Supercow в собствен стил, дето се вика:) Да видим другата гледна точка...
-------------------------------------------------------
Ако попиташ n на брой хора какво най-много им се иска, най-вероятно n-1 ще ти заявят, че повече от всичко желаят да пътуват по света. Аз тогава ще съм този 1 човек, който ужасно ненавижда идеята за пътуване. Не намирам никаква скрита романтика в търсенето на евтини билети и борба с куфарите! Кога, кога за бога ще измислят най-после телепортацията?!
Това което обичам да правя обаче, би било по-редно да се нарече Пристигане. И мога да си заложа главата, че няма по-велико Пристигане от това в прелестна Венеция. Първото, което усещаш е силния, свеж мирис на море, който се носи леко във въздуха, като безплътна птица.
Почти насън намираш пристана с транспорта до самия остров и се оставяш корабчето да те понесе по морските вълни, докато попиваш алчно всяка секунда с целия си набор възприятия.
Яд те е на себе си , защото знаеш много добре - това са мигове, които никога няма да се върнат. Връхлитат те чувства, които много скоро ще отминат в забвение. Усещаш себе си едновременно малък като мишка и огромен като великан от някоя забравена приказка. Колумб ряпа да яде – та ти си се домъкнал от забравена от Бог България чак тук – в това древно средище на европейската култура. Малко ти е криво, че докато прабабите на тези хора са ходили с обувки последна мода, твоите собствени прародители са копали компири на село по терлици... но какво да се прави – важното е, че сега ТИ си тук.
Като човек, които малко или много винаги е бил аутсайдер, смело ще заявя – тук аз за първи път почувствах, че принадлежа към нещо голямо и значимо. 10 минути на площад Сан Марко са напълно достатъчни, за да минат пред очите ти вси народи и раси, и бедни и богати, млади и стари. Не ти пука дали някой те гледа или подслушва, никой не се блъска в теб както по софийските улици, които далеч не са така претъпкани като този мултинационален площад. Дори намираш място да седнеш на някакви си странни неща, дето май не са много за сядане, ама айде от нас да мине. Гледаш си малко все едно си в зоологическа градина – изумен от безкрайното разнообразие от човешки 'подвидове' и вазимоотношения. Най-вече се чудиш на смелчаците, дето са седнали да пият кафе за по 15 евро, ама пък и това си е история за разказване.
На връщане от площада се поомотахме по криволичещите улички и, за да се спасим от пролетния дъжд, най-нахално се вмъкнахме в една от многобройните църкви. Малко след нас в църквата влезе и цяла група петокласници, които заедно с учителките си, също търсеха подслон от природните стихии. Имаше много символика в тази ситуация – в сумрачината на църквата малки и големи намериха спасение от лошото време. Свещеникът, който отговаряше за църквата, веднага събра децата около себе си и започна да им разказва тихичко някаква история, за да не скучаят и вдигат шум в храма господен... very smooth... Не знам защо, но си помислих как ли би реагирал един православен свещеник в същата ситуация... най-вероятно би ни изгонил, за да не пречим на 'клиентелата'.
След като дъжда спря, ние най-после намерихме пътя към еврейското гето, както бе известен квартала, в който бяхме отседнали. Добрахме се до симпатичното хотелче, където вече се бяхме настанили – пълни с впечатления и доста поуморени (от страх да не изпусна самолета почти не бях спала предната вечер). Препоръчвам този хотел на всеки, който търси разумна цена, добро местоположение и ужасно любезен персонал. Милите хорица почти изпадаха в гърч от щастие щом ни видеха. Двойната ни стая беше сравнително малка, но с всичко необходимо за удобството на престоя ни. По-миниатюрна баня съм виждала само в кукленските къщи на американските момиченца от филмите, но пък беше чисто нова и сладурски декорирана с мозайка в нюанси на бежово и кафяво, а имаше и душ кабина, от която аз се възползвах по два пъти на ден. В офертата ни влизаше някакъв мистериозен welcome drink, който така и не получихме, но пък се възползвахме от безплатната карта на града и тура до съседния остров Мурано, известен с многобройните си фабрички за изработка на стъклени красотиики. Съседният – Бурано, пък бил световно известен център за изработка на дантели, но ние решихме да пропуснем този турист трап, и да го даваме по-свободно.
