Storm of Swords

The North remembers...

Третият сезон на Game of Thrones свърши на косъм от съвършенството. Такъв си беше отначало докрай, най-добрият досега, макар че първият винаги ще има специално място в сърцето ми, защото го гледах, без да съм чела книгите.

Имаме една позната, която разрешава на 11-годишното си дете да гледа сериала, но аз съм планирала да разреша на Рада едва през 2016, буквално PG -16. Aко дотогава английският й е станал толкова добър, че да може да прочете Song of Ice and Fire в оригинал - берекет версин, дето се вика:) Таман ще е излязла и шестата книга, рекъл оптимистът. Засега обаче ще трябва да ме търпи как гледам на слушалки поредния епизод, защото нямам търпение да дочакам да си легнат, и да ми задава по някой разсеян въпрос. За Мишо пък съм 95% сигурна, че никога няма да прочете книгите, но докато той на свой ред стане на 16, ще сме останали сами двамата (силно се надявам Рада да иде да учи висше някъде другаде), поради което  подозирам, че ще ми е трудно да оказвам PG, пък и като нищо ще са го спойлнали съучениците му за този стар сериал. Но ето, аз гледам стари сериали като Сопрано и наистина не знам какво става на финала...може пък и той да се запази Unsullied. 

In other news, време е за предпоследния полусезон на Breaking Bad, защото финалният полусезон започва на 11 август. При него, за разлика от GoT, няма и грам guilty pleasure, това си е изкуство от класа - актьорска игра, режисура, сценарий, камера. Даже обмислям дали да не го започна отначало. Брайън Кранстън, Аарон Пол, Винс Гилиган - знам, че ще бъдете дори отвъд съвършенството.

Semblance of Liberty

If the virtues of tomorrow
Cause the greed of today
We won't have a future

Карнавалната ваканция, децата са на почивка с тати, а аз си взех два дена отпуск, така че в следващите четири дни алармата на телефона за събуждане ще е изключена. Рай!

Търсех нещо в блога си и се зачетох, за пореден път стигайки до извода, че преди съм била доста по-интересен човек и съм се занимавала с по-интересни неща. В чест на оттеглилия се папа, който наистина много ми допадаше, ето един стар пост за неговата енциклика за надеждата. Сега живеем в 95% католическа държава, децата имат час по католическа религия в училище, но рядко ходим на църква, а с Мишо и Рада водим разговори, от които е видно, че не са особено вярващи. А светът изобилства с неща, които биха могли да променят ума човешки, докато го подхранват и му дават енергия. Естествено, умът също може да затлъстее от некачествена храна, или да отслабне от глад. Въобще не съм споменала думата "душа":)

Решила съм целенасочено да прослушам пак музика, надявам се също толкова успешно, колкото беше и целенасоченото четене на книги. (В Goodreads  съм обещала да прочета 50 книги тази година, като препрочетените не се броят - в момента съм на Ender's Shadow.) Надежда за по-добър свят, един вид. Може да почна с малки крачки - примерно с метъл групи с женски вокали. Много трудно харесвам женски вокали, но замисълът е да зарибя децата с малко по-различна музика, че леко взе да ми писва от Тейлър Суифт. Взехме си платеното издание на Spotify, което може да се слуша на мобилни устройства, и вече знам наизуст We're never getting back together и Mean. Не е лошо, нови хоризонти, разкрепостено съзнание, особено препоръчително упражнение за застаряващи хм, лелки, обаче от толкова разкрепостеност се превръщаме в разграден двор. Кога мина времето, когато децата слушаха моята музика... За саундтрака от Pitch Perfect с кавъри на осемдесетарски хитове да не отварям реч, че почва да ми се причува Like a Virgin в изпълнение на Михаил.

Рантнах, сега да похваля момчето, че завърши срока с много добър успех, като по математика, английски и физическо е изключително добър, по музика, арт и български и околен свят доста добър, дори по поведение резултатите не са катастрофални. Да похваля и момичето, което смени учителя по Science втория срок – да припомня, че тя е с три срока, а Мишо с два - но и при него е супер добра. Освен това с училищния хор ще ходят в Мюнхен и по този повод да завърша положително с тази с песен на измислен език, която знаем от хора, и за която вкусът на всички ни съвпада.

Wo bist du

 Die Warmen Hände Sind So Kalt

Тук валя доста сняг и януари беше студен, имам чувството, че годината почна преди години. Времето тече много бавно, прочетох доста книги, не само на новия Киндъл, но и от библиотеката. Не бях ходила на библиотека от студентските си години, много е вълнуващо:) Хубавото и лошото е, че има доста богат избор от англоезични книги и не си упражнявам френския, но може би занапред ще се възползвам и от основния фонд на френски, а защо не и на немски? Да започнеш нов език от нулата на 41 г. не е най-добрата идея, но преминах първото ниво на немски с 90 от 100 точки. Хич не ме бива с говоренето, там имах само 14 от 20 точки, но вече поразбирвам някои текстове на Рамщайн:) За съжаление финският падна жертва на намаляващия  ми мозъчен капацитет и много малкото енергия в края на работния ден. 

След работа съм втора смяна готвене и чистене и занимаване с децата, не съм сигурна кое от трите е най-изтощително. Рада се възмути, че сме яли само здравословна готвена храна, трябвало отвреме навреме да ядем и junk food, та миналия уикенд им купих меню за вкъщи от Pizza Hut. На моменти дори мисля да си вземем чистачка, но нещо в мен се бунтува - чистенето зимно време е единственият ми фитнес, при нас проблемът е основно в разтребването, а не в чистенето, а и не ми се ще да експлоатирам някоя бедна португалка. Произхождам от бедно работническо семейство (почти де) и не ми се играе на средна класа от южноамерикански тип. А и апартаментът няма и сто квадрата, макар че, като почна да чистя, ми се струва много по-голям. Което ми напомня онзи лаф, че в казармата тоалетните се чистят от сгафилите новобранци, а след сватбата - от любимата жена. Я да видя има ли още опция за анкета тук? 

Не я намерих, пфу. Вариантите за отговор на въпроса "Кой чисти у вас?" щяха да са: а) жената б) мъжът в) чистачката г) чистачът. Буква г) е шега.

