Sep 24, 2006

Time Will Tell?

"Никой от нас не знае какво го чака утре, но въпреки това говорим за събития, които ще станат след години. Проблемът е, че човек обича друг заради различни неща от тези, заради които се влюбва."

"Иронията в ситуацията е като тест за цветоусещане - ако не си наред с колбичките, няма да видиш цифрата. Разбира се, ние можем да гледаме на себе си като на размазани цветни петна, което е много по-естетично, отколкото някакво си 42. То върши работа, но не и на художника-модернист."

"Ако ти се интересуваш от пакетчето "Мен", тогава трябва да си разбрал, че то не обича да е предсказуемо. Не обича то да е ежедневието, сивотата, нещо за пред хората, докато мечтите, идеалите, непостижимото са някъде другаде. Аз ли трябва да играя ролята на покривен пласт на подсъзнанието ти?"


"Ти, естествено, можеш да ме обвиниш в какво ли не - дребнавост, капризност, ревнивост, лекомислие и т.н. Но аз отказвам да си тровя живота с такива неща. Ако ти преча да вървиш по пътя си към победна максимална реализация, срок - началото на 21 век, отговорник - Господ и ти - тази роля не ми подхожда."

"На мен мястото ми е до човек, който има нужда от помощ, подкрепа и усмивка, когато нещата не са съвсем наред; до човек, чието предназначение е да живее и чиято основна цел е да издържи; който иска насърчение, утеха и черен хумор в скръбта ("Болката е неизбежна, но скръбта е по избор"); човек, който не крие маса задни мисли, мечти и надежди зад челото си."

"Ако смяташ, че не си заслужава, защото за мен може да има някой по-добър, а за теб със сигурност има по-добра - аз трябва да направя съответните корекции в моето jigsaw. Ако това парченце не е за там, където се мъча да го поставя, колкото и да си приличат цветовете и колкото и да го натискам - нищо няма да се получи. Sad but true."

Из ръкопис от миналото десетилетие, открит сред отломки от обир

10 comments:

ikew said...

"На мен мястото ми е до човек,[...], който не крие маса задни мисли, мечти и надежди зад челото си."




It's called a monkey, you know.

Hazel Baggins said...

Контекстът беше несподелени житейски планове. Иначе и аз не си харесвам това изречение, но хей, това е история:)
И мотивация.

Anonymous said...

Аз пък си харесах това:
"Проблемът е, че човек обича друг заради различни неща от тези, заради които се влюбва."

Само трябва да се добави едно делта Т, т.е. нещата, заради които обичаш са константа само в даден отрязък от време, което усложнява балансирането на процеса, при който А обича Б и Б обича А.

Тъжно е наистина, когато се стига до момент когато А обича Б, но не и обратното. Формула на човешката трагедия, а?

М.

Hazel Baggins said...

@ M.
Да, делтата е важна, но аз имах предвид стабилността, улегналостта, постоянството и верността на "обичането", противопоставени на огромните емоционални амплитуди, характерни за влюбването. Даже говоря, че обичането е трудно постижимо, когато си на 20. Или когато си определен тип темперамент. Whatever.

stuffedman said...

i was intrigued by this particular line:
"и чиято основна цел е да издържи;" :)
i will quote again:)

Sei nicht beschämt, wenn dich die Toten streifen,
die andern Toten, welche bis ans Ende
aushielten. (Was will Ende sagen?) Tausche
den Blick mit ihnen, ruhig, wie es Brauch ist,
und fürchte nicht, daß unser Trauern dich
seltsam belädt, so daß du ihnen auffällst.
Die großen Worte aus den Zeiten, da
Geschehn noch sichtbar war, sind nicht für uns.
Wer spricht von Siegen? Überstehn ist alles.

stuffedman said...

just googled for a translation:

Don't be ashamed, when the dead brush against you,
those other dead, who held out to the end.
(What, after all, does end mean?) Exchange glances
peacefully with them, as is customary,
and have no fear of being conspicuous
through carrying the burden of our grief.
The big words from those ages when as yet
happening was visible are not for us.
Who talks of victory? To endure is all.

Hazel Baggins said...

@ stuffedman

Tnx for the translation. It *is* the perfect comment to this post, not just to this line.

I'm reading the poem now. It's Rilke.
And it's beautiful.

stuffedman said...

i have somewhere around here a bulgarian translation, which, I find brilliant. if I happen to stumble upon it I will scan it and mail it:)

stuffedman said...

I didn't find that one, but came across another elegy:

Кой би ме чул,
ако викнех,
из вашето воинство ангели?
Пък и да кажем, че някой дори
в миг би разтворил за мене сърцето си, аз
щях да изчезна в по-силното му същество,
тъй като страшното почва едва с красотата,
която смогваме да понесем,
удивени с какво
невъзмутимо презрение да ни смаже
тя се отказва.
Всеки ангел е ужасен.
Аз обуздавам призивния вик и
преглъщам стона му тъмен;
Ах, от кого ние можем
да се нуждаем? От ангели - не.
И от хората -не.
Умни, животните вече прозират
как ненадеждни сме ний у дома си,
сред тоя свят от значения.
Наше е може би
още дървото на склона,
за да го виждаме всеки ден;
наш е и пътят вчерашен,
навикът с глезена Вярност,
комуто харесва с нас да битува,
остава и вече не си отива.
...........................................
А ние: зрители и тук, и там,
към всичко сме обърнати и
нивга от нищо неизлизащи.
Препълва ни то - noдpeждaмe го.
То се срива. Подреждаме го пак и
ние самите се сриваме.
Но кой ние обърнал обратно,
че каквото и да правим,
приличаме на оня, който си отива
и от хълма последен,
в шир и длъж за сетен път разкрил му
долината рождена;
се обръща и се спира -
така в сбогуване безспир живеем.
1922

Hazel Baggins said...

I will paste this poem in a separate post, tnx.