Goodbye City Life

Do you still wait for your God
And the symbol of your faith?

Заглавието е песен от новия албум на Deadsoul Tribe - A Lullaby for the Devil, който е размазващ въпреки името си. :) Аз съм си мега размазана и по следните поводи:

• Имам лека мускулна треска, която подозирам, че утре ще премине в силна мускулна треска. Вчера направихме 10-часово ходене по Витоша - от Драгалевци до Бай Кръстю - почивка за бира - оттам до Комините - после много стръмно до платото, после до Алеко. Втора почивка за бира, която аз не можах да изпия, след това надолу до Бистрица, където имало водопад, но ние май объркахме пътеката, унесени в разговор. Обичам Витоша и винаги ще я обичам, планината зарежда страхотно, а с Алекс се договорихме някой ден да тръгнем от Априлци и да изкачим връх Ботев през хижа Плевен. Хубаво е да има неща, които да карат човек да става сутрин...

• Ходих до сервиз да ми прегледат колата преди път. Гори повече масло, отколкото трябва, но какво да се прави. Впрочем, цял месец съм ползвала градския транспорт, за да съм еколог в действие. Утре се надявам, че мускулната ми треска ще е достатъчно силна, за да не се набирам прекалено на газта. И без това надъхващата ми музика в колата я няма (Rammstein, Gamma Ray, SOAD ... тихо сега, знам, планирала съм бънджи!), пътувам сама, ако случайно се случи нещо с мен, завещавам апартамента и колата на децата, книгите на Алвин, а музиката на някой last.fm friend, с когото имаме super compatibility:D Хъм:)
• Прекарах един час в офиса на Мтел в Sofia City Center (омг, just throw in the money, не бях ходила там) заедно с екс-а, защото номерът ми се водеше на него през последните 6 години и напоследък плащах зверски сметки. Освен сим-картата за Рада (не, няма да ви кажа номера й, даже at gunpoint:P), онези корпоративни изверги ми пробутаха още една карта, която ще чака за Мишо, когато си сменя плана евентуално пак. Eдинственият светъл лъч е новият ми телефон, който няма почти никакви излишни функции, затова пък е много красив. :) Поръчах си го по нета, когато не знаех още, че ще трябва да доплащам за ремонта, а стария ще го ползва Рада.
  
• Ремонтът свърши. Или поне първата му част. Имам покрив над балкона, който обаче трябва допълнително да се хидроизолира, но това ще стане като се върна, заедно с останалата външна изолация на стената. Рада ми беше поръчала да снимам алпинистите, докато висят, а аз й обещах, че ще го види на живо. Имам и прилична дограма, която затваря терасата, но отвътре е старата мозайка и груба мазилка на стените. Важното е, че не е същата тераса, на която пушех едно време, а друга, доста по-хубава тераса, на която евентуално няма да пуша, макар че точно в момента ми се пуши като на кон:/
• Миша ме обича! Или поне не ме мрази толкова, колкото в началото. Сега, Миша е бяла персийка с особен характер, която по стечение на обстоятелствата е от 3 седмици у нас и първите 10 дена се криеше по дупките, а аз се паникьосвах, търсех я, слизах пред входа да видя дали не е паднала (една моя котка така ме напусна, скочи от шестия етаж и отиде да търси по-добър живот). Миша вече мърка, гледа ме нежно (май), потърква се в мен, души ме и ми се качва на бюрото. Не е яко да имаш котешки косми в клавиатурата, но като цяло се търпи. Едно време бях die-hard cat person, но се промених, вече не обичам котки, а защо - не знам.
• Запознах се с Амбър, който не обича котки, но пък успя да ни издържи с Еlle, а ние се лигавихме много:) Аплодисменти! Другия път ще си говорим за мутанти, обещавам.
  
• Реших, живот и здраве, дългия уикенд в началото на септември да ходя на Смолянските езера. Ако има желаещи да дойдат с нас, да свиркат 1 седмица предварително, че да правя резервации. Също така, ако е рекъл Бог, април месец отивам за 10-ина дена в САЩ. Не може без Гранд Каньон и Юта, а ремонтът на детската стая ще почака. Това е по линия на фонда "и аз съм човек", а някога бях учителка на добре реализирани в САЩ хора:) Сега почвам да се моля да имам поръчки, за да имам пари, които да мога да спестя, за да се возя на самолет до NY. Който май също си струва един поглед.
  

С К. днес си мерихме... депресиите, бас държа, че моята е по-голяма:Р Съответно преодоляването й е по-трудно и после ендорфините от победата са повече. beat that:P