Децата растат, особено Рада, която вече е висока колкото мен и много женствена. Вярно, възмущава се от мен повече, отколкото заслужавам, и нерядко се караме, но все още успявам да си говоря с нея покрай многобройните й приятелки и приятели. Не знам какво е да си one of the popular kids и я гледам хем с възхита, хем с тих ужас. Това кина, гости, мотаене по молове... Даже малко си развали успеха, тоест, имам си истински пубер. Впрочем някой да е чувал за пубертет при момчетата около 10-годишна възраст? Знаех, че ще се засекат, но не очаквах чак толкова скоро. Споровете с Михаил са доста по-изнервящи от тези с Рада, но пък и той е много по-емоционална личност.

Съжалявам, че тук нямаше секция за гласуване на референдума, за да гласувам с ДА. Към настоящия момент токът от ядрените централи ни трябва, за да си караме електрическите коли, каквато се надявах да ми е следващата. Затова пък на 30 км оттук си имаме френската АЕЦ в Cattenom, която се виждала от по-високите сгради. И днес гледах в гугъл мапс на какво разстояние е Белене от Козлодуй и изведнъж изпитах силна носталгия по България.

Liquid State

Hope and pray iniquity
Has died inside and left a scar

Защо не съм писала дълго време ли? Колебая се дали да не си поставя диагноза "криза на средната възраст":) Лутане между детайла и "голямата картина" - check. Натраплив страх, че каквото било – било и наваксване няма - check. Учудено сепване, когато засека човека в огледалото под изненадващ ъгъл. Check.

Животът ни тече в обичайно русло, което е неизбежно и дори в известен смисъл положително. През октомври пътувахме три от четирите уикенда, затова пък ноември е уседнал и спокоен. Вече е студено и не става за неделен туризъм, затова пък Рада ходи сама на шопинг и на кино със съученици в не чак толкова близкия мол. Бях и главният възрастен пазач на тийнове на организирано ходене на Laser Game, където тя благородно взе със себе си и Мишо. Той пък се оказа хит сред нейните съученици – сред момичетата, защото е сладък, а сред момчетата – защото е пич. Пък и го бива в стрелянето... Искат да си празнуват рождените дни там, аз се съгласих, пък каквото ъм, снайпер покаже. Полагам усилия да не отдавам 90% от неработното си време на децата, но просто така се получава като имаш деца и си самотен работещ родител.

Например – ходих на индийски ресторант с приятелка и на концерт на "Анатема" и "Опет". "Кататония" другата седмица ще ги пропусна, понеже сме на рожден ден. Чета книги на френски, този път наистина. Първата беше на Амели Нотомб, която всъщност не ми хареса - не само защото ми беше трудна езиково, но и защото шантавата полубиографична история за 7-годишната дъщеря на дипломат в Китай, влюбена в 6-годишната дъщеря на друг дипломат ми беше скучна, а войната между двата лагера деца - неприятна. Гарнирана с философски размисли за човешката природа. Хайде не...

"Мемоарите на една гейша" виж е съвсем друга история, нищо, че е превод от английски. Така или иначе френският и английският са еднакво отдалечени и чужди на японския, на който си представям, че звучи книгата, но не особено често, за да не ми се отще да я чета:) Навремето филмът много ми хареса, даже сега си го купих на ДВД и като свърша книгата, ще го гледам пак. Даже може би с деца;) In other news, Мишо ни зариби с филм-мюзикъла Sound of Music, който гледали в училище и учили песнички от него. Et voila, запя се вкъщи и това. 

Лично на мен ми се доходи в Австрия, но усещам, че по-логичното продължение е да гледаме и мюзикъла "Мери Попинз" с Джули Андрюс.

Arrival of love

Акаунтът ми в last.fm не работeше от юли насам, докато най-накрая преинсталирах scrobbler-а и отново засиях на музикалния хоризонт. Не че слушах кой знае какво, де. Понякога си пускам разни клипове от ютуб, саундтрака на Game of Thrones основно, но преобладаващият ми музикален фон са поп песните на децата, които гърмят от телефоните им - да, вече и на Миш. Бруно Марс, Кейти Пери, Джей Ло... и дори някакъв бг рап, барабар с пародията му. Къде сбърках, Господи? Е, и тук там някой Star Wars Soundtrack и Phantom of the Opera, но като цяло засега се провалям гръмогласно с музикалното възпитание на децата. Надявам се да е просто трудна възраст, и аз израснах братя Аргирови в един момент:)

Други новини - всяка седмица ще се срещам с една финландка да си упражнявам несъществуващия фински за половин час на кафе. Ще видим какво ще стане, особено предвид немския, който започвам вдругиден. Най-вероятно един голям хаос. Интересно е, че като се опитвах днес да кажа нещо на фински, френските думи, които иначе търся трудно, заляха мозъка ми като цунами. Лингвистиката продължава да е една безкрайно завладяваща тема, една от многото, за които няма време в този живот.

Пиша основно да разкажа днешната случка с Рада. Мишо сутринта замина на зелено училище за една седмица във Франция. Ще бъдат по 7 момчета в стая в този детски лагер, където бяха и миналата година за 2 дни. Учителката се обажда на една майка от класа и докладва, а тя пише мейли на останалите 26 родители да каже с две думи как са, що са. По последни данни валяло, но те пак ходили из гората, цитирам, dodging the rain showers. Та, Рада днес си беше у дома, боледуваща леко до средно, с кашлица и неразположение. Цял ден се размазвала на дивана с книжка и музика, накрая толкова й доскучало, че си написала домашното по френски. Вечерта готвим двете, сядаме на масата да вечеряме и тя се провиква: 

- Мишо, идвай, вечеря!

- Ей сега!
- Ей сега мина! Идвай бързо!

- Още малко!

Обсъждането на семейната ни ситуация ни накара да признаем, че без Мишо у нас е много по-тихо и доста по-скучно. Няма по кого да се крещи, всичко е едно цивилизовано и възпитано...

Рада ще ходи другата седмица на зелено, ще видим как е в другата конфигурация.

Seize the Day

keep the one that is passed on

and leave the others behind

Забравихме  фотоапарата, отивайки на екскурзия днес. Това дали означава, че вече нямам желание да запечатвам спомени от "новото" място, защото съм му свикнала? (Рада: "Запиши в карта памет на мозъка!") Разбира се, може да означава просто, че съм разсеяна и преуморена след 4000 страници Мартин и страшно много работа в работата. За трети път отиваме на Marche Populaire, ежеседмичните походи от 5, 10 или 20 км, организирани от местната федерация по спортно ходене, или както му се казва там, но за пръв път не ни валя дъжд. Да живее местният климат, нямам търпение да се върна в България на 35 градуса, пък каквото ще да става.

