The Shadow Hunter

В България ядяхме кисело мляко всеки ден. Знаехме, че тук ще е различно, но от първото пазаруване се оглеждам за заместители на киселото мляко. 

Отначало вземах едно с бифидус, има Би в името, 98 цента от "Алима", но децата нещо не му се зарадваха. В замяна на това бойкотирания в България "Данон" тук го купуваме много често - най-вече в картон с 8 малки опаковки по 125 грама. Каква е тази разфасовка 125 грама, кажете ми! Половината време купувам плодови, другата половина - натурални. С натуралните правих баница, но не посмях да застроя пилешката супа. Обикновено им слагам по едно млекце в кутията за училище плюс някакъв плод и/или бисквитки.

По препоръка на приятели закупих Fromage Blanc (1 kg, там е истината), което има вкус на изцедено кисело мляко и на мен доста ми харесва. Оттогава обаче нещо не мога да го открия в супермаркетите, явно не търся на правилните места. (Ако това беше старото ми аз, сега щях да се впусна във философстване на тема консуматорското общество, но сега просто ме мързи. Може след коледното пазаруване да се вдъхновя.) Сега само исках да кажа, че купих био кисело мляко, при това в стъклено бурканче, което те пак не харесаха. Обаче взех едно натурално "Про-диге" на местния производител Luxlait, което предизвика прилив на носталгия у Рада.

Отвори го, отпочна го направо от кутийката с лъжица и възкликна: "О, Пършевица! Родопея! Бор-чвор! Герма! Верея!". Аз се разкикотих, но после ми стана мъчно. Още малко ще помнят вкуса на онези млека и после тукашните ще станат "нашите"...

Omnivores Galore

give us today our daily bread

Никога в живота си не съм била на диета, нямам целулит и стрии, а много хора твърдят, че съм слаба и стройна, въпреки двете деца. Добро начало за списък с храни, а?:)

Мария ме предизвика за пет любими ястия. Ще мина по допирателната и ще възхваля минимализма в кухнята.

1. Пиле със зеле. Ама наистина. Може и с прясно, и с кисело зеле, без лук в моята рецепта. При киселото зеле се добавя черен пипер и дафинов лист, от друго няма нужда. Във варианта с прясно зеле се добавя доматено пюре, смлени домати или друго доматено производно.

Тук едно неплатено рекламно съобщение. Пилешкото е адски вредна храна напоследък. У нас консумираме един път в месеца - купувам възможно най-кльощавото цяло пиле от Хит и го готвя същия ден на две манджи - половината на пилешка супа, другата половина на пиле с картофи, ориз, зеле, или домати. Пилешките бутчета особено са пълни с хормони и антибиотици и нямат правилната форма за пилешки крак. От пилешкото се дебелее, а първият мензис на момичетата идва на 10 години. Не казвам да не ядете, просто не си мислете, че е полезно - освен ако нямате баба на село, която отглежда пилета. В такъв случай можете да сравните вкуса на пилето оттам с това от магазина и разговорът приключва.

2. Шопска салата. Какво да кажа... Мога да ям това цяло лято без ми омръзне и го правя. Не мога да не завия от мъка към луната за любимия ми зеленчук - доматите. Първо, купувам най-рано през май. Не може да ядеш домати през февруари и да очакваш, че имат някакъв вкус. Вуйчо ми все още отглежда домати в двора си и тази пролет почти се изкуших да си взема два стръка разсад и да ги гледам на терасата. Не съм забравила вкуса на доматите - нищо общо няма. Истинският хубав домат няма нужда дори от сол!

3. Свинско с картофи на фурна. Аз ползвам един глинен грънец без капак (счупих го). Може с крехко или с по-шарено месо. Нарязва се на парченца, слага се в грънеца заедно с нарязан лук и се задушава в малко олио във фурната. Слагат се сол и червен пипер, добавят се картофите (кило) и се покрива с фолио, или с капак за по-сръчните от мен. След едно известно време се добавят 2 настъргани домата или там каквото ползвате. После чубрица - подправката, която един приятел си носи в САЩ всяка година и е обект на проверки по летищата по този повод.

4. Карфиолена мусака. Никога не бях яла карфиол като дете, знаех, че се слага в омразните ми туршии. Един път в някакъв ресторант се престраших да опитам и оттогава е любимо ядене. Eто лесна рецепта: Вари се цял, после накъсвам на розички и слагам в намаслена тава. Има вариант с или без кайма. Ще кажа с каймата, за да ви напомня да не си купувате кайма, ако можете да го избегнете. В 9 от 10 случая моля месаря да ми смели избрано от мен парче свинско. Ако много държите на телешка кайма - добре, но и свинската става, зависи от месото. Каймата се задушава заедно с малко настърган лук в тиган като се разбърква. Слагам червен пипер и друга подправка, ако имам муза. После сипвам при карфиола в тавата и разбърквам. Запича се на силна фурна, после отгоре се слага заливка от кисело мляко и яйца (една кофичка, две яйца) и пак се запича. Отгоре се настъргва кашкавал (ако има) и пак във фурната. Вкусно е.

