Apr 14, 2007

Антракта - не края

Посрещнахме Великден с Рада в болница, в компанията на тежка пневмония. Тя вече е добре, смее се и си играе, прочетохме много приказки, включително индийски. Това ни помогна да решим една кръстословица, където се търсеше цар Нал. (Щом опрях до решаване на кръстословица и судоку...) Иначе прочетох 4 диалога на Платон, от които не бях чела "Федон", наистина е впечатляващ - Сократ на смъртното си ложе говори за безсмъртието на душата, може да постна цитати. "Животописите" на Плутарх също са забавно четиво, прочела съм за Александър, Юлий Цезар и Марк Антоний засега.

Живот и здраве, ще ни изпишат в понеделник. Болницата между другото е Токуда, изключително луксозна, отношението на лекарите - професионално, дай Боже някой ден всички болници в България да са такива.

Ето задължителното стихче:

Песен за надеждата
Недялко Йорданов

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!

А също така - Христос воскресе.

5 comments:

Amber said...

Красиво. Едно от предимствата да си добър поет - надъхваш се красиво.

Anonymous said...

Много съжалявам за дъщеря ти. Надявам се бързо да се възстанови.
А ти тази седмица май имаше рожден ден? Освен със закъснение да ти пожелая да не ти се струпват повече такива "здравни" вълнения...

Hazel Baggins said...

@ amber
Надъхването е важно, иначе следва асфиксия:)
@ Anon
Благодаря за пожеланията. Остаряваме бавно, неусетно почти, много видимо аз...:)

ctalkep said...

добре че е минало викам аз:) а туй на н.йорданов ми се види не толкова лош пунтаж на тоз шедъовър:

Четыре года рыскал в море наш корсар,
В боях и штормах не поблекло наше знамя.
Мы научились штопать паруса,
И затыкать пробоины телами.

За нами гонится эскадра по пятам.
На море штиль и не избегнуть встречи.
Но нам сказал спокойно капитан:
- Еще не вечер, еще не вечер!

Вот развернулся боком флагманский фрегат,
И левый борт окрасился дымами.
Ответный залп - на глаз и наугад.
Вдали пожар и смерть. Удача с нами!

Из худших выбирались передряг,
Но с ветром худо, и в трюме течи,
А капитан нам шлет привычный знак:
- Еще не вечер, еще не вечер!

На нас глядят в бинокли, в трубы сотни глаз
И видят нас от дыма злых и серых,
Но никогда им не увидеть нас
Прикованными к веслам на галерах!

Неравный бой. Корабль кренится наш.
Спасите наши души человечьи!
Но крикнул капитан: - На абордаж!
Еще не вечер! Еще не вечер!

Кто хочет жить, кто весел, кто не тля -
Готовьте ваши руки к рукопашной!
А крысы пусть уходят с корабля -
Они мешают схватке бесшабашной!

И крысы думали: "А чем не шутит черт?!"
И тупо прыгали, спасаясь от картечи.
А мы с фрегатом становились к борту борт.
Еще не вечер, еще не вечер!

Лицо в лицо, ножи в ножи, глаза в глаза!
Чтоб не достаться спрутам или крабам,
Кто с кольтом, кто с кинжалом, кто в слезах, -
Мы покидали тонущий корабль.

Но нет! Им не послать его на дно -
Поможет океан, взвалив на плечи.
Ведь океан-то с нами заодно,
И прав был капитан - еще не вечер!

Hazel Baggins said...

@ stalker
Страшна песен, ей сега ще си я пусна:) мерси