Univira

You say
One love
One life
When it's one need
In the night

Научих думата от Quo Vadis, най-добрият художествен разказ за Римската империя. (Изчела съм почти всички исторически романи за Рим на български, така че ми повярвайте.) Унивира означава "жена на един мъж". В идеалния случай тя е примерна майка и съпруга, а ако остане вдовица, не се жени втори път. Римските стандарти за целомъдрие всъщност са доста високи, макар че който е чел (или гледал) Сатирикон, ще си помисли друго. Едва сега научих, че съществува богиня Pudicitiа, която си има ритуали и жрици - точно тези рядко срещани особи, унивирите.

Това всъщност не е пост за римския пантеон, а за моногамията, която е все по-uncool днес и тенденцията е към влошаване на имиджа й. Говорих си наскоро с човек, който не иска жена му да е моногамна, защото това означавало а. да е задръстена б. да е взискателна и ревнива към неговите забежки. Не искам да подценявам искреността на това мнение, вземам го като отправна точка да говоря за _идеята_ за моногамия, с ясното съзнание, че идеални хора няма, не и във всяко отношение. Това е като с точността - на всеки може да му се случи да закъснее с 5 или 10 минути, но идеалният вариант е да дойдеш точно навреме. Ако нещо стане и не можеш да дойдеш, елементарното възпитание изисква да се обадиш и да предупредиш. А хора, които редовно връзват тенекия и тръбят на всеослушание, че концепцията за точност е отживелица, не са читави. Аз поне с такива на срещи не ходя;)

Моят приятел твърдеше, че не познава унивири и не желае да познава, защото сигурно са тъпи. Друг приятел навремето каза, че всички жени, които е свалял, са били във връзка към онзи момент, защото ако една жена е сама, това е сигурен признак, че е ултра зле. (Благодаря, Хут, обичам да ти обърквам системите.) На това възразих със старото клише против занимаването с обвързани жени - ако е свястна, няма да ти върже, ако не е свястна - тогава за кво ти е. Изтъкнаха ми вероятността тя да е свястна, но в момента да е в неподходяща връзка, тоест вината за нейната евентуална изневяра да е изцяло в партньора й. Gl&HF, само това мога да кажа.

Доколкото изобщо можем да познаваме живота на другите, аз пък познавам много унивири. Рано са срещнали бъдещите си партньори, създали са семейство, още не се са развели, нямат извънбрачни връзки. Засега. Не ни остава нищо друго, освен да опрем до вездесъщата статистика, която впрочем аз смятам за изключително ненадеждна във всичко, касаещо въпроси към хора за миналото им. Статистически данни приемам само за въпроси от типа на "колко гигабайта ви е харда" и "имате ли климатик". Разбира се, и без статистика е ясно, че в наши дни полигамните жени са повече от моногамните, но това по никакъв начин не инвалидира идеала "една жена - един мъж". Вярно е, че изискванията и към двамата ще са по-високи в една моногамна връзка, но тъй като става дума за моногамна жена, помислете си колко як трябва да е един мъж, за да иска тя да е само с него:D

Един път си говорихме с Кю, как всички връзки все някога свършват, някои със смърт, други с развод или раздяла. В разни древни култури дори това не е вярно - убиват съпругата (и наложниците), когато мъжът умре пръв. Не казвам, че златната сватба е задължителна, за да е напълно успял човек. Знам, че повечето жени (пък и мъже) предпочитат да са с някого, отколкото сами и прекъсват връзка само ако на хоризонта има друг обект. Наясно съм с огромния процент хора, които са недоволни от партньора си, но поради ред причини не могат да се разделят с него и търсят щастие в паралелни връзки. Life is a bitch. Такъв е бил и в Древeн Рим, затова жрици на богинята на целомъдрието са се намирали трудно. Но никой не е посмявал да ги нарече "задръстени патки".

Girl Power

I don't take blogging too seriously which probably stems from the fact that I don't take myself too seriously. Except, of course, when I do;) So I don't keep drafts of posts, except, of course, when I do. I found this one in the draft section of my posts and I didn't even remember where it was from, so I googled it. The full article about a monstrous pagan (ahem) practice of female circumcision.

Excerpt:

Advocates of female genital mutilation most of them members of a dominant male hierarchy, zealously guard the belief that an uncircumcised woman is unclean, impure and unfit to marry and bear children or attain respect in old age. They charge the increasingly vocal opponents of the practice - many of us living on American soil - with trying to undermine African culture.

Their accusations obscure the appalling truth, a truth my mother, sisters, cousins and female friends understand too well. We have suffered agonizing pain, shock, loss of blood, septicemia and tetanus. Too many of us have quietly bled to death or died later of complications. The rest of us face a lifetime of chronic vaginal and uterine infection, for we no longer possess protective labia to bar the entry of germs. And there are other effects: I will probably never achieve orgasm, but will endure painful intercourse and menstrual agony until menopause. This is the true legacy of female genital mutilation, a barbaric practice that has claimed more than 100 million living victims.

Truth is worse than fiction. Much worse.

