Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
Послание към Римляните
Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
Послание към Римляните
"Нашето спасение е в надежда" е основната тема на енцикликата на папа Бенедикт ХVІ от 30.11.2007 г., която е преведена тук, но не може да се копира от сайта без разрешение, затова ще цитирам от английския вариант. Бенедикт пише завладяващо и убедително, направо ми е жал да го резюмирам. Ето основните точки от енцикликата:
1. Вярата е надежда.
So now we can say: Christianity was not only “good news”—the communication of a hitherto unknown content. In our language we would say: the Christian message was not only “informative” but “performative”. That means: the Gospel is not merely a communication of things that can be known—it is one that makes things happen and is life-changing. The dark door of time, of the future, has been thrown open. The one who has hope lives differently; the one who hopes has been granted the gift of a new life.
2. Разбирането на вярата и надеждата в Новия Завет и в ранната църква.
The figure of Christ is interpreted on ancient sarcophagi principally by two images: the philosopher and the shepherd. Philosophy at that time was not generally seen as a difficult academic discipline, as it is today. Rather, the philosopher was someone who knew how to teach the essential art: the art of being authentically human—the art of living and dying. To be sure, it had long since been realized that many of the people who went around pretending to be philosophers, teachers of life, were just charlatans who made money through their words, while having nothing to say about real life. All the more, then, the true philosopher who really did know how to point out the path of life was highly sought after.
3. Вечният живот - какво е това?
“Eternal”, in fact, suggests to us the idea of something interminable, and this frightens us; “life” makes us think of the life that we know and love and do not want to lose, even though very often it brings more toil than satisfaction, so that while on the one hand we desire it, on the other hand we do not want it. To imagine ourselves outside the temporality that imprisons us and in some way to sense that eternity is not an unending succession of days in the calendar, but something more like the supreme moment of satisfaction, in which totality embraces us and we embrace totality—this we can only attempt. It would be like plunging into the ocean of infinite love, a moment in which time—the before and after—no longer exists. We can only attempt to grasp the idea that such a moment is life in the full sense, a plunging ever anew into the vastness of being, in which we are simply overwhelmed with joy.
4. Индивидуалистична ли е християнската надежда?
Indeed, the Letter to the Hebrews speaks of a “city” (cf. 11:10, 16; 12:22; 13:14) and therefore of communal salvation. Consistently with this view, sin is understood by the Fathers as the destruction of the unity of the human race, as fragmentation and division. Babel, the place where languages were confused, the place of separation, is seen to be an expression of what sin fundamentally is. Hence “redemption” appears as the reestablishment of unity, in which we come together once more in a union that begins to take shape in the world community of believers.
5. Преобразяването на християнската надежда в новото време.
If progress, in order to be progress, needs moral growth on the part of humanity, then the reason behind action and capacity for action is likewise urgently in need of integration through reason's openness to the saving forces of faith, to the differentiation between good and evil. Only thus does reason become truly human. It becomes human only if it is capable of directing the will along the right path, and it is capable of this only if it looks beyond itself.
6. Истинският образ на християнската надежда.
Day by day, man experiences many greater or lesser hopes, different in kind according to the different periods of his life. Sometimes one of these hopes may appear to be totally satisfying without any need for other hopes. Young people can have the hope of a great and fully satisfying love; the hope of a certain position in their profession, or of some success that will prove decisive for the rest of their lives. When these hopes are fulfilled, however, it becomes clear that they were not, in reality, the whole. It becomes evident that man has need of a hope that goes further. It becomes clear that only something infinite will suffice for him, something that will always be more than he can ever attain. In this regard our contemporary age has developed the hope of creating a perfect world that, thanks to scientific knowledge and to scientifically based politics, seemed to be achievable.
Места за обучение и упражняване в надежда:
- молитвата
To pray is not to step outside history and withdraw to our own private corner of happiness. When we pray properly we undergo a process of inner purification which opens us up to God and thus to our fellow human beings as well. In prayer we must learn what we can truly ask of God—what is worthy of God. We must learn that we cannot pray against others. We must learn that we cannot ask for the superficial and comfortable things that we desire at this moment—that meagre, misplaced hope that leads us away from God.
