Sep 27, 2007

For A Thousand Mothers

mother do you think
they'll drop the bomb


Не е голяма философия да се роди и да се отгледа дете, в момента има към 6 милиарда успешни експеримента. Човешкото бебе иска най-дълго време за отглеждане обаче, с особено интензивна натовареност в пословичните първи 7 години. Някъде бях чела, че едно дете се отглеждало от цяло село, разбира се, това се отнася за други времена и места, когато разширеното семейство все още е било фактор и децата са се гледали от баби, дядовци, стринки, братовчеди и по-големи братя и сестри. В 21 век в първия свят нещата са загрубели. Имаме политика на равни възможности, работещи майки с 2 висше образования и обединени детски заведения. Някои късметлии имат живи, здрави, материално осигурени и близо живеещи баби. Прекръстете се, дори да не сте вярващи, и се молете тези четири характеристики на бабите ви да продължат да са налице още поне десет години.

Развитият капитализъм не познава бабата като важна културна единица в отглеждането и възпитанието на детето, там тази роля е поета от майката или детегледачката. (Мери Попинз кърти мивки, но на мен до ден днешен ми е мътно, какво, аджеба, правеше майката, докато четирите хлапета танцуваха със съзвездия и играеха с животните от Ноевия ковчег). Напоследък бащите също прекрачиха в тази сфера, получиха отпуск по бащинство, с други думи настъпи ерата на Новите Татковци (tm), които са първото поколение мъже, имали физически контакт с насрана пелена. Аплодисменти! Учените тепърва ще се изказват за понесените тежки психически травми:) Но истината е, че в 21 век майката продължава да бъде основният възрастен, който се грижи за новото човешко същество и това е ок. Това, което фундаментално не е наред, е подценяването на труда, положен за бъдещите човешки ресурси. Майката е крупен инвеститор в бъдещето - отделя време, труд и нерви, за да положи основите на израстването на бъдещата личност. Вярно е, че има дезертьорки, които си хвърлят бебетата на боклука или в детски дом без право на осиновяване, но сега не говоря за патология. Говоря за майките, които се връщат на работа, преди детето да е навършило една година.

Моята майка се е върнала на работа на 10-ия месец (ползвала е и отпуските за задочна студентка), трябвало е да строи социализъм. Сега майките се връщат, за да строят капитализма, да увеличават БВП и печалбата на фирмата. Не съм сигурна кое от двете е по-жалко, но как да е, повечето от нас са отраснали в междинния 30-годишен период на 2-годишния платен отпуск за отглеждане на дете. Платен означава платен като тук, а не 100-200 лв на месец, които може да са стигали през 89 г. но през 1999, когато родих първото, не стигаха. По този повод съм работила до раждането, после след раждането пак, след това до раждането на второто. Понеже с второто имах усложнение, взех назаем лаптоп и работих по време на едномесечния ми престой в болницата. Сега, моята работа го позволява, но това не значи, че ми е било лесно. Нито пък оправдава по какъвто и да е начин бащата. Баща, който пусне жена си да се върне на работа преди детето му да навърши година, е или некадърник, или авантаджия, или и двете. Flame away:D

Бебетата били по-умни, отколкото сме си мислили, прочетох в новините. Няма бебе, което да иска майка му да се върне рано-рано на нивата, а то да виси в цедилката на дървото на синора и да реве. Едно време това са го правили най-бедните, сега го правят масово мои познати. Снаха ми се върна на работа на 9 месец, защото това е практика в компанията, където работи, а и изплащат ипотека. Брат ми осигурява приличен стандарт на живот и те нямаше да са бедни, ако си беше останала вкъщи още половин година. Проблемът тук беше в работодателя, който не й гарантираше запазването на работното място, ако не се върне, да не говорим за повишение. Е, пет месеца по-късно съкратиха отдела й. Толкова по въпроса за лоялността. Вярно, изплатиха компенсации и чудеса, но тя пропусна да види прохождането на бебето си. Кое точно повишение и каква кариера си струва това? Онзи ден майката на любимото момиченце на сина ми каза, че на 8 месец се върнала на работа, а после спомена, че оттогава детето почнало да се буди и да реве нощем, при положение, че дотогава е спяло нормален нощен сън. Не беше забелязала връзката между двете събития. Статия в научно списание ли е необходима, по дяволите?

