Благодаря на Supercow, която ми пусна мухата да ходим заедно в чужбина (Дубровник, Малта и Атина бяха три дестинации, които обмисляхме преди да спрем на Венеция) и с която се оказахме нелоши партньори за пътешествия. Благодаря на екс-а, който гледа децата, докато ме нямаше. Благодаря на Нуша, която полива котката и храни цветята. Благодаря на клиентите ми, без които това пътуване нямаше да е възможно;)
Част 1
Пак ще летя с нискотарифна компания, това е сигурно. Билетът е около два пъти по-евтин от този със стандартна авиолиния, като разликата е, че в него не влиза храна и се лети с малък самолет. В повечето случаи се кацало на някакви второстепенни летища, но ние си кацнахме на Марко Поло, което е голямо и модерно. От летището се качихме на лодка на Alilaguna, нещо като маршрутка, за 12 евро ни закара до хотела. В центъра на Венеция няма коли и автобуси, всички спират на Piazzalle Roma и оттам се ходи или пеша или с воден транспорт. Водният транспорт е vaporetto - водни автобуси и лодки-таксита. И гондоли, ама ние не се качихме - 100 евро за съмнителното удоволствие да се клатиш на мъничка лодчица в компанията на облечен в черно зализан италианец, не, мерси. Иначе за гледане стават, а самия град обиколихме по канала с vaporetto No.1.
Хотелът беше на острова Венеция, не на Лидо или Местре, където ми препоръчаха да ходя за по-евтино. Не в самия център на Големия канал, близо до "Сан Марко", нито много близо до автогарата и жп гарата, а в така наречения "еврейски квартал", на вероятно най-широката улица в целия град. По средата й имаше зеленчуков пазар, а цените в магазинчетата бяха около три пъти по-ниски от тези по към центъра. Купих на децата карнавални маски и шапки, както и доста други неща, например шарени бонбони... Като цяло почти не се ограничавахме в харченето - като ни се ядеше нещо - ядяхме, като ни се влизаше някъде - влизахме. Впрочем нямахме роуминг и си починахме както от интернет, така и от телефон - нито една от нас не знаеше, че трябва да се прави нещо, за да можеш да говориш оттам и някак очаквахме, че автоматично ще се включим към тамошния оператор, но уви. Получих си пожеланията за рождения ден като се върнах:)
Две думи за забележителностите, заради които ужким човек пътува. Обмисляхме да се запишем в група с екскурзовод, но в крайна сметка не го направихме и се разходихме сами, почти без цел и посока. Убедих се, че за да се насладя на атмосферата и да усетя излъчването на града, последното, което ми трябва, е да се запиша в група. Когато не си организиран, можеш да правиш каквото искаш, което за нас като жени от зодия Овен, е много важно:Р Влязохме в базиликата "Сан Марко", която е мегаломаниашка и впечатляваща наистина, както и в още няколко венециански църкви, които на брой конкурират мостчетата... В една от тях се мушнахме, когато заваля проливен дъжд първия ден и след кратка молитва дъждът спря. На другия ден три часа обикаляхме двореца на дожите, гледахме стенописи, картини и тавани, камини и столове. Не си взехме аудиозапис на лекцията, какъвто има във всеки музей, защото хората наистина много ги мързи да четат. Струва си да се види, особено е любопитно как залите отразяват структурата на политическото управление на Венецианската "република". В по-малките зали заседавали някакви съвети на десетимата, на тримата, на дванайсетимата, все сформирани, за да потискат народа:Р А в грамадната зала, всите благородници...
To be continued.
Venice Off the Map
Liquid Eternity 2
Liquid Eternity 3 (Guest Blogger)
Liquid Eternity 4
Част 1
Пак ще летя с нискотарифна компания, това е сигурно. Билетът е около два пъти по-евтин от този със стандартна авиолиния, като разликата е, че в него не влиза храна и се лети с малък самолет. В повечето случаи се кацало на някакви второстепенни летища, но ние си кацнахме на Марко Поло, което е голямо и модерно. От летището се качихме на лодка на Alilaguna, нещо като маршрутка, за 12 евро ни закара до хотела. В центъра на Венеция няма коли и автобуси, всички спират на Piazzalle Roma и оттам се ходи или пеша или с воден транспорт. Водният транспорт е vaporetto - водни автобуси и лодки-таксита. И гондоли, ама ние не се качихме - 100 евро за съмнителното удоволствие да се клатиш на мъничка лодчица в компанията на облечен в черно зализан италианец, не, мерси. Иначе за гледане стават, а самия град обиколихме по канала с vaporetto No.1.
Хотелът беше на острова Венеция, не на Лидо или Местре, където ми препоръчаха да ходя за по-евтино. Не в самия център на Големия канал, близо до "Сан Марко", нито много близо до автогарата и жп гарата, а в така наречения "еврейски квартал", на вероятно най-широката улица в целия град. По средата й имаше зеленчуков пазар, а цените в магазинчетата бяха около три пъти по-ниски от тези по към центъра. Купих на децата карнавални маски и шапки, както и доста други неща, например шарени бонбони... Като цяло почти не се ограничавахме в харченето - като ни се ядеше нещо - ядяхме, като ни се влизаше някъде - влизахме. Впрочем нямахме роуминг и си починахме както от интернет, така и от телефон - нито една от нас не знаеше, че трябва да се прави нещо, за да можеш да говориш оттам и някак очаквахме, че автоматично ще се включим към тамошния оператор, но уви. Получих си пожеланията за рождения ден като се върнах:)
Две думи за забележителностите, заради които ужким човек пътува. Обмисляхме да се запишем в група с екскурзовод, но в крайна сметка не го направихме и се разходихме сами, почти без цел и посока. Убедих се, че за да се насладя на атмосферата и да усетя излъчването на града, последното, което ми трябва, е да се запиша в група. Когато не си организиран, можеш да правиш каквото искаш, което за нас като жени от зодия Овен, е много важно:Р Влязохме в базиликата "Сан Марко", която е мегаломаниашка и впечатляваща наистина, както и в още няколко венециански църкви, които на брой конкурират мостчетата... В една от тях се мушнахме, когато заваля проливен дъжд първия ден и след кратка молитва дъждът спря. На другия ден три часа обикаляхме двореца на дожите, гледахме стенописи, картини и тавани, камини и столове. Не си взехме аудиозапис на лекцията, какъвто има във всеки музей, защото хората наистина много ги мързи да четат. Струва си да се види, особено е любопитно как залите отразяват структурата на политическото управление на Венецианската "република". В по-малките зали заседавали някакви съвети на десетимата, на тримата, на дванайсетимата, все сформирани, за да потискат народа:Р А в грамадната зала, всите благородници...
To be continued.
Venice Off the Map
Liquid Eternity 2
Liquid Eternity 3 (Guest Blogger)
Liquid Eternity 4
2 comments:
Харесаха ми acknowledgements :)
Аз никога не съм вземала аудиозаписи и не знам какъв е ефектът, но като започвам изложба или музей без тях после винаги съжалявам (ако има много за четене)... Защото аз пък чета всички тълкувания на съответния артефакт и това ми изяжда времето за визуална наслада.
Аз чета толкова, колкото ми е интересно:) Днес обсъждах с един приятел Венеция и се оказа, че между колоните на площада "Сан Марко" бесели престъпниците. Някои неща е по-добре човек да не ги знае, винаги съм го казвала:) Пречат на визуалната наслада.
Post a Comment