Sep 15, 2007

Collapse Generation

generation and collapse
inside the space of things
series of inertia
a trial and a time


Днес сутринта се успах, напълно предвидимо, след като снощи седях до 3 часа. Добре дошло, безсъние...

На откриването на учебната година в нашето училище не се чу абсолютно нищо по древната уредба - ни стихчета на първолаци, ни слово на директор, ни нищо. Та не мога да кажа дали са спазили заповедта на министъра ;) Но си имаше знамена, песни и пляски, аз го гледам за трети път и вече не се впечатлявам. Мишо ужасно много се израдва, че влезе с кака си в класната стая, голям ентусиазъм го тресе да ходи и той и аз му обещах, че ако слуша, догодина е в предучилищна. Много ме съмнява тази работа, ама живи и здрави да сме. Рада между другото го учи да срича от буквара си. Голям капацитет е това момиче... А тази сутрин бърбореше щастливо, че хем много се радва, че почва училище, хем я е страх какво ще кажат за новата й прическа. Обича да ходи на училище, това ми е достатъчно да сваля шапка на учителката й.

Подписах се в подкрепа на справедливите искания на учителите. Нашата госпожа беше с лентичка "Достойна професия, достойно заплащане" на прекрасния си тоалет. Така, аз принципно не забелязвам кой с какво е облечен, освен ако не e много зле или много добре, но след като ми обърнаха внимание, вече и аз забелязвам хубавите й дрехи. Това много ме радва, защото означава, че има заможен мъж и не е озлобена и комплексирана от ниската си заплата, ами може си позволи да работи като учителка, защото иска. Аз навремето не можех:) Иначе нямаме учебници още, не е ясно дали ще са втора употреба или не, пратиха ни да купуваме помагала по български и математика, които не е ясно колко струват, в понеделник ще има спортен полуден послучай празника на София, тогава ще им кажат евентуално програмата. Помагалата по математика са на Булвест и са отвратителни. Имаше една култова случка вкъщи - трима висшисти, част от тях завършили ФМИ, седяха и се чудеха какво се иска в условието на задачата, докато накрая на един доктор на науките му просветна. Имам силни подозрения, че във втори клас мегаломанията на авторите ще достигне нови висоти.

Учителката по английски ще се сменя (слава тебе, Боже, миналата година имаха общо 10 часа за цялата година), но ученето на чужд език в училище е кауза пердута. Повечето деца са записани на извънкласни форми на изучаване на английски, срещу много пари. Колкото повече, толкова по-добре ще се научи детето, нали така? Мен вече много ме е срам, затова ще организирам частно обучение у дома - ще взема още едно съучениче от съседния вход и ще ги уча, един път в седмицата за предпочитане. Измислила съм системата така, защото остане ли на мен и Рада само - пиши го бегало, не съм чула някой да е успял да си научи детето на нещо, а дори и да има такива, како Сийке, не съм от тях:) За обучение винаги е по-добре да са двама ученици, отколкото един. Така хем сме структурирани, хем мотивирани, а и съученичето е на далавера, защото може да си идва само, вместо да се чуди цялата рода кой да го води и взема. Качествата на преподавателя няма да ги коментирам още. А как не ми се занимава, не е истина... Учителстването е мръсна и неблагодарна работа, но все някой трябва да я върши, нали.

В тази връзка, Миш и Рада знаят наизуст тази песен, пускам я по 5 пъти всеки ден и си изключвам скроблъра на нея, че ме е срам:D Мишо: "Аз вече знам английски" и запява: This is the end, you know...

4 comments:

Anonymous said...

Честит първи учебен ден!

gimli

Hazel Baggins said...

благодаря:) айде дръж се до 22:)

nousha said...

Не е мръсна и неблагодарна работа учителстването :) Много искам да подчертая :)
Звънни някой път, като правите уикендови разходки из планината, ще взема кучето и съм намислила нещо за Рада - имам някаква идея от моите третокласнички, а освен това ми се правят подаръци, отдавна не съм правила.

Hazel Baggins said...

@ nousha
"dirty and thankless job but someone has to do it" e лаф:)