Aug 30, 2007

Old Wives' Tales

Произхождам от род на дълголетници и имам жива баба. На 82 е и доскоро креташе с една шепа хапчета сутрин и вечер. (Съквартирантката ми от първи курс й е личен лекар, миналото лято водих баба ми при нея в поликлиниката. Не бяхме се виждали с докторката от много години, синът й играел CS, но това е друга тема.) От май месец баба е спряла да вдига кръвно, почти не яде и не става. Направили са й разни изследвания, вероятно има рак, не знам дали не я видях за последен път, защото операцията е изключена, сърцето й няма да издържи. Беше ми мъчно за майка ми, която почти всеки ден ходи да се грижи за нея, да й носи храна и да й сменя чаршафите, а понякога да я къпе. Уплаших се обаче от вида й, а децата се страхуваха да влизат в малката гарсониера и твърдяха, че мирише на лошо. Баба ми може да е на легло, но забеляза "герданчето" ми - това е то старата гиздосия:)

В продължение на темата, срещнах се с друга моя съученичка и тя каза, че майка й починала от рак. Майка й беше над 70-годишна, но успяла да се порадва няколко месеца на бебето на френдката. Това е големият минус да раждаш на 35 - когато и дъщеря ти роди на 35, почти няма кога да се грижиш за внучета. А моята майка героиня ходеше на работа, гледаше моите две (заедно с баща ми), плюс детето на брат ми повечето време, което уж беше при другата баба, ама не съвсем. Хубаво е да имаш баби и дядовци в наличност, дори да са from hell. Радвам се, че баща ми оцеля преди 4 години (това е объркана и депресарска история в стил американски роман от трийсетте, ама аз не съм Фокнър и няма да я разказвам сега) и че децата ми ще го запомнят.

Та така, моята съученичка родила за пръв път на 35 и съвсем сериозно ми съобщи, че възнамерява да има три деца. Не тръгнах да я разубеждавам, даже напротив, обсъдихме колко е важен генетичният материал;) Сварих я да готви и сподели, че през последните осем години майка й им готвела - тя живееше в съседен апартамент на етажа. Признавам, че ми се зави свят от това изявление. Опитах се да си представя живот, в който някой друг е майката и готви, но ми е трудно. Опитах се да си представя баба в същия град, която не ходи на работа и винаги е на разположение. Не можах. За протокола, другата ни баба е в Испания от 2 години, а преди това беше 4 години в Израел. Възхищавам й се на смелостта (само жена зодия Овен може да се грабне на 50 години, без да знае език, да замине нелегално за чужбина) и като се абстрахирам от факта, че това е нашата баба, даже й се радвам. Все пак аз нямаше да й плащам да ми гледа децата, така че не съм конкуренция на чужбината:)

В заключение - също като екс-свекървата, не искам къща на село, в която да прекарам живота си на старини, нито животни, за които да се грижа. Искам гарсониера, близо до болницата и до паркче, жена, която да идва да ми чисти, вместо аз да ходя да чистя, плюс няколко вида конзоли. И не, никакво обикаляне на света след 65, благодаря.

4 comments:

Lemon said...

Много съм съгласна. И с това за готвенето и живеенето на един етаж, и с нежеланието за къща и прасенца в двора. Само не разбирам какво ти пречи на 65 (при наличие на добро здраве) да си направиш една или няколко екскурзии? Нали се сещаш колко би освежило пенсионерското ежедневие. Абе какво говорим за пенсии, има толкова време до тогава :) Поздрави

Hazel Baggins said...

@ lemon
Да, доброто здраве е ключовото. Колко от днешните 65-годишни са в добро здраве, мислиш? Колко нямат ишиас, лошо зрение, диабет, намален слух, ревматизъм, да изброя някои от по-стандартните? А колко са загубили способността си да се КЕФЯТ, което ми се струва по-важно за пътуването насам-натам...
Хинт - ние ще бъдем още по-болни на 65, с нашия лайфстайл и още по-сдухани. И като гледам, аз съм с десетина години по-близо до пенсия от теб, така че тихо там:)

Lemon said...

Естествено, че доброто здраве е важното в този малък диалог. Но не знам какво те кара да мислиш, че ти и аз няма да сме в добра кондиция на 65. Независимо от нищожната ни възрастова разлика. Нима ти все още правиш разлика? За мен е леко заличима вече. Не сме възрастни, каквото и да си мислиш сега ;)

Hazel Baggins said...

@ lemon
хех, не сме супер възрастни още не, но мен ме тресе яко кризата на средната възраст;) просто размишлявам, че на каквото си постелиш, на това ще легнеш, както е рекъл мъдрият български народ. а лягаш (пенсионираш се) върху това, което си изработил, не само материално, но и духовно. какъв човек ще си на старини зависи от това как си живял на младини, тва исках да кажа:)
офф: гледам тук на бюрото си една снимка на баба ми на втория ми рожден ден - наперена 48-годишна хубавица, изглежда много по-млада от дядо ми. и докато се усетиш, годините минават. има значение как живееш, времето не бива да се пилее...