушане, но за гледане не става, освен може би тук. Това се случва с хората, подложени на тормоз от родителите си:/
В пъти предпочитам албума To No Avail на Lost in Tears, който открих на харда си съвсем без да искам и не помня откъде го имам. Като изключим идиотското име на групата (има някаква мистерия тук с тия шантави имена на групи, колкото по-тъпо името, толкова повече ме кефи музиката), албумът се очертава да ми стане любим - има предпочитаната от мен комбинация между нежност и грубост и ме отпуска невероятно. На който ми го е дал - благодаря:)
Телеграфично отбелязвам препрочитането на "Малкия принц" за пръв път от 4-5 години насам, подсети ме нави. Тази книга е опасна, може да предизвика катарзис и рев. Не се препоръчва на хора със слаби сърца.
Спомних си първата си сигнатура във форум: "Езикът е извор на недоразумения".
И втората: "Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници".
А сега цитирам това:
"Времето, което си изгубил за твоята роза,
я прави толкова важна."
6 comments:
Hasel, виж това, когато ти остане време:) Още един поглед върху Мъничкия Ми Любимец:) Препрочитай си я по-често, не цялата, просто части и тогава не е толкова драматично. Неизбежно натъжава обаче:( Винаги съм си мислела, че ако човек реши да обясни и разкаже какво чувства, асоциира, размишлява и т.н. докато чете Принца, от това ще излезе по-дебеличка книжка.
http://www.kostaatanasov.com/pop_load_image.php?iId=10&mode=3
Grymalkin
Опа,Hazel, разбира се,така става като не си доспива човек,извини ме,плс:)
@ Grymalkin
Благодаря за линка:) Аз съм фен на този художник също:))
Ами аз нямам "Малкия принц". Всъщност не знам кога ще посмея да я купя и да я дам на децата да я четат. Аз самата я прочетох като възрастна (на 30). Същото важи и за "Роня дъщерята на разбойника".
Всъщност, мисля да пиша за податливостта на хората към влияние от книги. Прочетох в един форум част от тема за опасните книги и се вдъхнових.
Та така. Между другото, приятно ми е да те чуя:)
Аз бих я купила и дала веднага:)Ще се изненадаш колко по-различно, ама наистина много, ще я приемат децата ти. Сега. После ще я препрочитат като нас и тогава... Но съм сигурна,че на тази възраст ще е различно:) Аз също я прочетох като пораснала. И Пух прочетох късно:) Нищо, Стайнбек, Ремарк и Маркес пък май доста рано:))Рисковете на ненаситния читател:Р
И на мен ми е приятно да поседя при теб, само дето с времето съм зле:)
Хах, все забравям, че Коста го познават много хора:)Филмчето официално е от вчера, за някои от лятото още:Р
Gry
Като чух/видях тоя клип, мисля, че вече си готова да чуеш Бурзум (говоря за клавирните албуми, разбира се, Dauði Baldrs и Hliðskjálf). А от този художник са взети доста от обложките на Бурзум: http://en.wikipedia.org/wiki/Theodor_Kittelsen (БТВ, споменаването на връзката Бурзум - Кителсен беше първата ми редакция във Википедия ;))
М.
@ M
Хехе и съвсем ще затвърдя тенденцията да слушам музиката от тийн годините на W.:))
Всъщност, този албум на Поредната Група с Ужасно Име (тм) - La Chambre D'echo - избива повече на the cure type of music, a aз тях не ги харесвам особено.
Но добре де, Burzum it is.
Post a Comment