До Мурано отидохме с водно такси, което хотела заплати, а компания ни правеха и други гости, май австралийци (задочно мерси на младежа, които ни помогна да се качим – да живеят мъжете - ура, ура ура) .
Пътуването ме наведе на мисълта, че най-вероятно съществува някаква тайна международна организация на таксиметровите шофьори, която има изключително твърди фейс контрол принципи. Само дето венецианските са позапечени от морския живот... иначе всичките споделят този 'ще те купя и продам с все парцалките' обигран вид, който и нашите го докарват без да им мигне окото. Гондолиерите дори няма да ги коментирам, там нещата са ясни от само себе си.
Най-любим ми остана гида ни в стъклената фабрика на Морано. С черни маратонки, избелели дънки, но сиво палто с гъзарски вдигната яка... Със зализаната си прическа, подпухнали клепачи и обиграната неебателност на човек, които среща ежедневно безброй непознати , този чичко беше като изкаран от някой прашен филм на Мартин Скорсезе. Типаж та дрънка! Майсторът стъклар пък така зверски смучеше цигарка, докато си правеше рутинната демонстрация, все едно убива и яде хора ей така - за здравей – здрасти.
Трябва да се отбележи, че освен с доста сходен характер, двете с Хейзъл се оказахме и много добри навигатори. Комбинацията от нейната оправност с карта и моята визуална памет много ни помогнаха. Не че във Венеция можеш лесно да се изгубиш – следваш ли потока от туристи, значи си на прав път. Хубавото там е и че няма, просто няма начин да останеш гладен. Която къща не е хотел – е ресторантче, гостилница или закусвалня. Сладкарниците са под път и над път, като предлагат богат асортимент от домашни сладки, бонбони на килограм, шоколадови фонтани и сладоледени пиршества. Е кажете ми – не е ли това рай на земята?! И никъде спомен от нахалната американска култура, която вече е превзела и нашия живот – Мак Доналдс видях само на две места, като единия беше с големината на кенеф, а другия се наричаше Мак Доналдс пица бар :) хехе
За сметка на това техния вариант за бърза закуска е сгъната палачинка с прошуто, запечена на пещ, пицеподобна закуска с богат аромат на гъби и кашкавал и резени пица, с големината на нашите пици по заведенията. И всичкото това на разумна цена от 2-3 евро. В траториите (техните заведения тип кръчма) пък похапвахме за средната цена от 12 евро на човек. Приветствам идеята да ти се сервира панерче с пресен хляб и солети, докато си чакаш основното ядене! Така човек не се налага да брои секундите до идването на поръчката, изпълнен с настървена ярост към сервитьора. Решение, гарантиращо безопасността и на двете страни, както и добрия бакшиш.
Като маниак на тема кучета, нямаше как да не се зачудя къде си изпишкват любимците тези хора. Забавлявах се с идеята как ги надвесват над канала и им шепнат пиш-пиш, докато с Хейзъл не открихме първия мини парк, скрит между потайните улички. Райски градинки са това, скрити от любопитните погледи, в който и аз бих се изпишкала с кеф, ако не беше подсъдно с 500 евро глоба :) Разбира се, почистването след домашния любимец е задължително, което аз приветствам с две вдигнати ръце, Сравнително ограниченото пространство за живеене явно е принудило венецианците да си въдят някаква много странна и дребна твар, без конкретна порода, която да наричат гордо куче. Изключително смешни създания, които аз не спрях да заглеждам, а Хейзъл някак стоически търпеше постоянните ми охкания и лигавения... благодарско, за което :) Кулминацията настъпи, когато във Верона мернахме един мопс ( трябва да отбележа – перфектен екземпляр) , при което аз едвам не се взривих от кеф, че най-после виждам добре познатата извънземна физиономия. Сега се замислям , че не видяхме нито един зоо магазин, които са толкова модерни в момента при нас.
