Aug 14, 2007

Lost In Silence

Бях четири дни на море. Overrated:D

Не съм от плажните персони, но децата обожават да се цопкат в морето и да правят пясъчни замъци, затуй отскочих да ги заведа малко на плаж, лунапарк, ресторант с калмари и риба (риба, не цаца!) и да ги нагушкам, че един месец е МНОГО, когато си на четири години, пък дори и на осем. Липсвахме си, няма лъжа, няма измама.

Отидох с автобус, защото се страхувах да тръгна сама с колата в лудницата към морето - и още се страхувам. Кой беше казал, че бъдещето има много посоки, но най-вярната е тази, в която нараства твоят страх? В събота, живот и здраве, ако седмицата мине добре (слагане на дограма и покривче, уреждане на финансови неща, организиране на втората част на ремонта, предаване на един проект, свършване на работа, уговорена по телефона в автобуса на идване и евентуално разпускане с приятели), потеглям с колата, СЛЕД като й сложа още масло. Има магистрала от Карнобат до Бургас, най-добрата новина за сезона!

Родителите ми ме изнервят, не се чувствам "у дома" у тях. Това евентуално ще е тема на бъдещ носталгичен пост, но в случай, че ме домързи - много е особено чувството да си у дома си, когато вече не живееш там и когато си едновременно дете и родител. Иначе децата обичат да са при баба и дядо и това ме радва. Баща ми е един строг дядо, който ги кара да си изяждат всичко. Те са изключително ящни (рекордът на Михаил е четири кюфтета със салата, а после 3 парчета диня и това като беше на три години), но все пак им идва нанагорно. По-невероятното е, че когато разказах как моят дядо е готвил много хубаво, Рада попита: "Като нашия дядо ли?" Допреди 3-4 години баща ми никога не беше пипвал нищо в кухня:) Извод - никога не е късно, за ужасно много неща.

А там нямам музика, освен джубокса в главата ми, който се стартираше на рандъм със събуждането. Това човешкият мозък е голяма работа, ще знаете!:D

2 comments:

Крум said...

Милорад Павич го беше казал в хазарския речник.

"Един от начините да стигнеш до истинското бъдеще (защото има и лъжливи видове бъдеще) е да вървиш в посоката, в която нараства твоят страх."

Hazel Baggins said...

@ крум
благодаря, точно оттам беше. старост-нерадост:)