Още две думи за кариерата на майката, отделно от финансовите аспекти. Съгласна съм, че освен във възпроизводството, жената инвестира и в професионална реализация. Колкото е по-ценен кадър, толкова по-дълго работодателят ще й пази работното място, докато е в отпуск, не? Лукойл съкратиха братовчедка ми след година отпуск, но критерий ли са те? Една съдийка, с която лежах в болницата, каза, че не може да си ПОЗВОЛИ да гледа бебе цяла година, защото щяла да изгуби от поглед новите развития и нямало да е в час. Ми, скъпа, в България наистина е трудно да си в час с развитията в съдебната система. ^_^ А бизнес дамите си наемат детегледачка едва ли не от самото раждане (моята бивша детегледачка работи за една такава), защото бизнесът не чака, как, икономическият растеж на родината ще отиде на кино, докато ти бършеш задници.

Ако си достатъчно добра в професионално отношение, независимо дали си от страната на труда или капитала, работата може да почака. Неслучайно детето има двама родители, а мъжът няма гърди. В развитите страни са открили топлата вода с така наречените career breaks, защото са забелязали, че нонстоп бачкането няма тенденция да превръща маймуната в човек, а по-скоро обратното. Измислили са колективните трудови договори, ненормираното работно време за родители на малки деца, субсидиите за детски градини. Това важи основно за Европейския съюз, а любимите ми финландци пак са напред;) Отвъд океана не е така, един приятел там наскоро каза, че в САЩ децата под 5 години (възрастта за първи клас) не съществуват за обществото, ако не можеш да си позволиш да отделиш около 700 долара месечно за детска градина. Конкретно на тях с жена му, а и на други българи там, им излиза по-евтино да си привикат 1-2 баби от България и точно това правят. За справка, тук частната детска градина е 400 лв на месец, десет пъти повече от държавната. Бас държа, че услугата не е десет пъти по-качествена, но това е друга тема.

Дано да не съм права, но ми се струва, че "селото" го чака бум на селски идиоти.

21 comments:

nousha said...

Напълно си права. Смятам да направя всичко възможно детето ми да си го гледам до първи клас. Стига да измисля две неща - как да му осигуря необходимата социална среда (другарчета) и не по-малкото важно, как да се сдобия с дете to start with. ;)

hazel said...

@ До първи клас е малко прекалено, освен ако не съвпадне с гледането на още 1-2;)Но пък след това ще си говориш сама и всичките ти познати ще те гледат изподвежди що не работиш. Шото гледането на деца не е работа, нали разбираш. Имам такава приятелка, с висше образование е, точно такъв е казусът там.

Аз съм за социализирането, но от 3-годишна възраст нагоре. Социализиране на година и половина от 8 до 6 НИКОЙ не може да ме убеди, че е добро за децата. А Михаил беше точно така:/

За втората точка, аз съм се замислила да подобря финския геном докато е време, но ме мързи да се занимавам:) Но виж, ако ти ми направиш рисърча...;)

nousha said...

До първи клас може - ако училището, в което евентуално работя, има KG, детето ще е там, което е същото, ако си превеждам у дома и си давам уроците у дома, пак го смятам така. В Ливанското колежката ми Сузи, която е с три деца, ги беше дала там - Ая в трети клас, Тони в KG2, Мони в яслите. Позицията да си учителят по английски в училището прекратява всякакви опити на лелките в детската да се опитват да налагат своето виждане как да гледат детето ти, докато ти си в час. Да, има един тънък момент, когато започнеш да преподаваш на собственото си дете, но...

Amber said...

"Баща, който пусне жена си да се върне на работа преди детето му да навърши година, е или некадърник, или авантаджия, или и двете."

Ма чакай малко ве! Аз какво по дяволите мога да напрвя, ако жената иска да ходи да бачка?! Ако иска да го гледа, ако иска да работи, аз думата нямам (мнение имам, НО думата нямам), само поддържам.

hazel said...

@ amber
Ако приемем, че няма никаква финансова нужда, да я разубедиш, използвайки моята реторика и аргументи. Ако не успееш, да си вземеш ТИ отпуска да гледаш бебето:)

Честно казано, жените, които ИСКАТ да се върнат на работа с непроходило бебе според мен са малцинство и ако на теб ти се падне такава, кофти късмет.

Amber said...

