It Runs In My Family

За пръв път видях мъртвец на 13. Баба ми почина пред очите ми, докато чакахме "Бърза помощ", аз невинно си четях "Наричаха ги Бийтълс". Беше болна от известно време, същата нощ започна да хъхри, изгубила говор, но аз лежах на съседното легло и не извиках помощ достатъчно рано. Вината ме преследваше години наред, а в продължение на месеци след погребението сънувах баба си. Жива.

Тя не помнеше точно коя година е родена. Казваше, че 1907, но по едно време на гости й дойде далечен братовчед и каза, че е родена 1909 г. Баща й излъгал властите за възрастта й, когато я омъжвал насила на 15 годишна възраст. Майка й била гъркиня, Харекльо, и баба ми като дете говорила гръцки. Отначало живели в Сливен, а иначе са преселници от Беломорска Тракия, Лозенград, но идея нямам след коя от войните. От първия си мъж (който, между другото, се е казвал Михаил) баба ми имала 3 деца, всички от които починали малки. Казвала е на майка ми, че може да е било, защото той много пиел. На около 30 (или по-рано) се развела с него. Това така разярило прадядо ми, че я лишил от наследство и цялото богатство се паднало на по-малката й сестра. Не знам колко е бил богат, бил търговец. Но като бях на около 11, преди баба да почине, тя се сдобри със сестра си след десетилетия скарване и аз научих, че имам трима братовчеди в Сливен, всички по-големи от мен. След 89 година разбрах, че са им реституирали много имоти, които довели пак до семейни свади. Изобщо не намеквам, че богатството покварява хората:D Бедността прави абсолютно същото. Може би все пак не битието определя съзнанието.

Говорейки за бедността, баба ми се преместила в Бургас и се оженила за дядо ми, който бил много беден вдовец. (Second hand people should marry second hand people. Thus spake the macro sage:) Имал пораснал син със семейство, а жена му била починала при раждане на близнаци. Това ми го каза майка ми като бях бременна и се жалвах, че нямаме близнаци в рода. Дядо си не помня, загинал премазан от влак като съм била на около 2. Но бил към 70-годишен тогава и синът му от първия брак също починал известно време след това. Дъщерята на този брат беше по-голяма от баща ми и все разправяше колко се забавлявала като дете да вика "чичо" на изтърсака на махалата - баба ми го родила на 38. Има още един син, по-голям (моя чичо) и като че ли едно дете (момиче) между тях е починало като бебе. Изобщо, на баба ми са й умирали много деца. Помня поне две избелели снимки с мънички дечица. Забравила съм имената им. Дали ще ги позная, ако се видим в рая?

Баба ме отгледа докъм 6-годишна възраст, когато тръгнах в предучилищна. Научила ме е да чета на 4 години и самата тя обожаваше да чете, макар да беше необразована. А как разказваше приказки! Сигурно вече съм била в пубертета, когато още я молех да ми разказва нови. И тя понякога все още се сещаше за някакви забравени и разказваше. Пееше невероятно и плетеше на една кука страшно красиви неща. Опита се, милата, да ме научи и мен, и аз всъщност се понаучих в един момент въпреки двете си леви ръце, но явно дълбоката ми неприязън към заниманието "плетене" не е останала скрита за баба ми и тя въздишаше жално, че не съм се метнала на нея. От нея съм взела само външния вид и проклетията.

Проклета баба ми със сигурност е била, но аз като малка не го знаех. За мене тя беше ангел, глезеше ме и ми угаждаше във всичко. Аз бях единствената й внучка и сигурно в мене виждаше оживели мъртвите си дъщерички. Първите ми детски спомени са свързани с това как спя в нейната стая - майка ми и баща ми са решили, че съм голяма вече да спя при тях - нафтовата печка бумти и хвърля отражения по тавана, а аз си играя на криеница със стената, възглавницата и одеялото. Помня как паднах и си порязах глезена на стъкло от бирена бутилка и баба ме носи на гръб до поликлиниката, защото кървях като прасе и там ме шиха. Заради баба съм толкова претенциозна в храненето - тя ми е готвила само неща, които обичам, а аз обичам нещата, които тя ми е готвила.:) Правеше всичко вместо мен, а аз и докрая не ходех да пазарувам вместо нея. Подозирам, че омразата ми към всякаква домакинска работа се дължи на кофтито й възпитание, но какво да се прави.

Баба почина през 1985, същата година събориха къщата и построиха блок на нейно място. За къщата и двора - някой друг път.