Buy Nothing Day

Този петък или събота е Денят без пазаруване. Нашият ден, денят на противниците на консуматорското общество.



Няколко различни мнения в тази статия, цитирам:

"The consequences of us completely ceasing to purchase non-essentials would mean that the people who create them would be out of work and unable to even purchase essentials."

"The way of austerity and only buying things we strictly need leads to Cambodia under Pol Pot, Afghanistan under the Taleban or China under Mao"

"Consumer confidence, so the government tells us, is vital for the recovery of the economy. A splurge at M&S's one-day sale is the socially responsible thing to do, like buying bonds in the war."

Статията на Пол Греъм бях превела тук.

Long Road Out of Eden

Hi there,
How are 'ya?
it's been a long time
it seems like we've come a long way
My, but we learn so slow
and heroes, they come and they go
and leave us behind
as if we're s'pposed to know why
Why do we give up our hearts to the past?
and why must we grow up so fast?

And all you wishing well fools
with your fortunes
someone should send you a rose
with love from a friend,
it's nice to hear from you again
And the storybook comes to a close
Gone are the ribbons and bows
Things to remember, places to go
Pretty maids all in a row...

От албума "Hotel California" на Eagles.

Dying Brokenhearted

I am one of those who are made for exceptions, not for laws.
But while I see that there is nothing wrong in what one does,
I see that there is something wrong in what one becomes.
O. Wilde

В затвора Оскар Уайлд среща Чарлз Томас Улридж, осъден на смърт чрез обесване за убийството на жена си. Ето посветената на него поема, публикувана под псевдоним след изтичането на двeгодишната присъда на Уайлд за gross indecency.

Балада за Редингския затвор
(Превод Асен Тодоров)

С червен мундир не бе облечен,
червена бе кръвта,
която, смесила се с вино,
обля го след смъртта
на най-любимата, убита
от него през нощта.


Нахлупил шапчица за крикет,
с костюма сивобял,
вървеше сред конвоя леко,
не беше пребледнял,
но никога човек с тъй тъжни
очи не бях видял.


Не бях видял човек да гледа
тъй синьото петно,
наречено небе, да гледа
как облаче едно
по него плава, сякаш теглено
от сребърно платно.


Сред други страдащи се движех
с оловени нозе,
прошепна ми зад мене тихо
един от тез мъже:
"Приятелят, когото гледаш,
ще висне на въже."


О, боже мой! Стените сякаш
се завъртяха в миг,
от гърлото ми се изтръгна
едва сподавен вик:
нима съм истински страдалец
пред този мъченик!


Приятелю, сега разбирам
защо тъй чужд си нам,
към слънцето защо тъй гледаш
с копнеж и упрек ням!
Убил си своята любима
и ще умреш ти сам.



*


Но, чуйте, всеки е убивал
любимата жена —
един с отровно нежен поглед,
друг с думичка една,
страхливецът с целувка кротка,
а смелият — с кама.


Убиват, докато са млади,
убиват в старостта,
едни със златото погубват,
а други с похотта,
добрите само с нож си служат,
че бърза е смъртта.


Обичал дълго или кратко,
взел много или дал,
убил и лекичко въздъхнал
или сълзи пролял —
убива всеки туй, що люби,
не всеки е за жал.


Не всеки тръгва към бесило
с качулка на глава
и с клуп на шията трепери,
пристъпвайки едва,
за да увисне в тъмни бездни
минута след това.


Не всекиго пазач тъмничен
и ден и нощ следи,
когато плаче или в унес
молитва си шепти,
за да не би по своя воля
с живот да се прости.


Не всеки се събужда в ужас
от влезлия шериф,
от капелан, облечен в бяло,
тържествено фалшив,
дошъл да каже, че след малко
той няма да е жив!


Не всеки се облича нервно
с треперещи ръце;
догдето лекар мери пулса
на тръпното сърце,
часовника не гледа сепнат
с пресъхнало небце.


И с гърло, сякаш пълно с пясък,
не всеки скача в пет,
когато с ремъци палачът
го връзва, смъртноблед,
за да потисне всеки порив
у него занапред.


Посмъртната си церемония
не всеки вижда сам
и въпреки че диша още,
ще бъде глух и ням,
когато в гроба си се спъва,
пристъпвайки едвам.


Бесилото не гледа всеки
през мъничко стъкло
и с устни тръпнещи не моли
да свърши туй тегло,
преди Каяф(*) да го целуне
по бледото чело.


--------------------------


(*)К а я ф — първосвещеник, подписал смъртната присъда на Христос — Б. пр.


--------------------------



II.


Шест седмици сред нас из двора
с костюма избелял
вървеше сред конвоя леко,
не беше пребледнял,
но никога човек с тъй тъжни
очи не бях видял.


Не бях видял човек да гледа
тъй синьото петно,
наречено небе, да гледа
как облаче едно
се влачи, сякаш размотава
то сребърно влакно.


Не вярваше в надежди слепи,
не беше той глупак,
не чакаше да дойде пролет
след този плътен сняг,
но искаше да диша въздух,
да зърне слънчев зрак.


Ръце не кършеше, не плачеше,
дори не бе унил,
но пиеше с наслада слънцето,
страха си заглушил,
тъй както най-доброто вино
не беше нивга пил.


Сред други съдени аз крачех,
но ни един от нас
не мислеше за греховете,
извършил в своя бяс,
а само че ще бесят него
в уречения час.


Бе странно, че така се движи,
освободен и лек,
и тъй към слънцето поглежда
безгрижно, с поглед мек,
забравил, че ще плаща скоро
със смърт, но без ковчег.



*


Дъбът и брястът са красиви,
на воля щом растат,
но не когато с тях бесило
позорно построят,
за да отгледат плод ужасен
и в миг да го родят.


Желае всеки да успява,
да бъде по-добре,
но кой краката си би искал
на буре да опре
и през ръката на палача
небето да съзре.


Приятно е да се танцува
в добър и весел час,
когато любовта е чиста
и всичко е пред нас,
но не и под бесило страшно,
загубил дъх и глас.


След него с интерес и с ужас
вървяхме ден след ден,
защото кой от нас би казал,
че смазан, уморен,
не би последвал сам душата си
към някой ад червен.


Но ето че веднъж на двора
смъртникът не дойде —
то значеше: не може вече
и вест да предаде,
че няма обич, няма мъка
на никой да даде.


Ний бяхме кораби, които,
на страшна буря в плен,
се срешнахме, без флаг да вдигнем,
приветен и почтен,
не беше срещата в нощ свята,
а в най-позорен ден.


Ний бяхме двамата отхвърлени
от общество и Бог,
затворени в желязна клетка
за много точен срок,
но към смъртта той само беше
направил своя скок.




III.


А дворът на душите грешни
е яко ограден,
там пиеше той въздух жадно,
вървейки всеки ден
сред тъмничари и палачи —
отвсякъде следен.


Или усещаше пазача,
над него гдето бди,
когато плаче и молитва
отчаяно шепти,
за да не би по своя воля
с живот да се прости.


Директорът държеше строго
за всеки ритуал,
твърдеше лекарят: смъртта е
за всекиго финал,
а два пъти на ден кюрето
четеше му морал.


Изпушил две лули с наслада
и кварта бира пил,
той всеки страх в душата своя
бе сякаш заглушил,
твърдеше, че дори палача
ще срещне с поглед мил.


Защо говореше тъй странно,
самият тъмничар
не смееше да го попита:
той трябва с катинар
устата свои да заключва,
да бъде няма твар.


Че инак, трогнал се, могъл би
внезапно да реши
да утешава с думи благи
нещастните души,
макар и всуе, да опитва
смъртник да утеши.


Тътрузейки нозе оловни,
с обръснати глави,
в кръг тъпчехме — така парадът
глупашки си върви.
Но що от туй? На сатаната
нали сме часови!


Излъсквахме до изнемога
врати и перила,
но коридорите сновехме —
кой с кофа, кой с метла —
и пода жулехме свирепо
с прегърбени тела.


Трошахме камъни и двора
почиствахме от прах,
ревяхме химни — да изкупиш
извършения грях,
но всеки носеше в сърцето
стаен, безмълвен страх.


Страхът пълзеше толкоз бавно —
като вълна в камъш, —
дори забравихме що чака
в грях падналия мъж,
догде край гроб, зловещо зейнал,
не минахме веднъж.


Като уста, за жертва алчна,
той зееше със стръв,
самата пръст, дори асфалтът
жадуваха за кръв;
разбрахме: ще увисне някой
на по-дебела връв.


Прибирахме се с мисли тежки
за Орис, Смърт и Страх,
край нас палачът мина в мрака
и аз, потаснат, плах,
към номерираната гробница,
треперейки, вървях.



*


Таз нощ из коридора празен
страхът бе господар,
прокрадваха се стъпки плахи,
нечувани макар,
лица се вписваха в прозорците,
по-бели и от вар.


А спял е той, сънуващ сякаш
разцъфнали цветя;
пазачите стоели неми
пред тази лекота,
с която спи човекът, който
ще среща днес смъртта.


Но спят ли тия, дето плачат
в живота си пръв път?
Мерзавци като нас са длъжни
в такава нощ да бдят,
към друга мъка приобщени,
за други да скърбят.


Уви, тъй трудно е да носиш
на други тежестта,
кинжалът на греха пронизва
безмилостно гръдта:
убил е друг, но ти ще плащаш
със сълзи за кръвта.


Пазачите пълзяха тихо
край нашите врати,
учудени, че виждат нещо,
невиждано почти:
за пръв път коленичил грешник
молитва да шепти.


Тъй цяла нощ мълвяхме ние
безсмислени слова,
среднощен час перата свои
развя едва-едва
и разкаянието стана
горчиво от това.



*


Най-сетне и петли пропяха —
син, после и червен,
но пак след ужаса не идваше
белязаният ден,
на елфи сенките танцуваха
сред мрака вледенен.