5. Тук трябва да сложа любимия ябълков сладкиш на Рада, който е много лесен за описание - всеки път е различен, защото иначе ми омръзва. :) Напишете "сладкиш с ябълки" в гугъл и комбинирайте. Всеки път обаче е голям хит и се изяжда за максимум един ден.

Така - Джен да извади престилката, защото иначе... нали знаеш;)
Яла съм вкусни неща при Ffox, искам пак:)
Трябвало и мъж - имам някакъв спомен, че Wolfy, aka Mountain King може да готви и като такъв попада в графата "идеален мъж".

И докато сме по темата:
- Резюмираната статия за всеядното животно.
- Нула газирани напитки в моето домакинство. Не че "натуралните" сокове са по-полезни, но със сигурност имат по-малко захар.
- ВСЕКИ ден плод. Понеже рядко ядем салати, наблягаме на плодовете. Всеки ден.
- Всяка седмица риба. Много се опростява въпроса "какво да сготвя" като знаеш, че един ден в седмицата ще е риба - разбира се, редувам видовете, за да не ми писне. Пека на фурна, последно готвих на супа и стана фантастична. Може би затова сме и умни, освен слаби;)
- Един път на две седмици junk food night - с бисквити, сладкиши, чипс, шоколадови бонбони. За съжаление junk food под формата на вафлички, бонбонки и прочие залива и ежедневието - винаги нося на Миш нещо за похапване след градина, че е гладен. Радва се много и на банан, или на парче суров карфиол, но... по-често е готово маслено кексче.
- Ядене често и по малко. Аз ям 4-5 пъти на ден.
- НЕ на колбасите. Много-много рядко шунка, свинска или пуешка.
- Хляб. Според мен диетите без хляб са опасни, да не говорим, че много често хората, отказващи хляба, върло налитат след това на пасти. Типов и "Добруджа". Децата, незнайно защо, ядат 99% от манджите без хляб, но си наваксват с филийки и сандвичи за закуска. Последно купувах ръжен и Рада каза "о-о прекрасен е, хляб за гладни гърла".

И да си пожелаем в следващите поне 30 години да не сме гладни. Амин.

Food Lover 1

What if the light
Shines in darkness my friend

Разказвала ли съм, че бях галено мамино детенце, досущ като в онази приказка, което в деня на сватбата си можеше единствено да пържи яйца? И това нямаше да мога, ако в шести клас една съученичка не ми беше дошла на гости и се беше възмутила, че не мога и яйца да пържа! Е, правех кексове и торти, ама това е по друга линия - просто толкова много обичам сладки неща, че изчетох разни рецепти и се научих още в гимназията.

Сега вече мога да готвя всичко. Не че го правя!:) Обаче оставена пред пълен хладилник, съм в състояние да измисля и сътворя поне две манджи. Друг е въпросът, че винаги държа хладилника си полупразен, защото не обичам да пазарувам, а и предпочитам пресни продукти. Какъв е смисълът да напълниш камерата със замразено месо? Ок, може би има смисъл, ако си купил половин прасе от някой чичо на село, но аз нямам село и купувам месо от месарницата, готвя го, после на следващата седмица купувам пак, и така.

Напоследък излиза, че готвенето се превръща в екзотично занимание за хора с много свободно време. Храната е в заведение, или на един клик разстояние, а когато е в къщи, пак е готова и полуготова. Недейте така, момичета и момчета! Докарвате си лошо храносмилане и здравни проблеми. Затова, в пристъп на тъй редкия при мен алтруизъм, почвам серия от постове с лесни рецепти за хора, чиято идея за приятно прекарване не е двучасово седене прав до печката, с леки прибежки към мивката.

В хладилника ми има винаги:
- прясно и кисело мляко
- яйца
- масло
- лук
- доматено производно
- бяло сирене (преди и кашкавал, ама сега трудно си намирам хубав)

В шкафа ми има винаги:

- брашно
- захар - на пясък и пудра
- някакви макарони
- ориз
- няколко подправки, без да залитам в крайности. мисля да си купя мелачка за черен пипер, много години нямах, понеже за деца се готви без черен пипер.

И тъй, сезонът на тиквичките. Децата не обичат, затова си направих сама. (Това като "секс с любим човек", но малко по-различно.) Четири тиквички би трябвало да стигнат за двама, защото аз ядох два пъти.

