Zen and the Art

haz: Линк.
Еlle: This sounds like you wrote it.
haz: thank you!

Авторката на блога Zen Habits твърди, че има шест деца и съответно:

Let me first state the obvious: any life that includes children is going to be complicated, at least to some degree. You’ll never get an absolute minimalist lifestyle with kids, and I’ve learned to accept that. While my minimalist inner self would like to live without a car, a cell phone, or a large house, my kids preclude those things from happening.

Ето няколко съвета как да внесем минимализъм в дома.

- Минимум мебели. И минимум неща, които да държим в тях. (Преместихме с екс-а едната секция от хола в детската. Сега е много по-просторно при мен, макар че старото бюро още е тук и имаме едно легло, което някой ден също ще изхвърля.)
- Чисти повърхности. Чисти подове. Чисти стени. (Един приятел ми обеща, че ще дойде с бормашина да пробие дупки за четири рамки за картинки - две в коридора и две в кухнята. Минимализмът по моите стени идва малко в повече.)
- Вещите да не се виждат (хаосът скрит в килера, в чекмеджетата;).
- Подреждане и на закритите места. (Някой ден.)
- Семпла декорация. ("Не" на любимите дребни фигурки на Рада, които сега са в нейната секция, оле!)
- Семпло третиране на прозорците. (Имам бели пердета навсякъде, но в плановете за бъдещето фигурират едни римски щори.)
- Едноцветно и пастелно, земни цветове. Сложните шарки са визуалeн безпорядък. (Според мен.)
- Всяко нещо на мястото си. (Това е най-трудното и си го знам. Очевидно не само аз съм така, обаче, което е един вид утеха - да, да, на Вуте му е зле и прочие. В една от фантастичните ми визии за света, домът се управлява от дистанционно, в което като въведеш името на търсения предмет, той започва да писука, откъдето се намира, примерно в някое чекмедже. По аналогия с мобилния ми телефон, който съм намирала като му звънна от домашния. Ако може и с документите така да става, защото "в папка някъде в килера-библиотека" не са достатъчни координати.)
- И последно - зеленина. Да, не е много минималистично да имаш две китайски рози до тавана, палма и поне още 15 саксии, но пък се компенсира с енергията и красотата, която носят. Аз не обичам много да се грижа за цветя, нито им знам имената, но те виреят. Не всички де, наскоро уморих и последния кактус от завещаните ми преди години десетина. Пълзящи растения също никога не съм можела да отглеждам, очевидно си зависи от човека.

Миналата неделя извиках фирма да напръска срещу хлебарки (дават 5-6 месеца гаранция). По този повод изпразних шкафовете в кухнята и поизхвърлих доста неща, доволна съм. Това е най-лесният начин да подреждаш. Обичам празните места - не само у дома, но и навън. Обичам гледките, високите етажи, свежия въздух. Обичам да ми е зелено - днес се разхождах из квартала и се радвах на всяко междублоково пространство с трева и цъфнали дървета.

Спомням си как на 16 бягах от час по ОСП (основи на социалистическото производство) и ходех в морската градина, където сядах на една статуя и съзерцавах един цъфнал в жълто храст пред себе си. Does it make me zen enough?:)