Край нас се носеха те бързо,
забулени в мъгла,
да увлекат луната дръзнали
към тъмните поля,
извивайки и кършейки
в неистов танц тела.


Кривеше се в безумство ятото,
преди да отлети,
ръка в ръка кръжаха сенките
под ярките звезди,
в небето, като вятър в пясъка,
оставяха следи.


И като кукли се въртяха,
по-леки от пера,
но за слуха и за очите
бе страшна таз игра —
та пяха те мъртвец да вдигнат
за сетната зора!

"Охо! — крещяха. — Весели се,
но прангите тежат!
Веднъж-дваж зара си опитай,
но не там, где Грехът
ще те посрещне в Дом Потаен —
строил го е Срамът."


Не бяха сенки тези фигури,
играеха в захлас
пред хора със съдби оловни
в такъв злокобен час.
О, господи! Те бяха живи,
по-живи и от нас!


Валсираха сами, по двойки,
една подир една,
пристъпваха с превзети стъпки
на улична жена,
молитвите ни пародираха
с насмешка и злина.


Ветрецът утринен полъхна
най-сетне, но нощта
не бързаше да си отиде,
плодеше мрака тя
и страх обзе ни пред урока
жесток на утринта.


Сновеше стенещият вятър
сред тъжтните стени,
вълнуваха ума ни спомени —
замиращи вълни.
О, стенещ вятър, Бога праведен
с кого тук замени!


Най-сетне слънцето проблясна
край нашето крило,
достигна през стени, решетки
до моето легло
и аз разбрах: дошъл е краят
на нечие тегло.


Към шест почистихме килиите,
до седем бяха в ред,
а махаше смъртта с крилата,
проникнала навред,
и всеки чакаше вестта й —
и примирен, и блед.


Тя не премина в пурпур, с блясък,
не яздеше бял кон,
с въже триметрово, с дъската,
загърнат в капишон,
дойде палачът да изпълни
зловещия закон.


Усещахме, че сме попаднали
в мочурище сред мрак,
не смеехме да се помолим,
да търсим прошка, знак
от Бога, извисен над всички,
всемъдър и всеблаг.


Защото "правото" човешко
преследва висша цел,
за слабите, дори за силните
не слага свой предел,
а само за отцеубиеца
плете то клуп дебел.


Слухтяхме да удари осем
с език надебелял,
защото знаехме: съдбата
тогава своя дял
отрежда всекиму без милост —
кой както е живял.


Очаквахме — безмълвни, кротки -
обречената дан
на туй, което — с право, с криво -
е всеки призован,
но всекиму в сърцето лудо
ехтеше барабан.


Тъмничният часовник чукна
уречения час,
след удара му се понесе
един неистов глас,
като че ли прокажен някой
вопиеше сред нас.


И сякаш в сън през нас бе минала
всемирната беда,
усетихме как клупът мазен
увисва на греда
и как след туй палачът чисти
последната следа.


Отекна цялата жестокост
най-силно сякаш в мен,
защото знаех, че умира
два пъти в същи ден
единствено човекът, който
от смърт е осенен.



IV.


Отменят службата църковна,
обесят ли човек —
и капеланът е покрусен,
измъчен и нащрек,
за да не се съзре в очите му
дори и укор лек.


Държаха ни под ключ до обед.
Най-сетне проехтя
камбанен звън, след туй защракаха
врата подир врата
и ние хукнахме надолу
със собствен ад в гръдта.


Излязохме да глътнем въздух,
да вземем своя дял,
един бе посивял от ужас,
друг беше смъртнобял,
но хора с погледи по-тъжни
до днес не бях видял.


Не бях видял очи да гледат
тъй синьото петно,
наречено небе, да гледат
как облаче едно
пътува леко и свободно
със сребърно платно.


Но крачеха сред нас и други —
с наведени глави:
палачът би могъл не Него,
а тях да умъртви,
защото той убил бе живо,
те — мъртвото, уви.


Повторен грях душата буди
безмилостно, без свян,
отново раната разврежда
под стария саван
и тя кърви, кърви напразно —
ненужна вече дан.



*


И като шутове облечени,
вървяхме в тишина,
в кръг двора хлъзгав обикаляхме
с превити рамена,
без някой да отрони даже
и думичка една.


Така вървяхме онемели
по вечния си път,
връхлитаха ни мрачни спомени
за укор и за съд:
пред всеки Ужасът вървеше,
отзад пък бе Страхът.



*


Пазачите кръжаха както
край стадото овчар,
парадните куртки не скриваха
зловещия кошмар —
издаваше ги по обувките
полепналата вар.


Защото там, где бил е гробът
приготвеният ров, —
останало бе пръст и пясък
покрай зида суров
и куп от вар неугасена —
да служи за покров.


Той имаше покров, измислен
от гений зъл, лукав.
Заровен гол, че тъй да бъде
срамът му по-гнуснав,
с окови на нозе, загърнат
с пламтящ и бял чаршаф.


Така безспир варта горяща
изгризва кости, плът,
за костите нощта добра е,
а за плътта — денят,
но само за сърцето клето
й стига и мигът.



*


Най-малко три години нищо
не ще засеят там,
на мястото проклето няма
да расне и бръшлян,
но към небето удивено
ще гледа то без срам.


Сърцето, мислят, ще отрови
цветеца избуял,
не знаят, че земята има
по-друг, по-чист морал,
че ален цвят по-ален става,
а белият — по-бял.


От устните цвят ален никне,
а от сърцето — бял,
та знаем ли какво наистина
Христос е пожелал,
щом сухата тояга цъфва
пред Папа занемял.


Ни бяла, ни червена роза
расте в тъмничен двор,
чирепи, камъни и кремък
са нашият декор —
да не попада върху цвете
отчаяният взор.


Не ще да капне върху мястото
листец нито един,
за да прошепне край стената
смиреното "амин",
или да викне, че за всички
умрял е Божи син.


Омразната стена прегражда
за него всеки път,
едва ли като дух би тръгнал
за собствен страшен съд,
остава, окован, да плаче
в мизерния си кът.


Не, в мир лежи, не подлудява
от мъките безброй,
ни страх, ни ужас нарушават
безбрежния покой,
от гроба и луна, и слънце
не вижда вече той.



*


Като животно го обесиха
и без камбанен звън —
могъл би той душата Страдаща
да призове към сън;
след туй го смъкнаха набързо,
оставиха го вън.


Съблякоха го гол — мухите
във весел кръговрат
обходиха без жал очите
и синкавия врат,
но смях събуди у палачите
противният парад.


Не искаше и капеланът
над този гроб да бди
и с кръста свят туй място скверно
веднъж да освети,
забравяйки: Христос е искал
на всеки да прости.


И все пак на Живота мина
той крайния предел
и чужди сълзи ще оплакват
плода на жеста смел,
защото страдащите знаят:
успехът няма цел.



V.


Не знам дали законът има
и някои кривини,
знам само, че добре ни пазят
безмилостни стени,
денят прилича на година —
година с дълги дни.


Знам също, че законът стар е
откак убит е брат,
откакто хората се мъчат
в нерадостиия свят
да отделят с веялка лоша
зърно от зърнояд.


И друго знам: строи тъмници
неистово Страхът
и че решетките железни
единствено стоят
Христос човеци да не зърне
в такъв печален кът.


С решетки слънцето закриват
и бледата луна —
до хората да не достига
ни зрак, ни светлина,
от Бог и Божи Син далече,
да тънат в тъмнина.



*


В тъмницата отровен плевел
единствено цъфти,
доброто бързо се погубва —
подгонено, лети
там, гдето само Отчаяние
над мъките ни бди.


Дете оставят да гладува,
да плаче нощ и ден,
присмиват се, налагат с пръчки
старика изтощен
и никой дума не продумва,
от ужас вцепенен.


Килиите са тъмни ями,
отходен, гнусен кът;
зловоние навред се носи
на жива още Смърт
и само похотта живее
в проядената плът.


Водата е солена, гнила,
а хлябът — пълен с вар,
горчив, отблъскващ, но отмерен
на много строг кантар.
Сънят не иска да прилегне
на гнусния ни нар.



*


Но ни гладът и нито жаждата
ни бяха болестта,
а всеки камък, който вдигахме,
приведени в калта,
заменяше без капка милост
сърцето през нощта.


И носейки тъма в сърцето,
килийния сумрак,
въртяхме диска(*) неуморно,
без да подгънем крак —
по-страшна беше тишината
от всеки звук все пак.


--------------------------


(*)Уред, който затворниците въртят безсмислено, за наказание — Б. пр.


--------------------------



И ни веднъж приветна дума
до нас не долетя,
следеше ни око жестоко
от всякоя врата,
телата и душите гниеха
в забрава, в глухота.



*


Ръждясваше по нас Животът
по нашите лица, —
едни мълчаха, други плачеха
изплашени деца,
но Бог е милостив —
разбива втвърдените сърца.


Сърце, което се разбива
в килията, е дар,
поднесен ведро на всеблагия
небесен господар,
прокажения то облъхва
с дъха на пресен нар.


Щастливец си, ако успее
сърцето ти да спре
разбито и вината своя
докрай то да съзре;
тогава греховете лесно
Христос ще разбере.



*


Дори нещастникът обесен,
с белязания врат,
надява се като Разбойника.
на Рай, а не на Ад —
ще мине ли сърце разкаяно
без Божия печат.


И съдията отреди му
три седмици живот,
душата му за да пречупи
моралния хомот,
пък и ръцете да почисти
от всяка кръв и пот.


Със сълзи кървави могъл би
да заличи кръвта,
защото само кръв спасява
на честния честта —
печата Кайнов тя превръща
в знак светъл на Христа.



VI.


Лежи в тъмницата край Рединг
един злочест човек,
със зъби ръфа го саванът,
макар и твърде лек,
лежи под огнена завивка,
без име, без ковчег.


И ще лежи, догдето Господ
го призове оттам,
излишни са случайни сълзи,
въздишките от срам —
убил е своята любима,
затуй умрял е сам.


