Sep 16, 2007

Matka Pitkä



Днес заведох децата на Витоша и Миш пропусна следобедния си сън (трагедия! режима! старшината!), защото събитията за пореден път се развиха непредвидено. Не можахме да намерим станцията на лифта от Драгалевци, попитахме за пътя, повярвахме и... вървяхме пеша до Бай Кръстю. Както разбрах днес, това не е известна на всеки реалия, така че пояснявам - "Бай Кръстю" е междинната станция на лифта Драгалевци - Голи връх. Има бира, скара и невероятен качамак с масло и сирене. Ммм.

Това беше първото ходене на Мишо на седалковия лифт от 5 години, както каза той. Преди това бил ходил там в корема на мама. Което си е право, право си е:) Умориха се много, то си е стръмно на моменти. Добре, че в компанията имаше атлетичен мъж, та носи Миш на конче, а по едно време дори Рада - голямо благодарим!

Миш и Рада по пътя:






















Хубаво е на Витоша - искат да ходят там и другия уикенд. Мрънкаха като за световно де, но то си е наследство от мама. Не може па баш съвсем да си идеален:Р

От друга страна, предпочитам да отглеждам щастливи непослушни деца, отколкото зомбирани роботчета, натъпкани с риталин. Ще гледам да караме на естествени ендорфини, пък да видим докога...


7 comments:

Марияна said...

Още едно доказателство, че грейт майндс тинк алайк - същият ден и аз водих Емил на Витоша :-D
Само дето той още не ходи много по планините и няма навика да следва маршрута, а се заиграва и занимава с всичко по пътя и извън него, така че основното качване беше с кола - до Планинарка Песен и после кратка разходка до Кумата и обратно + мотаене наоколо, пиене на бири и кафета, ровене в някаква изостанала неизвестно от кога пряспа сняг и обещание, че следващият слънчев уикенд ще има целодневна разходка пак до там :-)

Hazel Baggins said...

Тъй, тъй:)
Аз имам някъв мъгляв спомен, че нашите малки мъже са набори, но моят май е по-голям, а пък и с тази кака, догодина май верно ще го пратя на предучилищна...

Искам и аз да се мотая и да пия бира на "Планинарска песен"! И да ида с кола! Дългите преходи за борба със стреса са удачни само в kids-free mode, тва вчера беше грешка;)

По принцип Миш спи следобед (и как не, като става в 6:30) и нашето ходене е до 2 часа, затова ходим на Алеко, което най-близката до нас Витоша. А и моите обожават да "летят" с лифта.

Марияна said...

Набори са, но твоят е от лятото, моят е от зимата след това, ако правилно си спомням. Всъщност като се качихме на Планинарска песен и се сетих за Рада - последният път като ходих там, тя беше дошла с баща си на същото събитие, а ти беше останала с малкият бебок у вас си. Аз тогава бях 7-ми месец :-)
После на прибиране от горе й стана лошо в маршрутката и я водихме у нас да я измием :-)

Иначе ние точно към лифта (симеоновският) се бяхме запътили вчера, но беше затворено околовръстното в нашия район.

Hazel Baggins said...

Аах, да - това е било точно преди 4 години, по това време, Рада още е нямала 4. Мисля, че минаването на годините трябва да се забрани със закон;)

Значи твоят е с повече от половин година по-малък, а то на тази възраст месеците още са от значение. Затова се колебая дали да го пратя в първи клас на 6 и половина:) Живи и здрави.

Anonymous said...

Момичета, синовете ви са с разлика 9 месеца и една седмица в полза на Михаил :)

А за ходенето на планина... аз още си живея със заблудата, че с деца ще е дори още по-хубаво :)

Bla said...

Мен пък никой не ме води на Витоша! :( Трябва сам да се водя. :)

Hazel Baggins said...

@ bla
Хах, аз предпочитам сама да се водя, отколкото да водя. Или да ме водят, деазнам:)