Old Wives' Tales

Произхождам от род на дълголетници и имам жива баба. На 82 е и доскоро креташе с една шепа хапчета сутрин и вечер. (Съквартирантката ми от първи курс й е личен лекар, миналото лято водих баба ми при нея в поликлиниката. Не бяхме се виждали с докторката от много години, синът й играел CS, но това е друга тема.) От май месец баба е спряла да вдига кръвно, почти не яде и не става. Направили са й разни изследвания, вероятно има рак, не знам дали не я видях за последен път, защото операцията е изключена, сърцето й няма да издържи. Беше ми мъчно за майка ми, която почти всеки ден ходи да се грижи за нея, да й носи храна и да й сменя чаршафите, а понякога да я къпе. Уплаших се обаче от вида й, а децата се страхуваха да влизат в малката гарсониера и твърдяха, че мирише на лошо. Баба ми може да е на легло, но забеляза "герданчето" ми - това е то старата гиздосия:)

В продължение на темата, срещнах се с друга моя съученичка и тя каза, че майка й починала от рак. Майка й беше над 70-годишна, но успяла да се порадва няколко месеца на бебето на френдката. Това е големият минус да раждаш на 35 - когато и дъщеря ти роди на 35, почти няма кога да се грижиш за внучета. А моята майка героиня ходеше на работа, гледаше моите две (заедно с баща ми), плюс детето на брат ми повечето време, което уж беше при другата баба, ама не съвсем. Хубаво е да имаш баби и дядовци в наличност, дори да са from hell. Радвам се, че баща ми оцеля преди 4 години (това е объркана и депресарска история в стил американски роман от трийсетте, ама аз не съм Фокнър и няма да я разказвам сега) и че децата ми ще го запомнят.

Та така, моята съученичка родила за пръв път на 35 и съвсем сериозно ми съобщи, че възнамерява да има три деца. Не тръгнах да я разубеждавам, даже напротив, обсъдихме колко е важен генетичният материал;) Сварих я да готви и сподели, че през последните осем години майка й им готвела - тя живееше в съседен апартамент на етажа. Признавам, че ми се зави свят от това изявление. Опитах се да си представя живот, в който някой друг е майката и готви, но ми е трудно. Опитах се да си представя баба в същия град, която не ходи на работа и винаги е на разположение. Не можах. За протокола, другата ни баба е в Испания от 2 години, а преди това беше 4 години в Израел. Възхищавам й се на смелостта (само жена зодия Овен може да се грабне на 50 години, без да знае език, да замине нелегално за чужбина) и като се абстрахирам от факта, че това е нашата баба, даже й се радвам. Все пак аз нямаше да й плащам да ми гледа децата, така че не съм конкуренция на чужбината:)

В заключение - също като екс-свекървата, не искам къща на село, в която да прекарам живота си на старини, нито животни, за които да се грижа. Искам гарсониера, близо до болницата и до паркче, жена, която да идва да ми чисти, вместо аз да ходя да чистя, плюс няколко вида конзоли. И не, никакво обикаляне на света след 65, благодаря.