"Никой от нас не знае какво го чака утре, но въпреки това говорим за събития, които ще станат след години. Проблемът е, че човек обича друг заради различни неща от тези, заради които се влюбва."
"Иронията в ситуацията е като тест за цветоусещане - ако не си наред с колбичките, няма да видиш цифрата. Разбира се, ние можем да гледаме на себе си като на размазани цветни петна, което е много по-естетично, отколкото някакво си 42. То върши работа, но не и на художника-модернист."
"Ако ти се интересуваш от пакетчето "Мен", тогава трябва да си разбрал, че то не обича да е предсказуемо. Не обича то да е ежедневието, сивотата, нещо за пред хората, докато мечтите, идеалите, непостижимото са някъде другаде. Аз ли трябва да играя ролята на покривен пласт на подсъзнанието ти?"
"Ти, естествено, можеш да ме обвиниш в какво ли не - дребнавост, капризност, ревнивост, лекомислие и т.н. Но аз отказвам да си тровя живота с такива неща. Ако ти преча да вървиш по пътя си към победна максимална реализация, срок - началото на 21 век, отговорник - Господ и ти - тази роля не ми подхожда."
"На мен мястото ми е до човек, който има нужда от помощ, подкрепа и усмивка, когато нещата не са съвсем наред; до човек, чието предназначение е да живее и чиято основна цел е да издържи; който иска насърчение, утеха и черен хумор в скръбта ("Болката е неизбежна, но скръбта е по избор"); човек, който не крие маса задни мисли, мечти и надежди зад челото си."
"Ако смяташ, че не си заслужава, защото за мен може да има някой по-добър, а за теб със сигурност има по-добра - аз трябва да направя съответните корекции в моето jigsaw. Ако това парченце не е за там, където се мъча да го поставя, колкото и да си приличат цветовете и колкото и да го натискам - нищо няма да се получи. Sad but true."
Из ръкопис от миналото десетилетие, открит сред отломки от обир
"Иронията в ситуацията е като тест за цветоусещане - ако не си наред с колбичките, няма да видиш цифрата. Разбира се, ние можем да гледаме на себе си като на размазани цветни петна, което е много по-естетично, отколкото някакво си 42. То върши работа, но не и на художника-модернист."
"Ако ти се интересуваш от пакетчето "Мен", тогава трябва да си разбрал, че то не обича да е предсказуемо. Не обича то да е ежедневието, сивотата, нещо за пред хората, докато мечтите, идеалите, непостижимото са някъде другаде. Аз ли трябва да играя ролята на покривен пласт на подсъзнанието ти?"
"Ти, естествено, можеш да ме обвиниш в какво ли не - дребнавост, капризност, ревнивост, лекомислие и т.н. Но аз отказвам да си тровя живота с такива неща. Ако ти преча да вървиш по пътя си към победна максимална реализация, срок - началото на 21 век, отговорник - Господ и ти - тази роля не ми подхожда."
"На мен мястото ми е до човек, който има нужда от помощ, подкрепа и усмивка, когато нещата не са съвсем наред; до човек, чието предназначение е да живее и чиято основна цел е да издържи; който иска насърчение, утеха и черен хумор в скръбта ("Болката е неизбежна, но скръбта е по избор"); човек, който не крие маса задни мисли, мечти и надежди зад челото си."
"Ако смяташ, че не си заслужава, защото за мен може да има някой по-добър, а за теб със сигурност има по-добра - аз трябва да направя съответните корекции в моето jigsaw. Ако това парченце не е за там, където се мъча да го поставя, колкото и да си приличат цветовете и колкото и да го натискам - нищо няма да се получи. Sad but true."
Из ръкопис от миналото десетилетие, открит сред отломки от обир
6 comments:
"На мен мястото ми е до човек,[...], който не крие маса задни мисли, мечти и надежди зад челото си."
It's called a monkey, you know.
Контекстът беше несподелени житейски планове. Иначе и аз не си харесвам това изречение, но хей, това е история:)
И мотивация.
Аз пък си харесах това:
"Проблемът е, че човек обича друг заради различни неща от тези, заради които се влюбва."
Само трябва да се добави едно делта Т, т.е. нещата, заради които обичаш са константа само в даден отрязък от време, което усложнява балансирането на процеса, при който А обича Б и Б обича А.
Тъжно е наистина, когато се стига до момент когато А обича Б, но не и обратното. Формула на човешката трагедия, а?
М.
@ M.
Да, делтата е важна, но аз имах предвид стабилността, улегналостта, постоянството и верността на "обичането", противопоставени на огромните емоционални амплитуди, характерни за влюбването. Даже говоря, че обичането е трудно постижимо, когато си на 20. Или когато си определен тип темперамент. Whatever.
@ stuffedman
Tnx for the translation. It *is* the perfect comment to this post, not just to this line.
I'm reading the poem now. It's Rilke.
And it's beautiful.
I will paste this poem in a separate post, tnx.
Post a Comment