Аз сигурно имам акцент, иначе не мога да разбера разминаването. АЗ НЕ ИСКАМ ДА Я РАЗУБЕЖДАВАМ ЗА НИЩО! Каквото иска, това да прави.

Да си стоя аз у нас, е шега, поне за мен.

Като ми се падне такава, кофти късмет? Кофти късмет според твойте виждания. За различия от такова естество не се спори.

Anonymous said...

От друга страна, да седиш вкъщи и само да си гледаш децата (и къщата) - от това можеш да подивееш и да затъпееш. Макар че нямам деца, имам сериозни подозрения, че се случва това. Тъй че донякъде разбирам онези майки, които напират да се върнат на работа.

Боян

hazel said...

@ Боян
"Но пък след това ще си говориш сама"
имах предвид, че лекичко се откача. Ама ако гледаш деца до 1 клас. От седене една година вкъщи никой не се е побъркал, айде-айде. Винаги моеш да си правиш терапия в bgmama forum:D
Сега сериозно.
АКО само седиш вкъщи и гледаш деца, както правят неработещите американки И японките например, шансът да си непълноценен човек спрямо стандартите на века е голям.
Но шанс да си непълноценен човек - и да затъпееш - има и при наличието на много други фактори, част от които са ходене на работа, която не те кефи и я вършиш само за пари, примерно.
А току-що ми разказаха за поредния инвестиционен банкер, който работи 6 дни в седмицата, до 1 часа през нощта. Без изключения. Дали не подивява, а?

nousha said...

Не знам, Хейз, но ако работата ти е да се занимаваш с деца (примерно учителка в градина) не виждам голяма разлика между това да ходиш на работа и да си гледаш твоето. Освен, че на работа подлудяваш от друго ;) А и да си гледам детето до 1 клас изобщо не значи да спра да се развивам И работя. Не са взаимоизключващи се понятия, поне според мен.

Crash Davis said...

Деца... буржоазни отживелици....

Anonymous said...

hazel, това което си написала в голяма степен съвпада с моите виждания. Майчинството е работа и то работа, която дава страхотно поле за изява за креативността, интелекта и всевъзможните качества на майката, дори физическите :)

Разбирам, че през 70-те, когато повечето от нас са били бебета, е било модерно да се въздиша с отегчение от "миенето на дупета" и не знам дали виждате, но ние носим белези от това.

Ако бях на косъм да открия ваксина срещу СПИН например или да накарам Иран да се откаже от ядрената си програма, сигурно щях да искам да се върна на работа. Но да си оставя децата да ги гледат чужди хора, за да търкам някое бюро 9-to-5 за 500 лв (и дори за 2-3 пъти повече) не ми се вижда никак оправдано.

Според мен има много майки, които не изпитват удовлетворение от грижите за децата си и затова гледат да се махнат. А причините за това неудовлетворение съвсем не са изцяло в тях самите. Но това е друга и ужасно дълга тема.

Винаги говорим за нашия избор, защото ние сме свободни да решаваме дали да работим или да стоим вкъщи. А децата кой ще ги пита какво избират те? Ние правим избор вместо тях и би трябвало да осъзнаваме тази отговорност.

Anonymous said...

Хе. 700 долара в САЩ за детска градина? Миии в Ирландия е 900 евро на месец ... ако искаш ..:Р Може и 450 евро за 2 дена в седмицата.
Иначе относно гледането на децата, че това си е труд и то какъв, аз изобщо няма да коментирам.. пък и ти ми знаеш мнението. Много добре го беше описала Бюджолд в "Етан от Атон".
И колко може да го прави някой и какво му коства.. това според мен си е индивидуално-специфична тема. Няма по-хубаво нещо от майчината грижа и любов... ама сиренето струва пари и докато не ни оправят социалната система, ще продължаваш да си свидетел на майки-работохолички.
Все пак - аз съм директен свидетел как деца с едно и също гледане, грижи и отношение на родителите могат да имат буквално противоположни характери. С това никак не искам да омаловажа твоята теза. Съгласен съм, че дете отгледано с любов има многократно по-големи шансове да стане добър човек.
В крайна сметка, това което пожелавам на майките тук е да случат на мъже, които освен че ги обичат, вадят и добри пари, хаха :)

hazel said...