Но, чуйте, всеки е убивал
любимата жена,
един с отровно нежен поглед,
друг — с думичка една,
страхливецът с целувка кротка,
а смелият — с кама.

Оригиналът тук.

Мислех, че съм чела всичко важно от любимия ми Уайлд, но съм пропуснала писмото De Profundis, написано от затвора за младия Алфред Дъглас, повод за неговата присъда. Цитатът горе вдясно е оттам.

Велик човек, велик писател. Надявам се да ми прости, че го използвам to make a point.

Eternal Duality

Nothing is.
Nothing is free.
Nothing is free from boundaries.

Или размисли по повод гей парада и ето тази статия на уважавания от мен Сталик. Бих цитирала предпоследния параграф преди "Изводи", но има авторско право, така че си го прочетете на сайта му.

Имам известен проблем с правата на човека - най-вече с изолацията им от задълженията на човека. Кои са задълженията няма да изброявам сега, но да кажем най-общо, че всички те включват помнене, че не сме последният човек на Земята и че останалите й разумни обитатели също имат самосъзнание и съответните произтичащи от него права. Свободата да бъдем себе си е едно невидимо нещо, обвързано с видими неща - мрежи от други хора. Правото на сексуална самоопределеност и свобода на сексуалното поведение вече се счита за човешко право, което е новост, особено за женската половина от човечеството, за която сексуалността - хетеро, хомо, педо, та дори и некро - хиляди години наред е била по-скоро задължение. Не може да очакваме, че преходът от задължения към права ще мине без сътресения.

ЛГБТ движението, откривам току-що, е добило още една буква. Q. Което, вярвам, седи за queer. Лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални хора искат да бъдат приети в обществото и да бъдат обявени за нормални. С пълното съзнание за невъзможността за ясна дефиниция за "нормалност", чисто семантично така, queer e точната противоположност на нормален. Queer e "странен", "особен", "нехетеросексуален", различен - макар че BDSM вече стана мейнстрийм, скоро това чака педофилията с падането и отменянето на age of consent, да се готвят и други парафилии. Единственото, което дефинира "неправилното" поведение е насилието (освен ако не е по желание на BDSM партньора, мнали) и някакви членове и алинеи от закона (справка, разрешаването на гей браковете в Калифорния).

Поведението и мисленето на хората е сложно и води до създаването на сложните мрежи, за които споменах по-горе. Мрежата, в която ние сме едно с австриеца, направил седем деца на дъщеря си в мазето (евентуално с нейно съгласие); в която сме едно с пича, оставил мъртвата си жена 4 месеца на дивана в хола; ние сме едно с всеки, подложил се на операция за смяна на пола. Ние сме част от едно малцинство във вселената, жители на малка планетка, застрашена от хиляди опасности. Няма да е лошо да се обичаме или поне търпим, това е значението на думата "толерантност", но границите са все някъде. Някъде, където не е ок думите "give me a speculum and a hose" да предизвикват оргазъм. Някъде, където мъжът със сутиен извиква жалост и съчувствие, а не "прайд". Някъде, където сексуалната ориентация не е знаме за развяване, а просто една част от източниците на човешка реализация.

Повтарям по-бавно: за осъществяването ни като човешки същества, има и други източници. Ако не можеш да се реализираш сексуално, защото си твърде извратен, това е ок, ти пак си човешко същество от планетата Земя, наш човек, така да се каже. Ако ти се струва, че светът трябва да се нагоди към теб, за да те приеме, виж видеото с онзи японец със стоте надуваеми кукли. Повече печалба за производителя, принос към БВП, вероятно предовратени изнасилвания - да. Нормален? Не. Може би там някъде има хора, които никога, ама никога няма да получат сексуално удовлетворение, ОСВЕН с осемгодишни момчета. Съжалявам, в голямата картинка на света това е неприемливо, мани ти бойловърите. Ама Тиберий го е правил, защо да не го правя и аз, сега сме демокрация? Защото не може. Защото свободата ти свършва там, където започва парафилията и е по-добре да опазим осемгодишните момчета, отколкото някой си да реализира сексуалните си права. Въпреки всички queer организации, които твърдят, че queer e cool.

Мога да съчувствам на различните хора, мога да ги приема в офиса и хола си (макар и не в спалнята), мога да разбера желанието им за общност и обич. Нямам нищо против и хората с увреждания и съм "за" приемането им в обществото и "за" тяхната равнопоставеност. Иска ми се обаче вместо да се развяват по улиците като фенове на ЦСКА, само че вместо червени шалчета - розови прашки - да си зададат въпроса "какво ме прави човешко същество"? Ако желанието им за кожа и камшици е на първо място в отговорите - нямам какво повече да добавя.

И за да разведря тона, ето диалог с осемгодишно момиче, от днес, докато я карах на плуване:
- Рада, ако ти кажа, че има мъже, които обичат да обличат женски дрехи, какво ще си помислиш?
- Че не са добре с главата.
- Ъ-ъ. А ако си ги слагат само у дома си, пред огледалото?
- Е... тогава може.
- А ако си облекат женски дрехи, грим, червило и тръгнат по улиците?
- Ами да ходят, ама ще си помисля, че не са добре с главата.
- Рада. Ами представи си, че ти си женена за такъв човек. Представи си, че мъжът ти облича женски дрехи.
- Ще му направя забележка.
- Ами ако го свариш да облича твоя сутиен?
- Моя сутиен?!
- Да, това е женска дреха.
- Ще му ударя плесница.
- Рада, когато съм ти удряла плесница, на теб и на Мишо, това решавало ли е проблемите веднъж завинаги?
- М-м. Понякога.
- Плесницата не е вариант.
- Ама той дали нарочно ги облича?
- Е как дали нарочно, разбира се, че нарочно!
- Ми може да е по навик... Ох, ще му кажа да иде на лекар.

Това е.

Ethan of Athos

Прочетох "Етан от Атос" на Л.М. Бюджолд - страхотeн роман от 1986 г., разказващ за тегобите на възпроизводството на планета, населена изцяло от хомосексуални мъже.

Първо да порицая превода на заглавието - Аthos e името на полуострова Атон, където гръцките монаси не допускат присъствие на женски животни, камо ли жени. Така се губи заигравката на писателката с непоносимостта към жените на планетата Атос и тяхната демонизация. Иначе главният герой е много симпатичен лекар, сюжетът е "обикновен човек попада в извънредни обстоятелства и се оказва герой", с елементи на шпионски трилър, озарен от светлия образ на адмирал Нейсмит, нищо, че той присъства само като блясък в очите на Ели Куин от наемническата армия на Дендариите. Особено ми допадна моментът с "отърваването" от труп на космическа станция, където всички входящи и изходящи ресурси са претеглени и описани до грам. :)

Както знаят феновете на Майлс Воркосиган, във вселената на Бюджолд бременността и раждането са автоматизирани. Дори нормално заченатият - не "ин витро" - ембрион, бива прехвърлен в "маточен репликатор" , където той дочаква термина на топло, меко и сигурно място, а после бива изваден на бял свят от компетентен специалист по възпроизводство. (Именно приключенията на бебето Майлс в маточния репликатор са определящи за физическите му проблеми през останалия му живот, за който не знае.) А Х хромозомата на Атос се взема от вносни яйцеклетъчни култури, които обаче с течение на годините се амортизират и трябва да се подновяват, но пратката от къща Барапутра се оказва негодна биологична тъкан, вместо скъпо платените яйцеклетки. И нашият доктор тръгва да ги спасява, в опасната и пълна със жени вселена;)

На Атос родителството е издигнато в култ и човек може да има дете само след като набере определено количество социален и морален кредит с обществено-полезен труд. Само родителите имат право да носят мустаци и брада, а един от най-добрите начини да увеличиш кредита си е да си семеен партньор на родител, тоест да помагаш в отглеждането на (чужди) деца. Одобрявам! И ето един дългичък цитат:

- Защо да не клонират толкова, колкото желаят, след като са създали технологията?
- О, разбира се, могат да създадат много бебета... макар че това ще изисква огромни ресурси, висококвалифицирани техници, както и оборудване и материали. Но не разбирате ли, че това е само началото. То е нищо в сравнение с онова, което е необходимо, за да се отгледа едно дете. На Атос отглеждането поглъща почти всички икономически ресурси на планетата. Храна, разбира се... жилища... образование, облекло, медицински грижи... това ангажира почти всичките ни усилия само за поддържане числеността на населението, да не говорим за нарастване. Никое правителство не може да си позволи да създаде такава специализирана непроизводителна армия.
Едната вежда на Ели Куин трепна.
- Странно. На други светове ежедневно се раждат хиляди и въпреки това те съвсем не са обеднели.
Етан, който се беше отклонил от темата, възкликна:
- Наистина ли? Не виждам как може да стане това. Трудовите разходи за отглеждане на едно дете до зряла възраст са астрономически. Във вашата сметка има нещо погрешно.
Очите й се свиха в израз на неочаквана иронична интуиция:
- Виждате ли, на другите светове трудовите разходи не са включени. Този труд се смята за доброволен.
Етан я погледна.
- Що за абсурден двоен стандарт? Атосците никога не биха се примирили с такъв скрит трудов данък! Дори социален морален кредит ли не получават родителите?
- Всъщност - гласът й бе някак особено сух - работата за отглеждане на децата се води женска. И предлагането обикновено надвишава търсенето...

Открих, че имам "Сетаганда" в оригинал и ще взема да си я препрочета.

А иначе, на 28 юни в София ще има гей-прайд парад под надслов "Аз и моето семейство".

Slightly Out of Reach

Аха-аха да повярвам в глобалното затопляне. Не е нормално това, скъпи приятели и съседи, онзи ден бях с дълъг ръкав... днес беше тридесет и пет градуса сигурно.

Дали не е от изсичането на горите? Да опазим Княжевската гора, призоваваха залепени листовки в онази част на Витоша, където не бях ходила от бая време. Да опазим площадчето с чешмата на Княжево от хомо сапиенс и неговите опаковки, призовавам аз. Може ли, може ли, може ли да няма толкова много боклук на тази нещастна земя? Погнусих се дори да снимам.