В уикипедия статията я няма на български. Ето какво ми направи впечатление оттам:

ООН и "Амнести Интернашънъл" до 1996 г. наричат практиката "осакатяване на женските гениталии", но след това се въвежда термина "изрязване на женските гениталии", защото предишният термин, цитирам, "може да намеква за прекалено осъждане от страна на външни лица както и липса на тактичност към индивиди, подложени на изрязването". Терминът "обрязване" е отхвърлен още по-рано, за де се избегне паралела с мъжкото обрязване.

Както и да се нарича, при настъпване на полова зрялост, а понякога дори и преди това, момичетата биват подлагани на хирургическа интервенция на премахване на части от половите органи, най-вече клитора. Не е съвсем сигурно дали се практикува за пръв път в Древен Египет, но в момента изрязването е разпространено в Африка, Близкия Изток и Индонезия, като начин за запазване на женското целомъдриe. Използвало се е и в САЩ за лечение на хистерия през 20 век.

Изобщо... ето FAQ.

Whirling Dervishes

I have been reading the 13th century Sufi poet Mawlana Jalal ad-Din Muhammad Rumi, known simply as Rumi. The first word means 'lord', and Rumi is a signifier of origin.

Come to the orchard in spring
There is light and wine
And sweethearts
In the pomegranate flowers

If you do not come
These do not matter
If you do come
These do not matter

***

I have lived on the lip of insanity
Wanting to know reasons
Knocking on a door, it opens
I have been knocking from the inside!

***

The minute I'm disappointed
I feel encouraged.
When I'm ruined
I'm healed.
When I'm quiet
and solid as the ground
Then I talk
the low tones of thunder
for everyone

***

A Time for Madness

Once more,
Love is pouring down my ceiling
and my walls.
Once more, it's the night of the full moon,
it is time for madness.
All my immense knowledge
cannot help me now.
Once more,

Insomnia took my patience.
Rain washed away my intellect.
The Lover made me lose my profession.
What good is my work anyway?

Once more, rise, rise, rise,

Like the way a garden burns
in a hundred shades of orange in the fall,
a Lover's heart shrivels for a sense of the Beloved's touch.
Now the face of that charred garden
is my field of flowers.

Look, two hundred Jupiters
are dancing around my moon.

My Love business is booming,
but don't credit the consultants.
I am done with the consultants
and the pundits,
they call you Jafar the imposter.
Little do they know,
that you are my Shams the Flyer.

Some more love poetry here, better verses - here. I guess it depends on the translator;)

He was a mystic, a theologian, a poet, and a lover. In his lifetime, Rumi was inspired by another dervish, Shams Tabriz-i, who was his mentor, friend, and allegedly lover. Shams disappeared mysteriously after spending several years with Rumi. Suffering in bereavement, Rumi attributed many of his works to him, expressing his love and sorrow.

Rumi is best known as the founder of the Whirling Dervishes, or Mevlevi Order who worship God in the form of song and dance ceremony called sema. An annual festival is held each December in Konya, Turkey, in commemoration of this saint-like figure whose dying day is celebrated as his 'wedding' to God. They are open to other religions and are a very tolerant denomination of Islam:

Whoever you may be, come
Even though you may be
An infidel, a pagan, or a fire-worshipper, come
Our brotherhood is not one of despair
Though you have broken
Your vows of repentance a hundred times, come.

And because everything is connected to everything, here's my dervish from the latest Guild Wars event.

If I get Nightfall, I strongly suspect my character's name will be Shams Tabrizi:)

I'm Loving Angels Instead

Rainer Maria Rilke wrote in German, and I have no clue of German, so here it goes, courtesy of stuffedman.

Edit: I found this version of the translation, without credit. My guess is that it is Ventsislav Konstantinov.

Из "Дуински елегии"

Кой би ме чул, ако викнех, из вашето воинство
ангели? Пък и да кажем, че някой дори
в миг би разтворил за мене сърцето си, аз
щях да изчезна в по-силното му същество,
тъй като страшното почва едва с красотата, която
смогваме да понесем, удивени с какво
невъзмутимо презрение да ни смаже
тя се отказва. Всеки ангел е страшен.
Аз обуздавам призивния вик и преглъщам
стона му тъмен. Ах, от кого ние можем
да се нуждаем? От ангели – не. И от хората – не.
Умни, животните вече прозират
как ненадеждни сме ний у дома си, сред тоя
свят от значения. Наше е може би
още дървото на склона, за да го виждаме
всеки ден; наш е и пътят вчерашен,
навикът с глезена вярност, комуто харесва
с нас да битува, остава и вече не си отива.

...........................................
А ние: зрители и тук, и там,
към всичко сме обърнати и нивга
от нищо неизлизащи. Препълва
ни то - noдpeждaмe го. То се срива.
Подреждаме го пак и ний самите
се сриваме. Но кой ни е обърнал
обратно, че каквото и да правим,
приличаме на оня, който си отива
и от хълма последен, в шир и длъж
за сетен път разкрил му долината
рождена; се обръща и се спира -
така в сбогуване безспир живеем.
1922

Poems in English

According to Wikipedia, director Wim Wenders was inspired by Rilke's angels for his 'Wings of Desire'.