Самата Верона също много ми хареса, макар и да не ми допадна толкова, колкото Венеция. Особено досадно беше прибирането ни, когато влакът първо закъсня, после се повреди, а през цялото време някакво лигаво хлапе ме риташе в коляното. Поне се сетих за пореден път защо предпочитам куче пред бебе :) Да кажа и аз едно евала на родителите му – такива спокойни хора, а трябва да го търпят всеки ден. Явно за това италианците не бързат да напуснат родителите си, дори и попрехвърлили някоя друга годинка... че кой с всичкия си бяга от хубавото.
Последният си ден прекарахне в мотане по улиците и пазаруване. Хейзъл преяде зверски и едвам се добра до хотела на връщане :) Мен пък ми къркореше всичко – явно последната ни тратория не беше с много добра кухня. А и беше с онзи тип тоалетни, които приличат на полу-цукало/полу-биде и незнаеш откъде да ги подхванеш. Върхът на всичко беше мивката с педал за крак, вместо смесителни кранчета, като в някои от нашите пре-пре-пре-престарели влакове.
Пътуването с myair и в двете посоки беше много приятно, въпреки моите притеснения относно low-cost компаниите. Някак си лошото време в София успя да попари ентусиазма от прибирането ми у дома, но пък щом си видях всичко мило и родно – a.k.a. квартирата, кучето и мъжа – ми стана приятно, че съм се завърнала успешно и пълна с енергия за нови подвизи. Подаръците, които носих някакси не бяха посрещнати с нужния ентусиазъм, което си беше малко разочароващо, но какво да се прави – не всяка приказка завършва с happy end :B
------------------------
Пък на десктопа сега имам разкошна снимка на канал, нафотошопена от Cow, човек с множество таланти:)
Venice Off the Map
Liquid Eternity
Liquid Eternity 2
Liquid Eternity 4
Това което обичам да правя обаче, би било по-редно да се нарече Пристигане. И мога да си заложа главата, че няма по-велико Пристигане от това в прелестна Венеция. Първото, което усещаш е силния, свеж мирис на море, който се носи леко във въздуха, като безплътна птица.
Почти насън намираш пристана с транспорта до самия остров и се оставяш корабчето да те понесе по морските вълни, докато попиваш алчно всяка секунда с целия си набор възприятия.
Яд те е на себе си , защото знаеш много добре - това са мигове, които никога няма да се върнат. Връхлитат те чувства, които много скоро ще отминат в забвение. Усещаш себе си едновременно малък като мишка и огромен като великан от някоя забравена приказка. Колумб ряпа да яде – та ти си се домъкнал от забравена от Бог България чак тук – в това древно средище на европейската култура. Малко ти е криво, че докато прабабите на тези хора са ходили с обувки последна мода, твоите собствени прародители са копали компири на село по терлици... но какво да се прави – важното е, че сега ТИ си тук.
Като човек, които малко или много винаги е бил аутсайдер, смело ще заявя – тук аз за първи път почувствах, че принадлежа към нещо голямо и значимо. 10 минути на площад Сан Марко са напълно достатъчни, за да минат пред очите ти вси народи и раси, и бедни и богати, млади и стари. Не ти пука дали някой те гледа или подслушва, никой не се блъска в теб както по софийските улици, които далеч не са така претъпкани като този мултинационален площад. Дори намираш място да седнеш на някакви си странни неща, дето май не са много за сядане, ама айде от нас да мине. Гледаш си малко все едно си в зоологическа градина – изумен от безкрайното разнообразие от човешки 'подвидове' и вазимоотношения. Най-вече се чудиш на смелчаците, дето са седнали да пият кафе за по 15 евро, ама пък и това си е история за разказване.
На връщане от площада се поомотахме по криволичещите улички и, за да се спасим от пролетния дъжд, най-нахално се вмъкнахме в една от многобройните църкви. Малко след нас в църквата влезе и цяла група петокласници, които заедно с учителките си, също търсеха подслон от природните стихии. Имаше много символика в тази ситуация – в сумрачината на църквата малки и големи намериха спасение от лошото време. Свещеникът, който отговаряше за църквата, веднага събра децата около себе си и започна да им разказва тихичко някаква история, за да не скучаят и вдигат шум в храма господен... very smooth... Не знам защо, но си помислих как ли би реагирал един православен свещеник в същата ситуация... най-вероятно би ни изгонил, за да не пречим на 'клиентелата'.
