Your children are not your children.
They are the sons and daughters of Life's longing for itself.
They come through you but not from you,
And though they are with you yet they belong not to you.
You may give them your love but not your thoughts,
For they have their own thoughts.
You may house their bodies but not their souls,
For their souls dwell in the house of to-morrow,
which you cannot visit, not even in your dreams.
You may strive to be like them, but seek not to make them like you.
For life goes not backward nor tarries with yesterday.
Khalil Gibran
5 часа след раждането, преди 5 години. Мога да се усмихвам, макар че седя леко накриво. И как не - той е прекрасен, а аз оживях, въпреки всички индикации за обратното. Раждането беше естествено и много по-лесно от предното. В 9 часа тръгнах с такси за болницата, в 12 часа Михаил се роди.
Първите ми думи след раждането на каката бяха: "Второто ще е с упойка." Тогава безрезултатно се молех да си платя за упойка, но не ми дадоха, а сега сами ми предложиха срещу 80 лева, но вече беше късно, защото бях пристигнала с голямо разкритие и нямаше за кога. Епидуралната анестезия е сложна манипулация, изисква лекар-анестезиолог и анестезиологична сестра, изследвания за алергия и прочие. 20-годишното момиче до мен си поиска упойка и чете книжка, докато раждаше.
Не знам какво да кажа за упойката. В безплатния пакет за раждането влиза инжекция с локална упойка, която лично на мен не ми подейства особено, но зависи като цяло какъв ви е прагът за болка. Моят е нисък, аз съм си лигла, но пак издържах, макар че никак не се чувствах герой и победител, тъкмо обратното. Лекарите и двата пъти се колебаеха дали не трябва операция, защото съм дребна и с тесен таз, но се оправих, макар и със зор. И двете бебета бяха 3350 г, 52 см, което е бая, когато си висока 1.60.
Проблемът първият път, освен продължителността (15 часа общо, от които 8 в болницата, съвсем в нормата за първо раждане), беше, че не ми даваха да пия вода - уж да ми е празен стомахът, ако се наложи операция, а аз бях прочела в интернет как да си похапваш и пийваш между контракциите... да бе. Никога в живота си не съм била по-жадна. И ме болеше, де. Раждането си боли, но после си толкова щастлив, че всичко е наред с бебето, че нещата си идват на мястото. Струва ми се, че родилните болки ти дават kick-start на майчинството - един вид, подготви се, чакат те такива приключения с бебето, че на фона на тях раждането ще ти се види песен.
Бих родила и трето дете, стига да имаше от кого:) Все още съм здрава и фертилна и имам безценен практически опит, но същевременно не се възприемам сериозно и съм "над тези неща" до степен да не се впрягам почти за нищо. Децата не си избират родителите, но и родителите не си избират децата.
В началото зависят от нас, но тази зависимост намалява с всеки изминал ден и в идеалния случай стават самостоятелни хора, които ни възприемат като клонки, свързващи ги с дървото на човечеството. Родителите са мост към историята и миналото, но от друга страна са си просто хора със свой път, който невинаги съвпада с този на
децата им.
Обичам те, миличък Миш. Ще ти връча торбичка с храна за из път и евентуално бял жребец, но и в ходенето пеша има романтика. Ще гледам как вървиш и как се губиш зад завоя и ще се надявам да ми пишеш от страноприемниците, в които отсядаш. Ще се моля да печелиш повечето битки още преди да си извадил меча от ножницата, но и да се научиш да си превързваш сам раните, когато губиш. Надявам се да познаваш с кои хора има смисъл да се побратимяваш и да делиш хляба си, и кои да заобикаляш като отровни змии на пътя. Надявам се да не озлочестиш твърде много принцеси в замъци и да помниш, че човешкото сърце прилича най-много на зелено стръкче, което има нужда не само от вода и слънце, но и от тор. Поздрави дома на утрешния ден от мен.
