Feb 27, 2007

Three Sides To Every Story

Напоследък четох доста за интеграцията на деца с увреждания в общообразователните училища. Ето три гледни точки.

Едно (против).
Две (за)
Три (най-интересната).

Най-тъжното от всичко ще бъде, ако мотивацията за закриването на специалните училища (помощни училища за бавноразвиващи се и училища-интернати за малолетни престъпници) е това, че излизат много скъпо на държавата. Да, скъпо е да се грижим за нещастни, болни и криминално проявени деца. Друг е въпросът, дали наистина изолирането им е по-добро за тях и обществото.

В първи клас имах съученичка, която после преместиха в помощно училище. То се намираше точно до моето училище и имахме общ двор. Не си спомням да е била значително по-умствено изостанала от други мои съученици и ако действието се развиваше сега, може би щеше да е подходяща за интегрирано обучение. Знам ли... Още помня как изглеждаше и как се казваше. Помня как гледах децата от помощното училище и ми беше мъчно за тях.

Моя приятелка учителка имаше в класа си в английската гимназия дете със СОП (специални образователни нужди). Тя беше от тези, които са против интеграцията, смяташе, че мястото на детето не е там, само пречело на учебния процес и "изнудвало" останалите деца с недъга си.

Mine, Yours, and The Truth.

4 comments:

Anonymous said...

На учебния процес му пречат прекалено много неща. Толкова много, че в един момент човек осъзнава, че главната полза от ходенето на училище не е да те научи на наука.
Училището те учи главно на социални умения. То е умален вид на това, което ще срещнеш по-късно в живота. Един изкарва оценки с учене, друг с подмазване/преписване. Точно както един ден в бъдещето, един ще получава повишение с бачкане, а друг с подмазване/измама. И т.н.
От тази гледна точка, училището е много добро място, децата да се срещнат с различните. За да могат да ги приемат и като възрастни.
В момента в България "различните" никъде не се виждат. Свикнали сме просто да ги няма. Ето това мнение е наистина илюстрация на ситуацията ни:
"Вкарвайте различните в изолатора и те ще си останат страшилище за останалите! Дръжте ги в зоопарка, там им е мястото според вас, за да не ви пречат на красивата гледка!"

И още неща мисля по темата, но ще стане прекалено дълго.

hazel said...

@ An.
И аз мисля, че важна функция на училището е да те учи на социални умения. Способността да приемаш "различните" е едно модерно социално умение, но дали винаги "различните" искат да бъдат приемани? Превеждах доклад с казуси, където деца с лека степен на умствена изостаналост предпочитат да са в специалното училище, където им се обръща персонално внимание, защото бройката ученици в клас е малка, програмата е съобразена с техните възможности и никой не ги нарича "кретен". Много често за интеграция се настоява от родителите, които искат детето им да се чувства "нормално". Разбирам ги, същото бих искала и аз, но като родител знам, че не винаги което на мене ми се струва добро за детето, е наистина добро за детето.

А помисли и за тежките случаи. В Англия за едно такова дете се грижат трима души, в специализирани институции - един педагог, един за физическите му нужди и един за "игра". Тук сме мноооого далече от това. Сиромах човек - жив дявол. И наистина, в доклада имаше подробни калкулации колко пари се спестяват на бюджета от всяко интегрирано дете. Както казвам и в постинга, не ми се ще да съм циник и да мисля, че причината е основно тази.

hazel said...

Още мисли по темата:

http://www.kaldata.com/forums/lofiversion/index.php/t39373.html

Anonymous said...

Има много голяма разлика в "затрудненията" на децата. Болестите са много и с различна степен на способност за интеграция.
Няма как да стигнем до смислена позиция, ако единият дава за пример най-леките форми, а другият - най-тежките (не говоря за нашият разговор тук, а за хипотетичен обществен дебат по темата).

Наистина не можем да кажем със сигурност каква е мотивацията за закриването на помощните училища, но много доказателства трябва да видя, преди да приема, че образователното министерство е съумяло да осъществи качествена промяна към по-добро. Така че съм по-склонна да приема, че мотивацията е точно в спестените пари от бюджета, а просто като страничен ефект от това, можем да видим някои положителни резултати.

Относно ромите, аз помня предишната кампания за тяхната интеграция, имала съм съученици роми. Даже един от съучениците ми роми завърши висше образование и се ожени за българка.
Друга ромка от съседния клас я ожениха на 13 годишна възраст в седми клас, а тя всячески се противопоставяше на нормите в семейството си, даже подаде оплакване за отвличане и впрегна няколко съученички да свидетелстват, че са я отвлекли, за да и помогне полицията. Е, не и помогна.
Мисълта ми е, че интеграцията на ромите е единствения смислен начин да бъдат превъзпитани. На децата може да се влияе и когато те виждат друг свят, различен, от този вкъщи, могат поне да се опитат да станат част от него. Може да не стане с първото или второто поколение, но общо-взето това е посоката.

Ето и от мен един линк по темата за интеграцията и дискриминацията. Макар да не се отнася до България:
http://news.ibox.bg/news/id_1838798722