When we ask such a question, we should recall that no man is an island, entire of itself. Our lives are involved with one another, through innumerable interactions they are linked together. No one lives alone. No one sins alone. No one is saved alone. The lives of others continually spill over into mine: in what I think, say, do and achieve. And conversely, my life spills over into that of others: for better and for worse. So my prayer for another is not something extraneous to that person, something external, not even after death. In the interconnectedness of Being, my gratitude to the other—my prayer for him—can play a small part in his purification.
- делата и страданието
The true measure of humanity is essentially determined in relationship to suffering and to the sufferer. This holds true both for the individual and for society. A society unable to accept its suffering members and incapable of helping to share their suffering and to bear it inwardly through “com-passion” is a cruel and inhuman society. Yet society cannot accept its suffering members and support them in their trials unless individuals are capable of doing so themselves; moreover, the individual cannot accept another's suffering unless he personally is able to find meaning in suffering, a path of purification and growth in maturity, a journey of hope. Indeed, to accept the “other” who suffers, means that I take up his suffering in such a way that it becomes mine also. Because it has now become a shared suffering, though, in which another person is present, this suffering is penetrated by the light of love. The Latin word con-solatio, “consolation”, expresses this beautifully. It suggests being with the other in his solitude, so that it ceases to be solitude.
- възмездието
The atheism of the nineteenth and twentieth centuries is—in its origins and aims—a type of moralism: a protest against the injustices of the world and of world history. A world marked by so much injustice, innocent suffering, and cynicism of power cannot be the work of a good God. A God with responsibility for such a world would not be a just God, much less a good God. It is for the sake of morality that this God has to be contested. Since there is no God to create justice, it seems man himself is now called to establish justice. If in the face of this world's suffering, protest against God is understandable, the claim that humanity can and must do what no God actually does or is able to do is both presumptuous and intrinsically false. It is no accident that this idea has led to the greatest forms of cruelty and violations of justice; rather, it is grounded in the intrinsic falsity of the claim. A world which has to create its own justice is a world without hope. No one and nothing can answer for centuries of suffering. No one and nothing can guarantee that the cynicism of power—whatever beguiling ideological mask it adopts—will cease to dominate the world.
Ще взема да прочета и предишните енциклики. На последната попаднах благодарение на този пост на Размисли.
1. Вярата е надежда.
So now we can say: Christianity was not only “good news”—the communication of a hitherto unknown content. In our language we would say: the Christian message was not only “informative” but “performative”. That means: the Gospel is not merely a communication of things that can be known—it is one that makes things happen and is life-changing. The dark door of time, of the future, has been thrown open. The one who has hope lives differently; the one who hopes has been granted the gift of a new life.
2. Разбирането на вярата и надеждата в Новия Завет и в ранната църква.
The figure of Christ is interpreted on ancient sarcophagi principally by two images: the philosopher and the shepherd. Philosophy at that time was not generally seen as a difficult academic discipline, as it is today. Rather, the philosopher was someone who knew how to teach the essential art: the art of being authentically human—the art of living and dying. To be sure, it had long since been realized that many of the people who went around pretending to be philosophers, teachers of life, were just charlatans who made money through their words, while having nothing to say about real life. All the more, then, the true philosopher who really did know how to point out the path of life was highly sought after.
3. Вечният живот - какво е това?
“Eternal”, in fact, suggests to us the idea of something interminable, and this frightens us; “life” makes us think of the life that we know and love and do not want to lose, even though very often it brings more toil than satisfaction, so that while on the one hand we desire it, on the other hand we do not want it. To imagine ourselves outside the temporality that imprisons us and in some way to sense that eternity is not an unending succession of days in the calendar, but something more like the supreme moment of satisfaction, in which totality embraces us and we embrace totality—this we can only attempt. It would be like plunging into the ocean of infinite love, a moment in which time—the before and after—no longer exists. We can only attempt to grasp the idea that such a moment is life in the full sense, a plunging ever anew into the vastness of being, in which we are simply overwhelmed with joy.
4. Индивидуалистична ли е християнската надежда?