Заведох Рада на Витоша за последно, че в събота заминава на лагер в Китен, а после ще е при баба и дядо. Едвам ме дигна от леглото милото дете, на мене, дето се вика, не пей ми се, не смей ми се, но отидохме на фоторазходка от Княжево до Тихия кът. Пеша. Изядохме колосално количество сандвичи и си наливахме вода от чешмите. Отначало тя нещо недоволстваше, че имало хора, после обаче нагазихме в тишината и се чуваше само пеенето на птици. Чуйте и вие:)

"Тихият кът" ми хареса - мотел, басейнче с шезлонги, рози, ресторантче, детска площадка, струва 30 лева за двойна стая на вечер, 60 за апартамент. Бих отишла в някоя делнична вечер, стига да знаех как се стига с кола.

Обещах в 7 клас да купя истинска камера. Казана дума - хвърлен камък.

Nothing in Return

You owe me nothing for giving the love that I give
You owe me nothing for caring the way that I have
I give you thanks for receiving it's my privilege
And you owe me nothing in return

Eто цялата песен, с целия много мъдър текст. Беше истина преди 6 години, реших да е истина и сега.

Вместо това, мнали. Винаги съществува и тази опция.

Не написах мейла, който си бях обещала да напиша днес на един човек, когото не съм виждала близо шест години и сигурно никога повече няма да видя. Факт е, че съдбата е на негова страна. Съдбата напоследък е на страната на противника, както и да го погледнеш, но аз ще се помъча да проявя благородство, дао, милосърдие (insert random virtue here).

Рада и Мишо днес имат сестричка, 3.500, Калина. Ще ги заведа в зоопарка и ще си напомням, че всеки трябва да има шанс да иде в Лондон.

The Happening

Като умерен фен на този режисьор, отидох да гледам филма на кино, плюс задължителната "Виктория" след това:) Половината от удоволствието на киното е социализирането.

Филмът е... идеен. Шиамалан ги умее тези неща. Колкото и да е преексплоатирана идеята за апокалипсис, тук тя се носи грациозно като повей на вятъра;) и ако си с по-лабилна психика, може да настръхнеш. Спестени са ни безкрайните монолози от "Жената от езерото", в този филм не се говори много. Затова пък езикът на тялото е много, хм, изразителен.

Марк Уолбърг не харесвам изобщо, а и другите герои просто се носеха едно безцелно напред-назад. Атмосферата обаче беше... силна. Финалът също. Не мисля, че Шиамалан е искал да направи "правдоподобен" филм, според мен е искал, както винаги, да се забавлява.
Без да навлизаме във философски и екологични размисли, ние (кралското ние) също се забавлявахме.

п.п. Отивам да говоря с Палмър и другите...

Crying in the Rain

I want to thank you, Lord,
For all you have given me
For all you have taken from me
For all you have left me...

1986 or so:)
The original song.

Finance for Dummies 5

"За бога, братя, не купувайте"
Димитър Попов, министър-председател на България, 1991 г.

Или поне не купувайте на кредит. Според тази статия, брутната сума на кредитите от банкови и небанкови финансови инстутиции е 85% от БВП, или 50 млрд лева. (Предполагам общо към физически и юридически лица.) Във Великобритания само потребителската задлъжнялост надхвърля 100% от БВП. В тази статия на "Индипендънт" се описва състоянието на икономика, която от години "купува веднага, плаща после". Говори се за невъзможност да се изплащат дълговете, което буквално праща на улицата хора, чиито домове са иззети от банките.

В България основният лихвен процент засега расте, което води до повишаване на вноските по ипотечни и потребителски кредити и съответно намалява разполагаемия доход на домакинствата. Разполагаемият доход страда и от растящите цени на храните и горивата, за който не е чул, от 1 юли токът и парното се увеличават, а още преди това НСИ съобщи 15% инфлация на годишна база.

Увеличеното потребление според някои икономисти води до повишена инфлация. Немалка част от консуматорите потребяват на кредит - кредитна карта, овърдрафти, потребителски кредити, което обяснява видимо по-високия стандарт на хора с видимо ниски доходи. Без да вкарваме в уравнението прането на пари от наркотици и проституция;) искам да обърна внимание на рефинансирането - теглене на нов кредит за погасяване на вече съществуващ кредит. Не, не, и пак не.

Информативен текст за рефинансирането тук. Препоръчвам на всеки.

Съвсем между другото, попитах приятел инвестиционен банкер за съвет и той ме посъветва да инвестирам в храна. :) Не е смешно, знам.

Screwtape Letters

Прочитайки края на последния коментар на Размисли:

Но при разговори с мъже съм стигнала до извода, че когато говорят за женска красота те на първо място имат предвид тънкост на тялото и после всичко останало.

изведнъж ми просветна, откъде ми е познато това, за което си говорим в поста за анорексията.

"Писмата на Душевадеца" е сатиричен роман в епистоларен жанр, или колекция писма от главен демон до неговия племенник, с наставления как да процедира в изкушаването на млад християнин по време на Втората световна война.

Не ми се преписва от българския превод, затова ето ключовите цитати на английски:

In a rough and ready way, of course, this question is decided for us by spirits far deeper down in the Lowerarchy than you and I. It is the business of these great masters to produce in every age a general misdirection of what may be called sexual "taste". This they do by working through the small circle of popular artists, dressmakers, actresses and advertisers who determine the fashionable type.

(hellish PR!)

Thus we have now for many centuries triumphed over nature to the extent of making certain secondary characteristics of the male (such as the beard) disagreeable to nearly all the females—and there is more in that than you might suppose.

(аз все още харесвам мъже с много тестостерон и окосмяване, явно съм старомодна)

The age of jazz has succeeded the age of the waltz, and we now teach men to like women whose bodies are scarcely distinguishable from those of boys. Since this is a kind of beauty even more transitory than most, we thus aggravate the female's chronic horror of growing old (with many excellent results) and render her less willing and less able to bear children.

Съвсем по темата, много преди Photoshop.

We have engineered a great increase in the licence which society allows to the representation of the apparent nude (not the real nude) in art, and its exhibition on the stage or the bathing beach. It is all a fake, of course; the figures in the popular art are falsely drawn; the real women in bathing suits or tights are actually pinched in and propped up to make them appear firmer and more slender and more boyish than nature allows a full-grown woman to be.

As a result we are more and more directing the desires of men to something which does not exist—making the rôle of the eye in sexuality more and more important and at the same time making its demands more and more impossible.

С пожелания за повече здрав разум у мъжете и по-малко импланти у жените:)

Out Of Nowhere

Вчера за пръв път пих бира на терасата, а то взе, че заваля. Днешните снимки на Рада показват "новия" балкон с чадър, маса, два стола и нови саксии, които се надявам да не забравя да поливам. Колкото по-често пия бира (и кафе) на терасата, толкова по-малка вероятност има да ги сполети съдбата на Палмър. И разбира се, да ядем сладолед с децата.

Имам и мускулна треска от тичането вчера. На квадрицепса! Ето част от маршрута.


"Александра Видео" вече затвори. RIP, dvd-та под наем.


Новината е, че уикенда заминавам за Априлци. Планът да намеря човек с кола, който да ни закара, пропадна и съответно ще карам аз. Неволята и тъй нататък. Watch this space.

Еdit

Ходи ли ви се с нас на Априлци? Децата вдигат шум и понякога са досадни, но като цяло са готини и забавни, па макар и свръхактивни. Аз понякога им крещя и съскам, но иначе им се радвам. Оферти се приемат до петък на обяд. :)

Снимки.

Moon To

Снощи гледах хонгконгския "Протеже" - просто нямам думи. Страшно силен филм, много добър Анди Лау, още по-добър Даниел У, режисьорът ме хипнотизира от първия до последния кадър.

- Разказва се за предизвикателствата към добрия мениджър, за неумолимите закони на бизнеса, за конфликта работа-семейство, за лоялността и приятелството. За празнотата и самотата, за кариеризма и мазохизма. За downsizing и визуализирането на цели (искам да спечеля 20 милиона).
- Има общи референции с "Трейнспотинг" и "Трафик", фантастична секс-сцена, красива китайка и малко gore.
- Отдавна не се бях впечатлявала така от филм. Благодаря за препоръката, никога нямаше да го гледам, съдейки по резюмето.

Dreaming Neon Black

I have heard what the prophets have said
who prophecy lies in my Name,
saying "I have dreamed, I have dreamed!"
Jeremiah 23:24-25.

Dreaming of good stuff
that could happen
but never did.
Dreaming of bad stuff
that happened
like it did.
It wasn't lucid, but you smiled,
held my hand, looked me in eye,
and said 'no'
one last time.

Be Careful It's My Head Too

Лежа по гръб на матрака, облечена с къса блузка, и правя плахи опити за коремни преси. Избирам този ключов момент да обясня на Рада за анорексията. Тя ме изслушва внимателно, после ме потупва по голия корем и казва:
- Спокойно, на теб това няма да ти се случи.
:))
Ужасно е забавно да имаш деца. E, вероятността да имаш забавни деца нараства значително, ако ти си забавен човек;)

Майтапа настрана, прочетох, че в България има 200 000 жени и момичета с анорексия. Вярно, че 49% от статистиката е измислена, но и четири пъти по-малко да са, пак е страшно.
Искам да цитирам Случайна, която пише в коментар в блога си следната мъдра мисъл:

А иначе...за онези 53 килограма...човек има нужда от драми и момичетата, които твърде много четат "Космополитан" си намират драмите в стил "Космополитан". Но също е вярно, че модата се прави за слаби жени. Най-добре изглеждаш в дрехите, които се носят и продават, ако си свръх слаба. Преди, като ходех на аеробика, мого се впечатлявах в съблекалнята как една жена с перфектно тяло на богиня, изваяно с всякакви изивики и супер бюст, като си облече нормални спортни дрехи за ежедневието изглежда леко трътлеста и смотаничка. А девойчета, дето като са голички приличат на богомолки, като си сложат дрешките стават като за корица на списание. Естествено, всеки може да намери дрехи, които да му отиват и да го подчертават и така нататък, но не всеки има време, пари, пък и вкус. Хората си купуват това, което е по магазините и точка.

