Херман Хесе - Нарцис и Голдмунд

Любов между двама мъже. Не, не е това, което си мислите. Действието се развива, доколкото става ясно, в средновековна Германия. Нарцис е учен, богослов и аскет, а Голдмунд е скитник, влюбен в живота тук и сега, художник и любовник на безброй жени. И двамата се опитват да открият същината на света - единият по пътя на логиката и рационалното мислене, другият с четката и длетото, а преди това - чрез емоционално вживяване в заобикалящата го природа, в хората, в произведенията на изкуството. И двамата искат да превъзмогнат тленността, да докоснат вечността и да станат такива, каквито са измислени да бъдат.

Винаги съм обичала книги, в които героят се развива от детството до старостта (bildungsroman). Сега прочетох този красив роман за порастването, намирането на себе си, остаряването и смъртта. Един приятел ми каза, че Хесе пишел юношеска литература, но нима търсенето на себе си свършва на 20 години? Вярно е, че на младини човек може безнаказано да задава въпроси и да прави грешки, а на зряла възраст това се смята за неприемливо. Но "осъществяването" на човека, реализацията на добродетелта, е процес, продължаващ цял живот. Иначе би било скучно:)

Какво значи да се осъществиш според Нарцис (Голдмунд се съгласява):

"Съвършеното битие е Бог. Всичко друго, което съществува, е само половина, то е част и е в процес на формиране, смесено е, състои се от възможности. Бог обаче не е смесица, той е едно, няма възможности, а е съвършена действителност. Ние обаче сме тленни , за нас няма съвършенство, няма пълно битие. Там обаче, където крачим от потенциалното към делото, от възможност към осъществяване, имаме част от пълното, истинско битие, с една степен се приближаваме до съвършеното и божественото. "

Хесе говори за стихийността на женското начало, за вълшебството на физическата любов и непонятната сила на майчинството. За разлика от други книги, които поставят жената да е чакаща, уседнала и символизираща дома, тук женственото отвежда Голдмунд да странства. Той овладява изкуството да накара всяка жена да се чувства любима, прекрасна и единствена, а самият той извлича от тяхната любов единната и всеобемаща представа за прамайката Ева - тайнствен образ, който през целия си живот мечтае да сътвори.

Красотата и страданието, вплетени в света, копнежът по любов и хармония, бунтът срещу Бога и срещу смъртта, стремежът към безсмъртие, необятната мъдрост и сладост на изкуството - понеже понякога ме е страх да мисля за тях сама, искам да ги чета в книги. Точно в книги като тази.