Brick in the Wall

seems that grumbling is a privilege,
a pleasure and a pastime
for those approaching 'middle rage'

През юни 1997 г. абсолвентката с най-висок успех от випуска на специалност "Английска филология" си взе дипломата, изслуша речите в Аулата на СУ и отиде да подаде документи за учител в 1 АЕГ в София.

Проведох кратка пиар акция в кабинета на директорката, която каза, че да, имат място и най-вероятно ще ме назначат. Моя приятелка, която беше навътре в нещата, ми предложи да се "обади за мен" на директорката, но аз бях глупав идеалист и казах, че те и без това ще ме вземат. Е, не ме взеха, Първа английска загуби ценен кадър, а после животът ми се стече различно. Aко ме бяха взели, щях да работя за много малко пари, щях да съм учителка-звяр и, предполагам, работата ми като преводач щеше да е само за допълнителни доходи. Вероятно в един момент щях да кандидатствам все пак за асистент в катедрата (те не получават много повече от учителите, да знаете).

Предната година бях на наблюдение в същата гимназия и се потресох, че още учат по същите учебници, както и аз навремето. (След това въведоха нов и още се ползва, май.) Имах 3 години стаж като преподавател предимно на тийнове, с които имах необяснимо разбирателство, учех ги на доста добър английски, а освен това умеех да ги мотивирам и заинтересувам с учебния материал. През цялото си следване следях новостите в бранша, четях статии, посещавах семинари, честичко ходех на гости в бургаската гимназия и наистина виждах себе си като бъдещ учител. На практическия държавен учителката по английски ми каза, че преподавам по-добре от нея. Умря циганката, дето ме хвалеше...:)

Една от най-страхотните жени, които познавам, е учителка. Като бях малка, исках да съм като нея;) Посветила е много време на квалификацията си, дава всичко от себе си на работата, даже малко повече, отколкото е поносимо за моя вкус, и да, издържа се от частни уроци. Сиренето е с пари, а и уроците са подготовка за кандидатстуденти и за външни изпити за ниво на владеене на езика (TOEFL, Cambridge, IELTS). Подготовката за изпити НЕ е част от рутинното обучение по езика, а е отделна услуга и би трябвало да се плаща отделно. Освен това, учителите не дават уроци на свои ученици, а си ги "обменят" с други колеги. Да, най-добрите са най-скъпи. Има го и моментът с пиара, но все пак, когато готвиш за изпити, има критерий за успеваемостта ти. Разбирам, предпочитаме на аванта, но за това също критериите са високи. И двамата с екс-а навремето станахме студенти без частни уроци, той - медицина, аз - в топ 5 от приетите филология. Възнамерявам и децата ми да влязат, където ще влизат, без уроци. Ако пък не влязат - не е болка за умиране:) Последната година в гимназията, когато съучениците ми си скъсваха задника да учат (едно време в СУ с две петици не те приемаха), аз ходех на парашутизъм и им разправях, че и без висше ще съм по-умна от тях;) Шегувам се, знам, че малко неща са останали същите и че едно от перата, за които трябва да спестявам, е подготовката на Рада за кандидатстване в СМГ от 5 клас.

И накрая на този ферман да кажа трите неща, които всъщност исках да кажа: 1. Дори да увеличат заплатите на учителите двойно, те и тогава няма да особено богати, а ще вземат колкото един монтьор. Но поне така има шанс да се задържат в училищата последните бели лястовици, които обичат да преподават. Иначе, на когото не му се работи, пак ще се скатава. Хора сме. 2. Стачката НЕ се вписва в парадигмата на пазарната икономика, както много правилно се отбелязва тук. Стачката се вписва в ДРУГА парадигма, тази на труда и капитала, където работникът притиска работодателя с недипломатически средства. 3. Миналата седмица като вземах Рада, мярнах едни учителки с толкова тъпи физиономии и начин на изразяване, че ме побиха тръпки при мисълта, че ще са в една стая с Михаил. Но да, и те трябва да получат увеличение на заплатата, пък каквото сабя покаже.