Абсолютно точно така е. Вижте няколко модела.

И ето видеото за деня - съжалявам, гадно е, но пък е само 40 секунди.



Иначе аз съм потресена колко обичайна тема за разговор са станали диетите. За хранителни режими разговаряме, както англичаните за времето. Господи, за отслабване вече може да се говори дори с мъже! Вчера казах на приятелка "колко си отслабнала" и в следващия момент се усетих, че това не е комплимент. Слабата жена не е здрава, колкото и добре да изглежда в дрехите си. Подкожната мазнина защитава важни детеродни органи, а красивият бюст е невъзможен при резки колебания в теглото. Повярвайте, 22 месеца кърмене не развалят гърдите така, както една нисковъглехидратна диета.

Забравих да кажа, че вкус се възпитава и повечето съвременни мъже са възпитани от Fashion channel да харесват ултраслаби жени, в този смисъл те подтикват жените (си) към отслабване. С което не искам да кажа, че разплутите сланини са нещо хубаво, но вижте пак видеото.

Отивам да тичам, а Рада да кара колело.

Valuable vs Virtuous

Вече няма добродетели, вайкали се древните римляни. Младите са нахални, не уважават по-възрастните, нямат никакъв морал, мързеливи и некадърни. А щом ние казваме така, значи вече не сме млади;) Никога не съм се чувствала особено млада, от осми клас насам, а и от по-малка, както ще си проличи от следната случка:

Моя милост е към двегодишна. Мама ми задава анти-възпитателния въпрос, който аз никога не съм задавала на моите:

- Я кажи, кого обичаш най-много?
- Аз обичам всички хора на света!

Горката ми майка, години наред се мъчи да ми намекне, че е трудно да обичаш "всички", при положение, че не обичаш семейството си, но моята глава увря едва наскоро.

Тъй. Ето цитат от Клавдий, диктува ми Рада:

"Колко щастливи са грохналите старци, когато в края на един дълъг живот, прекаран в робство, ще могат днес да изпуснат сетния си дъх с тези сладки думи на уста: "Свободни сме!". И колко поучително е за младежите, за които думата "Свобода" е само име, да разберат какво значи тя, когато чуят да се подема от всички уста. "Свободни сме!" Но, уважаеми сенатори, нека не забравяме, че само добродетелта е в състояние да опази свободата. Бедата на тиранията е, че тя обезсърчава добродетелта."

Добродетелта, скъпи приятели и съседи, е онова, което в наши дни се нарича меркантилно "ценности". Добродетел е дума, на която Рада, а и не само тя, заеква и пита "какво означава". Ето какво, според уикипедия.

Тиранията на индивидуализма също обезсърчава добродетелта.

Smoke on the Water

It seemed that
we would lose the race

Не пуша вече една година - не е кой знае какво геройство, въпреки подкрепата на много приятели, но оттогава животът ми се смали непредвидено. Случиха се неща, които не можах да понеса без цигари и се пречупих вътрешно - смея да твърдя, че можеше да се избегне с една-две дози никотин. Така сме ние, пристрастените, захапваме живота с разклатени зъби и после плюем. И се усмихваме. А без дрогата животът изгубва вкуса си, изгубва на моменти дори фокуса си, движенията ни стават вяли и апатични и минусите далеч, далеч надхвърлят плюсовете. Поне спестих доста пари, това не може да се отрече...

Долината на смъртната сянка преля от катаклизми и вече не усещам сянката на смъртта. В Стария завет пише, че любовта е силна като смъртта, а аз открих, че се влюбвам през юни още преди 20 години и оттогава внимателно регулирам емоционалния си цикъл. Естествено, далеч не винаги успявам, но си прощавам, защото юни, а не април, е най-жестокият месец. Тогава мога да се отпусна и да ме боли, защото и аз съм човек. Тогава усещам тежестта на шестте години, откакто съм сама (с изключение на три разхубавяващи месеца, които бяха, хм, разхубавяващи). Усещам, че пословичната ми самодостатъчност не е достатъчна и че искам да има с кого да ида за три дни на Ропотамо. Тогава пиша стихове и разкъсвам спомени. Тогава спирам и цигарите.

От утре почвам да тичам сутрин из квартала. Call me wierd.

Learning to Fly

can't keep my mind from the circling skies
tongue-tied and twisted
just an earth-bound misfit, I.

Казваха, че спортният парашутизъм почва след 300 скока, а аз си останах с 220, така че не съм много надежден източник на информация. Прекарах 2-3 години в аероклуба - за нещастие спирката за летището беше по пътя ми за училище и нерядко вместо в първия час се озовавах в първия самолет. Още помня мириса на парашут ПД-47. После съм скачала с кръгъл УТ 15 (да не се бърка с УП 9, с който скачаха десантчиците в казармата и чието съкращение означаваше "убиец на парашутисти") и накрая с тип крило RL 10 и 12. Когато дойдох в София, се чудех дали да не отида да скачам на Божурище, но предвид училищния ми опит, реших да се съсредоточа върху следването, защото иначе можеше и да не завърша. Тогава не знаех още за пристрастяването към адреналина, но определено бях открила за себе си, че когато скачам, нищо друго няма значение.

ОСО - Организация за съдействие на отбраната - финансираше скоковете от самолети АН-2, а също и от малък триместен чешки самолет, чието име съм забравила (!), а го сънувах много пъти. Дълго време, когато основният самолет беше на ремонт и се скачаше с малкия, не ходих на скокове. Случвало се е да седя на спирката и после да се върна, без да ида на летището. Добре ме бяха наплашили:) Страшното при него всъщност беше, че вместо да излезеш направо през вратата (с ритник или без), първо заставаш на стъпенката и се хващаш за крилото, поглеждаш към бездната под теб и се оттласкваш. Най-сетне се престраших, отидох за шестия си скок и видях огромния свят отгоре, понеже прозорците на самолетчето бяха големи. В онзи ден взех решението да продължа да скачам, а бях отишла колкото да видя как е, като повечето хора.

Първите десетина скока бяха от 800 м, с автоматично отваряне на парашута, после си го отваряш сам. Подготовката беше тежка - спокойно мога да заявя, че съм изкарала един месец в казармата, или в лагер-школата на летището. Ставаше се в 5:30, физзарядка, закуска и в 6:30 излиташе първата машина, скокове до обяд, обяд, после пак физическа подготовка и така:) За ниско отваряне наказанието беше миене на тоалетни. Максималната височина, от която скачахме тогава, беше 3000 м, а аз съм скачала от максимум 2200. Инструкторите ни обучаваха стриктно, имаше тренировки за безопасно приземяване, за безопасно излизане, за фигури във въздуха, за отцепване и отваряне на запасен и какво ли не. Скатаването (не сгъването) на парашута беше важна част от обучението - все пак от това ти зависи животът. Рутината - скатаваш, нареждаш се на полосата, проверяват те, тръгваш по тревата, качваш се, излиташ, гледаш - скачаш. Приземяваш се, разбор на скока с инструктора, пак скатаваш, пак се нареждаш... правила съм по 6 скока на ден по време на лагер-школата, но имаше дни, в които се правеше максимум един. Имаше дни, в които само седиш и чакаш да се оправи времето. За пръв път в живота си съм мила прозорци в парашутната зала...

Парашутистите бяха най-сплотената група хора, които някога бях виждала. Бяха непрекъснато заедно - на летището, извън летището, на купони, на заведение. Имаше конфликти, съперничество и "мерене", но там видях за пръв път истинско мъжко приятелство. И истински мъже, предполагам:) Естествено момичетата ходеха с момчета парашутисти. Не за друго, ами ти нямаш живот извън аероклуба. Там срещнах първата си голяма любов - така и не скочихме заедно на групова акробатика, двата ми такива скока бяха с други парашутисти. Бях заедно с тези хора на балове, на сватби и на погребения. Мда, едно лято имаше инцидент със смъртен случай, след който 2/3 от хората се отказаха от скоковете. След едномесечната пауза всички ни беше страх. Аз бях чувала за инцидент преди да почна да скачам, наясно бях с риска - затова и не съобщих на родителите си, че се занимавам с това. (После се оказа, че баща ми познава шефа на аероклуба, били съученици в техникума, после кандидатствали заедно за военни пилоти, но баща ми не изкарал медицинския преглед). Не ме беше "страх", че няма да се отвори парашута - повече ме беше страх, че няма да падам стабилно или няма да мога да си направя фигурите. Отваряла съм запасен веднъж - около 30 скок - не бих казала, че е особено страшно, тренирано беше безброй пъти на земята.

Оттогава мина много време, забравила съм почти всичко и понякога се питам защо съм го правила и дали изобщо съм същият човек, който е скачал с парашут. Може би научих някои важни неща. Научих, че зад всяко удоволствие се крие адски много труд. Научих се да внимавам съсредоточено за всяка гънка и всяко въженце. Научих се да се владея, да не губя самообладание и да реагирам бързо. Научих, че свободното падане е като оргазъм. Научих, че смъртта е на една крачка, но въпреки това трябва да живееш, все едно я няма. Отново и отново прегръщах струята и падах, каска, очила и тежки обувки. Мъничък човек, предизвикващ небето и стихиите. Аз.

П.П. За който му се скача в 21 век, да провери Skydive Bulgaria и Парасоф.