Indeed, the Letter to the Hebrews speaks of a “city” (cf. 11:10, 16; 12:22; 13:14) and therefore of communal salvation. Consistently with this view, sin is understood by the Fathers as the destruction of the unity of the human race, as fragmentation and division. Babel, the place where languages were confused, the place of separation, is seen to be an expression of what sin fundamentally is. Hence “redemption” appears as the reestablishment of unity, in which we come together once more in a union that begins to take shape in the world community of believers.
5. Преобразяването на християнската надежда в новото време.
If progress, in order to be progress, needs moral growth on the part of humanity, then the reason behind action and capacity for action is likewise urgently in need of integration through reason's openness to the saving forces of faith, to the differentiation between good and evil. Only thus does reason become truly human. It becomes human only if it is capable of directing the will along the right path, and it is capable of this only if it looks beyond itself.
6. Истинският образ на християнската надежда.
Day by day, man experiences many greater or lesser hopes, different in kind according to the different periods of his life. Sometimes one of these hopes may appear to be totally satisfying without any need for other hopes. Young people can have the hope of a great and fully satisfying love; the hope of a certain position in their profession, or of some success that will prove decisive for the rest of their lives. When these hopes are fulfilled, however, it becomes clear that they were not, in reality, the whole. It becomes evident that man has need of a hope that goes further. It becomes clear that only something infinite will suffice for him, something that will always be more than he can ever attain. In this regard our contemporary age has developed the hope of creating a perfect world that, thanks to scientific knowledge and to scientifically based politics, seemed to be achievable.
Места за обучение и упражняване в надежда:
- молитвата
To pray is not to step outside history and withdraw to our own private corner of happiness. When we pray properly we undergo a process of inner purification which opens us up to God and thus to our fellow human beings as well. In prayer we must learn what we can truly ask of God—what is worthy of God. We must learn that we cannot pray against others. We must learn that we cannot ask for the superficial and comfortable things that we desire at this moment—that meagre, misplaced hope that leads us away from God.
When we ask such a question, we should recall that no man is an island, entire of itself. Our lives are involved with one another, through innumerable interactions they are linked together. No one lives alone. No one sins alone. No one is saved alone. The lives of others continually spill over into mine: in what I think, say, do and achieve. And conversely, my life spills over into that of others: for better and for worse. So my prayer for another is not something extraneous to that person, something external, not even after death. In the interconnectedness of Being, my gratitude to the other—my prayer for him—can play a small part in his purification.
- делата и страданието
The true measure of humanity is essentially determined in relationship to suffering and to the sufferer. This holds true both for the individual and for society. A society unable to accept its suffering members and incapable of helping to share their suffering and to bear it inwardly through “com-passion” is a cruel and inhuman society. Yet society cannot accept its suffering members and support them in their trials unless individuals are capable of doing so themselves; moreover, the individual cannot accept another's suffering unless he personally is able to find meaning in suffering, a path of purification and growth in maturity, a journey of hope. Indeed, to accept the “other” who suffers, means that I take up his suffering in such a way that it becomes mine also. Because it has now become a shared suffering, though, in which another person is present, this suffering is penetrated by the light of love. The Latin word con-solatio, “consolation”, expresses this beautifully. It suggests being with the other in his solitude, so that it ceases to be solitude.
- възмездието
The atheism of the nineteenth and twentieth centuries is—in its origins and aims—a type of moralism: a protest against the injustices of the world and of world history. A world marked by so much injustice, innocent suffering, and cynicism of power cannot be the work of a good God. A God with responsibility for such a world would not be a just God, much less a good God. It is for the sake of morality that this God has to be contested. Since there is no God to create justice, it seems man himself is now called to establish justice. If in the face of this world's suffering, protest against God is understandable, the claim that humanity can and must do what no God actually does or is able to do is both presumptuous and intrinsically false. It is no accident that this idea has led to the greatest forms of cruelty and violations of justice; rather, it is grounded in the intrinsic falsity of the claim. A world which has to create its own justice is a world without hope. No one and nothing can answer for centuries of suffering. No one and nothing can guarantee that the cynicism of power—whatever beguiling ideological mask it adopts—will cease to dominate the world.