Новините накратко: Рада завърши със средна оценка 8,6, голям успех за новодошъл, който беше убеден, че ще повтаря класа. Тук не си поплюват с повтарянето, догодина ще имат четирима нови ученици, повтарящи 7 клас (втори гимназиален по тукашному). Тя обаче, редом с другите трима българи, е в челните 20% от класа и аз наистина много се гордея с нея и с обучението в кварталното училище в Младост. 12-годишните европейци смятат българите за много умни, да се знае. It is known, както казват дотраките:)

Мишо има още една седмица учене, тук малките завършват по-късно от гимназистите, които освобождават училището за провеждане на матурите на абитуриентите. Вярно, че и те го дават малко на уволнение, тази седмица имаха един ден с екскурзия, където го ухапал кърлеж, но медсестрата в училището го извади (ние не го видяхме), а според педиатъра нямало проблеми. Онзи ден имаха Ancient Greece party, което беше просто прекрасно, разиграваха езоповата басня за заека и костенурката, представиха гръцките богове, пяха бодри олимпийски песни, консултираха се с делфийския оракул кой ще стане европейски шампион по футбол  (милите испанци, нека имат някаква светлина в тунела и те), пуснаха филмче от часа по физическо, където демонстрираха 4 спорта, организираха Who wants to be a Greek millionaire за родителите с въпроси за Древна Гърция, като през цялото това време бяха облечени съответно.

Въпреки неособено добре закрепената тога, Мишо беше един от тримата водещи на партито и четеше невероятно добре. Умря циганката, ама наистина ме изненада, дори не ми беше казал, че ще е водещ. За съжаление на партито изпращахме и класната им, която се връща да вземе 1 клас и догодина ще имат друга учителка. После в 4 и 5 клас, живот и здраве, трета, да ги подготвя за гимназията. Извадихме голям късмет с г-жа Пен - изключително мила и ентусиазирана преподавателка, която много помогна за интеграцията и самочувствието на Мишо, макар понякога да критикуваше дисциплината му, но ние си знаем, че нашето гардже има таралеж в гащите. Другата седмица ще дойде доклада за годината, но, след звездния доклад за първия срок, не очаквам нещо по-слабо. Та той от 1 ниво книжки за четене стигна до 10-о, като има деца, които почнаха годината с 8 и стигнаха до 10.

Станах клиент на една белгийска фирма, която предлага нещо като Netflix - доставка на двд-та по пощата и онлайн видео. Вече сме гледали трите матрици, "Фантомът на операта" (пак), "Карибски пирати" и "Хлапето" на Чаплин. Всички много им харесаха, но "Карибските пирати" май са фаворит, защото не искаха да чакат да им идват по пощата, ами Рада взе 2, 3 и 4 от съученик. Тя харесва Орландо Блум, което всъщност не е лош вкус за мъже...

Като казах вкус за мъже, аз нали гледах Game of Thrones, където най-после харесах актьор от правилната възрастова група - Ser Jorah Mormont. Далеч по-хубав от книжния си прототип и поне знаем, че скоро няма да умре.

И да, Rains of Castamere звучеше в главата ми, докато четях онази сцена в третия том и абсолютно се идентифицирах с това:

The Long and Winding Road

„Времето... Времето е онова, което превръща котенцата в котки.“

Хаха, точно двама души ще познаят горния не толкова философски цитат. Времето тече много бързо - до връщането в София остават 10 дни.

Днес след работа ходихме в паркчето до нас, за да караме скейтборд и да играем на топка. Вместо това прескачахме огради, смъквахме се по стръмни склонове, влизахме в забранени места в парка, а Мишо пробва първото си боулдър катерене, макар да не го назовахме по име. Сериозно, един час се мотахме из този парк, който всъщност е дере, на дъното на което има рекичка (Petrusse), за да стигнем до топката, която излетя надолу и спря на площадката между две отвесни скали. Екшън. Всеки път се изумявам какво живописно място е Люксембург. Предния път се изгубихме там на път за големия карнавален огън, в който символично се изгаря огромен кръст от елхови клонки. Намерихме огъня де, ядохме наденички и Мишо се търкаля по склон, защото видя, че едни англичанчета го правят. Аз му разреших, и без това пера якета минимум веднъж седмично.

Не съм споменала, че началното училище тук има два срока, а гимназията - три. Така че първият срок на Мишо свърши в края на февруари, преди карнавалната ваканция. Добре завърши, хвалят го, despite linguistic difficulties. Вече чете книжки по 32 страници с голям ентусиазъм, често наведнъж, а всяка седмица има по една контролна на думи и правопис, или поне само за една знам. Четенето на български съм го отсвирила тотално, преди го юрках, но засега се занимаваме с английски. Иначе всеки ден има домашно по български, но то е една страничка и я прави за 10 минути. Преди всяка неделя му давах и допълнителни упражнения от едно помагало за 2 клас, но напоследък сме се измързеливили като в песента на Бруно Марс, която децата ужасно харесват. 

Другото нещо, което децата (кхъм) харесват, е Buffy the Vampire Slayer, което гледаме заедно. Мишо вече по-рядко гледа де, и по-добре, че към 6 сезон нещата стават  доста, кхъм, недетски. Много са сладки като се крият с едно одеялце на страшните моменти. Понеже го гледам за трети път (кхъм), аз ги предупреждавам, когато идва нещо страшно. Когато стане много ужасяващо и някой герой аха-аха да умре, Рада казва: "Той ще пее!", защото отдавна са гледали и изпели мюзикъл епизода от шести сезон. И така си е, той или тя пее. Не че много хубаво пеят актьорите от Бъфи, освен един-двама , но аз винаги ще бъда верен фен на епизода Once More, With Feeling, който, като направя някой ден Top 10, или, о ужас, Top 25 на любимите ми епизоди, ще бъде начело. Ха-ха. Някои хора имат comfort food, аз имам comfort TV.

И да завърша на музикална вълна, третият ми концерт на Dream Theater беше разкошен. Колебая се дали да не ида все пак на Nightwish през април, макар че не са сред най-уважаваните от мен финландски банди.