The Cruellest Month

Pink Floyd - Coming Back to Life

Where were you,
When I was burned and broken
While the days slipped by from my window watching
And where were you
When I was hurt and I was helpless
Because the things you say and the things you do surround me
While you were hanging yourself on someone else's words
Dying to believe in what you heard
I was staring straight into the shining sun

Lost in thought and lost in time
While the seeds of life and the seeds of change were planted
Outside the rain fell dark and slow
While I pondered on this dangerous but irresistible pastime

I took a heavenly ride through our silence
I knew the moment had arrived
To kill the past and coming back to life

I took a heavenly ride through our silence
I knew the waiting had begun
And I headed straight into the shining sun

Aeropause

Реклама с парашутисти на живо. Изписват във въздуха буквите на една японска марка. Видяно тук.

Направо се вдъхнових да разкажа за моите скокове, и без това имам работа за целия китайски народ.

Очаквайте включване.

A Great Day For Freedom

And there's a change that,
even with regret, cannot be undone

Някои неща не се случват втори път, а когато са ти се случили за пръв път, не си знаел, че е и последен. Отнася се не само за пътувания...

Лондон беше първият ми любим чуждестранен град, който видях на живо. Стори ми се прекрасен - прекарах там само два уикенда, но успях да видя страшно много неща и дори да се изгубя, да хвана такси и да си изпусна автобуса за Бат. Видях Темза, моста Тауър, Уестминстърското абатство, Пикадили и Лестър скуеър, Бъкингамския дворец, Хайд и Риджънтс парк, Националната галерия, Британския музей, Сохо, метрото, ходих на гости в нормален лондонски квартал, бях част от света, но се чувствах у дома си. Когато самолетът се издигна от Хийтроу, си обещах, че ще се върна.

Оттогава минаха 15 години и още не съм се върнала. Има голяма вероятност никога да не се върна, а и дори да го направя, възприятията няма да същите като с двадесетгодишните ми сетива. Не можеш да прекосиш една и съща река два пъти. Не можеш да срещнеш стара любов и да си щастлив с нея, сякаш годините не са минали и сбъдването на мечтите е заслужено след дългото чакане.

Мога и без да ида втори път в Лондон. Има толкова хора, които не са били там нито веднъж.

Hands of Time

- Мамо, мамо, преминах в трети клас!
- Е то оставаше и да не преминеш...

Краят на учебната година на Рада. Сутринта закупихме голям и красив букет за любимата госпожа и проведохме следния безумен диалог по пътя към цветарския магазин:

- Аз много си обичам госпожата, искам да й купим красив букет.
- Чудесно, ще й избереш.
- Много е хубава, добра и млада.
- Е, млада... колкото мен е, или малко повече.
*Shocked*
- Не може да е повече от теб!
- Ама Рада, тя има дъщеря на 18!
- Еми родила я е млада! Най-много на 35 е госпожата!
- Я сметни на колко трябва да я е родила?
- Ъ-ъ, на 17.
- Виждаш ли? На 17 още си ученичка, едва ли е подходящо да имаш бебе.
- Значи я е родила на 20... и сега е на 38... вярно е по-голяма от теб. Обаче носи грим и няма толкова бръчки колкото теб.
- ... Мерси. Ама няма и две деца и толкова грижи.
- Да, освен това ти си доста строга. Госпожата казва, че аз имам много добро домашно възпитание.
- Радвам се. Кой е най-невъзпитан от вашия клас?
- Ивайло. (Иначе много сладък тип, но преместен от друго училище.)
- А майка му каква е млада и хубава. Хах, еми ето. Колкото по-добро домашно възпитание, толкова повече бръчки за майката.
- Май да...

Ваканция, ура!

Omnivores Galore

give us today our daily bread

Никога в живота си не съм била на диета, нямам целулит и стрии, а много хора твърдят, че съм слаба и стройна, въпреки двете деца. Добро начало за списък с храни, а?:)

Мария ме предизвика за пет любими ястия. Ще мина по допирателната и ще възхваля минимализма в кухнята.

1. Пиле със зеле. Ама наистина. Може и с прясно, и с кисело зеле, без лук в моята рецепта. При киселото зеле се добавя черен пипер и дафинов лист, от друго няма нужда. Във варианта с прясно зеле се добавя доматено пюре, смлени домати или друго доматено производно.

Тук едно неплатено рекламно съобщение. Пилешкото е адски вредна храна напоследък. У нас консумираме един път в месеца - купувам възможно най-кльощавото цяло пиле от Хит и го готвя същия ден на две манджи - половината на пилешка супа, другата половина на пиле с картофи, ориз, зеле, или домати. Пилешките бутчета особено са пълни с хормони и антибиотици и нямат правилната форма за пилешки крак. От пилешкото се дебелее, а първият мензис на момичетата идва на 10 години. Не казвам да не ядете, просто не си мислете, че е полезно - освен ако нямате баба на село, която отглежда пилета. В такъв случай можете да сравните вкуса на пилето оттам с това от магазина и разговорът приключва.

2. Шопска салата. Какво да кажа... Мога да ям това цяло лято без ми омръзне и го правя. Не мога да не завия от мъка към луната за любимия ми зеленчук - доматите. Първо, купувам най-рано през май. Не може да ядеш домати през февруари и да очакваш, че имат някакъв вкус. Вуйчо ми все още отглежда домати в двора си и тази пролет почти се изкуших да си взема два стръка разсад и да ги гледам на терасата. Не съм забравила вкуса на доматите - нищо общо няма. Истинският хубав домат няма нужда дори от сол!

3. Свинско с картофи на фурна. Аз ползвам един глинен грънец без капак (счупих го). Може с крехко или с по-шарено месо. Нарязва се на парченца, слага се в грънеца заедно с нарязан лук и се задушава в малко олио във фурната. Слагат се сол и червен пипер, добавят се картофите (кило) и се покрива с фолио, или с капак за по-сръчните от мен. След едно известно време се добавят 2 настъргани домата или там каквото ползвате. После чубрица - подправката, която един приятел си носи в САЩ всяка година и е обект на проверки по летищата по този повод.

4. Карфиолена мусака. Никога не бях яла карфиол като дете, знаех, че се слага в омразните ми туршии. Един път в някакъв ресторант се престраших да опитам и оттогава е любимо ядене. Eто лесна рецепта: Вари се цял, после накъсвам на розички и слагам в намаслена тава. Има вариант с или без кайма. Ще кажа с каймата, за да ви напомня да не си купувате кайма, ако можете да го избегнете. В 9 от 10 случая моля месаря да ми смели избрано от мен парче свинско. Ако много държите на телешка кайма - добре, но и свинската става, зависи от месото. Каймата се задушава заедно с малко настърган лук в тиган като се разбърква. Слагам червен пипер и друга подправка, ако имам муза. После сипвам при карфиола в тавата и разбърквам. Запича се на силна фурна, после отгоре се слага заливка от кисело мляко и яйца (една кофичка, две яйца) и пак се запича. Отгоре се настъргва кашкавал (ако има) и пак във фурната. Вкусно е.

5. Тук трябва да сложа любимия ябълков сладкиш на Рада, който е много лесен за описание - всеки път е различен, защото иначе ми омръзва. :) Напишете "сладкиш с ябълки" в гугъл и комбинирайте. Всеки път обаче е голям хит и се изяжда за максимум един ден.

Така - Джен да извади престилката, защото иначе... нали знаеш;)
Яла съм вкусни неща при Ffox, искам пак:)
Трябвало и мъж - имам някакъв спомен, че Wolfy, aka Mountain King може да готви и като такъв попада в графата "идеален мъж".

И докато сме по темата:
- Резюмираната статия за всеядното животно.
- Нула газирани напитки в моето домакинство. Не че "натуралните" сокове са по-полезни, но със сигурност имат по-малко захар.
- ВСЕКИ ден плод. Понеже рядко ядем салати, наблягаме на плодовете. Всеки ден.
- Всяка седмица риба. Много се опростява въпроса "какво да сготвя" като знаеш, че един ден в седмицата ще е риба - разбира се, редувам видовете, за да не ми писне. Пека на фурна, последно готвих на супа и стана фантастична. Може би затова сме и умни, освен слаби;)
- Един път на две седмици junk food night - с бисквити, сладкиши, чипс, шоколадови бонбони. За съжаление junk food под формата на вафлички, бонбонки и прочие залива и ежедневието - винаги нося на Миш нещо за похапване след градина, че е гладен. Радва се много и на банан, или на парче суров карфиол, но... по-често е готово маслено кексче.
- Ядене често и по малко. Аз ям 4-5 пъти на ден.
- НЕ на колбасите. Много-много рядко шунка, свинска или пуешка.
- Хляб. Според мен диетите без хляб са опасни, да не говорим, че много често хората, отказващи хляба, върло налитат след това на пасти. Типов и "Добруджа". Децата, незнайно защо, ядат 99% от манджите без хляб, но си наваксват с филийки и сандвичи за закуска. Последно купувах ръжен и Рада каза "о-о прекрасен е, хляб за гладни гърла".

И да си пожелаем в следващите поне 30 години да не сме гладни. Амин.

Finance for Dummies 4

I would buy anything that has 'enhanced' in it.

Информацията в днешно време управлява. Можем да прочетем за разни компании, че си увеличават капитала. Това звучи добре, нали? Капитал - хубава дума, увеличение - също.

Да видим. Капиталът, това са парите, с които едно дружество оперира на пазара. Простичкото икономическо уравнение е Активи= Пасиви + Акционерен капитал. Или,

Капитал = Активи - Пасиви

В случай, че все пак някой не знае - активите са хубавите неща в баланса, а пасивите - лошите. Дълговете ни. Капиталът на акционерните дружества се състои от акции, които са собственост на различни субекти, наречени акционери. Решенията за увеличаване на капитала се вземат от ОСА, или общо събрание на акционерите, където естествено, както в политиката, важи мнението на мажоритарния собственик на акциите.

И така, идваме до увеличението на капитала - на английски думата е raise. Освен "увеличавам" тя значи "събирам, набирам". Това, разбира се, може да означава, че си разширяваме дейността, но не само. Един от източниците за увеличаване на капитала е капиталовият пазар.

