Jun 1, 2008

A Great Day For Freedom

And there's a change that,
even with regret, cannot be undone

Някои неща не се случват втори път, а когато са ти се случили за пръв път, не си знаел, че е и последен. Отнася се не само за пътувания...

Лондон беше първият ми любим чуждестранен град, който видях на живо. Стори ми се прекрасен - прекарах там само два уикенда, но успях да видя страшно много неща и дори да се изгубя, да хвана такси и да си изпусна автобуса за Бат. Видях Темза, моста Тауър, Уестминстърското абатство, Пикадили и Лестър скуеър, Бъкингамския дворец, Хайд и Риджънтс парк, Националната галерия, Британския музей, Сохо, метрото, ходих на гости в нормален лондонски квартал, бях част от света, но се чувствах у дома си. Когато самолетът се издигна от Хийтроу, си обещах, че ще се върна.

Оттогава минаха 15 години и още не съм се върнала. Има голяма вероятност никога да не се върна, а и дори да го направя, възприятията няма да същите като с двадесетгодишните ми сетива. Не можеш да прекосиш една и съща река два пъти. Не можеш да срещнеш стара любов и да си щастлив с нея, сякаш годините не са минали и сбъдването на мечтите е заслужено след дългото чакане.

Мога и без да ида втори път в Лондон. Има толкова хора, които не са били там нито веднъж.

5 comments:

Anonymous said...

Ох, и аз много искам да отида в Лондон :) Незнайно защо една приятелка се върна супер разочарована, а аз все си мисля, че няма как да се върнеш от Лондон без да ти хареса...

Колкото до разликата във възприятията преди и сега. Понякога даже е по-добре да няма втори път, защото може да не изпиташ същата (положителна) емоция. Понякога :)))

При пътуванията да искаш да се върнеш в някой град, означава, че си е заслужавало, че си останал доволен/а. Какъв по-хубав завършек? :)

Anonymous said...

Прекарах един месец там, в обикновен квартал. Не се постарах да видя кой знае колко от забалежителностите - само тези, покрай които се случи да мина и не им обърнах кой знае колко внимание. За мен беше по-интересно да усетя живота на жителите, а не на туристите. Мисля, че успях. През цялото време се чувствах у дома си и ми се струва, че бих се чувствала по същия начин когато и да отида :)

hazel said...

@ maria
Пожелавам ти да отидеш и да си доволна:)
Моята любов с Лондон беше толкова страстна и защото беше първа. Ако бях виждала примерно Будапеща преди него, нямаше да се впечатля толкова. Може би.

@ lyd
Аз пък обичам умерено количество забележителности:) Да си турист е най-лесният начин да се почувстваш гражданин на света, а аз, колкото и да не ми личи понякога, обичам да ми е лесно:))

Нямах достатъчно пари и не влязох в Tower of London, а оттогава направиха London Eye - поне две причини да ида пак.

Anonymous said...

Мислех го този пост от доста време.
Чувството ми е познато, макар и не за Лондон. Винаги съм се ужасявала, че дадени усещания по логистични причини може да са за последен път. Но градовете са друга работа. След като си тръгнах от България за известно време изпитвах такава физическа носталгия - физическа необходимост да минавам по дадени улици и да виждам определени гледки триизмерно - че се успокоявах за сън само като ги проследявах мислено. Така че може би това е начин. Освен това имам самочувствието, от книгите, че познавам дадени градове и без да съм била там. Впоследствие (при евентуално посещение) окривах, че ги познавам по-добре от доста хора, които са били. Това е друг начин.

Ето, аз например не съм ходила в Лондон, а искам :)

hazel said...

@ razmisli

Това е все едно да четеш писанията на човек, с когото не се виждаш... по логистични причини. Познаваш ли го, четейки какво е писал? Или още по-опосредствано, четейки какво са писали за него?
Моят отговор е, да. Понякога ги познаваме по-добре, отколкото тези, които живеят с тях.

Друг е въпросът, че това е различен вид познание. Да живее епистемологията:)

А иначе, за Лондон, аз бях чела страшно много за него, преди да ида. М-м. Иди и го виж!