Here I stand looking at the mountains
They have never been so tall before
They have never been so tall before
Когато преди много години за пръв път ме заведоха на Лакатник, ме питаха дали не ми е скучно да гледам катерачите. "Много по-забавно е от Формула 1", отвърнах аз и все още мисля така. Катеренето е спорт, който освен добра физическа подготовка и постоянство (които нямам), изисква и внимание към детайла и перфекционизъм (които също нямам). Като се замисля, общото с парашутизма е, че и при двата спорта 'good enough' не е достатъчно, ако искаш да си жив след упражнението. Пък аз съм жива, значи може би ИМАМ внимание към детайла и перфекционизъм, просто са много дълбоко скрити:D
Какво ми остана от катеренето? Катерих се общо около година, с доста редки ходения и само на скали, почти без изкуствена стена, което значи, че не мога да се катеря:) Имам еспадрили за начинаещи (български с подлепени с гума подметки), седалка куча марка, осмица с карабинер за осигуряване - която не можах да намеря в килера - и торбичка за магнезий. Мога да връзвам един-два възела, да осигурявам (уж), да катеря ниска категория турове на установка и да съм втора в свръзка. Като бонус съм ходила в Темната дупка на Лакатник и в Елата, като последното беше едно от най-екстремните преживявания в живота ми, редом с отварянето на запасен навремето и шофирането сама от Пловдив до Бургас в пика на наводнението през лятото на 2005.
Все още разпознавам катераческата терминология, но не се пробвах на Комините в събота, за да не губя времето на хората и да не си развалям маникюра;) Вместо това поспах, забавлявах сина на френдката, правих снимки и за пореден път се убедих, че страшно харесвам София отгоре. Напечените от слънцето скали ухаят невероятно, пропастите мамят, жълтозелените листа контрастират със сивия гранит... прекрасно място. Който не е ходил, да отиде - от Бай Кръстю дотам е 30 минути пеша. Има табелка, че пътеката е затворена, но свлачището може да се заобиколи. Между другото, хората, с които ходих, са жива илюстрация на принципа, че трябва да правиш нещо много често, за да стоиш на същото ниво.^_^
И ядохме вкусни малини!:) Ето.
Какво ми остана от катеренето? Катерих се общо около година, с доста редки ходения и само на скали, почти без изкуствена стена, което значи, че не мога да се катеря:) Имам еспадрили за начинаещи (български с подлепени с гума подметки), седалка куча марка, осмица с карабинер за осигуряване - която не можах да намеря в килера - и торбичка за магнезий. Мога да връзвам един-два възела, да осигурявам (уж), да катеря ниска категория турове на установка и да съм втора в свръзка. Като бонус съм ходила в Темната дупка на Лакатник и в Елата, като последното беше едно от най-екстремните преживявания в живота ми, редом с отварянето на запасен навремето и шофирането сама от Пловдив до Бургас в пика на наводнението през лятото на 2005.
Все още разпознавам катераческата терминология, но не се пробвах на Комините в събота, за да не губя времето на хората и да не си развалям маникюра;) Вместо това поспах, забавлявах сина на френдката, правих снимки и за пореден път се убедих, че страшно харесвам София отгоре. Напечените от слънцето скали ухаят невероятно, пропастите мамят, жълтозелените листа контрастират със сивия гранит... прекрасно място. Който не е ходил, да отиде - от Бай Кръстю дотам е 30 минути пеша. Има табелка, че пътеката е затворена, но свлачището може да се заобиколи. Между другото, хората, с които ходих, са жива илюстрация на принципа, че трябва да правиш нещо много често, за да стоиш на същото ниво.^_^
И ядохме вкусни малини!:) Ето.
No comments:
Post a Comment