За да бъдат търгувани на борсата, компаниите трябва да са в добро финансово състояние за първоначално публично предлагане (IPO) и да отговарят на съответни стандарти. Освен това финансиране, се използва дългово финансиране (чрез издаване на облигации или чрез заеми) и дялово финансиране (чрез продажба на пакет от съществуващите акции). Кратък, но много информативен списък на предимствата и недостатъците на различните видове финансиране - тук, заедно с интервю за бъдещето на капиталовия пазар в България. Има и интересни неща като например:

Предимство на IPO - Набиране на капитал за изплащане на дългове.
Недостатък на IPO - Функционирането на компанията и фирмените операции стават публично достояние. :)

Котировките на Българската фондова борса от миналата есен насам имат низходящ тренд, което на прост език означава, че цените на акциите спадат. Тоест, капиталът на акционерните дружества намалява и трябва да бъде "увеличен".

Накрая едно лирическо отклонение за три инфраструктурни компании, листвани на борсата.

Оперативната печалба(EBITDA) най-бързо е нараснала при „Мостстрой” със 451%, следвано от „Холдинг Пътища” със 109.6% и „Трейс Груп Холд” с 42.6%. Подобна е и ситуацията при нетната печалба. Въпроса е дали трите инфраструктури компании ще успеят да поддържат високият ръст на приходите и рентабилността. Спирането и забавянето на европарите по програмите, финансиращи инфраструктурни проекти ще създадат трудности и на трите публични компании да поддържат високи растежи в приходите и печалбите.

Източник.

Така наречените "европари" са друг вид финансиране - безвъзмездно. Да живее капиталът.

Food Lover 1

What if the light
Shines in darkness my friend

Разказвала ли съм, че бях галено мамино детенце, досущ като в онази приказка, което в деня на сватбата си можеше единствено да пържи яйца? И това нямаше да мога, ако в шести клас една съученичка не ми беше дошла на гости и се беше възмутила, че не мога и яйца да пържа! Е, правех кексове и торти, ама това е по друга линия - просто толкова много обичам сладки неща, че изчетох разни рецепти и се научих още в гимназията.

Сега вече мога да готвя всичко. Не че го правя!:) Обаче оставена пред пълен хладилник, съм в състояние да измисля и сътворя поне две манджи. Друг е въпросът, че винаги държа хладилника си полупразен, защото не обичам да пазарувам, а и предпочитам пресни продукти. Какъв е смисълът да напълниш камерата със замразено месо? Ок, може би има смисъл, ако си купил половин прасе от някой чичо на село, но аз нямам село и купувам месо от месарницата, готвя го, после на следващата седмица купувам пак, и така.

Напоследък излиза, че готвенето се превръща в екзотично занимание за хора с много свободно време. Храната е в заведение, или на един клик разстояние, а когато е в къщи, пак е готова и полуготова. Недейте така, момичета и момчета! Докарвате си лошо храносмилане и здравни проблеми. Затова, в пристъп на тъй редкия при мен алтруизъм, почвам серия от постове с лесни рецепти за хора, чиято идея за приятно прекарване не е двучасово седене прав до печката, с леки прибежки към мивката.

В хладилника ми има винаги:
- прясно и кисело мляко
- яйца
- масло
- лук
- доматено производно
- бяло сирене (преди и кашкавал, ама сега трудно си намирам хубав)

В шкафа ми има винаги:

- брашно
- захар - на пясък и пудра
- някакви макарони
- ориз
- няколко подправки, без да залитам в крайности. мисля да си купя мелачка за черен пипер, много години нямах, понеже за деца се готви без черен пипер.

И тъй, сезонът на тиквичките. Децата не обичат, затова си направих сама. (Това като "секс с любим човек", но малко по-различно.) Четири тиквички би трябвало да стигнат за двама, защото аз ядох два пъти.

Нарязват се на кръгчета и се посоляват, после се оставят известно време в купа. Преди ги нареждах на хартия да се отцедят, ама айде сега. После им се сипва брашно и се разклаща купата, за да полепне брашното по всички. Междувременно фурната се нагрява на 250 градуса или там нейде (аз съм с един древен Раховец 02 Б, който все някой ден ще го сменя, но засега си кулинарствам на него и излиза вкусно). Тавата се намазва с обилно с олио, изсипват се набрашнените тиквички, отгоре се слага още олио и се пекат в нагорещената фурна... около 20 минути май. Знам ли, зависи как тече времето в точката от пространството, в което се намирате. Трябва да се разбъркат поне веднъж, за предпочитане два пъти.

На вкус са неразличими от пържени, консумирайте както ги обичате. Лично аз - плюс кисело мляко, минус чесън.

Човек трябва да може да си приготвя храна сам, за да е самостоятелен и зрял. Възнамерявам до завършване на средно образование и двете ми деца да умеят да готвят всичко, което аз мога. За готвенето все пак е валидно същото като за шофирането:

Щом аз готвя, значи наистина всеки може.:)

На Видовден...

Евровизия 2008 е в Белград - чудесен град, както се вижда и от видеото.

Напълно съм наясно, че не може пак сръбска песен да спечели, но тази е около осем пъти по-хубава от миналогодишната. Израелската също никак не е лоша, а Финландия се представя от посредствените Teräsbetöni, които пеят къде яздели мъжете. Възмутена съм.

Както и да е... Jelena Tomasevic - Oro

Ko li miluje milo moje,
Ko li usne te snene budi?
Ne zaboravi ime moje
Kada krene da, da te ljubi
Klasje moje, ne spavaj.
Njega ljubi, mene uspavaj.
Ne lomi mi led, vodu nema,
Ne soli mi ranu, suza nema.
Ko li zaigra oro moje?
Neka ne igra za nas dvoje.
Klasje, mene uspavaj.
Nuna nej, nuna nuna nuna nuna nuna nej...
Na Vidovdan probudi me da ga opet pogledam.


English Translation:

Who is caressing my dear one,
Who is waking up those sleepy lips?
Don't forget my name
When my wheat starts to kiss you, do not sleep.
Kiss him, put me to sleep.
Do not break my ice, it has no water,
Do not put salt on my wound, there are no tears.
Who is dancing my hora?
May they not dance for the two of us.
My wheat, put me to sleep.
Nuna ney, nuna nuna nuna nuna nuna ney...
Wake me on St.Vitus' day, so that I look at him again.

Напомни ми за далечната младост, когато се учих да играя два вида сръбско хоро:)

Edit - смених видеото. Хич не обичам да трият видеоматериали от youtube. Дали е защото в края пишеше "Косово е сърцето на Сърбия?", демек пропаганден материал!?

Косово Е сърцето на Сърбия. И Македония е била сърцето на България (справка - Климент, епископ Охридски), ама вече не е. Move on, ppl.

Забравих да кажа, че съм ходила в Белград, преди да го бомбардират. Чувам, че сега е още по-красив.

Day Five: Voices

try to remember
what have you been through

Беше тежка седмица, която започна с претъпкана маршрутка в задръстване на Цариградско в 8 сутринта в понеделник. Само при мисълта колко хора са така всеки ден, ми се иска петролът да спре да се ползва за горива и да почне да се използва само за правене на дограма, копчета и компютърни части. Примерно.

Пак се подкарах със сако, риза и панталон с ръб, знаете как е. Усмивки, ръкостискания, нови лица и имена, разходки до Бизнес парка и обратно, Рада вече ходи сама на пиано, три пъти тази седмица, че в неделя е годишният концерт в читалището. Преуморих се, защото работех и след работа и стигнах до фазата, при която всяко хоризонтиране води до моментално заспиване. На всичко отгоре захранването ми най-после издаде багажа, но този въпрос се реши почти свръхестествено с едно телефонно обаждане. Много голямо благодаря!

Теоретично трябва да се очертава един работен уикенд, с полуневъзможен норматив за изпълнение. Аз обаче имам твърдото намерение да отпразнувам петъка, гледайки Инди 3 с чипс и бира, а утре да отпразнувам съботата като гледам четворката. Тази четворка не е като онази четворка, чувам:)

След работа навън, децата вечер са по-досадни от обичайното. Or maybe it's just me.

Finance for Dummies 3

Вестник "Таймс" съобщава днес, че цените на недвижимите имоти във Великобритания ще спаднат със 7% тази година и с 9% следващата. Предишната прогноза е била за 1% увеличение. Общата прогнозна сума на отпуснатите ипотечни кредити е спаднала от 340 млрд лири на 285 млрд. лири.

Разбира се, много важно е да си оптимист - нещата ще се влошат, преди да се подобрят, казват от Съвета на ипотечните посредници. Такива май си нямаме у нас, слава богу, mortgage broker e онази институция, която преследва безработни нискообразовани хора по улиците, за да ги убеди да теглят ипотечен кредит при чудесни условия, както се обяснява и в това видео, което се каня да постна от сто години, все някой може да не го е гледал.



В него англичаните се присмиват на американците, но вече не им е много смешно, съдейки по коментарите под статията в Таймс.

Buy on the rumour, sell on the news e як лаф. Don't try this at home.

The End of the World

Неее!

Ще се лежи пред багера и ще се пошляпва в калта в стил Артър Дент, то се е видяло.

В читалището има пиано и солфеж, курсове по народни и латинотанци, курс по рисуване и книжарница. Освен това скоро го ремонтираха.

Днес в Младост 1 от 18:30 e протестът. Ето снимки на местата, където искат да строят.

Еdit

Отидохме, подписахме се на подписката, направихме снимки на плакатите и зелените площи. Те действително са доста зелени, а наблизо има полуразрушена детска градина с ограда с надписи "не преминавай, опасност от срутване". Ама за какво да строят детска градина, като може търговски център...

Има и снимки на Миша, Рада просто става все по-добър и по-добър фотограф, жалко, че е толкова скъпо хоби.

Edit 2

Предвидените строежи в междублоковите пространства ще унищожат зелени площи, градинки, детски площадки. Това е пряко нарушение на чл.9 и чл.62 от закона за устройство на територията (ЗУТ). Също така съществува наложен мораториум от СОС срещу уплътняването на междублоковите пространства, взето с решение N 117 по протокол N 60 от 13.10.2003г.

