Feb 22, 2007

The Attack of the Macro Idiot

Днес сутринта в 10-минутния интервал, в който оставям Мишо на градина, ми разбиха стъклото на колата и ми откраднаха чантата с всички документи и малко пари. Бриджит Джоунс ряпа да яде:§

Очевидци твърдят, че видели сив мерцедес (ме преследва в живота), шофиран от пич с шапка и очила, който се изтеглял от местопроизшествието на заден с бясна скорост и почти предизвикал катастрофа. Хак да му е.

След като чаках полицията близо 3 часа, отидох до застрахователя и до Автостъкла "Кобра" за ремонт на стъклото. Друг е въпросът, че не мога да карам, щото и книжката ми я няма. Да е жив и здрав Паганел, който както обикновено беше на линия и ми помогна. Също и Мордред и Гимли, които се проявиха като великите приятели, каквито винаги са били. Благодаря ви, хора. Там беше и една позната от "Покров Богородичен", която стоя до колата, докато аз изтичам до нас да си взема телефона. Слава Богу, телефонът и ключовете от къщи НЕ бяха в чантата.

Сега, знам, че съм макроидиот и чанта в кола не се оставя. Обаче, много се изкушавам да попитам: "Защо пак на мен?".

The answer lies within. Искаше ли да живееш without serendipity? Искаше. Ами ето.

В чантата беше и панелът от мп3 плейъра. Love is not music.

3 comments:

foo said...

Roll of the dice
Take a spin of the wheel
Out of your hands now


или иначе казано, "защо на мен" е малко неправилно - статистически все на някой се случва...

Hazel Baggins said...

:) true
Still, if I seem superhuman I have been misunderstood.

foo said...

след такова попадение е изключително изкушаващо да продължа с цитатите... но друг път :)