The Mystery Which Binds Me

and the music and the echo of the music
went out into the Void, and it was not void

Circus Maximus - From Childhood's Hour

From childhood's hour he's been his only friend
Endless solitude until the end
As other's saw he could not bring
His passions from a common spring
In his growth he was raised and taught well
All that he loved, he loved alone
In his youth the surroundings drew nearer still
Like an autumn breeze that gives its chill
The thoughts were not keeping up with the learning spree
Leaving him behind the others could not see
"Show me hope, if I'd ever to last"
The dark haunts his present and his past
The melody of his heart chimed the wrong tone

In the day, in the dawn
Of a stormy life was drawn
From every depth of good and ill
The mystery... it binds him still
From which he could not love the less
So lonely was the loneliness
As a man he still dwelt alone
Wandering around a world of moan
Thinking will he ever get his bride?
Or is his life a stagnant tide?
Into a self made Hell he was thrown
All that he loved, he loved alone

Leaving him behind the others could not see
"Show me hope, if I'd ever to last, on my own!"

Thinking will he ever get his bride?
Or is his life a stagnant tide?
Into a self made Hell he was thrown
All that he loved, he loved alone.

Не e свръх-оригинално, но е преработка на стихотворението на По от предишния пост, а песента е чист, бляскав прогресив в традициите на Spock's Beard. Връзката ЕICTE е и в убежденията на норвежците Circus Maximus, които се явяват християнски прог метълисти, а такива се намират рядко, да не говорим за добри. През 2002 г. вокалът на Spock's Beard напуска основаната от него група заради промяна в нагласата си към света и започва да издава албуми с християнски текстове. Последният, Sola Scriptura, е изключителeн, но Нийл Морс си е музикален гений и без това - истинските ценители дори са готови да му простят религиозните забежки в текстовете! Чудя се откога споменаването на Бог в музиката се е превърнало в шантаво хоби, някъде след Бах и Хендел ще да е станало.

Както лесно може да се предположи, аз съм дълбоко несъгласна, че "the best bands are affiliated with Satan". Каня се от сто години да напиша кои от любимите ми банди демонстрират уклон към сатанизма (не са много и в по-голямата си част просто позират), но все не стигам дотам. Последно прочетох за Брус, че е написал сценария на филм за Алистър Кроули - интересът му към езотериката е очевиден в соловите му албуми, както и неприязънта към традиционното християнство. И докато сме на темата, барабанистът на Мейдън е християнин, както и Мъстейн от Мегадет (аз тях не ги слушам де, много са ми обществено-политически и трашърски), сигурно има и други. Но тези хора ме интересуват с музиката, която правят, а не с вероизповеданието, към което принадлежат. Хубаво е, когато човек мисли и се изразява метонимично, да е наясно, че го прави. Метонимията е фигура на речта, която замества целия обект с една от неговите части и именно нея използваме, когато наричаме някого "християнин", "меломан" и всичко останало. Сега, не коментирам за колко важна част от цялото иде реч:)

Anyway, music is best. Горната песен е от новия албум на Circus Maximus "Isolate".

The part I love about the band is that they also toss in just enough wankery to piss off the power cretins, enough basic melodic elements to piss off the prog snobs, and enough gayness to piss off everyone that only knows how to scream, “METALLLLLLLLLLLLLL!”

Цялото много кефещо ревю тук.