Дзверя се в устройствения план, виждам, че на мястото на читалището ще има кооперация, която ще е в ъгъла (пломбата) на два блока, както е нашият строеж на паркинга. Не съм специалист по архитектура и строителство, мамка му, но аз и счетоводител не съм, пък попълвам данъчна декларация...

Искам догодина по това време огромен брой строителни предприемачи да са фалирали и в затвора. Или поне само фалирали:)

But The Ghosts Here

apart from an illusion of freedom,
side effects are minimal

Една седмица имах на гости Мъж. Така де, човек:) Припомни ми колко е хубаво да имаш още един възрастен у дома - изюрка ме да си купя чантичка за фотоапарата, показа ми как се зареждат акумулиращи батерии и донесе продукти, които сготвих. Минусите за него предполагам са били децата, които се размотаваха щастливо около него, котката, която ръси косми и аз, която в един момент се развиках да не ме настъпва по мазола. Кеф:)

Поводът за този пост обаче е, че той направи нещо с мирандата ми и контактите ни се оказаха в общ списък. В неговия списък ме има и с новия ми, и със стария ми номер (ех, колко съм голяма, цели двама души), но по-интересното е, че съдържаше 3-4 пъти повече хора от моя, имаше разни общи познати, а също и хора, за които само бях чувала, но не ги познавам лично. Сега ги трия един по един, но за някои се чудя дали да не си ги добавя. По-скоро няма.

Периодично си трия хора от кю-то - вероятно съвпада с асоциалните пикове в живота ми. Днес една приятелка спомена, че в нейното кю има двама души, които вече не са живи и аз изтръпнах. Спомних си за една позната, която загина в катастрофа, но аз вече я бях изтрила. Спомних си за мой приятел, който всеки пък като зачезне за по-дълго офлайн, се питам дали още е жив. Спомних си, че има хора, в чийто списък сигурно фигурирам със стария си номер, с който съм офлайн вече няколко месеца и може би се чудят дали съм жива.

А може би не. Може би и на тях не им дреме за моя живот, както на мен не ми дреме за техния, щом съм ги изтрила. Те са престанали да съществуват в моя свят, символично унищожени от мен, затова чувствам, че не съм добър човек - защото убивам миналото, под всякакви форми, а човек без минало не е същият. Отрязаните връзки с хора, които някога са били важни, не само премахват парченца от живота, но и премахват парченца от мен. Точно сега ми е много тъжно за загубата на хора по пътя - и не, да оставиш спътника (или член на групата) да замръзне по пътеката към върха, за да оцелееш сам ти, може да е морално оправдано, но това не го прави добро. Някога не бях такава и вероятно просто ми е мъчно за готиния човек, който съм била. Ето, влезе Егоистът с главно Е.

Липсваш ми...

Finance for Dummies 2

Научих думата downsize през 1999 г., когато съкратиха 95% от персонала на американската компания, в която работех.

1. To reduce in number or size: a corporation that downsized its personnel in response to a poor economy.
2. To dismiss or lay off from work: workers who were downsized during the recession.

Из answers.com

Downsize is a recent example of a euphemism that found broad acceptance in the language and is not particularly thought of as a deceptive attempt to smooth over the pain of large-scale firings. But the search for less harmful terms goes on and on. The attempt to find even more positive-sounding ways to say "downsize" has led business executives and people working in human resources and public relations (both euphemisms themselves) to float a number of alternatives. Companies were being "reengineered" and even "right-sized"; laid-off workers had to be "separated" or "unassigned" for being "nonessential"; their jobs were said to be "no longer going forward."

От Dictionary.com

"Yes, sir, General Motors, you want to close these factories and move them to Mexico? No problem! How can we help you? You say you don't want to pay your corporate taxes? No problem! You don't have to pay any! So you want five of us workers to do the same exact jobs it used to take ten workers to do? Happy to oblige! No, we don't mind working seven days a week! Why give jobs to the unemployed when we can just work longer hours ourselves? We don't need to see our kids! You want us to blame the Japanese for taking our jobs? Hey, that's easy! Gimme a sledgehammer and a foreign car to bash! Heck, just give me a foreigner to bash! I'll have no trouble venting my anger against the enemy you've created for me! Better them than you!"

Из "Downsize Me", Michael Moore - така описва той реакцията на профсъюзите при съкращенията в "Дженерал Мотърс" през 80-те.

Ще затварят офиса на "Александра видео" пред нас, популярно известен в моето семейство като "рента". Ползваме го вече пет години, първо видеокасети - под наем и купуване, после двд-та - под наем и купуване. Едно от големите постижения на дъщеря ми е пресичането на улицата, за да иде да върне взетия под наем диск, докато ние с брат й надничаме със свито сърце от терасата. Затварят и сладкарницата до нас - някакси успяха да я "напъхат" в магазина за хранителни стоки в същата сграда, който поне от една година никак не върви на добре. Не е ясно още какво ще правят с освободеното помещение. Жалко за хубавите им пластмасови столчета.

Съкращенията са непопулярен ход независимо дали си ляв, десен, или центрист като мен. В условията на рецесия се срещат често. Обикновено се изплащат обезщетения и качествените специалисти (каквито съм сигурна, че са всички, четящи тук;) не остават дълго безработни.

Днешна новина по темата.

The Hour of Need

How long wilt thou forget me, O LORD? for ever?

How long wilt thou hide thy face from me?

How long shall I take counsel in my soul,

having sorrow in my heart daily?

How long shall mine enemy be exalted over me?

Consider and hear me, O LORD my God:

lighten mine eyes, lest I sleep the sleep of death;

lest mine enemy say, I have prevailed against him;

and those that trouble me rejoice when I am moved.

But I have trusted in thy mercy;

my heart shall rejoice in thy salvation.

I will sing unto the LORD,

because he hath dealt bountifully with me.

Докога, Господи, ще ме забравяш докрай, докога ще скриваш лицето Си от мене?
3. Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене?
4. Милостно погледни, чуй ме, Господи, Боже мой! Просвети очите ми, за да не заспя сън смъртен;
5. да не каже врагът ми: "надвих му". Да се не зарадват гонителите ми, ако се поклатя.
6. Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал

Давид, Псалм 12 (13)

Yellow Matter Custard!

yellow matter custard,
dripping from a dead dog's eye

Култова група, свирила общо на два концерта - само кавъри на Бийтълс. Фан-тас-тич-ни.

I Am The Walrus, eдна от най-шантавите песни на Джон.

Адски се кефя на хора, които си обичат работата и им личи:)

Все пак, оригиналът...

Finance For Dummies 1

Обичайна новина от Дневник. Я да пробвам на по-човешки език.

Търговският баланс или търговското салдо е ключов макроикономически термин, който напоследък често се споменава в новините. Най-общо, търговското салдо на дадена страна изразява съотношението между вноса и износа - ако е положително (излишък), значи износът надвишава вноса, ако е отрицателно (дефицит) - вносът надвишава износа. По последни данни за януари-февруари 2008 г. България има търговски дефицит 2.4 млрд. евро, а общо за миналата 2007 година 7.3 млрд евро. Данните могат да се изтеглят от сайта на БНБ.

Ето тук се обяснява съвсем просто върху какво влияе търговският дефицит - до увеличаване на външния дълг, забавяне на растежа и възможна криза на валутата. Той е и важна част от салдото по текущата сметка (макроикономическо понятие, което описва икономическото състояние на страните, редом с инфлацията). В тази статия, предназначена за чужденци в България, се споменава, че кредитният рейтинг на страната е намален заради дефицита по текущата сметка. Още оттам:

Amid all calm domestic arguments, foreign analysts said that the countries with poorer macroeconomic fundamentals were likely to be the first to feel the impact of more cautious lending and investment internationally. Tightened liquidity on international markets was a trend that had already emerged in the aftermath of the global sub-prime mortgage crisis. Many foreign analysts believe 2008 will help estimate the scale of liquidity contraction for the medium term but they are certain that the worst hit would be countries with imbalances.

Bulgaria is present on several blacklists, for its current account deficit, inflation, credit exposure and disparity between demand from solvent buyers and production.

Доскоро преките чуждестранни инвестиции покриваха изцяло този дефицит, но днешната новина е, че те бележат спад в номинално изражение и в процент от БВП.

Последно, новината, че Словакия, поканена да се присъедини към еврозоната от 2009 година, обмисля налагане на наказателна мярка за спекуланти, които използват въвеждането на новата валута за вдигане на цените. :) Изключително интересен край на статията.

Обмисля се дали въвеждането на евро в дадена страна да не бъде съобразено с вътрешния характер на нововъзникващите икономики - или да бъдат добавени нови критерии като например минимум БВП на човек от населението или цени близки до тези в Еврозоната.

Miss Impossible

Where's my mother's open arms
Where's my father lionheart

Пак вали, което вероятно саботира течащия в момента ремонт на покрива... и течащия покрив.

Вчера и онзи ден на слънчицето ритахме топка в училищния двор, Рада кара колело, но хитът на сезона е баскетболът. С една омекнала детска топка с нарисуван самолет, с Рада се състезавахме до 21 точки и тя вкара първия си кош. Помля се от кеф просто, нищо, че я бия всеки път.

А Михаил като видя, че вкарвам топката в коша, ме изгледа с такова удивление, страхопочитание и гордост, че направо усетих как пораснах с две педи в очите му. Пожелавам на всеки да бъде гледан така, неописуемо е:)

Въпреки неподходящия си ръст, в гимназията играех баскетбол абсолютно всеки час по физическо, а понякога оставах и след часовете. Голяма мания беше, за всичките ми съученици-дългучи и съученички-миньончета.

Най-красивият отборен спорт за мен.

In other news:
- Рада отива на Мальовица в петък с класа;
- взех страшно много работа до края на месеца;
- крайно време е да си купя билет за Индиана Джоунс.