Feb 26, 2007

What's Left to Hope For?

"Децата на хората" е синьо-тъжен, блусов филм, но не с американски блус, пълен с драматична енергия, а с британска тъжна музика - меланхолична, резервирана, студена. Такива са и песните към филма - примерно кавър на Ruby Tuesday, малко известна песен на Джон Ленън и, изненадващо, Тhe Court of the Crimson King, от едноименния ми любим албум на King Crimson. Потисната и мрачна атмосфера в стил Пинк Флойд, царете на антиутопията.

Ако филмът беше видеоклип, щях да го гледам безброй пъти. Щях да изтърпя дори баталните сцени, каквито принципно не обичам, сцената с раждането и разни сюжетни недомислици. Щях да искам да гледам близкия план на Клайв Оуън, безутешните лица на обезнаследените хора от бъдещето, прекрасната къща-оазис на Майкъл Кейн и съпругата му инвалид. Щях да препрочитам графитите, да гледам рекламните табла, да попивам уханието на безнадеждност, лъхащо от всеки кадър.

От този режисьор съм гледала третия "Хари Потър" и "Големите очаквания" - и от двата имам спомен за униние, тъга и мрачно бъдеще, свързано с още по-мрачно минало. The future is a thing of the past. Лагери за бежанци, мизерия, омраза и насилие мисля, че ще има до края на света. А светът, както става ясно и от филма, виси на тънка нишка - дебела колкото пъпна връв.


5 comments:

Alita said...

Един от най-добрите филми за 2006 според мен :)

Hazel Baggins said...

@ alita
Много тъжен обаче...

alvin said...

Аз май пак се прецаках, очаквайки прекалено много от филма.
Иначе Оуен ми хареса за пръв път. Но филмът като цяло - не. Може да е въздействащ, но като история нещо не ми допадна.
Пък може и да съм ебаси консуматора ;)

Цонко said...

Какво съвпадение! И аз го гледах завчера, и на мен много ми хареса английското във филма, но и аз като че ли очаквах повече. Странна работа... И сигурно имаш предвид "Големите надежди" от същия режисьор? С Итън и Гуинет? Защото той пък ми е съвсем любим...:)

Hazel Baggins said...

@ цонко
Да, Great Expectations:) Много добър.