The Echo Game

Преместиха ме в нов офис - нова година, нов късмет. В тази връзка ще работя в него два дни и по празниците - крайни срокове, такива работи. Мен обаче с работа не могат да ме уплашат, но ш-шт, нека това да си остане между нас:)

Днес безобразно се успахме и се събудихме 10 минути след началото на първия час на децата. На всичко отгоре сутринта трябваше да режа баница и късмети, защото днес беше общото парти на второкласниците и бяхме помолени да носим national finger food, а какво по-добро от баницата? Сръбският магазин отново влезе в употреба, да са живи и здрави сърбите (за които подочух, че всъщност са босненци), ще ги пробвам дали пък нямат и лозови листа за сърми.

Вчера беше коледното тържество на класа на Мишо, имам чудни снимки, които не предават цялата емоция на събитието, пък и на тях има дечица, които не съм сигурна дали е редно да изтипосам тук. Бяха подготвили телевизионно предаване с двама водещи, момче и момиче, които представяха изпълненията от всички националности в класа, които всъщност никак не са малко. Имат рускиня и македонец дори - запознах се с родителите на македончето и не си говорихме на английски;) Повечето са от смесени бракове - едно много симпатично момиченце пя "Тиха нощ" първо на немски, после на португалски. Изредиха се всички деца да я пеят на своя език, а госпожата им акомпанираше на китара. Страхотна е тази жена! Беше научила "Добър ден" и "Весела Коледа" на 10 езика... Преди това пък всички деца излязоха да прочетат домашните си по Discovering our World за празнуването на Коледа в техните семейства. Ето разказа на Мишо:

We celebrate Christmas Eve on the 24th of December. We eat nine vegetarian dishes. We bake a round bread with a coin inside. On the next morning we find presents from Santa Claus under the Christmas tree.

Лесно и просто, но на него английският все още му е минимален, макар да е понаучил и 1-2 мръсни думи, които обаче не смее да казва пред мен, а само пред Рада, която му се кара. 

Като казах Рада, тя може би ще се похвали и в блога си, но завърши срока със средна оценка 8, което за нов ученик е просто изключително постижение. Щеше да е и по-висока, ако не беше шестицата по физическо (равна на 3), но там учителката писала двойки почти на всички момичета заради лоша дисциплина. Абе има някаква драма там, Рада може разкаже по-подробно. Важното е, че въпреки ученето на всички предмети освен българския на чужд език, тя се справя отлично. В допълнение към оценката има и по едно-две изречения от всеки учител и всички са писали хубави работи за нея! Моят принос е съвсем минимален - помагам й понякога с чисто езиковите неща, но иначе тя се справя сама. Виждам, че не е споменала, че е прочела повече от 100 страници от тийнейджърската си книга по гръцка и римска митология. Браво, Рада:) Много се гордея с теб и май се налага да препрочета "Твоите деца не са твои деца, те са рожба на копнежа на живота по самия себе си. Те идват чрез теб, но те от теб и макар че са при теб, не ти принадлежат..."

Халил Джубран

The Safest Way into Tomorrow

Родителската среща с учителите на Рада мина, меко казано, доста добре. Първо имахме половин час с класната, която говори общи неща за класа и работата по математика, а след това започна една процедура, която много наподобяваше speed dating. Още преди три седмици бяхме заявили петима учители, с които искаме да разговаряме по пет минутки и те ни бяха определили час на срещата между 20 и 22 часа. Слава богу, аз приключих до 21, защото учителят по "Човек и природа" aka Integrated Science беше изцяло резервиран и ще трябва да се виждам с него отделно. 

Оставаха четирима учители - в моя случай избраните бяха по математика, по английски, по български и по SWALS (допълнителният час за деца, чийто роден език не е английският). Всички се скъсаха да хвалят Рада, колко била лъчезарна и комуникативна, а също трудолюбива и умна.  Обективно оценките й също над средното за всеки предмет, което за новодошъл, учил английски единствено в училище, направо си е постижение. На последния тест по математика има 9,2, което е май една от трите най-високи оценки в класа. На мама гарджето:)

Научих тези светли новини в промеждутъците на тичането от кабинет в кабинет, което много ме умори. Като си представя, че детето го прави всеки ден, ми се доревава. Училището е огромно - на четири етажа, но осем-девет блока. Английският им се провежда в началното училище (понякога се виждат и с Мишо), а дотам се стига, пресичайки един огромен двор. Впрочем учителката на Рада по английски може да е от Лондон, но прилича на индийка. Да живее глобализацията, казах го вече, нали?

В четвъртък имам уговорка и с класната на Мишо. Тя обаче е в работно време и пак трябва да излизам в core time. Ние сме на flexitime система - няма значение в кои часове си изработваш работното време, но между 3 и 4,30, както и от 9,30 до 12, всички трябва да са на линия. Не знам дали г-жа Пен е наясно с плюсовете и минусите на тази система. Името й не се пише като химикалка, нито това учителката на Мишо по SWALS се пише като стол, но ние понякога им викаме г-жа Химикалка и г-жа Стол. Дано и Мишо бъде похвален, засега го хвали само възпитателката в занималнята, с която се виждам всяка седмица по два пъти. Нали споменах, че е чернокожа и много готина? Казва се Сали, нищо чудно и тя да е от Лондон;)

В заключение да кажа, че децата вече пътуват сами с автобуса, което е предизвикало възхищението на едно съучениче на Рада. Той е тук от четири години, но едва тази година почнал да се прибира сам. Добре, че не дойдох през 2007 г.:)

П.П. Още четири нощи до мебелите!

At Sixes and Sevens

Днес в обедната почивка ходих на обеден концерт, Concert de Midi. Изпуснахме френската цигуларка, но слушахме един люксембургски тромпетист и един норвежки бас-баритон. На следващия сигурно ще съм затънала до гуша в работа и вместо да пътувам четири спирки до центъра, ще тичам до кафето за 10 минути.

От днес съм собственик на titre de legitimation, тоест съм нещо като гражданин на Люксембург. Имам и сини торби за рециклиране, в които обаче приемат много малко неща - пластмасови бутилки от вода, от препарати, метални кенчета, кутии от мляко и сок и това е май. Хартията се изхвърля отделно, в сини контейнери, които в нашата махала се събират във вторник. На площада до нас има и контейнер за стъкло, останалото е общ боклук. Общият боклук се събира само в сряда, през останалото време още не съм открила къде се държат черните контейнери. Аз си държа найлоновите торби в мазето, докато дойде заветната сряда. Знам, знам, не съм истински гражданин...