След като дъжда спря, ние най-после намерихме пътя към еврейското гето, както бе известен квартала, в който бяхме отседнали. Добрахме се до симпатичното хотелче, където вече се бяхме настанили – пълни с впечатления и доста поуморени (от страх да не изпусна самолета почти не бях спала предната вечер). Препоръчвам този хотел на всеки, който търси разумна цена, добро местоположение и ужасно любезен персонал. Милите хорица почти изпадаха в гърч от щастие щом ни видеха. Двойната ни стая беше сравнително малка, но с всичко необходимо за удобството на престоя ни. По-миниатюрна баня съм виждала само в кукленските къщи на американските момиченца от филмите, но пък беше чисто нова и сладурски декорирана с мозайка в нюанси на бежово и кафяво, а имаше и душ кабина, от която аз се възползвах по два пъти на ден. В офертата ни влизаше някакъв мистериозен welcome drink, който така и не получихме, но пък се възползвахме от безплатната карта на града и тура до съседния остров Мурано, известен с многобройните си фабрички за изработка на стъклени красотиики. Съседният – Бурано, пък бил световно известен център за изработка на дантели, но ние решихме да пропуснем този турист трап, и да го даваме по-свободно.
До Мурано отидохме с водно такси, което хотела заплати, а компания ни правеха и други гости, май австралийци (задочно мерси на младежа, които ни помогна да се качим – да живеят мъжете - ура, ура ура) .
Пътуването ме наведе на мисълта, че най-вероятно съществува някаква тайна международна организация на таксиметровите шофьори, която има изключително твърди фейс контрол принципи. Само дето венецианските са позапечени от морския живот... иначе всичките споделят този 'ще те купя и продам с все парцалките' обигран вид, който и нашите го докарват без да им мигне окото. Гондолиерите дори няма да ги коментирам, там нещата са ясни от само себе си.
Най-любим ми остана гида ни в стъклената фабрика на Морано. С черни маратонки, избелели дънки, но сиво палто с гъзарски вдигната яка... Със зализаната си прическа, подпухнали клепачи и обиграната неебателност на човек, които среща ежедневно безброй непознати , този чичко беше като изкаран от някой прашен филм на Мартин Скорсезе. Типаж та дрънка! Майсторът стъклар пък така зверски смучеше цигарка, докато си правеше рутинната демонстрация, все едно убива и яде хора ей така - за здравей – здрасти.
Трябва да се отбележи, че освен с доста сходен характер, двете с Хейзъл се оказахме и много добри навигатори. Комбинацията от нейната оправност с карта и моята визуална памет много ни помогнаха. Не че във Венеция можеш лесно да се изгубиш – следваш ли потока от туристи, значи си на прав път. Хубавото там е и че няма, просто няма начин да останеш гладен. Която къща не е хотел – е ресторантче, гостилница или закусвалня. Сладкарниците са под път и над път, като предлагат богат асортимент от домашни сладки, бонбони на килограм, шоколадови фонтани и сладоледени пиршества. Е кажете ми – не е ли това рай на земята?! И никъде спомен от нахалната американска култура, която вече е превзела и нашия живот – Мак Доналдс видях само на две места, като единия беше с големината на кенеф, а другия се наричаше Мак Доналдс пица бар :) хехе
За сметка на това техния вариант за бърза закуска е сгъната палачинка с прошуто, запечена на пещ, пицеподобна закуска с богат аромат на гъби и кашкавал и резени пица, с големината на нашите пици по заведенията. И всичкото това на разумна цена от 2-3 евро. В траториите (техните заведения тип кръчма) пък похапвахме за средната цена от 12 евро на човек. Приветствам идеята да ти се сервира панерче с пресен хляб и солети, докато си чакаш основното ядене! Така човек не се налага да брои секундите до идването на поръчката, изпълнен с настървена ярост към сервитьора. Решение, гарантиращо безопасността и на двете страни, както и добрия бакшиш.