@ homelette
Има минуси и на това да си седиш вкъщи - например, чувстваш се като пътник във времето, когато жените само това са правили и приносът им към НТП е бил нулев:)

Иначе за физическите качества - мен са ме питали дали ходя на фитнес и аз: не, само търча след деца... Да не говорим, че ритам топка с Миш в училищния двор, което със сигурност го нямаше в job description;)

А ние толкова много пъти правим избор вместо децата, че не искам да
го мисля направо...

@paga
Земи тия 900 евро:Р Във Финландия са субсидирани детските градини, виж линка дето съм го постнала;) Точно от ирландец е писано и се сравняват двете страни. Аз затова съм се насочила към финския геном, а не към ирландския, а пък то, таковата, ирландците са същи българи:Р

Иначе за гена и възпитанието - и ти си прав:)

lady Marian said...

Абе аз се върнах на работа когато Емил беше на година и два месеца, а той почна ясла. Ходеше от полвин година вече.

И изобщо не съжалявам. Оставям на страна финансковият факттор, не бяхме никак добре финансово, но можехме да поизтраем още със съответната стегнация. Взимам предвид личностния фактор. Ами аз отново се оказах човек бе! О, гледай ти, то можело да си пиеш кафето без да реват около теб? То можело да си насочиш вниманието към нещо различно от пелени и това на къде се е запилял младежа и какви ги върши! То можело да се четат книжки, да се виждаш с приятели, да имаш интереси различни от пюретата, дас е развиваш по толкова различни начини! О, чудо!

Не, изобщо не съжалявам. Не знам дали синът ми е станал по-лош или по-добър от това, че толкова рано го оставих на ясла. Но знам, че аз станах по-качествен човек от това и че никога няма да обвинявам него за "проваленият си живот", "скапаната си кариера", "неуреденото си бъдеще" и "липсата си на личностна реализация", както доста майки, отгледали дълги години децата си, имат навика да правят на старини (мерси, нагледала съм се на такива). Смея да се надявам, че това, че се чуствам по-пълноценна като личност ще направи и детето ми по-пълноценна личност. Пък за другото.. тайм уил шоу ;-)

hazel said...

@ lady
Разбирам те:)
За пореден път се чувствам като въжеиграч, на когото му казват "абе ти как седиш там горе"...

Anonymous said...

Ми не, не се чувствам като пътник във времето, когато.
Явно просто ми е било дошло до гуша от работата ми преди това, но съм я търпяла, защото плаща наема. И като родих първия път, си умрях от кеф, че имам извинение да стоя вкъщи и времето ми да си е мое. И работата която върша вкъщи си е моята работа и никой не може да я свърши вместо мен.
За първи път имам усещането, че работя за себе си. Няма нужда да ставам в седем всеки ден, да обличам тъпи дрехи и да ходя в офис, независимо дали днес имам работа или не. И пиенето на кафето в офиса никога не съм можела да го сравня с пиенето му вкъщи.
Може да се каже, че детето ми ме освободи, за да мога да чета книжки, да си развивам интересите и да работя за удоволствие, преди като ходех на работа нямах време за тези неща.
Добре, че има интернет, разбира се, иначе щеше да е доста по-различно.
Като става дума за тези неща, не бях си давала сметка, но в България преди 70-те е нямало въобще такива отпуски по майчинство. Свекърва ми наскоро ми разказа, че на 3 месеца е трябвало да си остави децата на нейната свекърва, щото била горда свободолюбива мадама и как тъй ще си остави работата и ще стане зависима. Свободолюбието й обаче, заедно с това на други работещи жени от онуй време, по много любопитен начин се съчетава с поемането на абсолютно всички домашни задължения, мъжът й може да е бил през деня вкъщи (щото е работел предимно вечер), но не се е докосвал до бебета, беше ужасен да не му дам да подържи първото си внуче. До ден днешен не може едно кафе да си направи сам.
В Източна Европа малко сме странни в това отношение - феминистките говорят за double burden при нас. Уж еманципация, ама означава примерно да си тъкачка ударничка (или лекар, адвокат, мениджър), докато дундуркаш, възпитаваш, переш, чистиш, готвиш, а до неотдавна и шиеш, плетеш, затваряш зимнина, още да не изброявам. В последните десетилетия се добавя и трето нещо - трябва задължително да си секс бомба също така. (Познавам ужасно много образовани хубави жени с кариера и попораснали деца, на които най-голямата мечта е да съберат кинти за импланти.)
Като голямо набутване звучи цялата работа, обаче колко млади готини светнати жени са готови да се откажат от някое от тези трите неща?
Ей от тази матрица се чувствам донякъде излязла като дропнах аут и си останах в нас с децата. Нищо по-удовлетворяващо не съм правила, честно. Наслаждавам се, понеже няма да е вечно.

hazel said...