Снощи ходих да напазарувам от Лидл. Никога повече, поне докато не си купя кола. Първо се пътува 15 спирки до някъде, после се ходи половин час пеша, част от времето извън града:) Голямо приключение беше, още повече, че това става по тъмно след работа, нали. Децата си бяха вкъщи и гледали Star Wars the Phantom Menace. Нали взех дълго лелеяния Lego Star Wars (компютърна игра, на която бяха играли само демото) и сега сме на вълна джедаи. То ние не сме спирали де, нали си носим "Хилядолетния сокол", но забравихме светещия джедайски меч в Бургас. Така е по-добре, всяка пръчка се превръща в светлинен меч. Като го съчетаем с костюма на Спайдърмен (с мускули!), еклектиката е пълна.

Запознах се с една англичанка, която е тук от половин година с мъжа си и трите си деца. Превежда от френски и италиански, но учи и български.  Оказа се, че големият й син е в класа на Рада по религия и се познават. Почна се синдромът "малко градче":) Ще видим кого ще срещнем утре на научния панаир в културния център "Ноймюнстер", или както се чете там на люксембургско-немски. Ние вече сме били един път там, на откриването на фестивала на източноевропейското кино. Всъщност това е едно бивше абатство в стария град. Дотам се ходи с асансьор и е наистина красиво. Ето едноминутно видео от официалния сайт на абатството.

Мислех този пост да е философски за равновесието между духовни и материални потребности, понеже днес получих първата си истинска заплата. Но, както се вижда от заглавието, засега равновесие няма.

Edit: Страхотна илюстрация на същото това равновесие намерих в тази лекция от ТЕД.

Slightly Out of Reach

Аха-аха да повярвам в глобалното затопляне. Не е нормално това, скъпи приятели и съседи, онзи ден бях с дълъг ръкав... днес беше тридесет и пет градуса сигурно.

Дали не е от изсичането на горите? Да опазим Княжевската гора, призоваваха залепени листовки в онази част на Витоша, където не бях ходила от бая време. Да опазим площадчето с чешмата на Княжево от хомо сапиенс и неговите опаковки, призовавам аз. Може ли, може ли, може ли да няма толкова много боклук на тази нещастна земя? Погнусих се дори да снимам.

Заведох Рада на Витоша за последно, че в събота заминава на лагер в Китен, а после ще е при баба и дядо. Едвам ме дигна от леглото милото дете, на мене, дето се вика, не пей ми се, не смей ми се, но отидохме на фоторазходка от Княжево до Тихия кът. Пеша. Изядохме колосално количество сандвичи и си наливахме вода от чешмите. Отначало тя нещо недоволстваше, че имало хора, после обаче нагазихме в тишината и се чуваше само пеенето на птици. Чуйте и вие:)

"Тихият кът" ми хареса - мотел, басейнче с шезлонги, рози, ресторантче, детска площадка, струва 30 лева за двойна стая на вечер, 60 за апартамент. Бих отишла в някоя делнична вечер, стига да знаех как се стига с кола.

Обещах в 7 клас да купя истинска камера. Казана дума - хвърлен камък.

Be Careful It's My Head Too

Лежа по гръб на матрака, облечена с къса блузка, и правя плахи опити за коремни преси. Избирам този ключов момент да обясня на Рада за анорексията. Тя ме изслушва внимателно, после ме потупва по голия корем и казва:
- Спокойно, на теб това няма да ти се случи.
:))
Ужасно е забавно да имаш деца. E, вероятността да имаш забавни деца нараства значително, ако ти си забавен човек;)

Майтапа настрана, прочетох, че в България има 200 000 жени и момичета с анорексия. Вярно, че 49% от статистиката е измислена, но и четири пъти по-малко да са, пак е страшно.
Искам да цитирам Случайна, която пише в коментар в блога си следната мъдра мисъл:

А иначе...за онези 53 килограма...човек има нужда от драми и момичетата, които твърде много четат "Космополитан" си намират драмите в стил "Космополитан". Но също е вярно, че модата се прави за слаби жени. Най-добре изглеждаш в дрехите, които се носят и продават, ако си свръх слаба. Преди, като ходех на аеробика, мого се впечатлявах в съблекалнята как една жена с перфектно тяло на богиня, изваяно с всякакви изивики и супер бюст, като си облече нормални спортни дрехи за ежедневието изглежда леко трътлеста и смотаничка. А девойчета, дето като са голички приличат на богомолки, като си сложат дрешките стават като за корица на списание. Естествено, всеки може да намери дрехи, които да му отиват и да го подчертават и така нататък, но не всеки има време, пари, пък и вкус. Хората си купуват това, което е по магазините и точка.

Абсолютно точно така е. Вижте няколко модела.

И ето видеото за деня - съжалявам, гадно е, но пък е само 40 секунди.



Иначе аз съм потресена колко обичайна тема за разговор са станали диетите. За хранителни режими разговаряме, както англичаните за времето. Господи, за отслабване вече може да се говори дори с мъже! Вчера казах на приятелка "колко си отслабнала" и в следващия момент се усетих, че това не е комплимент. Слабата жена не е здрава, колкото и добре да изглежда в дрехите си. Подкожната мазнина защитава важни детеродни органи, а красивият бюст е невъзможен при резки колебания в теглото. Повярвайте, 22 месеца кърмене не развалят гърдите така, както една нисковъглехидратна диета.

Забравих да кажа, че вкус се възпитава и повечето съвременни мъже са възпитани от Fashion channel да харесват ултраслаби жени, в този смисъл те подтикват жените (си) към отслабване. С което не искам да кажа, че разплутите сланини са нещо хубаво, но вижте пак видеото.

Отивам да тичам, а Рада да кара колело.

Miss Impossible

Where's my mother's open arms
Where's my father lionheart

Пак вали, което вероятно саботира течащия в момента ремонт на покрива... и течащия покрив.

Вчера и онзи ден на слънчицето ритахме топка в училищния двор, Рада кара колело, но хитът на сезона е баскетболът. С една омекнала детска топка с нарисуван самолет, с Рада се състезавахме до 21 точки и тя вкара първия си кош. Помля се от кеф просто, нищо, че я бия всеки път.

А Михаил като видя, че вкарвам топката в коша, ме изгледа с такова удивление, страхопочитание и гордост, че направо усетих как пораснах с две педи в очите му. Пожелавам на всеки да бъде гледан така, неописуемо е:)

Въпреки неподходящия си ръст, в гимназията играех баскетбол абсолютно всеки час по физическо, а понякога оставах и след часовете. Голяма мания беше, за всичките ми съученици-дългучи и съученички-миньончета.

Най-красивият отборен спорт за мен.