Нарязват се на кръгчета и се посоляват, после се оставят известно време в купа. Преди ги нареждах на хартия да се отцедят, ама айде сега. После им се сипва брашно и се разклаща купата, за да полепне брашното по всички. Междувременно фурната се нагрява на 250 градуса или там нейде (аз съм с един древен Раховец 02 Б, който все някой ден ще го сменя, но засега си кулинарствам на него и излиза вкусно). Тавата се намазва с обилно с олио, изсипват се набрашнените тиквички, отгоре се слага още олио и се пекат в нагорещената фурна... около 20 минути май. Знам ли, зависи как тече времето в точката от пространството, в което се намирате. Трябва да се разбъркат поне веднъж, за предпочитане два пъти.

На вкус са неразличими от пържени, консумирайте както ги обичате. Лично аз - плюс кисело мляко, минус чесън.

Човек трябва да може да си приготвя храна сам, за да е самостоятелен и зрял. Възнамерявам до завършване на средно образование и двете ми деца да умеят да готвят всичко, което аз мога. За готвенето все пак е валидно същото като за шофирането:

Щом аз готвя, значи наистина всеки може.:)

Anyone Can Cook...Nuts

Миналата седмица купих сурови орехи и лешници от пазара, лешниците ги опекох със сол и станаха фантастични. Мисля, че никога повече няма да си купя готови печени, да не говорим пакетирани. Следва разказ за приложението на орехите.

Рада ми избра една от най-трудните рецепти за сладки с орехи от готварската книга, с което свърши половината работа, а именно - вземането на решение какво да се прави. В рецептата, освен зададените орехи, имаше и мая. За последно съм ползвала мая преди 2-3 години, ако не и повече, но нямаше мърдане - пратих я да купи прясно мляко и мая. Маята при всички случаи е по-добре да е прясна, а не суха.

Значи, маята се разтваря в половин чаена чаша мляко, в него се слага и сол. 125 г масло се разтопява и се смесва с 2 лъжици пудра захар, прибавя се млякото и в цялото нещо се слагат 360 г брашно. Да пукна, ако знам колко са 360 г. брашно, а не можах да намеря в коя от книгите ми има нормални мерки, затова сипвах, докато стана тесто. Тестото престоява половин час и тук имахме малък семеен скандал. Питам Рада колко е часът.

Тя: 3:15.
Аз: В колко трябва да разточим тестото, щом втасва половин час?
Тя: В три без петнайсет.
Аз: Три без петнайсет е по-рано от три и петнайсет, Рада!

Последваха няколко безумни налучквания, нито едно от които не беше вярното и аз й се ядосах. Рада всъщност познава часовника от 2 месеца, но понякога ме застрелва с отговори от типа на "два без петдесет и пет" и "четири и единайсет". Не претендирам да бях много търпелива, аз ставам за учител на гениални люде - обяснявам страхотно, но по веднъж... Впрочем в учебника по математика часът се учи някъде края на първия срок на втори клас. Може би трябваше да изчакам, но пък Рада толкова моли баба си за онзи чудесен розов часовник в подлеза на "Младост" в Бургас...

Така, тестото втаса, а междувременно се намеси Мъжът в семейството (тм) с миксера. Миксерът ми е от 1994 г., български и все още ми върши работа, но е може би време да си купя нов. Сместа за сладките е два белтъка, 160 г. пудра захар (около половин-една чаша, моля ви) и 200 грама смлени орехи. Аз нямам и мелачка за орехи, та ги нарязах. Имаше и кратък eicte момент, в който Рада възкликна, четейки "Дневникът на Пластелинко": "А, и тук се отделят белтъци от жълтъци!" Принципно разбиването на белтъци е трудоемко и съответно не спада в графата "любими занимания", но беше забавно да видиш изумлението на децата от превръщането на лигавата пихтия в пухкав сняг.

Тестото се разделя на две части и се разточва. Намазва се със сместа, която сигурно трябва да е по-гъста, отколкото беше нашата, но Мишо го заболяха ръцете да държи миксера. Навиват се на руло и се нарязват на парчета дебели около сантиметър. При нас тук стана мазало, сместа се разтече, сладките изобщо нямаха охлювоподобен вид (споменах ли, че се казват "охлювчета"?). Пекат се на умерена фурна до светлокафяво и накрая стават приятни на вкус, особено ако се поръсят с пудра захар, смесена с ванилия.

Всичко това го правих, за да свикнат децата с работата в кухнята (Рада вече знае, че миенето на чинии е част от готвенето, не само от яденето) и да им осигуря закуска без Е-та. В домашно приготвения сладкиш знаеш какво слагаш. Да, губиш си времето, но хайде да не почвам пак за какви безброй други неща човек си губи времето. Ето още една снимка - все още нямам осветление в кухнята, но пък липсват боклуците, използвани в кулинарната фотография. Според мен резултатът е сладки, които приличат на извънземни охлюви:)