@ homelette
Ами аз съм съгласна с теб:) Double burden си е факт, малко са жените, които успяват и с двете дини, а то трябвало да се мисли и за ДРУГИТЕ дини:) Бях писала някъде за женските гърди, канех се да напиша колко страхотно нещо е кърменето, но забравих.

Верно ли наистина ЧАК толкова са промити мозъците на тези умни и преуспели жени, че искат импланти? Веднъж казах на един мъж, че тази интервенция се финансира от ползвателя, а именно - партньора. Така че кинтите трябва да ги осигури той, за кво му готвят:Р
Шегувам се.

Постът е основно за децата и майчинството, които са прекрасно нещо, но НЕ са единствената, кхъм, функция на жената, дори след като роди. Благодаря ти, че представи и гледната точка на жена, която се чувства реализирана като майка, без да затъпява и да се сдухва.

За протокола, не съм се отказала още да родя трето:) Както и да напиша обобщението на резултатите от анкетата вдясно.

Anonymous said...

hommelette, поздравления!
Имаш цялото ми уважение за това, че се разграничаваш от стереотипите на нашето време и търсиш (и намираш!) своето собствено личностно удовлетворение! Много малко хора имат силата и увереността в себе си, да застанат срещу стереотипа и да се замислят дали наистина искат това, което от всякъде им се повтаря, че трябва да искат.

(Извинявам се, че съм малко офтопик)

gimli

lady Marian said...

"Може да се каже, че детето ми ме освободи, за да мога да чета книжки, да си развивам интересите и да работя за удоволствие, преди като ходех на работа нямах време за тези неща."

Хъм, предполагам, че зависи от детето, но за мен времето, в което се грижех за моето, беше времето, когато НЯМАХ време за всичко това. Просто детето винаги е изисквало цялото ми внимание, когато е наоколо по една или друга причина :-( След като родих спрях да чета (нещо, за което винаги съм намирала време преди това), да си почива и да намирам каквото и да било време за себе си. Тръгването на работа, освен самата работа, ми даде възможност да излизам, да се виждам с хора, да чета (в автобуса на път за работа), да се занимава с неща, различни от бебето. Де да знам, може и в мен да е проблемът, но когато съм с детето, ми е много трудно да си насоча вниманието към аквото и да било друго. :-(

Anonymous said...

"Постът е основно за децата и майчинството, които са прекрасно нещо, но НЕ са единствената, кхъм, функция на жената, дори след като роди."

Това е безспорно, по-интересното за мен е, че в нашата култура се очаква различните функции на жената едва ли не никъде да не се застъпват и преплитат, все едно тя има няколко самоличности, които са градирани в йерархия.

Например една жена адвокат не може да ходи на работа или в съдебна зала с детето си. Което е доста странно и неесетствено - безкрайно много са примерите за общества, където жените работят с децата около себе си, включително ходят на някакъв вид работа с кърмачета привързани към тялото им (те не изискват никакво внимание, достатъчно им е че присъстват на нещо значимо, което майка им прави).

Предполагам че понеже отглеждането на деца е женско занимание и като такова е доста непрестижно, за да имаме авторитет в професионалната си функция, трябва да заличим всички видими следи от него. Една журналистка от "Жената днес" разказваше в статия как се смутила ужасно, когато бръкнала в чантата си за нещо в присъствието на шефа, и извадила без да иска биберон.

В нашата култура и присъствието на малки деца не се толерира много-много на обществени места, където се върши нещо "сериозно". Помня някакъв случай в щатите със студентка, която искала да си води бебето на лекции, защото го кърмела. Май имаше дело, което беше спечелила срещу университета по този повод. Как мислите, тука кога ще стане някоя да кърми на лекции в СУ? Пък не виждам защо това трябва да се разбира чак толкова от само себе си.

Може би и аз съм малко офф топик - не знам. Докато пишете, си родих едно момиченце на 4.10, така че продължаваме в същия дух. =:-)

hazel said...

wow hommelette!
Честито, живо и здраво да е:)
Пожелавам ти да успееш да балансираш всички страни на личността си.