In other news:
- Рада отива на Мальовица в петък с класа;
- взех страшно много работа до края на месеца;
- крайно време е да си купя билет за Индиана Джоунс.

Not My Kind

If we all walk behind the blind
Tell me where do we draw the line

Децата за много неща са "както си ги научиш". Примерно, никога да не минават на червено. Второ, да се оглеждат, дори като минават на зелено - идиоти всякакви. Днес водя Мишо на градина и седим на светофара, а някакви хора пресичат.

Както винаги, той пита "Защо те пресичат на червено?". Както винаги, аз отговарям: "Защото майките им не са ги научили като малки. "

Човек няма как да се научи сам на тези неща. Някой отвън трябва да те научи на напълно произволните и антиприродни неща като пресичай на зелено, не плюй по земята, хвърляй боклука в кошчето.

Днес обаче Миш ме пита защо майките не са ги научили. Аз отначало казах:

"Ами може като са били малки светофарът да не е бил измислен още."

После осъзнах неправдоподобността на това и продължих към пропастта:

"Или просто е нямало светофари там, където са живели..."

Ето така се учат децата на софийска ксенофобия:)

В неделя съм на концерт на Royal Hunt, живот и здраве. Това е крайно безизвестна датска група, която се води прогресив, но всъщност е лигав 'kikelihevi' metal, който звучи по същия начин като в началото на 90-те. Аз обаче ги ползвам като фон за работа и съответно ги слушам много. Слушах ги и в колата през двата месеца, когато имах музика в колата.



В най-лошия случай ще пия бира с приятел:)

И за да съм в cheesy тон, не знаех, че още се правят такива покъртително-просълзяващи балади. А иначе най-добрата песен от новия албум на POTF Revolution Roulette е тази.

Sex Sleep Eat Drink Dream

It is not sex, it's procreation.
A female friend on sex without contraception

Поколението на безопасния секс порасна - онези, които научаваха за същестуването на секса и презерватива в едно изречение. Момичетата започваха да пият хапчета още преди да започнат да правят секс, но в момента България е с най-големия брой аборти на 1000 жени в Европа. Съгласно тази таблица, от 1953 до 2006 г. в страната има 5 609 846 аборта. Румънците са по-напред - за горе-долу същия период имат 21 794 341, но те са и доста повече като население. Сравнимите като бройка с нас финландци имат само 611 746, но там мъжете са заети да ловят риба и да свирят в банди;)

Законодателството за ограничаване на абортите използва термина "post-viability", или абортът е забранен след момента, в който абортираното бебе би могло да оживее. Както споменавам и тук, с напредъка на медицината този момент идва все по-рано. От една страна, целта на медицината е да запази бебетата на жени, които иначе биха пометнали, а от друга - да освободи други жени от нежеланите бебета. Ако бях лекар гинеколог, може би щеше да ми е леко шизофренично... И пак идва въпросът - 21 век сме, каква би могла да е причината жени да искат да абортират в шестия месец?

Ето статистика, която открих в уикипедия - 420 жени, абортирали от петия месец нататък. Процентите са повече от сто, защото причината за решението рядко е една.

• 71% Жената не е разбрала, че е бременна, или не е изчислила правилно гестационната седмица.
  
• 48% Жената е срещнала трудности при организирането на аборта.
  
• 33% Жената се е страхувала да съобщи на партньора или на родителите си.
  
• 24% Жената дълго е мислила, преди да реши да абортира.
  
• 8% Жената е чакала да настъпи промяна във връзката й.
  
• 8% Някой е оказал натиск върху жената да не прави аборт.
  
• 6% Настъпила е промяна след забременяването на жената.
  
• 6% Жената не е знаела, че времето е от значение.
  
• 5% Жената не е знаела, че може да направи аборт.
  
• 2% Диагностициран е проблем на плода.
  
• 11% Друго.

Поводът за този пост е новината, че се обмисля въвеждане на задължителни генетични изследвания от 2009 година, за да се намали броя на децата с увреждания. Нямам представа дали това ще се съпровожда с програми за психологическа помощ, за алтернативно съветване, с профилактика на проблемната бременност, например с лечение и ограничаване на венерическите заболявания (в болницата, където лежах с Мишо, беше пълно със сифилистични циганки, ама айде да не изпадам в детайли). По-скоро не, за много жени абортът е като "добро утро" и правят на всеки две години. А за лекарите е доходоносен бизнес, няма какво да си кривим душата. Късният аборт би бил още по-доходоносен бизнес заради по-високия риск. В тази клиника в Щатите се практикува късен аборт по желание и оттам е следният цитат:

On the first day of the abortion, an injection of a medication is made into the fetus to assure that it will be stillborn and will not experience any discomfort during the procedure. After the delivery, all patients receive a D&C (кюртаж) and are usually able to travel the next morning.

Лежерно, нали.

Не съм заклет противник на аборта, само ми се иска да не се приравнява с правата на жените, а да се разглежда като травма и нещастие. Правото на жената над собственото й тяло според мен получава прекалено много внимание и се забравя, че бременността засяга поне още двама души - бащата и малкия човек. В повечето случаи мъжете са изтласкани на заден план при вземането на това решение, защото се смята, че не е тяхна работа. Всъщност цялата тази дандания за правото на аборт като символ на женската еманципация според мен е ефект на махалото от времето, когато се е считало, че жената само износва бебето и че то е изцяло материал и собственост на бащата. Бих искала пак да се обадя с "твоите деца не са твои деца...".

Sink Teeth Here

Вчера бях в журито на кулинарен конкурс-изложба, организиран от училището на Рада. Не се смейте, трябваше да има представител на училищното настоятелство. Конкурсът е част от един проект за борба с расизма и ксенофобията. Тегли се жребий и всеки випуск готви традиционната кухня на страна от ЕС. Имаше страшно хубави неща. Децата представиха манджите, раздадоха рецепти и изобщо бяха се постарали.

Член съм на училищното настоятелство от миналата година, защото общо шестнайсет учебни години на двете ми деца ще преминат в това училище (от предучилищна до 7 клас). Ще се засекат за 4 години, живот и здраве. В момента събираме пари за ремонт на училищния стол - боядисване плюс закупуване на нови столове и маси. Някой ако има оферта за 20 маси и 80 стола, за предпочитане PVC, да каже:)

Снимки на вкусни манджи от ЕС тук.