Ще взема да прочета и предишните енциклики. На последната попаднах благодарение на този пост на Размисли.
24 comments:
не си спомням кой беше казал по отношение на молитвата, че трябва да си наистина много объркан за да вярваш, че законите на вселената ще се променят само защото на теб така ти се е приискало. Но, от друга страна, за един истински креационист това не може да е довод :P
@ k.minov
Малии, "креационист" вече е обида. Ми така е то, не търпи празно, една обида замества друга, примерно "стара мома" вече не е;)
"Законите на вселената" са едно sooo outdated понятие:) Мислех, че вече живеем в един свят, където, ако знаеш скоростта, не знаеш местоположението,
свят на случайности и вероятности... А и молитвата, ако беше прочел енцикликата, щеше да разбереш, че не е нещо, което ти се "приисква", а почистване и разширяване на човешкото сърце.
Само на малцина чистенето им доставя удоволствие, но повечето хора обичат да им е чисто.
Ебах му мамата и дългото нещо.
@к.минов, ако си го прочел цялото (ама честно, и не по диагонала), евалата ти правя.
@хаз, предлагам да помедитираме и двамата над смисъла на поста ми :)
А
@ A.
Медитирах вече, братко:) Изводът - папата се бори за кауза пердута, а именно - ограмотяването на народонаселението, в частност привикването му да чете текстове по-дълги от половин екран.
:) Шегувам се, енцикликите обикновено се издават на тънички книжки, мамещи средно нечетящия католик да си я купи и да я прочете, че за красене на секцията не става.
Не, сериозно, папата ме кефи. Не само защото е Толкин фен:)
Па(л)патин наговорил общи приказки, къпе хорицата в хладка водица и ние ще му се радваме? :)
Що пък не :) Да е жив и здрав.
Иначе цялата маса приказки може да се сведе до простичкото Wishful Thinking! Както и да се илюстрира с приказката за двамата братя, счупената кола и знаменателното "Невольооо! Невольооооо?.."
Голяма работа е надеждата, дума да няма, ама така работа не се върши :)
За десерт:
"The atheism of the 19 and 20 centuries is — in its origins and aims — a type of moralism: a protest against the injustices of the world and of world history. A world marked by so much injustice, innocent suffering, and cynicism of power cannot be the work of a good God. (...) Since there is no God to create justice, it seems man himself is now called to establish justice. If in the face of this world's suffering, protest against God is understandable, the claim that humanity can and must do what no God actually does or is able to do is (...) presumptuous (...)"
+
"this we can only attempt"
@ ffox
Размисли също отбелязва, че папата се измъква по терлици по темата за отношението "земно-небесно", ти говориш за хладка водица, по-добре ли щеше да е да каже "С огън и меч да завладеем Ерусалим"?;)
Човекът е наясно в кой век живее, това е очевидно дори и само от моите цитати. Има няколко дълги абзаца за марксизма също.
Аз съм фен на приказката за неволята, но съдейки по състоянието на света в момента, нещата не вървят на добре, което е видно от прочитането на новините сутрин.
С доста работи не съм съгласен, ама и няма как да бъда ;) Обаче наистина ме мързи да анализирам изреченията по отделно. Естествено, и на мен най-голямо впечатление ми направи необоснованото твърдение в пасажа, цитиран от Фокса.
Иначе ми е интересно какъв е смисълът от подобни творения. Понеже никога не съм чел такива текстове ("енциклика" и "циркулярно писмо" имат един и същи корен, нали? Макар и да съдържат различен смисъл), не знам каква точно е целта им. В конкретния случай - обяснение на вярата за колебаещите се или съмняващите се? Явно не може да са насочени към онези, които са твърдо в единия или в другия лагер ("единият лагер" са безусловно вярващите католици, "другият лагер" са безусловно вярващите в други доктрини).
А докато четох началото на т. 6, с изводите от която също не съм съвсем съгласен, между другото, се сетих за "Лучше гор могут быть только горы, на которых еще не бывал."
