Mar 4, 2008

My Blueberry Nights and Other Movies

You still have the keys? Yeah... I always remember what you said about never throwing them away, about never closing those doors forever. I remember. Sometimes, even if you have the keys those doors still can't be opened, can they? Even if the door is open the person you're looking for may not be there...

Плаках почти през целия филм. Всъщност заплаках още преди героите и не спрях и след тях. Сигурно неотдавна съм имала разбито сърце, няма друго обяснение. Филмът е типичен Кар Вай Уонг, минус фантастичния оператор от другите му филми, но иначе си има хлабавия непретенциозен сюжет, яденето в заведения, този път американска, а не китайска кухня, почти сакралния статус на храната, изгубените герои, които ръсят запомнящи се реплики. Страшно добър Дейвид Стратърн, фатална Рейчъл Вайс, уникална Натали Портмън (филмът е задължителен за всичките й фенове дори само заради ролята й на хазартна богиня). В главната роля е Нора Джоунс, която не слушам, а може би трябва. Не препоръчвам на студенокръвни ценители на киноизкуството:)

Вместо да спамя в отделни постове, ето няколко реда за другите неща, които гледах.

Hana-Bi
Почти безмълвен филм за любовта и смъртта. Те могат да са бързи или бавни, в този филм са и двете. Заслужава си дори само заради потрепването на бузата на Китано и невероятните цветове на картините, нарисувани от самия актьор-режисьор, според imdb. Преследване и престрелки, някак в пълна тишина, като в стая на болник. Благодаря на tataf за препоръката.

Dolls
Най-страховития филм, който съм гледала през последната година. Изрових прашните празни двд-та и си го записах. Мразя да записвам, но това не е филм, който може с лека ръка да се изтрие и да се запрати в небитието. Не че бих посмяла да го гледам пак - тежък, зловещо-настръхващ, безутешен и безнадежден. И поразително красив, въпреки това. 10/10. Давам оценка в числа, защото останах без думи. Благодаря, Stranger (и други).

Lucia y el sexo
Испански, чакаше ме дълго време на харда. Гледах го между другите филми и сигурно затова не ме впечатли особено. Твърде много секс, твърде малко история. Всички писатели са побъркани, но ние това си го знаем. Доста добра игра на актрисите, признавам, а и те си бяха красиви, но аз съм строго хетеросексуална. Щастливият край просто смучеше, съжалявам. Може да не е бил щастлив наистина, а само във фантазията, а аз просто да не съм разбрала, но се съмнявам.

Californication - еп.1
И тук писател, ей, няма отърване. Тази история специално може да се види интересна на хора със здраво семейство, които никога няма да се разведат. Аз... таковата, не съм от тях. Сексът е по-малко, отколкото в предишния филм, но може би за цял сезон сумарно ще е повече. Смятам да не сравнявам. И да, отсичам си мнението от един епизод, вдъхновена от главния герой (приятен Дейвид Духовни иначе), който успя да разбере истината за живота на събеседничката си за по-кратко време. Правилно постъпвам като не гледам сериали.

Минавам пак на един филм месечно, споко;)


12 comments:

alvin said...

Айде някой, плс, да и каже за Californication-a :))

Anonymous said...

От всички изброени за съжаление съм гледала само Lucia y el sexo и впечатлението ми е същото.
Според мен е просто опит за художествено порно. Сексът изобщо не е нищо особено, сюжет напънат и леко безсмислен и не успях да го догледам докрай. Даже не знам как завършва :)

hazel said...

@alvin
Стига, де. Аз освен че не разбирам от кино, не разбирам и от сериали;) Все пак човек трябва да е гледал това-онова, за да знае кое е добро, а аз не искам да знам.:)

@ razmisli
Пробвай боровинковите нощи, може да те запали и за азиатските филми на Кар-вай, които са по-добри. Ама досега двама души, на които го препоръчах, се отказаха на 15-тата минута, така че на твоя отговорност:)

Anonymous said...

На мен пък Лусия много ми хареса. Историята я помня смътно, краят - хич, но беше много приятно заснет.
Не помня да е имало кой знае какъв секс, повечето беше история според мен, поне аз това видях.

hazel said...

@ gimli
Все пак това е сравнително стар филм и може да си се впечатлила от играта между реалност/фантазия. След всички нещастия в паралелния сюжет щастливият финал ме издразни много. Особено майката беше ебаси шантавият образ. Лично мнение.

Wynche said...

Californication: сериалът е явление. Но и признавам, че не е за всеки. Което ме отпраща към една стара дискусия: за любовта / секса като PvP или като cooperative: тук е основната разлика във възприятията - coop-личности едва ли ще могат да отнесат към собствения си житейски опит изтънченото садо-мазо във връзката между Ханк и Карън.