I Saved The World Today

Your children are not your children.
They are the sons and daughters of Life's longing for itself.
They come through you but not from you,
And though they are with you yet they belong not to you.
You may give them your love but not your thoughts,
For they have their own thoughts.
You may house their bodies but not their souls,
For their souls dwell in the house of to-morrow,
which you cannot visit, not even in your dreams.
You may strive to be like them, but seek not to make them like you.
For life goes not backward nor tarries with yesterday.

Khalil Gibran

5 часа след раждането, преди 5 години. Мога да се усмихвам, макар че седя леко накриво. И как не - той е прекрасен, а аз оживях, въпреки всички индикации за обратното. Раждането беше естествено и много по-лесно от предното. В 9 часа тръгнах с такси за болницата, в 12 часа Михаил се роди.

Първите ми думи след раждането на каката бяха: "Второто ще е с упойка." Тогава безрезултатно се молех да си платя за упойка, но не ми дадоха, а сега сами ми предложиха срещу 80 лева, но вече беше късно, защото бях пристигнала с голямо разкритие и нямаше за кога. Епидуралната анестезия е сложна манипулация, изисква лекар-анестезиолог и анестезиологична сестра, изследвания за алергия и прочие. 20-годишното момиче до мен си поиска упойка и чете книжка, докато раждаше.

Не знам какво да кажа за упойката. В безплатния пакет за раждането влиза инжекция с локална упойка, която лично на мен не ми подейства особено, но зависи като цяло какъв ви е прагът за болка. Моят е нисък, аз съм си лигла, но пак издържах, макар че никак не се чувствах герой и победител, тъкмо обратното. Лекарите и двата пъти се колебаеха дали не трябва операция, защото съм дребна и с тесен таз, но се оправих, макар и със зор. И двете бебета бяха 3350 г, 52 см, което е бая, когато си висока 1.60.

Проблемът първият път, освен продължителността (15 часа общо, от които 8 в болницата, съвсем в нормата за първо раждане), беше, че не ми даваха да пия вода - уж да ми е празен стомахът, ако се наложи операция, а аз бях прочела в интернет как да си похапваш и пийваш между контракциите... да бе. Никога в живота си не съм била по-жадна. И ме болеше, де. Раждането си боли, но после си толкова щастлив, че всичко е наред с бебето, че нещата си идват на мястото. Струва ми се, че родилните болки ти дават kick-start на майчинството - един вид, подготви се, чакат те такива приключения с бебето, че на фона на тях раждането ще ти се види песен.

Бих родила и трето дете, стига да имаше от кого:) Все още съм здрава и фертилна и имам безценен практически опит, но същевременно не се възприемам сериозно и съм "над тези неща" до степен да не се впрягам почти за нищо. Децата не си избират родителите, но и родителите не си избират децата. В началото зависят от нас, но тази зависимост намалява с всеки изминал ден и в идеалния случай стават самостоятелни хора, които ни възприемат като клонки, свързващи ги с дървото на човечеството. Родителите са мост към историята и миналото, но от друга страна са си просто хора със свой път, който невинаги съвпада с този на децата им.

Обичам те, миличък Миш. Ще ти връча торбичка с храна за из път и евентуално бял жребец, но и в ходенето пеша има романтика. Ще гледам как вървиш и как се губиш зад завоя и ще се надявам да ми пишеш от страноприемниците, в които отсядаш. Ще се моля да печелиш повечето битки още преди да си извадил меча от ножницата, но и да се научиш да си превързваш сам раните, когато губиш. Надявам се да познаваш с кои хора има смисъл да се побратимяваш и да делиш хляба си, и кои да заобикаляш като отровни змии на пътя. Надявам се да не озлочестиш твърде много принцеси в замъци и да помниш, че човешкото сърце прилича най-много на зелено стръкче, което има нужда не само от вода и слънце, но и от тор. Поздрави дома на утрешния ден от мен.

Sharing the Same Bed

В събота сглобяването на тази мебел продължи от 10 сутринта до 8 вечерта, с един час почивка. Обаче мисля, че си струваше.

Децата са много доволни - това е подаръкът от тати за рождения ден на Мишо, защото леглото, гардеробчето и чекмеджетата под стълбичките са негови, а бюрото е на Рада и евентуално на Миш като тръгне на училище. Умират от кеф да се катерят, но след две нощи спане горе Михаил заяви, че сънувал кошмари и иска да се размени с Рада и полегна на нейното легло. Е толкова щастлива кака не сте виждали.

Бебешкото му креватче го разглобихме и е в килера, а старото бюро на Рада е временно при мен в хола. Ако някой има нужда от дървено, сравнително запазено бюро, да свирка. Иначе си търся кой да ми го свали в мазата, хем да я намеря къде е.

Хаотичните ми деца естествено въведоха хаос, сами решиха кое къде ще бъде. Леглото е закрепено за стената за по-голяма стабилност. Светлият цвят е слонова кост.

За аборта и Политбюро

Вчера попаднах на този откъс от "Задочните репортажи" на противоречивия Георги Марков. Абортът в България се легализира под условия през 1956 г., а от началото на 70-те режимът става по-либерален.

Не ме разбирай погрешно… искам да имам дете… и Тинка иска, но нямаме възможност…!

— Как да нямате възможност! — възразявам. — Двамата печелите, тя ще ползува всички права по майчинство…

— А после? — пресича ме той. — Нали някой трябва да го гледа това дете! Ние нямаме старци у дома! Нямаме никого! А Тинка не може да остави работата, защото с една заплата закъде сме?… Или роди го, пък го хвърли в детския дом!…

— Ами всички правят така — лекомислено забелязвам аз.

— Аз не искам да правя като всички! — малко ядосано казва Драго. — Първо на първо, никак не е лесно да намериш място в детски дом. Питал ли си, интересувал ли си се, за да видиш как се намира място в детски дом? Знаеш ли какво казват хората — по-лесно е да станеш софийски жител, отколкото да намериш място в детски дом!

Едва сега си спомням, че една моя близка, дъщеря на виден човек, трябваше да иска съдействие чак от член на Политбюро, за да настани дъщеря си в някакъв детски дом.

Под "детски дом" се има предвид "детска градина".