Боян
"...но съдейки по състоянието на света в момента, нещата не вървят на добре, което е видно от прочитането на новините сутрин."
Стига бе, не съм очаквал такова пенсионерско изказване от тебе точно! Нещата вървят на толкова добре и на толкова зле, колкото през последните 100 години.
Боян
@ Боян
Bell curve e графика, която според мен описва и религиозността - в крайностите има малък брой хора. Освен това, убежденията на хората се променят, самите хора се променят и за да останат верни на една доктрина, съпруг, партия, марка, е необходимо усилие. Енцикликата според мен е част от това усилие - принципно е насочена към вярващите католици (какъвто аз не съм), но спокойно би могла да е реч от типа на State of the Union на американския президент. Или какъвто и да е друг пропаганден текст. Аз лично не виждам нищо лошо в даването на надежда - на това е посветена огромна част от литературата и изкуството. Още повече интелигентно поднесена и обоснована. Кое точно е необосновано в изречението за липсващата световна справедливост?
Знам я тази песен на Висоцки, много е яка. И аз искам на Марс, между другото:)
Хаха, ами аз СЪМ пенсионер, защо да нямам пенсионерски забежки;)
Ами просто в дадения от теб откъс няма обосновка, а подозирам, че и въобще няма такава.
Тук изложената доктрина на атеизма: "има много несправедливости, следователно няма справедлив Бог, следователно трябва човечеството само да наложи справедливост". На което се противопоставя "the claim that humanity can and must do what no God actually does or is able to do is both presumptuous and intrinsically false". Не само не виждам в текста обосновка, че това твърдение е невярно (intrinsically false) и неуместно (presumptuous), но и не мога да измисля такава обосновка. Поне при моите лични изходни позиции. Ако допуснем изходна позиция, че човек не бива да се меси в божиите дела и че справедливостта е божия задача, тогава подобно твърдение е разбираемо. Но аз не мисля така, затова и не мога да открия обосновка на въпросното изречение. Разбира се, тук пък навлизаме в дебрите на понятието "справедливост" - глобална, локална, общочовешка. Но понеже се чувствам несигурно, няма да се опитвам да обяснявам и това.
Въобще все повече ми харесват древногръцките богове - гадни копелета, обаче знаеш какво можеш да очакваш от тях, горе-долу същото, каквото и от съседа си, само че подплатено с много по-сериозни технически възможности.
Боян
@ Боян
Има цял раздел, който посветен на Judgement, което аз преведох "възмездие", макар че в българският превод е "съд". Говори се доста за справедливостта там, но си прав, че това е трудна тема и затова уважавам повдигането й точно в този текст.
Моето лаишко мнение е, че твърдението, че човечеството самосиндикално може да измисли идеята за справедливост е невярно. Както поствах другаде,
My argument against God was that the universe seemed so cruel and unjust. But how had I got this idea of just and unjust? A man does not call a line crooked unless he has some idea of a straight line. What was I comparing this universe with when I called it unjust? If the whole show was bad and senseless from A to Z, so to speak, why did I, who was supposed to be part of the show, find myself in such violent reaction against it? A man feels wet when he falls into water, because man is not a water animal: a fish would not feel wet. Of course, I could have given up my idea of justice by saying that it was nothing but a private idea of my own. But if I did that, then my argument against God collapsed too--for the argument depended on saying that the world was really unjust, not simply that it did not happen to please my private fancies. Thus in the very act of trying to prove that God did not exist--in other words, that the whole of reality was senseless--I found I was forced to assume that one part of reality--namely my idea of justice--was full of sense.
Съотношението между човешката и божията справедливост съм сигурна, че е тема за безброй дисертации.^_^
Впрочем presumptious означава "самонадеяно, арогантно".
Аз пак да взема отношение по темата :)
Харесах си думичката presumptious, останалото беше много дълго или на чужди езици :)
А
@ A.
presumptUous. грешка на езика:)
а гледам, че и други грешки имам допуснати в предишния коментар, което не се дължи на афектираност по темата, а че имам ужасно много работа, която трбява да върша, вместо да си приготвям багажа и да чета туристически справочници...