Wynche said...

И сори за двойния пост ама все пак: сериали не могат да се оценяват по първата серия. Нито по коя да е *една* серия.
Те са друга форма на забавление, не са просто... няколко филма един след друг.

hazel said...

@ W.
Това е малко встрани от филмовото преживяване (казах и потретих, че сериалите са толкова вън от света ми, колкото чалгата и всите й представителки с феноменални гласови данни, които вероятно пропускам), но изтънчеността на отношенията между тия двама представители на човешкия род е точно това, което ме издразни зверски.
Садо-мазо отношения между родители? Give me a fucking break. Сигурно е много възпитателно и детето расте едно многостранно, комплексно и разбиращо човешко същество. И двете деца, пардон. И 12-годишното, и 16-годишното.

Съжалявам, но когато родителите в тази статия се оправдават с "обществото", те предполагам имат предвид и културното многообразие на сериалите.

Wynche said...

Чакай чакай. Защо поставяш "как расте детето" изобщо в обсъждането на отношенията между родителите? Говорим за fucking love, dammit. Това е за двама.

Да сравняваш сериали с чалга е леко обидно за феновете на сериалите, които не са фенове на чалгата. Слагам себе си в това число. Само че се подсещам, че ти си казваш че не разбираш. Изобщо не ми е цел да те убедя, че трябва да гледаш сериали. Но е все едно някой да ми говори че книгите са тъпи, щото на света съществуват любовни романчета "Арлекин".

Сериалите си позволяват лукса да представят неопростенчески ситуации, проблеми и типажи - нещо, което във филмите като кратка форма се среща изключително рядко.

Историята с 16-годишното е пример точно за това... Направо ме е яд как пропускаш да се насладиш на един толкова рядко срещан "прочит" на ситуацията. Културата е богатство на гледни точки, а не натрупване на множество различни начини да изразиш една и съща гледна точка. В този смисъл Californication е повече принос към културата отколкото която и да е трагична любовна история с горе-долу предвидими модели на поведение, за пример в момента ми хрумва Тигър и Дракон понеже ти наскоро го спомена.

Всъщност, ако изобщо се обаждам по въпроса, то е най-вече защото още не съм сложила в думи възхищението си от Californication - не съм разбрала защо точно е толкова як, защо ми резонира, на кое в него откликвам - и ме кефи, че ме караш да мисля за него и да се опитвам да го обяснявам.

hazel said...

@ W.
Аз ти благодаря за включването, за което помоли и Алвин, по чиято препоръка гледах епизода. Не съм искала да обидя никого на вкус, аз също просто разсъждавам "защо харесвам това, което харесвам", което неизбежно води до "защо не харесвам това, което не харесвам".

Под "културно многообразие" разбирам точно това, което ти казваш - много гледни точки. И понеже човек има само 24 часа 365 дни в годината, неизвестно колко години, някои гледни точки ще се пропуснат. Не искам да споря с мнението, че сериалът е по-голям принос към "културата" от "Летящите кинжали" (класи над Тигър и Дракон, впрочем;), явно зависи от обхвата на "културата", ама аз дори не говоря за култура в момента. Говоря за това, което на мен ми харесва и се опитвам да си обясня защо. Опа, това го казах:)

За да не съм напълно голословна, когато казвам, че не гледам сериали, пробвам качествен сериал, за да зарадвам приятел и да се доближа до неговия начин за възприемане на вселената, ако предположим, че харесването на подобни неща засилва връзката между хората. Да, пробвам първи епизод, логично е. Пак казвам, на 15-тата минута обикновено е ясно, дали гледаното нещо ти допада. На второто суши се разбира, че това не е твоят вкус. Често на втора песен от албум съм го трила. Но ако общуването с изкуството е нещо различно от "аз-и-моето-солипсистично-докосване-на-чуждия-гений", значи има смисъл от обмяна на мнения, а защо не и от зарибяване на други хора, понякога е необходимо само малко усилие. Но понякога усилието е безпредметно - и за да не е чалга, ще направя сравнение с drumnbass. Ок, предполагам, че има невероятно добри образци в този музикален жанр. Нека. Само да не са където съм аз, моля.

И за да направя отново паралел с Californication, Ханк не покани въпросната дама на втора и трета вечеря, за да й даде шанс да я види от друга гледна точка. Просто had her figured out, and she left the table.

Wynche said...

Направо не можеш да си представиш колко е точен примерът, който даваш... :)

hazel said...

@ W.
Примера с мадамата на масата ли? Да не би да се окаже major player in his future life and development към края на сезона?:Р Oh puh-lease!
Примерът с drum'n'bass е правилният пример!