Като маниак на тема кучета, нямаше как да не се зачудя къде си изпишкват любимците тези хора. Забавлявах се с идеята как ги надвесват над канала и им шепнат пиш-пиш, докато с Хейзъл не открихме първия мини парк, скрит между потайните улички. Райски градинки са това, скрити от любопитните погледи, в който и аз бих се изпишкала с кеф, ако не беше подсъдно с 500 евро глоба :) Разбира се, почистването след домашния любимец е задължително, което аз приветствам с две вдигнати ръце, Сравнително ограниченото пространство за живеене явно е принудило венецианците да си въдят някаква много странна и дребна твар, без конкретна порода, която да наричат гордо куче. Изключително смешни създания, които аз не спрях да заглеждам, а Хейзъл някак стоически търпеше постоянните ми охкания и лигавения... благодарско, за което :) Кулминацията настъпи, когато във Верона мернахме един мопс ( трябва да отбележа – перфектен екземпляр) , при което аз едвам не се взривих от кеф, че най-после виждам добре познатата извънземна физиономия. Сега се замислям , че не видяхме нито един зоо магазин, които са толкова модерни в момента при нас.
Самата Верона също много ми хареса, макар и да не ми допадна толкова, колкото Венеция. Особено досадно беше прибирането ни, когато влакът първо закъсня, после се повреди, а през цялото време някакво лигаво хлапе ме риташе в коляното. Поне се сетих за пореден път защо предпочитам куче пред бебе :) Да кажа и аз едно евала на родителите му – такива спокойни хора, а трябва да го търпят всеки ден. Явно за това италианците не бързат да напуснат родителите си, дори и попрехвърлили някоя друга годинка... че кой с всичкия си бяга от хубавото.
Последният си ден прекарахне в мотане по улиците и пазаруване. Хейзъл преяде зверски и едвам се добра до хотела на връщане :) Мен пък ми къркореше всичко – явно последната ни тратория не беше с много добра кухня. А и беше с онзи тип тоалетни, които приличат на полу-цукало/полу-биде и незнаеш откъде да ги подхванеш. Върхът на всичко беше мивката с педал за крак, вместо смесителни кранчета, като в някои от нашите пре-пре-пре-престарели влакове.
Пътуването с myair и в двете посоки беше много приятно, въпреки моите притеснения относно low-cost компаниите. Някак си лошото време в София успя да попари ентусиазма от прибирането ми у дома, но пък щом си видях всичко мило и родно – a.k.a. квартирата, кучето и мъжа – ми стана приятно, че съм се завърнала успешно и пълна с енергия за нови подвизи. Подаръците, които носих някакси не бяха посрещнати с нужния ентусиазъм, което си беше малко разочароващо, но какво да се прави – не всяка приказка завършва с happy end :B
------------------------
Пък на десктопа сега имам разкошна снимка на канал, нафотошопена от Cow, човек с множество таланти:)
Venice Off the Map
Liquid Eternity
Liquid Eternity 2
Liquid Eternity 4
1 comment:
Have you ever been to one of these simple retailers the spot that the description connected with customer support is actually, "we'll try and ring people way up the moment the able to acquire and when you want to search we can are positioned over you prefer a new vulture till we all finally receive to be able to remedy some sort of problem and we shall read journey signal or data 3d stickers regarding the product for you personally just as if that may be our intent. When you finally really do want assist, it might take a person 10 minutes or more for getting someone's consideration. After which it once we carry the buy, we shall almost certainly have to call up some sort of boss into the future around and also assist your salesman using the point-of-sale process. [url=]prentice capital management website [/url] Whilst executing homework with a probable hedge pay for, it is best to take the time to get the hang of the particular operations type loved by those that are going to be taking care of your investment. Most hedge account professionals have a very area of expertise, which knowledge is often immediately associated with your forms of judgements that is to be manufactured along with which marketplaces will likely be looked into for profit likely. Due to the fact these kinds of assets will need effective along with informative decision-making as a way to receive the ideal end result, the actual style of managing can have an important influence on the amount of earnings you can expect via a couple of identical hedge resources. Knowing the actual performance style may also let you observe the profits intended for equivalent types during the past, delivering a more comprehensive examination on the hedge fund entire. http://bencomun.org/groups/information-about-prentice-capital-management/ Try and walk for your auto using a colliege, however if you need to be out and about during the night on your own, stroll near to block lights and steer clear of darker areas
Post a Comment