Ами понеже не знаех какво точно е presumptuous, макар че от контекста е ясно, че не ще да е хубаво, прочетох в речника: Going beyond what is right or proper; excessively forward.
За мен проблемът със справедливостта е друг, а не това, което описваш. Описваното от теб, поне доколкото го разбирам, е в чудесно съзвучие с този откъс от "моята" книга:
I don't see why you call them "defective". It is simply an inherent fact about record players that they can't do all that you might wish them to be able to
do. But if there is a defect anywhere, it is not in THEM, but in your expectations of what they should be able to do! And the Crab was just full of such unrealistic expectations.
За мен проблемът е, че тези очаквания за справедлив свят, с които подхождаме, идват от въпросната религия. "Бог е добър и справедлив" - "ама има несправедливости" - "а, за това вие сте си виновни". И т. н., разговорът е достатъчно предъвкван над 1000 години. Ако не тръгваш с нагласата, че светът трябва да е някакъв си, няма да се разочароваш и няма да поставяш въпрос "а къде гледа бог".
Затова набърках древногръцките богове - въобще нямам спомен боговете в политеистичните религии да имат претенции да оправят или ръководят света. Да се намесват - да, но чак пък справедливо.
За мен няма нищо чак толкова неразбираемо в измислянето на идеята за справедливост. Автоматично следва от идеята за морал. Нещо, което не съвпада с нашия морал, е или неправилно, или несправедливо (може и двете, естествено). А тъй като моралът в обществата се променя и аз се сещам за само две или три общочовешки и всевремеви морални ценности, не виждам как моралът може да е "спуснато отгоре" разпореждане.
Очаквам Frostie да се включи и да ни постави по местата ни ;)
Боян
@ Боян Въпросът е, откъде идват "неподходящи" и конфликтни очаквания за справедливост и морал - очевидно не са от тази религия, понеже морал се среща почти във всяка култура. Всъщност моралът и религията изобщо не е задължително да са свързани - именно поклонниците на любимите ти гръцки богове е трябвало да бъдат учени на морал от философите - а philosopher was someone who knew how to teach the essential art: the art of being authentically human—the art of living and dying. Но моето виждане е че доброто и злото са фундаментални за човешката природа, не са вследствие от обучение.
Между другото, папата коментира справедливостта като източник на надежда "и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви". Обещанието за божествена справедливост може да доведе до: а. пълно равнодушие (той няма да дойде), б. суеверен страх (я за всеки случай да запаля свещ, че да не вземе да дойде) в. радост и надежда (реакцията на добрия християнин - какъвто аз не съм). Гневът и възмущението (абе какво се мота още, що не идва) не е отговор на атеист:)
Непременно ще си купя твоята книга, кога излиза?
И на мен удебеленото ми направи впечатление :)
Чудесата са ми специалност. Заинтересуваха ме заради идеята, че Вселената правила си има, но заради различни причини Бог или негов проводник може да ги отмени временно за някаква цел. Но обикновено такива чудеса са земно-човешки. Затова се надявах енцикликата да ми даде някакъв индиректен отговор за съвременното разбиране за чудесата. Следва идеята: ако чудесата суспендират и природните закони, значи, че Бог признава, че има нещо несправедливо и в създаденото от Него, което не следва някаква своя воля (защото волята е тази, която причинява злото в човешкия свят). Да не говорим, че в много чудеса се суспендира и самата Божия справедливост (грешници, които получават спасение само защото са били симпатични на Дева Мария).
Този папа не ме кефи (не заради тази енциклика).
Боян, енцикликите обикновено са за вярващите по отношение на някакви съвременни проблеми и развития или напомняне за отдавна известните. За невярващите показват най-новите тенденции в католическата доктрина ;) А справедливостта, нали разбираш, че тя се отнася само за отвъдния свят... не за земния. Следователно ние може да си се оправяме в последния както си искаме.
По въпроса за страданието, набелязала съм си една книга, която обаче все още не съм се добрала, God's Problem: How the Bible Fails to Answer Our Most Important Question--Why We Suffer.
