Jun 4, 2008

Learning to Fly

can't keep my mind from the circling skies
tongue-tied and twisted
just an earth-bound misfit, I.

Казваха, че спортният парашутизъм почва след 300 скока, а аз си останах с 220, така че не съм много надежден източник на информация. Прекарах 2-3 години в аероклуба - за нещастие спирката за летището беше по пътя ми за училище и нерядко вместо в първия час се озовавах в първия самолет. Още помня мириса на парашут ПД-47. После съм скачала с кръгъл УТ 15 (да не се бърка с УП 9, с който скачаха десантчиците в казармата и чието съкращение означаваше "убиец на парашутисти") и накрая с тип крило RL 10 и 12. Когато дойдох в София, се чудех дали да не отида да скачам на Божурище, но предвид училищния ми опит, реших да се съсредоточа върху следването, защото иначе можеше и да не завърша. Тогава не знаех още за пристрастяването към адреналина, но определено бях открила за себе си, че когато скачам, нищо друго няма значение.

ОСО - Организация за съдействие на отбраната - финансираше скоковете от самолети АН-2, а също и от малък триместен чешки самолет, чието име съм забравила (!), а го сънувах много пъти. Дълго време, когато основният самолет беше на ремонт и се скачаше с малкия, не ходих на скокове. Случвало се е да седя на спирката и после да се върна, без да ида на летището. Добре ме бяха наплашили:) Страшното при него всъщност беше, че вместо да излезеш направо през вратата (с ритник или без), първо заставаш на стъпенката и се хващаш за крилото, поглеждаш към бездната под теб и се оттласкваш. Най-сетне се престраших, отидох за шестия си скок и видях огромния свят отгоре, понеже прозорците на самолетчето бяха големи. В онзи ден взех решението да продължа да скачам, а бях отишла колкото да видя как е, като повечето хора.

Първите десетина скока бяха от 800 м, с автоматично отваряне на парашута, после си го отваряш сам. Подготовката беше тежка - спокойно мога да заявя, че съм изкарала един месец в казармата, или в лагер-школата на летището. Ставаше се в 5:30, физзарядка, закуска и в 6:30 излиташе първата машина, скокове до обяд, обяд, после пак физическа подготовка и така:) За ниско отваряне наказанието беше миене на тоалетни. Максималната височина, от която скачахме тогава, беше 3000 м, а аз съм скачала от максимум 2200. Инструкторите ни обучаваха стриктно, имаше тренировки за безопасно приземяване, за безопасно излизане, за фигури във въздуха, за отцепване и отваряне на запасен и какво ли не. Скатаването (не сгъването) на парашута беше важна част от обучението - все пак от това ти зависи животът. Рутината - скатаваш, нареждаш се на полосата, проверяват те, тръгваш по тревата, качваш се, излиташ, гледаш - скачаш. Приземяваш се, разбор на скока с инструктора, пак скатаваш, пак се нареждаш... правила съм по 6 скока на ден по време на лагер-школата, но имаше дни, в които се правеше максимум един. Имаше дни, в които само седиш и чакаш да се оправи времето. За пръв път в живота си съм мила прозорци в парашутната зала...

Парашутистите бяха най-сплотената група хора, които някога бях виждала. Бяха непрекъснато заедно - на летището, извън летището, на купони, на заведение. Имаше конфликти, съперничество и "мерене", но там видях за пръв път истинско мъжко приятелство. И истински мъже, предполагам:) Естествено момичетата ходеха с момчета парашутисти. Не за друго, ами ти нямаш живот извън аероклуба. Там срещнах първата си голяма любов - така и не скочихме заедно на групова акробатика, двата ми такива скока бяха с други парашутисти. Бях заедно с тези хора на балове, на сватби и на погребения. Мда, едно лято имаше инцидент със смъртен случай, след който 2/3 от хората се отказаха от скоковете. След едномесечната пауза всички ни беше страх. Аз бях чувала за инцидент преди да почна да скачам, наясно бях с риска - затова и не съобщих на родителите си, че се занимавам с това. (После се оказа, че баща ми познава шефа на аероклуба, били съученици в техникума, после кандидатствали заедно за военни пилоти, но баща ми не изкарал медицинския преглед). Не ме беше "страх", че няма да се отвори парашута - повече ме беше страх, че няма да падам стабилно или няма да мога да си направя фигурите. Отваряла съм запасен веднъж - около 30 скок - не бих казала, че е особено страшно, тренирано беше безброй пъти на земята.

Оттогава мина много време, забравила съм почти всичко и понякога се питам защо съм го правила и дали изобщо съм същият човек, който е скачал с парашут. Може би научих някои важни неща. Научих, че зад всяко удоволствие се крие адски много труд. Научих се да внимавам съсредоточено за всяка гънка и всяко въженце. Научих се да се владея, да не губя самообладание и да реагирам бързо. Научих, че свободното падане е като оргазъм. Научих, че смъртта е на една крачка, но въпреки това трябва да живееш, все едно я няма. Отново и отново прегръщах струята и падах, каска, очила и тежки обувки. Мъничък човек, предизвикващ небето и стихиите. Аз.

П.П. За който му се скача в 21 век, да провери Skydive Bulgaria и Парасоф.

6 comments:

Anonymous said...

http://forum.bgspotters.net/viewtopic.php?t=1641
Предпоследната снимка на страницата. До днес не знаех, че съществува такъв самолет - срамота! И щом е PZL, значи е полски :)

А пък около УП-9 е имало и политически страсти, не само технически проблеми. Затова и не успява да се наложи кой знае колко.

Щом е толкова важно парашутът да се "скатава", не да се сгъва, тази дума заема своето достойно място в списъка ми от омразни думи, който съдържа също и "убирам" (колесника), "запускам" (двигателя), "кпопка", "подкачам" (бомби или пък баки, т. е. резервоари), "установявам" (двигателя), "подключвам" (например кабел), "ситуационна увереност" (това е опит за превод на situational awareness).

Боян

hazel said...

@ Боян
Може този да е полски, аз помня, че нашият беше чешки - прилича на този от снимката де.

Да забравиш името на нещо, от което те е било страх, определено отключва едни психологически размисли:)

Иначе твоите думи са супер!

Maria said...

Завиждам ти :) Чувството трябва да е невероятно!

Аз отдавна искам да скоча, но когато 100% се реша, задължително ще е с някой друг. Сама не! :)

hazel said...

Успех! Към 130 евро е един тандемен скок на Приморско:)

Anonymous said...

I have been surfing online more than 2 hours today, yet I never
found any interesting article like yours.
It is pretty worth enough for me. In my opinion, if all webmasters and bloggers made good content as
you did, the web will be a lot more useful than ever before.



Feel free to visit my page ... website - -

Anonymous said...

constantly i used to read smaller content which as well clear their motive, and that is also happening
with this paragraph which I am reading at this place.

Here is my page :: live roulette