Два дена четох 12-страничната статия на Майкъл Полан в "Ню Йорк Таймс" - Unhappy Meals. Информативна, забавна и добре написана, защо да не я резюмирам, вместо да работя, тоест да превеждам книга за здравословното хранене?:)
Всъщност авторът си я резюмира сам в 3 кратки изречения: Яжте храна. Не твърде много. Предимно растителна. Под "храна" той разбира истинска храна, а не полуфабрикати. Или, както казва на заветната 11 страница - не яжте нищо, което пра-пра-пра-баба ви не би разпознала като храна. И не купувайте храна, на чийто пакет пише, че е здравословна!
Храненето става все по-научно, специалистите се наричат "диетолози" (nutritionists?), които обясняват кои съставки на храната са полезни и съответно трябва да се включат в менюто ни - витамини, минерали и прочие. Открити са "неоспорими" връзки между храненето и болести като рак, сърдечни заболявания, диабет. В диетологията, както и в други науки, има "моди" - последно прочетох с радост, че кафето е по-полезно като антиоксидант от плодовете и зеленчуците;) Но наличието на "хранителни вещества" в храната не бива да е определящото за нея, според Полан. Храната е по-скоро връзката на човека с околната среда - и като всеядно животно той е на върха на хранителна верига, за която рядко има познания и проявява интерес. Храненето също е е културен феномен, иначе казано, начин на живот, научен от майки и баби, повод за социализиране и изобщо - изключително сложно явление, а научният подход е редукционистки по подразбиране.
Пример за такъв редукционизъм е бета каротинът, който се съдържа в морковите, но се предлага и като хранителна добавка. Изваден от контекста на "храната", той не само че не действал като антиоксидант, но и можел да увеличи риска от някои видове рак. Модерните омега-3 мастни киселини (препоръчвани за всичко от психиатрични заболявания до инсулт) могат да са вредни, ако се приемат в големи количества (например рибено масло) без лекарски надзор. Месото, особено свинското, е смятано за вредно заради високите нива на мазнини, но "последните изследвания" твърдят, че диета с намалено количество мазнини не повишава здравето на хората. Много интересно беше и описанието на начина, по който се провеждат тези изследвания - на група хора в продължение на няколко години им се задават въпроси, свързани с храненето, от типа на "Колко пъти сте яли риба през последните 3 месеца?". Респондентите обаче много често... забравят или дори нарочно лъжат, не се вземат предвид всички фактори за усвояването на храната от отделните лица, а оттам учените предлагат противоречиви съвети за "здравословно хранене".
Като цяло ми допадна идеята за "всеядност" - хранете се разнообразно, с други думи. Не купувайте пакетирана храна с непознати думи в съдържанието. Гответе. Отглеждайте си сами храната (е, това за хората със село). Опитвайте традиционните кухни на други народи - италианска, гръцка, френска. Хранете се с удоволствие, но запълвайте 80% от стомаха си (принцип на жителите на Окинава, наречен "хара-хачи-бу"). И не купувайте евтина храна. Това за американците е приложимо - според статията те харчат едва 10% от доходите си за храна, - но в България... не знам.
Принципът EICTE (всичко е свързано с всичко), разбира се, го има и тук - изтощените от химически торове и монокултури почви не могат да произвеждат здравословни растения, хранените с фураж и хормони животни не могат да произвеждат здравословно месо. Здравето не е само в рамките на телата ни - което е добро за природата като цяло, е добро и за нас.
Храненето става все по-научно, специалистите се наричат "диетолози" (nutritionists?), които обясняват кои съставки на храната са полезни и съответно трябва да се включат в менюто ни - витамини, минерали и прочие. Открити са "неоспорими" връзки между храненето и болести като рак, сърдечни заболявания, диабет. В диетологията, както и в други науки, има "моди" - последно прочетох с радост, че кафето е по-полезно като антиоксидант от плодовете и зеленчуците;) Но наличието на "хранителни вещества" в храната не бива да е определящото за нея, според Полан. Храната е по-скоро връзката на човека с околната среда - и като всеядно животно той е на върха на хранителна верига, за която рядко има познания и проявява интерес. Храненето също е е културен феномен, иначе казано, начин на живот, научен от майки и баби, повод за социализиране и изобщо - изключително сложно явление, а научният подход е редукционистки по подразбиране.
Пример за такъв редукционизъм е бета каротинът, който се съдържа в морковите, но се предлага и като хранителна добавка. Изваден от контекста на "храната", той не само че не действал като антиоксидант, но и можел да увеличи риска от някои видове рак. Модерните омега-3 мастни киселини (препоръчвани за всичко от психиатрични заболявания до инсулт) могат да са вредни, ако се приемат в големи количества (например рибено масло) без лекарски надзор. Месото, особено свинското, е смятано за вредно заради високите нива на мазнини, но "последните изследвания" твърдят, че диета с намалено количество мазнини не повишава здравето на хората. Много интересно беше и описанието на начина, по който се провеждат тези изследвания - на група хора в продължение на няколко години им се задават въпроси, свързани с храненето, от типа на "Колко пъти сте яли риба през последните 3 месеца?". Респондентите обаче много често... забравят или дори нарочно лъжат, не се вземат предвид всички фактори за усвояването на храната от отделните лица, а оттам учените предлагат противоречиви съвети за "здравословно хранене".
Като цяло ми допадна идеята за "всеядност" - хранете се разнообразно, с други думи. Не купувайте пакетирана храна с непознати думи в съдържанието. Гответе. Отглеждайте си сами храната (е, това за хората със село). Опитвайте традиционните кухни на други народи - италианска, гръцка, френска. Хранете се с удоволствие, но запълвайте 80% от стомаха си (принцип на жителите на Окинава, наречен "хара-хачи-бу"). И не купувайте евтина храна. Това за американците е приложимо - според статията те харчат едва 10% от доходите си за храна, - но в България... не знам.
Принципът EICTE (всичко е свързано с всичко), разбира се, го има и тук - изтощените от химически торове и монокултури почви не могат да произвеждат здравословни растения, хранените с фураж и хормони животни не могат да произвеждат здравословно месо. Здравето не е само в рамките на телата ни - което е добро за природата като цяло, е добро и за нас.
No comments:
Post a Comment