Това, дето го живееме, живот ли е? Погледни нас, погледни себе си, погледни мене! Ти щастлив ли си? Аз щастлив ли съм? Кажи ми, кой в тази фабрика е щастлив? Погледни младите! Погледни децата! Като си помисля, че ги чака нашето тегло, косата ми настръхва! Аз не искам моето дете да премине през моята мизерия!… И се питам: имам ли право да създавам още един нещастник на този свят?… Ако се роди гений или разбойник, можеш да си спокоен, ще си пробие път. Ами ако не е? Ами ако е просто една обикновена човешка душица, малко по-чувствителна от другите, тогава? Борбата за детския дом е най-малкото. Знаеш ли пред какво е изправено едно обикновено дете на обикновени хора?… Пред Китайската стена! Борба да му намериш свястно училище, борба да надвиеш привилегированите, особено когато нямаш никакви връзки, борба да влезе в университета, защото извън него го чака лопатата, борба да намери работа, защото без нея ще пукне от глад… Ами ако е момиче и не успее да влезе в университета, или пък е грозничко, та не може да се пробута по втория начин, тогава закъде е?… Недей да смяташ, че не сме мислили! За всичко сме мислили! За всичко!

Твърде идеологизирано за моя вкус, но един древен мъдрец беше казал, че колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите.

Angelheart, Ravenheart

Ние сме хиляди. Хиляди късметлии, чиито деца ходят на детска градина и не ни се наложи да минем през кошмарната подигравка със записване по интернет.

Ние сме хиляди. Всяка сутрин в 8 часа си оставяме децата и отиваме на работа. В началото децата плачат, когато се разделяме, а нощем сънят им е неспокоен, но после свикват - малките могат да свикнат с всичко, дори с насилието и липсата на внимание. Сутрин поръчват "да ме вземеш пръв" и, гушнали плюшена играчка с мирис на "вкъщи", поемат към институционалната грижа. Вечер - ние си знаем в колко часа - просияват, когато ни видят, гушкат ни и заедно тръгваме към броените часове преди заспиване, в които сме пълноправни родители на деца в предучилищна възраст. Разказват, колкото могат с бедния си речник, какво се е случило през деня. Моят син невинаги помни дори какво са яли на обед - та то беше толкова отдавна! Още преди да спим! Аз знам какво са яли де, нали има изнесено меню, но обичам да си говоря с него на връщане от градината. Това е моето време с него, половин час само за нас двамата, в случаите, когато каката не идва с нас, защото тогава той си общува повече с нея. И почти всеки път, докато отивам да го взема, се вълнувам като пред среща. Отивам на среща с детето си! Напоследък обаче у нас процъфтява бизнесът с жени, които ти вземат детето от градина и го гледат, докато се прибереш от работа. И децата просияват и гушкат тях, а не родителите си. Предполагам.

Работното време на градината е от 7 до 19, макар че когато съм ходила след 6:30, съм го намирала последен и облечен. И да, наясно съм, че количеството на гледането е по-важно от качеството за средния работещ родител. Не ме разбирайте неправилно, аз съм много доволна от детската градина на децата, синът е при същите учителки като дъщерята навремето и двамата имат една и съща любима учителка. Това е една жена пред пенсия, която е завършила предучилищна педагогика, когато това не е била мръсна дума в дискутирането на висшето образование. Научила е децата ми на безброй песнички, стихчета, направили са заедно десетки рисунки, апликации и пластелинови човечета. Тя "гледа" детето ми - гледа го как се храни, спи, как се бие с другите деца и как сваля любимата Мина. Доскоро дори му бършеше задника след тоалетната. Това е страшно важен човек в живота на сина ми, както и на останалите 32 деца от ІІ група. Все пак двете учителки прекарват по 6 часа в групата, което е повече, отколкото родителите прекарват с децата си на ден.

Родители, отглеждащи децата си в чужбина, само въздъхват завистливо като спомена работното време на нашите градини. Повечето детски градини там са на половин ден и не предлагат спане. Най-вече си говоря с една приятелка, която е в Кьолн и която беше студентка, докато детето й ходеше по някакви забавачници 3-4 часа на ден. А като и споменах за ниските цени и за петте вида извънкласни занимания, предлагани на място в градината (латинотанци, футбол, английски, приложни изкуства, ала-бала), тя просто ме помоли да млъкна. Докато нейният син тръгна на училище на 6, тя отговаряше за неговото художествено, музикално и литературно предучилищно обучение. С друга приятелка, която живее в Лондон, сме говорили за липсата на яслена грижа за деца на възраст 1-3 години - тази, която я има, е безумно скъпа и е по няколко часа на ден, определено не 12. Тя впрочем викаше баба и дядо от България да й гледат детенцето, защото кариерата на научен работник няма да те чака да апликираш и да пееш песнички, така де. Човек, дори жена, трябва да има приоритети.

Няма идеален вариант, не и в 21 век, има различни степени на приемливост на вариантите. Като човек, отгледан от баба, разглеждам детската градина само като място, където аз водя и вземам - има и плюсове, и минуси. И ето историйката, за която горното е само лирическо отклонение:

Отивам вчера да вземам Миш и го чакам долу в преддверието. За деца от 2 група нагоре не пускат родители вътре, предполага се те да се облекат и обуят сами. Слиза той по стълбичките незакопчан и го гледам - носи едно розово плюшено куче, очевидно не наше.

- Какво е това куче, Михаиле?
- Ами нося ти го да му зашиеш панделката. То е на Мина.
- Какво?!
- Казах на Мина, че ще зашиеш скъсаната панделка от ухото на кучето.
-Ох...

(Споменавала съм за двете си леви ръце неведнъж, нали? Един път Рада дори предложи да пратим на баба колет с нещо за зашиване, не помня какво, за да го зашие тя и да ни го върне пак с колет. Не го направихме, де, но МОЖЕШЕ. Вярно, че на всяко идване на гости баба намира по нещо за зашиване...)

Прибираме се и Рада:
- Какво е това куче?
Аз:
- Ама няма да се смееш.
Тя:
- Няма.
Аз обяснявам казуса.
Рада: ХАХАХА:)

И така, беше въпрос на пиар, репутация, чест, ако искате. Синът ми използваше МЕН, за да впечатлява чуждите жени. Само при мисълта за шиене ми става зле, но нямаше начин. Вечерта седнах, вързах панделката и я заших за ухото на кучето. Не ми беше лесно. Мразя да шия! Но днес занесохме кучето в градината, а майката на Мина каза, че дъщеря й разказала, че дала кучето на Мишо като награда за нещо. Ето затова отношенията между жените и мъжете няма никога да мога да ги разбера!:)

Edit: За още малко контекст - два стари поста за детската градина - тук и тук. В единия е и този линк, където заместник-кметицата по образованието, наскоро подала оставка, обяснява за детските градини. Преди две години. Вижте и коментарите.