PS. (Да не ми се карате за думата суспендира - харесва ми, защото се отнася за конституция ;)
@ razmisli
Не разбрах кое точно в тези цитати те размисли (pun unintended) за чудесата?
Препоръчвам Miracles на C.L.Lewis, чието обяснение и решение на проблема е прекалено рационално и логично за моя вкус, но на теб може да ти допадне.
Ето пак - защо страданието да е най-важният въпрос? Защо наличието му тормози атеистите - то би трябвало да е проблем само за вярващите? Ще кажеш, всички имаме рецептори. Е да, но имаме и разум, който ни казва, че просто си е и да не питаме повече, защото Вселената най-много да ни отговори с Don't Panic. Наистина не вярвам, че човек, имал проблем с Бога заради страданието и отказал се от Бога, за да реши този интелектуален препъникамък, след това никога повече няма проблеми със страданието:)
Накратко, според мен светът не е безсмислен и това го знае всеки, който сутрин става от леглото:) Какво по-добро доказателство за надеждата?
Мислех си за чудесата още преди да прочета енцикликата, защото знаех, че се отнася за търсенето на добруване в земния живот (така беше рекламирана по вестниците, когато излезе, като на марксизма беше обърнато най-голямо внимание). А чудесата (поне католическите) най-често помагат на някой християнин да му се разреши някой земен проблем и често са нелогически, но всъщност зад тях се крие някаква компенсаторна логика.
Страданието е важно за атеистите, защото нали заради него те са станали атеисти (според Бенедикт ;) Освен това е важно, защото е свързано със самосъхранението, което е биологически императив. Затова ми се струва, че атеистите имат по-голяма мотивация да се захващат с него и да търсят рационални негови разрешения. Вярващите махват с ръка, гледайки вечния живот, а атеистите имат само този и се концентрират върху него ;)
Ако всеки, който се събужда сутрин с усмивка то е заради надеждата (в християнския смисъл), дори и да е атеист, значи, че надеждата е вроден инстинкт, или пък Божествено обещание, отнасящо се за всички хора... Това обнадеждава ;)
Между другото, разбирам, че ще пътешестваш - приятно пътешествие :)
Размисли, аз прекалих с tongue-in-cheek, съжалявам:)
Но The Problem of Pain e горе-долу първата книга, която преведохме навремето, та съм чела немалко по темата.
Бях провокирана от заглавието на препоръчаната от теб книга да кажа "Няма Бог - няма проблем". Ако съм засегнала нечии атеистични сантименти, моля за извинение.
Иначе наистина имам толкова работа, че нямам време да си приготвя багажа и вдругиден ми се струва много далеч.:) Мерси за пожеланията.
Аз пък с моето дълбокомислено и обстоятелствено човъркане съм дала впечатление, че съм засегната (почва да ме притеснява, защото за втори път се случва хора да се бъркат - сигурно нещо не правя както трябва...). За протокола, аз изопппщо не се засягам от мнения и аргументи и всъщност нямам никакви сантименти към нищо, а само размишлявам ;)
(А докато ти се върнеш аз ще чета с любопитство твоята категория "translations")
Related bеnefits includе lowering blooԁ pгеssureаnԁ heaгt гatе, іmρroving
digestiοn and boostingthe immune system aѕ well as those under
the body rub іn οhio a debt negotіation сompаny, or hirе an Ohio lіfe insurаncе?
Dr Whiρple, аlong with thе lіght of the mοοn.
Also visit my weblοg; erotic massage London
WeneFendcak xaikalitag gaitlelergo [url=http://usillumaror.com]iziananatt[/url] Seelveditty http://gussannghor.com Emitlealecive
Hello, constantly i used to check web site posts here
in the early hours in the dawn, for the reason that i like to
gain knowledge of more and more.
Also visit my blog post ... pigmentation laser treatment ()
Also, they are lighter and can be used around plants which prefer somewhat
acid content in the soil composition. Cypress mulch has organic compounds
that are allelopathic. Mulch also keeps soil from being depleted of vital nutrients,
so gardeners do not have to rotate planting locations from year to year.
Feel free to surf to my web page :: forex secret protocol reviews
Post a Comment